№ 66
гр. Свищов, 13.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело
№ 20224150200148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния
кодекс.
Постъпила е жалба от пострадалия Р. Д. Д. от град Свищов, с ЕГН
********** против постановление от 26.07.2022 г. на РП-Велико Търново,
ТО-Свищов за прекратяване на ДП № 355/2020 г. по описа на РУ на МВР-
Свищов (преписка № 681/2020 г. по описа на ТО- Свищов към Районна
прокуратура- Велико Търново).
Излага съображения за неправилност на постановлението на
наблюдаващия прокурор, като счита, че от събраните доказателства
безспорно се установява да е извършено от обвиняемия престъплението по
чл. 129 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Излага доводи в тази
насока.
Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП -Велико Търново, ТО -Свищов и да върне
делото със задължителни указания за прилагането на закона. Прави искане за
отвод на прокурор.
Производството по делото е прекратено на основание чл. 199 и чл.
243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Жалбата е подадена в срока на чл. 244, ал. 5 от НПК и е процесуално
допустима. Жалбоподателят се явява пострадало лице по смисъла на
чл.74,ал.1 от НПК.
Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и
събраните материали по ДП № 355/2020 г. по описа на РУ на МВР- Свищов
(преписка № 681/2020 г. по описа на ТО- Свищов към Районна прокуратура-
Велико Търново), намира за установено следното:
Досъдебното производство било образувано с постановление за
образуване на досъдебно производство от 17.07.2020 г. за престъпление по чл.
129, ал.1 от НК, за това че на 08.06.2020 г. в гр. Свищов е причинена средна
1
телесна повреда на Р. Д. Д., от гр. Свищов, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник.
В хода на разследването като обвиняем е привлечено лицето А. Б.
А. от град Свищов, с ЕГН: **********. Видно от постановление за
привличане на обвиняем от 28.10.2020 г. същият е привлечен за извършено
деяние, а именно:
На 08.06.2020 г. е причинил средна телесна повреда на Р. Д. Д. с
ЕГН: **********, гр. Свищов, изразяваща се в навяхване на лява колянна
става, артроскопия и менискектомия, излив на кръв в лява колянна става, като
телесните увреждания са причинили на Д. трайно затрудение в движението на
ляв долен крайник за срок над 30 (тридесет ) дни и със срок на лечение и
възстановяване не по –малък от 4 (четири) месеца.
С атакуваното Постановление на РП-Велико Търново, ТО-Свищов,
наблюдаващият прокурор на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил воденото наказателно производство по
ДП № 355/2020 година по описа на РУ МВР Свищов.
Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка: Обв.
А. и св. Р. Д. били бивши колеги като международни шофьори. Двамата били
в лоши отношения. Според обвиняемия, причината за тях е, че св. Д. е
разпространявал клеветнически твърдения за него. На 08.06.2020 г., около 16-
17 часа, св. Д. се намирал в микробус на автобусната спирка, която се намира
до западния тротоар на ул. „******“. По същото време, обв. А. се намирал в
офис на „******, който се намира в приземния етаж на жилищен блок с адрес
ул. „******“ № 2. Тази улица е пресечка на ул. „******“. Прозорците на
офиса са на юг, към ул. „******“ и от офиса няма видимост на запад, към ул.
„******“, в т. ч. и към мястото, където се намирал св. Д.. До офиса
обвиняемият бил отишъл с лекия си автомобил, който паркирал от северната
страна на същия жилищен блок. При излизането си от офиса, обв. А. влязъл в
автомобила си и с маневра „завой наляво“ навлязъл в пътното платно на ул.
„******“. Като видял св. Д. в микробуса, обвиняемият спрял автомобила си,
така че двете моторни превозни средства да са близо едно до друго с десния
борд на микробуса и с десния борд на лекия автомобил. След това обв. А.
излязъл от автомобила си и отишъл до шофьорската врата на микробуса, тъй
като св. Д. бил седнал на шофьорското място. Тогава настоял последният да
спре да разпространява клеветнически твърдения за него. После се насочил на
север, за да заобиколи микробуса на св. Д. и да се върне в автомобила си. В
този момент последният слязъл от микробуса и с две ръце силно блъснал обв.
А. в гърба. В резултат на това обвиняемия изгубил равновесие и паднал
напред върху коленете и лактите си. След падането на обв. А., св. Д. започнал
да удря обв. А. по глезена, седалището и в областта на кръста. Св. Д. се
опитал да го ритне в лицето и в този момент обв. А. реагирал, като се
предпазил с ръка, избутвайки ритащият крак на св. Д. встрани. Св. Д. изгубил
равновесие и паднал назад.
Наблюдаващият прокурор е извършил анализ на доказателствата като е
посочил, че изводът, който следва е, че увреждането на св. Д. е резултат от
2
упражненото право на защита от страна на обв. А., което е съответно на
непосредствено предстоящата опасност да бъде ударен с ритник в лицето.
Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя,
постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
По делото са извършени необходимите за разкриване на обективната
истина процесуално-следствени действия. В мотивите си прокурорът е
обсъдил всички установени в хода на разследването обстоятелства, посочил е
кои доказателства кредитира и защо,съответно кои не кредитира, и е
достигнал до извод, че обв. А. не е действал виновно и че от субективна
страна не е осъществил престъпния състав, за повдигнатото му обвинение по
чл. 129, ал. 1 от НК, или друг състав от НК.
Правилно прокурорът е приел, че увреждането на пострадалия Д. е
резултат от упражненото право на защита от страна на обв. А., което е
съответно на непосредствено предстоящата опасност да бъде ударен с ритник
в лицето. Приемайки това, без изрично да отбележи това, прокурорът е приел
института на неизбежната отбрана. Според настоящия състав този извод е
единствения възможен от доказателствата по делото.
По делото са изготвени две съдебно-медицински експертизи,
заключението на които установява, че телесните увреждания, получени от
пострадалия и от обвиняемия биха могли да бъдат поучени от тях, по начин
какъвто се съобщава и от двамата. Относно травмите получени от
пострадалия вещото лице е заключило, че описаните в заключението му
травматични увреждания са получени в резултат на тъпи травми и усукване в
областта на двете коленни стави. Относно травмите получени от обвиняемия
е дало заключение, че е възможно да са получени при падане от собствен
ръст върху твърд терен, а нараняванията по глезена от тъпа травма.
По делото са събрани гласни доказателства, които се определят две
групи – според първата пострадалия Д. е бил ритнат, съборен на земята и след
това удрян от обв. А., а според втората – обв. А. е бил повален на земята и
удрян от пострадалия Д., при което обвиняемият отблъснал нападението.
В първата група се включват свидетелските показания на самия
пострадал, неговата съжителка – св. Б.П. и св. А.И. Показанията на
свидетелката П. относно механизма на нанасяне на телесната повреда
пресъздават разказаното й от самия пострадал, тъй като тя не е пряк очевидец
на инцидента. Свидетелят И. твърди, че е станал пряк очевидец на случилото
се. От показанията му се установява, че в този момент той е излизал от офиса
на СД„******“, според него находящ се на ул. „******“ №26 в гр.Свищов,
където работел. От това мястото свидетелят имал видимост към паркинг, на
който били спрени две МПС – бус, а до пасажерската му врата и лек
автомобил. Излизайки от офиса видял, че обвиняемият и пострадалия били
един срещу друг и се карали. Видял, че пострадалия паднал на тротоара по
гръб, но не видял дали е бил блъснат или ритнат от обвиняемия, а след това
последния застанал над него и започнал да го (пострадалия) рита с крака и да
го удря с юмруци. Според свидетеля ударите основно попадали в краката на
3
пострадалия. Малко преди да стигне до тях, обвиняемият залитнал назад и
паднал. Вярно, че тези свидетелски показания кореспондират с тези дадени от
самия пострадал, но не кореспондират с представените медицински
документи и заключенията на СМЕ. Прави впечатление, че самия пострадал
Д. първоначално е съобщил едни данни относно механизма на уврежданията
си, които впоследствие изменил. При прегледа, извършен веднага след
инцидента от доктор Христо Попов съобщил на личния си лекар, че е бил
ударен и блъснат, след което се препънал в бордюр на тротоара и паднал,
като усукал дясна колянна става. След това не могъл да се изправи. Това
негово изявление е отразено в амбулаторен лист, представен по делото.
Лекарят е констатирал, че пострадалия не е могъл да стъпи на десния си крак
и има видим отток на дясната колянна става. За лявата - констатирал, че е
запазена подвижността. Подобни изявления пострадалия е направил и на
11.06.2020г. пред д-р Ковачев в болнично заведение в гр. Плевен. Пред него е
съобщил, че му е нанесен само един удар в областта на двете подбедрици и че
при падане назад е посукал двете коленни стави. Лекарят констатирал
лекостепенен излив в лява колянна става и палатопна болезноненост в дясна
колянна става., както и ограничени и болезнени активни и пасивни движения
в същата. В протокол за разпит от 04.08.2020г. самият пострадал обяснил, че
обвиняемият го ритнал, като ударът попаднал в колената му. Посочил, че зад
него имало бордюр и след удара паднал на тротоара. След това обвиняемият
го ритал по краката, прекрачил го и продължил да го удря с юмруци по
лицето. Такава фактическа обстановка съобщил и преди това, на 03.07.2020г.
пред съдебния лекар д-р Гицов, от когото поискал да му издаде
съдебномедицинско удостоверение. Изявленията на пострадалия пред
двамата медици, доколкото не са сбрани по реда на НПК не съставляват част
от събрания доказателствен материал, но отразените от тези лекари
констатации относно състоянието му при прегледа са част от събраните по
делото доказателства. В този смисъл същите са взети предвид при изготвяне
на заключението на назначената СМЕ.
Втората група свидетелски показания са тези на свидетелката Й. И.а,
която не е пряк свидетел на инцидента, но в показанията си съобщава и за
непосредствено възприети от нея факти за състоянието на обвиняемия след
инцидента, както и обясненията на обвиняемия, които освен като средство за
защита, са и част от събрания доказателствен материал. Според обвиняемия,
пострадалия пръв го блъснал, докато е бил с гръб към него и по този начин
той паднал на земята по лице. Именно при падането си наранил лактите и
колената. За такива наранявания сочи и самата свидетелка И.а, която ги е
възприела, след като обвиняемия се прибрал в къщи. Показанията на същата
следва да бъдат кредитирани, макар същата да живее на семейни начала с
обвиняемия и поради това да се счита за предубедена, доколкото
кореспондират със заключението на изготвената СМЕ относно уврежданията,
които обвиняемия е получил.
Според настоящия състав правилни са изводите на прокурора, че в
конкретния случай относно механизма на врежданията на пострадалия следва
да се кредитират обясненията на обвиняемия. Именно при опита на
4
обвиняемия да отблъсне удар в лицето си, той е отблъснал крака на ритащия
го Д. и последния е изгубил равновесие и паднал на земята. Именно това е
логичното обяснение и на усукването на коленните стави. Предвид
неоснователни са оплакванията в жалбата, че е налице несъответствие между
уврежданията, които обвиняемия е получил и твърденията му. Макар и
прокурора да не е посочи конкретно, посочвайки, че увреждането на
пострадалия е резултат от упражнено право на защита от страна на
обвиняемия, което е съответно на непосредствено предстояща опасност да
бъде ударен с ритник по лицето, прокурорът се е позовал на неизбежна
отбрана Поначало неизбежната отбрана предполага нападение, което не е
позволено от закона. В конкретния случай е именно налице такова нападение
от страна на пострадалия Д..
Що се касае за изготвената по делото съдебно психиатрична
експертиза, същата установява, че обв. А. не е действал състояние на силно
раздразнение. Това обосновава извод, че поведението на обвиняемия следва
да се приеме като отбрана и съответно да обоснове приложението на чл. 12,
ал. 1 НК.
Поради изложените съображения съдът намира, че следва
постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Що се отнася до искането в жалбата за отвод на прокурора, съдът не
е компетентен да се произнесе по такова искане. Оплакването може да бъде
отнесено съобразно реда за отвод на прокурора предвиден в НПК след
връщане а делото.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК,
Свищовският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПЪТВРЪЖДАВА Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 26.07.2022 г. на РП-Велико Търново, ТО-Свищов, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 355/2020 г. по описа на РУ на МВР-
Свищов (преписка № 681/2020 г. по описа на ТО- Свищов към Районна
прокуратура- Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен
съд Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5