№ 577
гр. София, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Ищците, чрез своите процесуални представители са подали молба с вх.
№ 23208 от 20.12.2021 г., с която са поискали въззивният съд да измени
постановеното от него решение в частта за разноските, като осъди ответника
да заплати адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна е подала отговор вх. № 3828 от 22.02.2022 г., с който
оспорва основателността на молбата за изменение на решението в частта за
разноските и моли да се отхвърли.
Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на страните
намира молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските
за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от процесуалните
представители на ищците, а по същество е неоснователна.
Това е така, защото въззивното производство е образувано по въззивна
жалба, подадена от ответника, с която е поискал частична отмяна на
решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и отхвърляне на
1
преките искове в тази част.
Въззивният съд е приел въззивна жалба за частично основателна,
поради което е отменил решението на първоинстанционния в частта, в която
ответникът е бил осъден да заплати на всеки един от ищците по предявените
преки и акцесорни искове, обезщетение за неимуществени вреди, за разликата
над сумата от 75 000 лева до размер на сумата от 180 000 лева и вместо това е
отхвърлил преките искове до размер на сумата от 75 000 лева.
Съобразно съотношението на уважена/отхвърлена част на исковете е
изменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските и са
присъдени такива на ответника за въззивното производство, съобразно
отхвърлената част на искове.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ответника в
частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците по предявените
преки и акцесорни искове сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 10.08.2017 г.
Решението в тази част е влязло в сила на 17.06.2020 г.
Ищците се представляват от адвокати, приели да осъществяват
процесуалното представителство на основание договор за правна помощ и
съдействие, сключен на 02.04.2021 г. , приложен на л. 29 от въззивното п-во.,
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд не отрича свободата на договаряне, но това
договаряне следва да бъде съобразено с действието на императивните правни
норми, които допускат сключването на договор в полза на трето лице, но не и
договор във вреда на трето лице.
Всеки един от ищците, считано от 17.06.2020 г. е титуляр на парично
вземане, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва,
2
считано от 10.08.2017 г., което обстоятелство ги изключва от кръга на лицата,
очертани в чл. 38, ал. 1, т. 1- 3 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
Договорът, който са сключили ищците и техните процесуални
представители за безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗАдв., не
може да създаде задължения на трето лице по договора, каквото се явява
ответникът и последният да носи отговорността за разноски, ако не са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на които следва да
бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази отговорност се
основава на закона и се осъществява само с постановения от съда съдебен акт.
Всяка уговорката между клиента – ищец или ответник и неговия
адвокат за оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се,
както и не поражда задължение за третото лице /насрещната страна/ за
заплащане на адвокатско възнаграждение на този процесуален представител,
приел да оказва безплатна правна помощ.
Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да
изследва за наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., а
те не са общоизвестни или служебно известни на съда и да осъди насрещната
страна да заплати адвокатско възнаграждение, само ако представляваният е
представил доказателства за тези предпоставки.
В този смисъл са постановени определение № 732 от 13.12.2019 по
ч.т.д. № 2783/2019 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о., определение 295 от 16.06.2017 г. по
ч.т.д. № 1962/2016 от ВКС- ТК, І т.о. и определение № 5 от 11.01.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 5069/2021 г. от ВКС, ГК - ІV г.о.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЯ молба с вх. № 23208 от 20.12.2021 г., подадена от ищците,
чрез техните процесуални представители да измени постановеното от него
въззивно решение в частта за разноските, като осъди ответника да заплати
адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4