Р Е Ш Е Н И Е
№ 358/11.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
При
секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и
с участието
на
прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА
изслуша докладваното
от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
по
к.адм. дело № 270 по описа на съда за
2022 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, чрез ст.
юрисконсулт Радослава Т., против Решение № 74/31.01.2022 г., постановено по
н.а.х. дело № 747/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление №13-002613/26.04.2021 г., издадено на „Лулчев-55“ ЕООД от
Директора на „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и да се потвърди наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. По делото с вх. № 3560/19.04.2022 г. е постъпило
писмено становище по жалбата.
Ответникът по касационната жалба – „Лулчев-55“ ЕООД – редовно уведомени,
представляват се от адв. Я.. Моли се да бъде потвърдено решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е отменил наказателно постановление №13-002613/26.04.2021 г., на Директора на
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик., с което на „Лулчев – 55“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Бураго“ № 10,
представлявано от управителя И.П.Л. е наложена имуществена санкция в размер на
1600лв.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, а именно, че на 14.12.2020г. в птицеферма рег. №4454-0050 за
отглеждане и угояване на патици, намираща се в стопански двор на с. Тополи дол,
е заварено лицето Б.Б.Б.., ЕГН **********, да извършва трудова дейност „гушар“
,без да е уредил отношенията си с него по предоставяне на работна сила като
трудови, т.е без да е сключил трудово договор в писмена форма. Нарушението е
установено на 14.12.2020г. при проверка на горепосочения обект , по повод постъпил
сигнал на тел.112 за станал инцидент – поразена от електрически ток жена,
където е заварено лицето Б.Б. да извършва трудова дейност на обекта.
Нарушението е констатирано на 17.12.2020г. в ДИТ Пазарджик, при преглед на
представената фирмена документация. С това е нарушен чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2
от КТ. Наложена е на „Лулчев - 55 " ЕООД имуществена санкция в размер на
1600лв., на основание чл.416 ал. 5 от КТ, във връзка с чл.414 ал. 3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен съставът на
нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите
с жалбата въпроси, като правилно е приел, че Б.Б. не е работил по трудово
правоотношение с „Лулчев – 55“ ЕООД. Между тях не е имало уговорка за работно
време, работно място и трудово възнаграждение, като основни елементи на трудово
правоотношение.
Установено е, че към датата на
проверката 14.12.2020 г. санкционираното дружество и Б.Б. са били в
облигационни отношения, а именно от Договор за наем на недвижим имот от
01.09.2019 г., сключен между тях и последващ Договор за наем на недвижим имот
от 01.02.2020 г., в качеството му на
земеделски производител с надлежна регистрация в МХЗГ- Пловдив. Чрез тези
договори на Б.Б. в качеството му на земеделски производител с УИНЗС 42559, под
който се е регистрирал в ОД на МЗХГ – Пловдив е предоставена за временно
ползване селскостопанска постройка в животновъден обект №4454-0050 за
отглеждане и угояване на патици.
В тази насока за наличието на
облигационни отношения между „Лулчев – 55“ ЕООД и Б.Б. са представените и
приети три броя договори от
01.09.2019г., от 01.02.2020г. и от 01.08.2020г. по силата на които „Лулчев –
55“ ЕООД предоставило на Б.Б., в качеството на земеделски производител, 4000бр.
малки патета за отглеждане и угояване в животновъден обект №4454-0050,с. Тополи
дол, като предоставя и необходимото количество фураж. Възложителят се е
задължил да заплати произведения дроб по допълнително споразумение и да
превежда по
банков път фактурираната продукция, което е и било сторено. При това се
установи с официален документ - годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за отчетната
2020г., че Б.Б. е декларирал, че е самоосигуряващо се лице, в качеството на
земеделски производител. Ето защо за дружеството – ответник в настоящото
производство не е възникнало задължението по чл.62, ал.1 от КТ, като същото не е имало качеството на
работодател по §1, т.1 от ДР на КТ, по отношение на лицето Б.Б..
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
При
този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин)
лева. Неоснователни са направените възражения за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение доколкото същото е договорено и изплатено в размер
близък до минималния.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/31.01.2021
г., постановено по н.а.х. дело № 747/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15 А,
ет. 3, да заплати на „Лулчев – 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Бураго“ № 10, направените по делото
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/