Р Е Ш Е Н И Е
№ 1425
гр. Пловдив, 30 юли 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седемнадесети
юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1321
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт Е.Ф.- пълномощник, обжалва Решение №511 от 08.04.2020г. по Н.А.Х
дело №1248 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., I-ви наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) с №482592-F504126 от 06.12.2019г.,
издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Обслужване” при
ТД- Пловдив на НАП, с което на “Градски археологически музей“, с адрес: гр.
Хисаря, ул. “Александър Стамболийски“ №8, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 1 730,20 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се потвърди процесното НП. На 16.07.2020г. по
делото постъпва молба с Вх.№11049 от юрисконсулт Ф., с която заявява, че
поддържа касационната жалба; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лв., съгласно чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), за което представя
списък на направените разноски.
Ответникът по делото- “Градски
археологически музей“ (гр. Хисаря), чрез адвокат й.Д. от Адвокатско дружество “Д.
и Д.“, ЕИК *********, пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 30.05.2019г. е подадено заявление
за регистрация по ЗДДС с Вх.№303911901384392 на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС,
от страна на ответника в настоящето производство. Според заявлението и
приложената към него нарочна справка, е деклариран облагаем оборот по смисъла
на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към 30.04.2019г. в размер от
56 091,20 лв. Във връзка с подаденото заявление от служители на ТД-
Пловдив на НАП е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО)
от значение за регистрация по ЗДДС. На ответника в производството е връчено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с
Изх.№303911901384392 от 30.05.2019г. За резултатите от проверката е съставен
нарочен Протокол №********** от 13.06.2019г. Според нарочно отбелязване в
посочения протокол, същият е връчен на 19.06.2019г. на Митко Костадинов
Маджаров- директор на музея. Ответникът е регистриран с Акт за регистрация
№160421901498084 от 13.06.2019г., считано от 19.06.2019г., на която дата актът
е връчен на ответника.
На 08.08.2019г. е съставен нарочен Протокол №**********, според
който протокол, във връзка с извършената проверка, документирана с Протокол
№********** от 13.06.2019г. и установени обстоятелства за наличие на основания
за по-ранна регистрация на лицето по реда на чл.96, ал.3 от ЗДДС, вероятно към
30.07.2017г., са определи размерите на следващия се ДДС, който музеят е следвало
да начислява за периодите от месец 08.2017г. до 18.06.2019г.
Според Протокол №**********
от 08.08.2019г., за периода 01.03.2019г. –
31.03.2019г. ответникът в настоящето производство има реализиран облагаем
оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 10 381,20 лв., ДДС в
размер на 1 730,20 лв.
На 12.08.2019г. се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F504126, с който
неначисляването на ДДС за периода 01.03.2019г. – 31.03.2019г. от страна на
ответника в производството се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Против съставения АУАН
постъпва възражение с Вх.№70-00-10061 от 15.08.2019г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид
установената му неправилност и незаконосъобразност, както и приетото за
установено наличие на маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, които са
съобразени и с практиката на Административен съд- Пловдив по аналогични случаи,
се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не
е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е
предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни, доколкото по делото
не са ангажирани доказателства, позволяващи формирането на извод, че в периода
01.03.2019г. – 31.03.2019г. ответникът в настоящето производство действително е
извършил облагаеми доставки на територията на страната в размер на
10 381,20 лв. и не начислил ДДС в размер на 1 730,20 лв., “видно от представени документи и периодични
отчети от ФП на ЕКАФП“, доколкото по делото няма “представени документи“ и “периодични
отчети от ФП на ЕКАФП“ в тази връзка.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на НАП е неоснователно
и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
За разноските следва да
се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от
Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП)).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№511 от 08.04.2020г. по Н.А.Х дело №1248 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., I-ви
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №482592-F504126 от 06.12.2019г.,
издадено от и.д. директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с
което на “Градски археологически музей“, с адрес: гр. Хисаря, ул. “Александър
Стамболийски“ №8, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от
1 730,20 лева.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “Градски археологически
музей“, с адрес: гр. Хисаря, ул. “Александър Стамболийски“ №8, ЕИК *********,
сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………