№ 799
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500279 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 260294 от
05.01.2021 г. на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е срещу
решение № 261687 от 05.12.2020 г. по гр.д. № 7777 по опис на Варненски районен съд за
2020 г., с което е прието за установено, че Н. М. В., ЕГН **********, не дължи на
„Електроразпределение Север” АД, сумата от 790,73 лева (седемстотин и деветдесет лева и
седемдесет и три стотинки), претендираната като дължима по извършена корекция на
потребена електроенергия за периода от 23.01.2020 год. до 21.04.2020 год., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Стара планина бл.64, вх.1, ап.5, за която е издадена
фактура от 24.04.2020 год., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК както и в частта на
присъдените рзноски, следващи от изхода на спора и доказателствата за извършен
разход.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно приложени на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно
решение.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения.
С определение № 490 от 05.02.2020 г. въззивният съд е приел жалбата за процесуално
допустима.
Съдът, след извършена служебна проверка приема, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира
следното:
1
Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. В., чрез адв. Х., срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс – Е”, отрицателен
установителен иск, правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се приеме за
установено, че не дължи сумата от 790,73 лева, претендираната като дължима по извършена
корекция на потребена електроенергия за периода от 23.01.2020 год. до 21.04.2020 год., за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Стара планина бл.64, вх.1, ап.5, за която е
издадена фактура от 24.04.2020 г.. Излага, че е била собственик на имота до 07.04.2020г. и
към тази дата е погасила всички задължения, не е осъществявала фактическа власт върху
имота след като се е разпоредила със собствеността Твърди, че след получаване на
фактурата за коригирана ел. енергия е поискала нейното сторниране, но такова ответникът
отказал с аргумент, че не го е уведомила за промяна в собствеността.
Ответникът в писмен отговор е конкретизирал основанието на претенцията - корекция
е извършена съобразно разпоредбите от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г),
приложими в процесните отношения с оглед датата на извършване на проверката. Като
основание за задължението посочва чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ – констатирано
неправомерно въздействие върху функциите на СТИ. Посочва, че проверката е извършена
на осн.чл. 45 от ПИКЕЕ и счита, че законовата делегация по чл. 83, ал. 2 вр. ал.1, т. 6 от ЗЕ с
ПИКЕЕ обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г. е предвижда възможност за едностранна корекция на
сметките на потребителите, поради което крайният снабдител е освободен от задължението
да доказва реално потребено количество ел. енергия. Намира, че е спазен реда по чл. 49 от
ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол е подписан от един свидетел и същият е съставен
съобразно изискванията на закона. Сочи, че на осн. чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата е издадена
от оператора на съответната мрежа, тоест от ответното дружество. Подчертава, че към
момента на проверката са действащи нови правила.
По изложените съображения е пледирал за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е
установил релевантните факти, които не са спорни и в настоящото производство в частта,
относно извършената проверка, основанието за нея, установените факти, размера на
претенцията и начина на нейното определяне. Настоящият въззивен съд не установи
неправилно приложение на материалния закон при излагане на изводи относно позитивната
преценката законосъобразно извършена процедура. Спорен е останал само правния въпрос,
кое лице свързано със собствеността на имота, в който се доставя ел. енергия /превърлител
или преобретател/ е задължено за плащане при промяна на собствеността, когато към
датата на проверката бившият собственик няма качеството на потребител, усложнен с
факта, че към датата на проверката все още не изтекъл срока по чл. 17 от ОУ по договора с
доставчика.
Релевантни към този въпрос са следните факти: Датата на прехвърляне на
собствеността е 07.04.2020 г. Датата на проверката е 21.04.2020 г. Коригирано е
потреблението за периода 23.01.2020 – 21.04.2020 г. Констатацията за въздействие върху
измервателния уред е извършена в срока, уговорен в полза на ищцата да уведоми доставчика
за промяна в собствеността. Не е установено авторството на вмешателството в
измервателното устройство.
Фрикционната процедура по чл. 50 от ПИКЕ определя задължение за три месеца назад,
но началото на тази процедура се поставя с проверката и датата на извършване на
проверката е релевантния факт за определяне на адресата на задължението. Към датата на
проверката, ищцата не е потребител на ел. енергия, а само субект на задължението за
уведомяване за промяна в титуляря на собствеността. Прехвърлителят на правото на
собственост не е адресат на задължение по доставка на ел. енергия и по този въпрос няма
2
спор в съдебната практика. Спорът е за това, дали е адресат на задължение по фикционна
процедура. Настоящият съд приема, че правилен е отрицателния отговор на спорния въпрос.
Този отговор е обосновано мотивиран в обжалваното решение, а във въззивната жалба
липсват аргументи, които да разколебават въззивния съд в правилността на съдебния акт.
Поради съвпадане в правните изводи на между първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261687 от 15.12.2020 г. постановено по гр.д. № 7777
по опис на ВРС за 2020 г.
Решенето не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3