РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120104399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПОНС-КОМЕРС“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. *****, представлявано
от П.А. К., действащо чрез пълномощника си адвокат П. К., против Т. С. С. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Бургас, *****; настоящ адрес: гр. Бургас, *****, с
която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 950 лева,
представляваща дължимо обезщетение с оглед прекратяване на съществувалото между
страните трудово правоотношение, поради налагането на дисциплинарно наказание
уволнение, ведно с мораторна лихва в размер на 62. 83 лв. за периода от 17.03.2022 г.
до 10.07.2022 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба - 11.07.2022 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
съществувало между страните трудовото правоотношение, което било прекратено от
работодателя, поради налагането на работника на дисциплинарно наказание
уволнение, с оглед на което и последният му дължал обезщетение в размер на три
брутни трудови възнаграждения или сумата от 1 950 лв., предвид размера на
уговореното основно месечно трудовото възнаграждение от 650 лв. и уговореното
тримесечно предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение.
1
Правното основание на исковете е чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от КТ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. Същият не се явява в съдебно заседание, нито изпраща свой представител, като
не изразява становище от исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съществувалото между страните трудово правоотношение се установява от
представения по делото трудов договор № 374 от 27.09.2021 г., сключен по реда на чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ /за неопределено време/, съгласно който ответникът е назначен на
длъжността **** - доставчик към ищцовото дружество, на негов обект в гр. Бургас,
Супермаркет „В.“, ет. 1, при пълно работно време и осемчасов работен ден и работа по
график, срещу заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650
лв. Съгласно уговорките между страните е предвидено тримесечно предизвестие за
прекратяването му.
Представена е и молба от работника до работодателя, съгласно която същият
изявява желание да бъде освободен от длъжност, считано от 02.03.2022 г., като счита,
че молбата му ще бъде уважена. Върху нея е изпълнена резолюция на работодателя със
следното съдържание „не разрешавам“.
Със Заповед № 1/14.03.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради
налагането на дисциплинарно наказание уволнение, поради неявяването му на работа в
два последователни дни – на 07.03.2022 г. и на 08.03.2022 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В случая заповедта за уволнение е връчена лично на работника на
16.03.2022 г. Липсват данни същата да е обжалвана или отменяна, при което следва да
се приеме, че е влязла в сила и породила последиците си – валидно прекратяване на
трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание
уволнение. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на работника,
поради това, че същият е нарушил трудовите си задължения и с поведението си е
станал причина за прекратяване на правоотношението. Поради това, съдът намира, че
искът е доказан по основание.
2
От цитираната разпоредба на КТ става ясно, че се дължи не друго, а именно
брутния размер на трудовото възнаграждение, като за база в конкретния случай следва
да се вземе уговореното в трудовия договор – 650 лв. месечно трудово възнаграждение,
което се установява от представените по делото фишове за изплатени възнаграждения
на ответника за месеците януари и февруари 2022г. В т. 8 от сключения между
страните трудов договор е уговорено предизвестие от 3 месеца за всяка от страните.
Следователно дължимото от ответника обезщетение е в размер от 1 950 лева и съдът
намира за доказана исковата претенция на ищеца относно искането за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в предявения размер.
За пълнота на изложението следва да се приеме, че не е изпълнен фактическият
състав за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, каквато
очевидно е била волята на работника, тъй като липсва приемане на предложението от
работодателя по смисъла на чл. 325, т. 1 от КТ.
Неоснователна се явява претенцията за мораторна лихва, тъй като такава се
дължи от датата на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случая в закона липсва
предвиден падеж за плащане на процесното обезщетение, при което лихвата за забава
се дължи от датата на поканата, каквото не се твърди и установява да е отправяна
преди завеждането на иска.
Основателна съответно се явява акцесорната претнеция за законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба, която се явява покана за плащане.
При този изход на делото ищецът има право да получи част от направените
разноски в размер на 608. 39 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Т. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, *****; настоящ
адрес: гр. Бургас, *****, да заплати на „ПОНС-КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. *****, представлявано от П.А. К.,
действащо чрез пълномощника си адвокат П. К., сумата от 1 950 лв. /хиляда
деветстотин и петдесет лева/ - главница, представляваща дължимо обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ, поради прекратяване на съществувалото между страните трудово
правоотношение по сключен между тях трудов договор № 374 от 27.09.2021 г., поради
налагането на дисциплинарно наказание уволнение, съгласно Заповед № 1/14.03.2022
г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 608.
39 лв. /шестстотин и осем лева и 39 ст./ за направените по делото разноски, като
3
отхвърля иска за мараторна лихва в размер на 62. 83 лв. за периода от 17.03.2022 г.
до 10.07.2022 г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4