№ 9968
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110127081 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове за
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55
състав, както следва:
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) срещу Н. В. Ф. за установяване съществуване на вземане за сумата
625.84 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г.,
както и за сумата 20.24 лева за осъществено дялово разпределение за периода
01.10.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 09.11.2020г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Н. В. Ф. за установяване съществуване на
вземане за сумата 94.58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г. – 23.10.2020г., както и за сумата 4.26 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г.
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) срещу М. ЕФТ. Ф. за установяване съществуване на вземане за
сумата 55.00 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31,
находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. –
1
30.04.2019г., както и за сумата 20.24 лева (съгласно уточнение в о.с.з. от 24.03.2022г.)
за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.11.2020г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срещу М. ЕФТ. Ф. за установяване съществуване
на вземане за сумата 94.58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 23.10.2020г., както и за сумата 4.26 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2017г. –
23.10.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на потребители на доставената за
имота топлоенергия, са били задължени да заплатят стойността й, както и цената на услугата
дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване
на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 55066/2020г. по описа на
СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
За яснота е уместно да се посочи, че по ч.гр.д.№ 55066/2020г. по описа на СРС, 55
състав, са били заявени и е била издадена заповед за изпълнение срещу М. ЕФТ. Ф. за
вземания по пера и в размер, които са идентични на заявените срещу Н. В. Ф.. С възражение
по реда на чл.414 ГПК този длъжник е признал съществуването на вземане за доставена
топлоенергия на стойност 570.84 лева от търсените 625.84 лева и оспорва разликата от 55.00
лева, признал е съществуването на вземане за извършено дялово разпределение в размер на
16.24 лева от търсените 20.24 лева и оспорил разликата от 4.00 лева, и е възразил срещу
търсените закъснителни лихви в пълния им претендиран размер. С оглед на така
направените признания, заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл.415 ГПК,
че следва да заяви искове по чл.422 ГПК само за оспорените от длъжниците вземания, но не
и за признатите от страна М.Ф. такива.
В хода на производството ответникът Н. В. Ф. е починал, поради което с определение
от 01.10.2021г. на негово място са били конституирани законните му наследници –
съпругата му М. ЕФТ. Ф. и децата му ЕК. Н. Ф. и Н. Н. Ф..
В срока за отговор ответникът М. ЕФТ. Ф. поддържа становище за недопустимост на
исковата претенция относно признатите за дължими суми в заповедното производство.
Оспорва наличието на облигационна връзка между нея и ищеца, като твърди на стр.4 от
отговора, че не е собственик, нито вещен ползвател на имота, но изречение след това
поддържа, че в нейна полза е било учредено вещно право на ползване за процесния обект.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и „Нелбо
Инженеринг“ ООД. Счита също, че не е изпадала в забава за плащане на търсените от нея
суми, тъй като не е получавала фактури за тях, нито покана за плащане. Навежда
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът Е.Ф. оспорва наличието на облигационна връзка между страните,
2
евентуалното й изпадане в забава, както и правото на ищеца да търси плащане на
възнаграждението за услугата дялово разпределение на доставената в етажната собственост
топлоенергия. Навежда възражение за изтегла погасителна давност.
Ответникът Н.Ф. също оспорва облигационната връзка между страните, евентуалното
си изпадане в забава по отношение на задължението да плати процесните суми и правото на
ищеца да претендира от свое име сумите за осъщественото дялово разпределение. Посочва,
че е направил отказ от наследството на своя наследодател, поради което не носи отговорност
за евентуално възникналите за Н.Ф. задължения.
Третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД не изразява становище по делото.
Постъпило е такова от „Нелбо“ ЕАД, което дружество не е страна в производството.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 04.12.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „ТА-ЕС Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан на 15.02.2002г. Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 06.11.2007 г. между „Топлофикация София” ЕАД
и „ТА-ЕС Нелбо инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
На съда му е служебно известно, че правата и задълженията на „ТА-ЕС Нелбо Инженеринг“
ООД по сключените от това дружество договори за отчет на уредите за дялово
разпределение в сгради-етажна собственост са преминали по договаряне към „Нелбо“ ЕАД,
като обстоятелството, че за процесния период именно „Нелбо“ ЕАД е извършвало услугата
дялово разпределение за сградата, в която се намира процесния имот, се потвърждава както
от съдебно-техническата експертиза, така и от приложените именно от това лице отчетни
3
документи и изравнителни сметки.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение. В случай на конкуренция на основанията, вещният
ползвател се явява задължен за потребения консуматив по аргумент от чл.57 от Закона за
собствеността, който повелява, че именно ползвателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта.
Видно от представения по делото нотариален акт № 79, том II, рег.№ 4626, дело №
261 от 27.05.2019г. на нотариус Маргарита Иванчева процесното жилище е било дарено от
Н. В. Ф. и М. ЕФТ. Ф. на сина им Н. Н. Ф., като праводателите са запазили за себе си
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилището. Качеството си на
собственици на имота дарителите са установили с представен по нотариалното дело договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1985г. Същите са
декларирали този имот по реда на чл.14 ЗМДТ, удостоверено от Дирекция „ОП“ на СО,
район „Възраждане“, към чието писмо е приложен заверен препис от данъчната декларация.
Не са налице доказателства за отказ от правото на ползване от страна на дарителите. Именно
в качеството си на вещни ползватели на обекта за процесния период – 01.05.2017г. –
30.04.2019г., Николай и Маргарита Ф.и се явяват страни по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката. В качеството си
на потребители същите са били задължени за заплащане на цената за потребената
топлоенергия и осъщественото дялово разпределение, като при липса на данни за солидарна
отговорност, то същите дължат евентуално възникналите вземания при равни квоти.
По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми от страна на
вещните ползватели.
Видно от прието удостоверение за наследници първоначално конституираният
ответник Н. В. Ф. е починал на 04.07.2021г. и е оставил за наследници ответниците в
производството – съпругата си М. ЕФТ. Ф. и децата си Н. Н. Ф. и ЕК. Н. Ф..
Предвид изложеното, евентуално потребеното количество топлинна енергия и
услугата дялово разпределение на доставената до жилищната кооперация енергия от
топлопреносното предприятие, е била дължима от Н. В. Ф. и от М. ЕФТ. Ф. при равни
квоти, а след смъртта на Н. В. Ф., евентуално възникналото в негова тежест задължение е
4
било наследимо, тъй като е възникнало преди 04.07.2021г. Доколкото ищецът не сочи каква
част от този дълг претендира от наследниците, съдът приема, че квотите са установените в
чл.5 от ЗН – равни квоти, т.е. всеки от тях е наследник на 1/3 част от припадащата се на
наследодателя 1/2 част от задълженията или на 1/6 част от общия дълг. Предвид
обстоятелството, че ответникът Н. Н. Ф. е направил отказ от наследството на своя баща, за
което е представил удостоверение за вписването му в специалната книга на съда, то същият
не носи отговорност за евентуално съществуващия дълг на Н.Ф. към „Топлофикация София“
ЕАД. Така, при установяване на потребление на топлинна енергия за имота в периода
01.05.2017г. – 30.04.2019г. и осъществено годишно изравняване след отчет на топломерите,
задължението се носи от следните ответници и при следните квоти:
М. ЕФТ. Ф. - 4/6 части, от които 1/2 част на лично основание като вещен ползвател на
жилището и 1/6 част – наследен дълг от съпруга си, който също е бил вещен ползвател
за процесния период и чието право е погасено със смъртта му – чл.56 ЗС;
ЕК. Н. Ф. – 1/6 част наследен дълг от баща си.
Ответникът Н. Н. Ф. не се явява задължено лице за търсената от него 1/6 част от
общото задължение, поради направения отказ от наследство.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната
цена, както и относно съществуването на задължение към ищеца за сумите, начислени за
осъществено дялово разпределение и закъснителни лихви.
За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Нелбо“ ЕАД. За имота е била потребявана
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер с редовен отчет и
за сградна инсталация.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите
суми по пера е в размер на търсените с исковата молба суми за посочените периоди, а
именно: 1251.68 лева – главница за потребена топлоенергия, 189.17 лева – мораторна лихва
върху нея, 40.48 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 8.53 лева -
мораторна лихва върху нея.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството всички ответници са навели
5
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 09.11.2020г. Вземанията, за които изискуемостта е
настъпила преди 09.11.2017г. се явяват погасени по давност, тъй като плащането на този
консуматив е уреден помесечно и съгласно ОУ на ищеца е следвало да бъде направено в 45-
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася всяко от тях. Съгласно заключението
на вещото лице счетоводител погасени по давност са следните суми: 183.24 лева – главница
за потребена топлоенергия за периода 01.05.2017г. – 30.09.2017г. и 37.72 лева мораторна
лихва върху това вземане. Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния
период са следните задължения за доставена топлоенергия: 1068.44 лева главница и 151.45
лева мораторна лихва.
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на
топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на
КЕВР от 27.06.2016г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл.33). Падежът
кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана. Ето защо, претенцията за мораторна лихва
върху тази главница, която не е погасена по давност, се явява основателна. Съдът намира, че
правилото на чл.33 от ОУ не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение,
тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху
тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По
делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които
да служат за покана за плащане. Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение не следва да се присъжда.
Видно от заключението по счетоводната експертиза никаква част от вземането за
главница за дялово разпределение не се явява погасена по давност, поради което 4/6 части от
нея следва да се присъди в тежест на М.Ф. и 1/6 части – на Е.Ф.. Съдът приема, че това
вземане се дължи от потребителите на ищеца по силата на сключен с фирмата за дялово
разпределение договор, с който „Топлофикация София“ ЕАД е овластена да начислява и
събира това вземане. Евентуалното му плащане, осъществено от потребителя към ищеца не
се явява недължимо или платено поради грешка и претендирането му не съставлява
заявяване на чужди права.
Към датата на депозиране на заявлението дължими са били следните суми:
1. От М. ЕФТ. Ф.:
534.22 лева – главница за потребена топлинна енергия (горницата до 625.84 лева е
погасена по давност);
75.73 лева – мораторна лихва върху тази главница (горницата до 94.58 лева е погасена
по давност);
20.24 лева – главница за осъществено дялово разпределение.
6
2. От Н. В. Ф.:
534.22 лева – главница за потребена топлинна енергия (горницата до 625.84 лева е
погасена по давност);
75.73 лева – мораторна лихва върху тази главница (горницата до 94.58 лева е погасена
по давност);
20.24 лева – главница за осъществено дялово разпределение.
Предвид направените от М.Ф. признания за част от сумите за главница за топлинна
енергия (ТЕ) и за главница за дялово разпределение (ДР), предмет на исковата претенция
към нея могат да са само оспорените с възражението по чл.414 ГПК суми – 55.00 лева
главница за ТЕ, 94.58 лева мораторна лихва върху нея, 4.00 лева главница за ДР (за
заявените още 16.24 лева искът по чл.422 ГПК се явява недопустим) и 4.26 лева мораторна
лихва върху тази главница. След зачитане на възражението за изтекла погасителна давност,
на признатите с възражението по чл.414 ГПК суми и на възражението за липса на покана за
плащане на сумата за ДР, този ответник, на лично основание, дължи следните суми на
ищеца:
75.73 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ;
4.00 лева – главница за ДР.
Производството за сумата от 16.24 лева – главница за ДР, следва да се прекрати, като
образувано по недопустим иск.
Същият ответник – М.Ф., дължи и 1/3 част от задълженията на своя съпруг, които е
приела в наследство, а именно:
178.07 лева – главница ТЕ (1/3 от 534.22 лева или 1/6 от общото непогасеното по
давност вземане в размер на 1068.44 лева);
25.24 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ (1/3 от 75.73 лева или 1/6 от
151.45 лева);
6.75 лева – главница за ДР (1/3 от 20.24 лева или 1/6 от 40.48 лева).
Сумарно задължението на този ответник е 308.17 лева: 196.45 лева – главница за ТЕ
и 100.97 лева мораторна лихва, съответно 10.75 лева главница за ДР и 5.68 лева мораторна
лихва.
Ответникът ЕК. Н. Ф. е задължена за 1/3 част от непогасеното по давност задължение
на баща си или за 1/6 част от общия дълг, както следва:
178.07 лева – главница ТЕ;
25.24 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ;
6.75 лева – главница за ДР.
Общият сбор възлиза на 210.06 лева.
Ответникът Н. Н. Ф. – не дължи суми към ищеца, поради вписания отказ от
наследството на баща си.
7
По разноските
При този изход на спора отговорността за разноски се разпределя по правилата на
чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. Разпределението зачита направеното от ответника М.Ф.
признаване на част от процесните вземанията по заповедта (за заявяването на които пред
заповедния съд е станала повод), отхвърлената част от исковата претенция, поради
погасяване на вземанията по давност, отхвърляне на част от исковата претенция, поради
неоснователност, прекратяване на производството за част от главницата за ДР като
недопустимо с оглед признаването й от ответника М.Ф. и уважената част от исковете.
Разноските на ищеца са в размер на 79.80 лева по заповедното дело (29.80 лева ДТ и
50.00 лева юрк.възн.) и 770.20 лева в исковото производство (170.20 лева ДТ, 500.00 лева
депозити за вещи лица и 100.00 лева юрк.възн.). От тази сума ответникът М.Ф., за
възникналите на лично основание вземания, дължи на ищеца 210.14 лева, от които 33.76
лева разноски по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС и 176.38 лева - по настоящото дело. Същият
ответник дължи и припадащата се част от разноските за вземанията на своя съпруг,
съобразно квотата й от неговото наследство или 119.85 лева, от които 11.25 лева по
заповедното дело и 108.60 лева в исковия процес. Ответникът Е.Ф. дължи на ищеца сумата
от 119.85 лева разноски, съобразно квотата й от дълга на своя наследодател - 11.25 лева по
ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС и 108.60 лева по настоящото дело. Ответникът Н.Ф.а не дължи
разноски, тъй като претенцията срещу него се отхвърля изцяло.
В хода на заповедното и на исковото дело всички ответници са били представлявани
от адвокати, поели правната им защита безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На
същите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът М.Ф. е била представлявана в заповедното производство от адвокат
Красимира Игнатова Билева. На същата се определя възнаграждение в размер на 300.00 лева
по НМРАВ, от които и с оглед установения процент дължима сума, признатата сума (в
повече от търсената главница за ТЕ) и заявената от „Топлофикация София“ ЕАД сума към
този длъжник, следва да й се присъди възнаграждение в размер на 31.47 лева.
Длъжникът Н.Ф. е бил представляван в заповедното производство от адвокат Св. Й.
Д.. На същата се определя възнаграждение в размер на 300.00 лева по НМРАВ, от които и с
оглед установения процент дължима спрямо заявена сума към този длъжник, следва да й се
присъди възнаграждение в размер на 45.12 лева.
Ответникът М.Ф. е била представлявана в исковото производство от адвокат М.
ЛЮБ. ЛЮБ.. На същия се определя възнаграждение в размер на 300.00 лева по НМРАВ, от
които и съобразно отхвърлената част от исковата претенция се присъжда сумата 162.60 лева.
Ответникът Е.Ф. е била представлявана в исковото производство от адвокат Николай
Илчев Илчев. На същия се определя възнаграждение в размер на 300.00 лева по НМРАВ, от
които и съобразно отхвърлената част от исковата претенция се присъжда сумата 45.12 лева.
Ответникът Н.Ф. е бил представляван в исковото производство от адвокат В. Ф. С..
На същия се определя възнаграждение в размер на 300.00 лева по НМРАВ, които се
8
присъждат в пълен размер с оглед отхвърляне на исковете срещу този ответник изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, в качеството си на вещен ползвател, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
55066/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 4.00 лева за
осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г. за
доставената топлинна енергия за имот - ап.31, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“,
бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
09.11.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
доставената за този имот топлинна енергия в размер на 55.00 лева, като
неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 75.73 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
23.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия от 94.58 лева, като
погасен по давност, както и за сумата 4.26 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г., като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. ЕФТ.
Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, иск по чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата 16.24
лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г.
на доставената топлинна енергия за имот - ап.31, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“,
бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., като образувано по недопустим иск.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата
210.14 лева – разноски, от които 33.76 лева по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав, и
176.38 лева в настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, в качеството си на наследник на Н. В. Ф.,
9
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 178.07 лева – за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в гр.София, ж.к.
„Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., както и сумата 6.75
лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на главница
за топлинна енергия от 208.61 лева, както и за периода 01.05.2017г. – 30.09.2017г., като
погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 25.24 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
23.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия от 31.53 лева, като
погасен по давност, както и за сумата 1.42 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата
119.85 лева – разноски, от които 11.25 лева по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав, и
108.60 лева в настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕК. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
кв. „Драгалевци“, ул. „Горска поляна“ № 6, в качеството си на наследник на Н. В. Ф., дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
55066/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 178.07 лева – за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в гр.София, ж.к.
„Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., както и сумата 6.75
лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на главница
за топлинна енергия от 208.61 лева, както и за периода 01.05.2017г. – 30.09.2017г., като
погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 25.24 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
23.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия от 31.53 лева, като
погасен по давност, както и за сумата 1.42 лева – лихва за забава върху главницата за
10
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЕК. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, кв. „Драгалевци“, ул. „Горска поляна“ № 6, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата
119.85 лева – разноски, от които 11.25 лева по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав, и
108.60 лева в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Н. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, ет.8, ап.31, като наследник на Н. В. Ф., искове по чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата
208.61 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в
гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и за
сумата 6.75 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до окончателното плащане, както и
по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземане за сумите 31.53 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г. – 23.10.2020г. и 1.42 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
адвокат Красимира Игнатова Билева, с адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, сумата
31.47 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на длъжника М. ЕФТ. Ф. по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
адвокат Св. Й. Д., с адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, сумата 45.12 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на длъжника Н. В. Ф. по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
адвокат М. ЛЮБ. ЛЮБ., с адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, сумата 162.60 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника М. ЕФТ. Ф. по гр.д.№ 27081/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
адвокат Николай Илчев Илчев, с адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, сумата 45.12
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника ЕК. Н. Ф. по гр.д.№ 27081/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД,
11
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
адвокат В. Ф. С., с адрес: гр.София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, сумата 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника Н. Н. Ф. по гр.д.№ 27081/2021г. на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която производството е
било частично прекратено – в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12