Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
…...08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното
от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 15636 по описа
на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 148207/21.06.2019 г. по гр. д.
№ 37493/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, е признато за
установено по иск, предявен от В.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) факта
на извършване от ответната страна спрямо ищцата на дискриминация при
прекратяване на трудовите й правоотношения по признаци „лично положение“ и
„обществено положение“. Осъдено е „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация да заплати на В.М.Ф.,
ЕГН **********, сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от проявената дискриминация спрямо лицето, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба на 07.06.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът по чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. до пълния предявен размер от
15000 лв., като неоснователен. Осъдено
е „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на В.М.Ф., ЕГН **********, сумата
от 1362,67 лв. - разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С определение № 181499/31.07.2019 г. по
гр. д. № 37493/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав е отхвърлена
молба вх. № 5115803/05.07.2019 г. от В.М.Ф.
с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските. Същевременно решението е допълнено служебно от съда, като е осъдено
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски районен съд за
държавна такса върху уважената част от иска сумата от 320 лв., на основание чл.
248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5124603/23.07.2019
г. от ищцата В.М.Ф. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за разликата над 8000 лв. до
сумата от 15000 лв., с доводи за
неправилност – твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението, като не е отчел, че
ищцата е останала без работа дълъг период от време от уволнението й до намиране
на нова работа – 1 година и 7 месеца, през което време не е имала собствени
доходи, а е била издържана от свои близки, което се е отразило негативно на ищцата,
не е отчетено и естеството на последващата заета длъжност (хигиенист в
Германия). Излага доводи, че за периода, през който е останала без работа, й се
дължи обезщетение в размер поне на 4 брутни работни заплати – 9877,60 лв., или
поне в размер на една минимална работна заплата месечно, или сумата от 8970 лв.
Предвид изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. в
пълен размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор вх. № 5136621/16.08.2019 г. от ответника „Ю.Б.“ АД, с
доводи за неоснователност на въззивната жалба на ищцата. Оспорва се наличието
на неправомерно поведение на служител на банката, в резултат на което ищцата да
е търпяла неимуществени вреди. Евентуално се сочи, че присъденият размер на
обезщетението е завишен, а не занижен. Твърди се, че ищцата е била обезщетена
както за оставането й без работа, така и за незаконното й уволнение, поради
което „продължителността на безработност“ не следва
да се обсъжда в настоящото производство. Освен това, твърдените вреди не са
причинени от дискриминационно отношение от страна на банката. Поради изложеното
се моли жалбата на ищцата да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5121617/16.07.2019
г. и от ответника „Ю.Б.“ АД срещу решението в частта, с която са уважени исковете,
с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
ищцата не е носител на никой от посочените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
признаци, по отношение на нея няма лица в сравнимо или сходно положение, при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата банката не е нарушила
принципа на равно третиране, липсва причинна връзка между защитен признак по ЗЗДискр. и неравно третиране на ищцата. Сочи се липса на
разпределение на доказателствената тежест по иска за неимуществени вреди, поддържа
се, че в нарушение на чл. 12 ГПК съдът не е обсъдил всички доводи на страните и
събраните по делото доказателства. Сочи се, че прекратяването на трудовите
договори на служителите в „Алфа Банка – клон България“ КЧТ не е било свързано
нито с личността на отделния служител, нито със заеманата от него длъжност.
Съдът е възприел невярна фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни
изводи. Съдът не е обсъдил доводите на банката, че по отношение на ищцата
липсва сравнимост, тъй като нито един трудов договор на служител в офиса на „Алфа
Банка – клон България“ в гр. Севлиево не е бил прекратен на основание чл. 331,
ал. 1 КТ, а и след закриването на офиса в гр. Севлиево ищцата не е пожелала да
работи повече в банката, за разлика от други служители, които са подали молби и
са били назначени на свободни позиции. В тази връзка се сочи, че съдът не е
обсъдил показанията на свидетеля Е.Г.и тези на свидетеля Р.Ф., заедно с всички
останали данни по делото, представената съдебно - счетоводна експертиза,
психологическата и медицинската експертизи, както и не е изложил мотиви на
какво основание е приел, че ищцата е била дискриминирана по признаци „лично
положение“ и „обществено положение“, както и че има лица, които са третирани по
- благоприятно от банката в сравнение с ищцата на основата на посочените
признаци при сравними сходни обстоятелства. Излагат се съображения, че зад
решението на някои служители на „Алфа Банка – клон България“ да се предложи
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ са стоели
конкретни бизнес причини (взети са предвид спецификите на отделния офис, дали в
населеното място е имало друг офис на банката и др.), които не са били налице
за ищцата, т. е не може да се говори, че ищцата е била в сходно положение със
служителите, чиито договори са били прекратени на основание чл. 331 КТ. Прекратяването
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на
основание чл. 331 КТ, не може да бъде признак за по -неблагоприятно третиране. Освен
това, не е взето предвид, че длъжността не е част от „личното и обществено
положение“. Не е доказано и ищцата да е търпяла вреди във връзка с проявено
спрямо нея дискриминационно отношение, освен това размерът на обезщетението е
определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове. Претендират
се разноски.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор вх. № 5144175/04.09.2019
г., с който въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна и се
моли за потвърждаване на решението в обжалваната от банката част. Твърди се, че
съдът правилно е взел предвид пределите на сравнимост на ищцата с другите служители,
които са заемали сходна длъжност – управители на офиси, респективно подходът,
който е бил използван при прекратяване на трудовите правоотношения с тях, а не
само със служителите от офиса в гр. Севлиево, като е отчетен и диференцираният
подход за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 331 КТ и
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба вх. №
5136619/16.08.2019 г. от „Ю.Б.“ АД срещу определение № 181499/31.07.2019 г. по
гр. д. № 37493/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав в
частта, с която решението е допълнено по реда на чл. 248 ГПК, като банката е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса върху уважената част от иска в размер от 320 лв. Посочено е, че
определението се обжалва, доколкото се обжалва и първоинстанционното решение и
в случай на отхвърляне на предявените искове, ответникът няма да дължи държавна
такса, съответно обжалваното определение би се явявало неправилно и би следвало
да бъде отменено.
От насрещната страна не е постъпил отговор на частната жалба в срока по
чл. 276, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като прецени представените по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно съществувалото до края на месец февруари 2016 г.
между ищцата и „Алфа Банка – клон София“ трудово правоотношение по Трудов
договор № 1 SVL/20.02.2006 г. и анекси към него, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „управител на офис“ на банков клон в гр. Севлиево; не е
спорно, че на 29.02.2016 г. е подписан договор за прехвърляне на търговското
предприятие на „Алфа Банка – Гърция“ АД, по силата на което, считано от
01.03.2016 г., „Ю.Б.“ АД е придобило търговската дейност на „Алфа Банка – клон
България“, като трудовите правоотношения на всички служители на „Алфа Банка –
клон България“ са били прехвърлени при „Ю.Б.“ АД; не е спорно запазването на
така съществувалото трудово правоотношение с ищцата и след придобиване на търговското
предприятие на „Алфа Банка – клон България“ от страна на ответника, чрез
подписване на допълнително споразумение № 525 от 07.03.2016 г., с което ищцата е
запазила позицията си – „ръководител офис - банка“ в гр. Севлиево.
Видно от Протокол (циркулярно писмо) от 22.02.2016 г. Управителният
съвет на „Ю.Б.“ АД е одобрил новата организационна структура на банката към
месец март 2016 г., съдържаща ново звено „Алфа Клон“ („Алфа Банка – клон
България“); видно от циркулярно писмо от 28.03.2016 г. Управителният съвет на „Ю.Б.“
АД – във връзка с оптимизация на клоновата мрежа на банката, е приел решение за
закриване на 49 от офисите на банката, считано от 01.06.2016 г., с което да
оптимизира дейността на предприятието и с което решение е закрит офисът в гр.
Севлиево, а на 28.04.2016 г. Управителният съвет е взел решение, одобрено с
решение от 20.05.2016 г. на Надзорния съвет, за закриване на цялото звено „Алфа
Банка – клон България“, ведно с всички по-малки звена, които са част от него,
считано от 01.06.2016 г.
Страните не спорят относно прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата с „Ю.Б.“ АД със заповед № 2209 от 17.05.2016 г., считано от 01.06.2016
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от
предприятието, по повод на което на ищцата е било изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за неспазено предизвестие и за полагаща се
пропорционална част от тринадесета работна заплата; както и че уволнението е
било отменено като незаконосъобразно поради липса на реално закриване на част
от предприятието, а извършена вътрешна реорганизация, при която дейността
продължава да се извършва от друго обособено звено, съответно неизвършен подбор
– с влязло в сила решение от 19.12.2016 г. по гр. д. № 43217/2016 г. на СРС, 58
състав, потвърдено с решение от 05.12.2017 г. по гр. д. № 13794/2017 г. на СГС,
IV - Г състав. Не е спорно, че част от служителите на закритите офиси на „Алфа
Банка – клон България“ са започнали да работят в други офиси на банката, че на
част от служителите трудовите правоотношения са били прекратени на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, на друга – на основание чл. 331 КТ (по взаимно
съгласие срещу уговорено обезщетение, което е не по-малко от 4 брутни месечни
заплати), на други – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно писмено
съгласие), на други – на основание чл. 326, ал. 1 и чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ (по
инициатива на самите служители), което изрично се признава и в отговора на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява, че близо година след
уволнението ищцата се е регистрирала като пребиваващ в Германия – считано от
19.09.2017 г., за което е представено Удостоверение за регистрация от служба
„Адресна регистрация“ община Обернцел и е започнала
работа като хигиенист по Трудов договор № 3970/19.02.2018 г.
От приетите заповеди за прекратяване на трудово правоотношение се
установява, че на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ по инициатива на
работодателя срещу уговорено обезщетение от четирикратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение е прекратен трудовият договор с А.И.–
„ръководител офис, банка“ – с работно място „Алфа банка – клон България“ – офис
Възраждане – Варна, считано от 25.05.2016 г.; с В.А.– „ръководител офис, банка“
– с работно място „Алфа банка – клон България“ – офис Възраждане – Русе,
считано от 25.05.2016 г.
Установява се, че в офиса в гр. Севлиево на „Алфа банка – клон България“
към 01.03.2016 г. са работили 7 служители, включително ищцата: Б.У., банков
служител, касиер с прекратено трудово правоотношение, считано от 01.06.2016 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; В.П., специалист продажби – прил. с прекратено трудово правоотношение считано от
01.06.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; П.Т., спец., банка – офис супервайзор, с прекратено трудово правоотношение считано от
01.06.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; М.М.и
Н.Д.– банкови служители, касиери, с прекратено трудово правоотношение считано
от 19.05.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ (със завръщане на
замествания на работа); Р.Н.– назначена на длъжност специалист обслужване на
клиенти по заместване до завръщане на титуляря Н.Й..
За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни
доказателствени средства. Свидетелят Р.К.Ф.– син на ищцата, свидетелства, че
след като била уволнена ищцата изпаднала в криза, била депресирана, започнала
често да посещава личния си лекар, да пие лекарства – антидепресанти,
болкоуспокояващи, лекарства за кръвно налягане и за сън, обострили
се и женските проблеми, отчуждила се от колегите и от средата си, по това време
съпругът й и баща на свидетеля бил в чужбина, не излизала от вкъщи, не се
срещала с колеги от банката и с клиенти, с които пиели кафе сутрин, всички
разговори започвали и завършвали с уволнението й, до това състояние била доведена
в резултат на неизвестността дали ще запази работата си, свидетелят заявява, че
ищцата искала да остане на работа, защото била работила само това цял живот.
Свидетелят Е.Г.Георгиев – директор „Човешки ресурси“ на „Ю.Б.“ АД
заявява, че се срещнал с ищцата през пролетта на 2016 г., след сливането от „Ю.Б.“
АД не можели да извършват операциите и да работят с продуктите на „Алфа Банка –
клон България“ и обратното, свидетелят посетил Севлиево и говорил с ищцата
какви са намеренията на служителите; решили да затворят нейния клон, тъй като в
гр. Севлиево нямало място за два клона, ищцата била загрижена за младите хора
там и даже казала на свидетеля „мен не ме мислете“. Според Георгиев в клона на
„Ю.Б.“ АД нямало свободна позиция, която да предложат на ищцата, но
предоставили възможност на много от служителите да се преместят от малките
градове в клоновете в големите градове, като възрастта не била критерий - взели
много хора от „Алфа Банка – клон България“, от Кюстендил дошли две момичета в
клонове в София. Добавя, че основанията
за прекратяване на трудовите правоотношения били различни, включително на
основание чл. 331 КТ, когато трябвало да мотивират хората да останат до
затварянето на клона. Двете банки работели с различни продукти и системи, ищцата
не работела със системите, процедурите и продуктите на „Ю.Б.“ АД, за това била предпочетена
В.Х., като ръководител офис на „Ю.Б.“ АД в гр. Севлиево.
От приетата медицинска документация – лична амбулаторна карта на ищцата
се установява, че същата е прегледана на 21.06.2016 г. в неврологичен кабинет
ДКЦ „Здраве“ ЕООД, с констатирано главоболие, световъртеж, напрегнатост,
безапетитие, безсъние, установен хоризонтален нистагъм
двустранно, ситен тремор на притворените клепачи и
пръстите на горните крайници, нестабилна походка, основна диагноза – други
уточнени невротични разстройства, с предписано медикаментозно лечение; отразени
са последващи прегледи на 24.06.2016 г. и на 27.06.2016 г. с диагноза неврозоподобни оплаквания; от приетите амбулаторни листове
от 05.12.2016 г. и от 14.12.2016 г. се установяват повишени стойности на
кръвното налягане и нарушена мастна обмяна при ищцата.
От съдебно – медицинската експертиза (СМЕ), оспорена от ответника, се
установява, че се касае за 56 – годишна жена, която е била подложена на
внезапен и значителен по сила стрес – уволнение и лишаване от средства за
живот, преместване в друга държава и приемане на нискоквалифицирана работа, при
съпътстващи артериална хипертония, дислипидемия. В
резултат на стреса ищцата е развила хипертонична криза и стенокардия, които
биха могли до доведат до остър коронарен синдром и/или мозъчен инсулт, съответно
до смърт или трайна инвалидизация. Под влияние на
стреса ищцата е развила депресивен синдром и нарушения на съня, световъртеж,
залитане при ходене и стрес при голямо умствено натоварване, както и е
„отключила“ централен отоневрологичен синдром
(мозъчно съдова болест), изискващ постоянно лечение с дразнещи стомашно-чревния
тракт лекарства. Според вещото лице стресът е оказал неблагоприятно влияние
върху здравословното състояние на ищцата и продължавайки да действа за в бъдеще
може да се прояви със сериозни животозастрашаващи
състояния. Терапията й включва аторвастатин – 20 мг, моноксин – 0,3 мг – 2х1 т. дневно, валтензин
хидрохлорид – 160/12,5 – 2х1 т. дневно, мелатонин – 3 мг дневно.
От приетото и неоспорено заключение по съдебно - психологична експертиза
(СПЕ) се установява, след преглед на ищцата, че не е налице разстройство, нито
трайни негативни последици от преживян в миналото психо-емоционален стрес във
връзка с уволнението от работа. Налице е известно негативно влияние на
събитието, изразяващо се в загуба на престиж, социален статус, самооценка и
лично достойнство. Ищцата е преживяла промяната в живота си като неестествена и
несправедлива, почувствала се е обидена, станала е по - плачлива (т. е. налице
е известна емоционална нестабилност), чувства се „не на мястото си“, срамува се
от професионалната активност, която трябва да извършва. Според заключението
ищцата е личност с екстровертна насоченост и висока степен на социална желателност, не се наблюдава депресивност,
не е налице суициден риск. Съхранена е надеждата за бъдещето, макар и на фона
на недоволство от средата, която ищцата чувства неестествена и живее с усещане
за загуба на контрол и сигурност. Според експерта ищцата е стабилна в
емоционално отношение личност, с добри ресурси за справяне със стресови
ситуации, със солидна подкрепа от страна на близките си. Не е била подготвена
за съкращаването поради това, че е дългогодишен и утвърден служител с ръководни
функции и отлични резултати, както и поради полученото уверение, че „за всички
ще има работа, стига да работят достатъчно усърдно“. Първоначално ищцата е
реагирала с дистрес – изразяващ се в оттегляне от
социални контакти, психосоматични реакции, свързани с нарушения на храненето,
съня и теглото й, влошаване на основното й медицинско състояние, изразяващо се
в хипертония и усложнения от неврологичен характер. Емоционалното й състояние е
станало нестабилно; към момента на изследването ищцата преживява промяна в
живота си – местоживеене, социална среда, социален статус и професионална
дейност, с които обаче се справя. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
възстановяването от психотравматично събитие като
уволнение нормално трае около 6 месеца, което се е случило и с ищцата.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушанa и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че
броят на служителите от състава на „Алфа Банка – клон България“, с които са били
прекратени трудовите отношения в периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.,
независимо от основанието за прекратяване, е общо 327 души, а броят на
служителите от състава на „Ю.Б.“ АД, с които са били прекратени трудовите
отношения за същия период, независимо от основанието за прекратяване, е общо
123 души. Вещото лице дава заключение, че на основание чл. 331 КТ са били прекратени
трудовите правоотношения на 110 служители от състава на „Алфа Банка - клон
България“ за цялата страна, за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2016 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ са били прекратени трудовите правоотношения
на 106 служители от състава на „Алфа Банка – клон България“, на основание чл.
325 КТ са били прекратени трудовите правоотношения на 82 служители, а на
основание чл. 326 КТ – на 21 служители за цялата страна, за периода 01.03.2016
г. – 30.06.2016 г. За същия период от състава на „Ю.Б.“ АД има прекратени трудови
правоотношения на основание чл. 331 КТ с 2 служители за цялата страна, няма
служители с прекратени трудови правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 325 КТ има прекратени трудови правоотношения с 87 служители
за цялата страна, а на основание чл. 326 КТ – със 17 служители. Служителите на
банката, заемащи длъжността „ръководител на офис“, с които са били прекратени
трудовите правоотношения в релевантния период са общо 47 на брой за цялата
страна. Служителите на банката, заемащи длъжността „ръководител на офис“ за гр.
София с прекратени трудови отношения за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2016 г.
са общо 9 на брой, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
е както следва: на 6 броя служители – по чл. 331 КТ, на 2 броя служители – по
чл. 325 КТ, на 1 брой служител – по чл. 326 КТ. За периода 01.03.2016 г. –
30.06.2016 г. има 33 служители, работили в „Алфа Банка – клон България“ извън
София, с прекратени трудови правоотношения на основание чл. 331 КТ. В посочения
период са установени сключени трудови договори с работодател „Ю.Б.“ АД с общо
345 служители, работили преди това в „Алфа Банка – клон България“ на
територията на цялата страна. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за
периода 02.06.2016 г. – 30.07.2016 г. са преназначени още 16 лица от бившата
„Алфа Банка – клон България“ в „Ю.Б.“ АД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледани по същество, въззивният съд приема жалбата на ищцата за
неоснователна, а тази на ответника за частично основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано
по същество, решението е частично неправилно в частта по иска с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. по следните съображения:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ положителен
установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
за установяване наличието на неравноправно третиране на ищцата от страна на
ответника по признаци „лично положение“ и „обществено положение“, проявено в
хода на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение между страните (установяването на дискриминация на основание
„възраст“ не е предмет на настоящото производство, доколкото първоинстанционният
съд не се е произнесъл по този признак, не е поискано допълване на решението,
както и липсват оплаквания във въззивните жалби на страните в тази връзка); 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 15000 лв. за причинени неимуществени вреди в
резултат на проявеното неравноправно третиране.
За основателността на предявените искове ищцата следва при условията на
пълно и главно доказване да установи следните юридически факти: деяние,
изразяващо се в неравноправно третиране от страна на ответника по заявените
признаци „лично положение“ и „обществено положение“, проявено в хода на
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение между страните; наличието
на претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на проявеното
от ответника неравноправно третиране и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже спазване на принципа на равно
третиране спрямо ищцата в хода на процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. С разпоредбата на чл.
9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в
съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет
принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника.
Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва
на дискриминация. Само ако ищецът докаже такива факти, законът възлага
доказателствената тежест на ответника да установи обратното - че правото на
равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от
страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно
основание за отхвърляне на предявените искове - решение № 85/13.09.2016
г. по гр. д. № 4328/2015 г. на ВКС, IV г. о.
Закона за защита от дискриминация забранява
всяка пряка или непряка дискриманация, основана на
признаците по чл. 4, ал. 1. Установената в чл. 2 цел на Закона за защита от
дискриминация - да се осигури на всяко лице правото на равенство пред закона и
равенство в третирането, се осигурява чрез предвидената в чл. 4, ал. 1 забрана
за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това
понятие, съдържащо се в §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по - малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл.
4, ал. 1 или могат да поставят
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно
положение в сравнение с други лица, а според §1, т. 8 ДР на ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал.
1” означава на основата на действителното,
настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези
признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се
предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
Непряка дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по - малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод за
наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва да се направи
сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва
на дискриминация, е третирано и начина на третиране на други лица,
които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. От значение за установяване на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат
при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр.
форми на по - неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на
тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. На санкциониране
подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. При извършването на преценка за
съществуването на по - неблагоприятно третиране на лице въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. съдът следва
да прецени дали е налице съществено различие, в сравнение с начина, по който се
третира едно лице, в сравнение с останалите лица, при сравними сходни
обстоятелства.
Заключението за наличие на
дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице
доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. Това означава, че предмет на доказване са следните
обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за
сравнение; кой е признакът, предмет на защита; причинна връзка между
неблагоприятното третиране и защитения признак.
В случая ищцата твърди, че актовете на
дискриминация са извършени на защитени признаци „лично положение“ и „обществено
положение“, конкретно дискриминацията е обоснована с обстоятелството, че ищцата
е лице с богат професионален опит и стаж като банков служител, с по – висок
статут в структурата на закриваната банка, със специфичната позиция, която е
заемала в „Алфа Банка - България“ – на висока ръководна длъжност – „ръководител
на офис“, с принадлежността на ищцата към структурата именно на „Алфа Банка -
България“ и заеманата позиция в провинцията, в която връзка твърди диференциран
подход при прекратяване на трудовите правоотношения - закриване на клоновете на
„Алфа Банка – България“, различен подход при прекратяване на трудовите
правоотношения на служителите – по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – на основание „закриване
на част от предприятието“ с обезщетение от една брутна работна заплата; по чл.
331 КТ – освобождаване с обезщетение в размер на четири и повече брутни работни
заплати, различен подход при прекратяване на трудовите правоотношения с
ръководители на офиси в гр. София. За разлика от други защитени признаци - пол,
раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на
човешкия индивид, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно прието
обективно съдържание. Затова в съдебната практика е прието, че се налага
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който
отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка
дискриминация. Характеризиращият личността белег следва да има траен,
постоянен, изграждащ личността като такава характер, а не да е свързан с
моментно състояние или отношение към някого или нещо. Признакът „лично
положение“ може да включва различни характеристики на личността: местоживеене,
ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали
лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни
навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение и много други
черти, които отличават един човек или група хора от останалите. Защитеният
признак „обществено положение“ също няма легална дефиниция, но най - общо
включва професията на лицето, местоработата му, заеманата позиция и др. във
връзка с неговото социално поведение и функции.
В тази връзка, неоснователни са
твърденията на ответника за нарушения от първоинстанционния съд във връзка с
изготвения по делото доклад, както и за нередовност на исковата молба, въз
основа на която е образувано гр. д. № 37493/2018 г. по описа на СРС, 120
състав. На първо място, исковата молба изцяло отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК –
ищцата е посочила кои действия на ответника счита, че представляват различно
третиране по признаците „лично положение“ и „обществено положение“, които е
свързала с посочените по – горе характеристики. За редовността на исковата
молба в производство по защита от дискриминация е достатъчно ищецът да е
изложил факти, които сочат наличие на дискриминация по определен признак,
каквото в случая е направено; установяването, че дискриминацията е била
осъществена по някой от определените в закона признаци е част от предмета на
доказване, поради което обуславя основателността на иска, но не и неговата
редовност или допустимост – така определение № 43 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д.
№ 4850/2019 г. на ВКС, III г.
о. На второ място, изготвеният от първоинстанционния
съд доклад отговаря изцяло на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и
дадените от съда указания във връзка с доказателствената тежест на страните са
в унисон с цитираните по-горе разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. и практиката на ВКС.
С оглед твърденията на ищцата следва да се
установи, че с уволнението си е третирана неравноправно по признаците „лично
положение“ и „обществено положение“, като ответникът следва да установи
спазване на принципа на равно третиране в хода на процедурата по прекратяване
на трудовите правоотношения на служителите му.
От събраните по делото доказателства е
установено, а и не е спорно, че ищцата е бивш служител на „Алфа Банка –
България“, чието трудово правоотношение, след прехвърляне на цялата структура
на банката към „Ю.Б.“ АД, е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието, без предлагане на алтернативни
варианти за избор. От събраните доказателства се установява, че след
прехвърляне на цялата структура на „Алфа Банка – клон България“ ответникът е
взел решение за закриване на 49 от общо 82 от банковите офиса, а месец по-късно
и да закрие цялото звено „Алфа Банка – клон България“; безспорно е, че всички
офиси на „Алфа Банка – клон България“ са били закрити след прехвърлянето им с
решения на УС от 28.03.2016 г. и от 28.04.2016 г., не е спорно, че на някои от
работещите в тях служители е предложено прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 331 КТ, а на други – да кандидатстват за
свободни позиции в банката. Данни за прекратените
трудови договори на служителите в ответното дружество през периода 01.03.2016
г. – 30.06.2016 г. са съдържат в приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно,
както и в представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
Настоящият въззивен състав намира, че
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ (с
обезщетение от 4 работни заплати) или преназначаването на друга длъжност в
същото дружество представлява по-благоприятно третиране в сравнение с
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, т. е. налице е неравноправно (по-неблагоприятно) третиране на
ищцата в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Ищцата е
поставена в неравностойно положение по признаците „лично положение“ и „обществено
положение“, доколкото се установи, че преимуществено са прекратявани трудовите
правоотношения с бившите служители на „Алфа Банка – клон България“ в различни
населени места (при 327 служители с прекратени трудови правоотношения в „Алфа Банка
- България“ и при 123 служители с прекратени трудови правоотношения в „Ю.Б.“
АД), но без да има ясни обективни критерии за различните основания за
прекратяване или за преназначаване на друга длъжност (включително конкретно за
длъжността на ищцата „ръководител офис банка“), т. е. водещи са били заеманата
от служителя длъжност в съответния офис на банката, което безспорно покрива
признака „обществено положение“, тъй като е свързано със социалното му поведение
и функции, както и признака „лично положение“, тъй като са свързани с
притежаваните от ищцата лични качества. Действително за работодателя не е
налице задължение да предлага прекратяване на трудовите правоотношения с
неговите работници или служители по реда на чл. 331 КТ,
както и негово право е да избере уволнителното основание, но той е длъжен да
третира еднакво всички негови работници и служители въз основа на ясни
критерии, прилагани еднакво, каквито не се установяват и от показанията на
свидетеля Георгиев, които съдът кредитира. На следващо място, нито едно от
трудовите правоотношения със служителите на „Ю.Б.“ АД не е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а видно от заключението на ССчЕ нито един от ръководителите на офиси на „Алфа Банка – клон
България“ в гр. София не е бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (а на основание чл.
331, ал. 1 КТ и чл. 326, ал. 1 КТ и чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), като от страна на ответника не са обосновани причини,
поради които служителите, заемащи тази длъжност в офисите на банката в столицата
са били третирани по-благоприятно в сравнение със служителите, заемащи тази
длъжност в офисите в провинцията, сред които и ищцата. Поради изложеното
съдът намира, че последната е била поставена в по-неблагоприятно положение в
сравнение със служители – ръководители на офиси на „Алфа Банка – клон България“,
чиито правоотношения са били прекратени за периода 01.03.2016 г. – 01.06.2016
г. на основание чл. 331, ал. 1 КТ. Ответникът носи доказателствената тежест да
установи, че правото на равно третиране не е нарушено, да посочи някакви
обективно оправдани критерии, които да е поставил като условия за получаване на
обезщетение по чл. 331 КТ, като тези обстоятелства не се доказаха по делото,
поради което съдът намира, че са налице дискриминационни подходи при
прекратяване на трудовите правоотношения на служителите в „Алфа Банка – клон
България“. Без значение за извършената спрямо ищцата
дискриминация е това, че никой от служителите конкретно в офиса в гр. Севлиево
не е бил обезщетен по реда на чл. 331 КТ и обстоятелството дали ищцата е
кандидатствала за друга длъжност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., освен
установяването на неравноправно третиране, каквото в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на
вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
неравноправното третиране.
Размерът на претърпените неимуществени
вреди се определя на базата на критерия за справедливост, като това понятие по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди,
като удовлетворява изискването за справедливост. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът,
като прецени горните обстоятелства, намира, че обезщетението
за причинените неимуществени вреди на ищцата,
по справедливост, следва да се
определи на 5000 лв. В тази връзка съдът прецени свидетелските
показания на Фидотов, включително след преценка по
реда на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има
предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото.
Личните впечатления на този свидетел са логични, последователни и
непосредствени, а доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в
засягане на душевното и емоционалното
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищцата хора. Въз основа на изнесеното от свидетеля съдът отчита влошеното психическо
състояние на ищцата, негативните емоционални състояния - че след уволнението ищцата е изпаднала в
депресия, имала е нарушения на съня, отчуждила се е от социалното си
обкръжение, станала затворена, нуждата от приемане на медикаменти, както и
задълбочаване на здравословните проблеми с кръвното налягане – хипертония и
усложнения от неврологичен характер, което се установява и от изготвената СМЕ,
която съдът кредитира в тази част, доколкото се подкрепя и от медицинската
документация. Съдът намира, че по делото не е доказано настъпването на
хоризонтален нистагъм в пряка причинна връзка с
действията на ответника, както и не кредитира СМЕ в частта, с която вещото лице
заявява, че стресът продължава да действа и може да доведе до животозастрашаващи състояния, като в тази връзка кредитира
заключението на СПЕ, изготвено от специалист в съответната област, след личен
преглед на ищцата, от което се установява, че не са налице трайни негативни
последици от преживения стрес във връзка с уволнението на ищцата. При определяне на обезщетението и с оглед личността на ищцата
съдът съобрази нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост,
чест и достойнство, обидата от извършените дискриминационни действия срещу нея,
че ищцата понастоящем се
чувства неудовлетворена от промяната в живота си - загуба на престиж, социален
статус и лично достойнство, но и отчита, че ищцата е стабилна в емоционално
отношение личност, с добри ресурси за справяне със стресови ситуации и
възстановяването й от стреса е продължило в нормален порядък – около 6 месеца. Съдът
приема, че обезщетението по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
няма за цел да замести липсващото трудово възнаграждение и не може да се съизмерява с минималната работна заплата за страната, в
която връзка ирелевантни за определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди са сочените от ищцата във въззивната жалба обстоятелства,
свързани с евентуални пропуснати ползи от нереализирани доходи и това, че е
следвало да бъде издържана от своето семейство. Съобразявайки възрастта на ищцата – 53 години към релевантния
период, внезапността на уволнението, смяната в професионален и битов план,
социално - икономическата обстановка в страната към акта на дискриминация, но и
обстоятелството, че същата не е довела до трайни и тежки увреждания на
психиката или здравето на ищцата, настоящият съдебен състав приема, че сумата
от 5000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
проявената спрямо ищцата дискриминация.
При така изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е уважен за разликата над 5000 лв. до сумата от 8000 лв. и да бъде
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от 3000 лв., а в останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно, на основание чл. 271, ал. 1,
пр. 1 ГПК.
По частната жалба:
Същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество – частично основателна.
В случая първоинстанционният съд е допълнил
решението си, като е осъдил ответното дружество да внесе на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 320 лв. – държавна такса, която е определена
върху обезщетението от 8000 лв. Предвид това, че настоящият състав намира иска по
чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за основателен за сумата
от 5000 лв., то обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, с която в тежест на ответника са
възложени разноски над 200
лв., съответно потвърдено в останалата част. По искането на ответника за възстановяване
на надвнесената държавна такса, направено в частната жалба, компетентен да се
произнесе е районният съд, по сметката на който е била внесена държавната такса,
след влизане на решението в сила.
По разноските:
При този изход на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ищцата са присъдени разноски над 851,67 лв. до 1362,67 лв., при съобразяване начина на изчисление на разноските
от първоинстанционния съд (само по иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.) и техния размер, и че определението, с което е
оставена без уважение молбата на ищцата по чл. 248 ГПК не е обжалвано от
последната.
Независимо от частичното отхвърляне на
иска, на ответника не се дължат разноски, доколкото такива не са били присъдени
с първоинстанционното решение.
По
разноските за въззивното производство: От страна на
ищцата са претендирани разноски в размер на 2500 лв.
– адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от
20.03.2019 г., а от страна на ответника са претендирани
разноски за държавна такса в размер на 175 лв. и адвокатски хонорар в размер на
4224,59 лв. Съдът приема, че независимо от изхода на спора, разноски на
ответника за държавна такса по въззивната жалба и по
частната жалба не се дължат и направените такива в размер на 175 лв. следва да
останат в негова тежест - чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр.
Ищцата има право на разноски за подаване
на отговор на въззивната жалба на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от тази въззивна жалба
(за исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и по чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за сумата от 5000 лв.). Това
е така, тъй като разпределението на отговорността на страните за разноски се
определя от правилата на чл. 78 ГПК.
Когато решението на първоинстанционния съд е
обжалвано и от двете страни, всяка от тях има право да бъде възмездена за
разноските, които е направила по повод на подадената от нея въззивна
жалба, ако същата бъде уважена от въззивния съд, и/или
по повод въззивната жалба на насрещната страна – ако
тази жалба бъде приета за неоснователна от въззивния
съд. Ако съдът потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само
за защитата срещу жалбата на насрещната страна, но не и на разноските, които е
направила във връзка със собствената си жалба (в този смисъл са напр. определение № 60375 от
29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2245/2021 г. на ВКС, IIІ г. о. и определение № 293 от 15.08.2022
г. по ч. гр. д. № 4975/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). В договора за
правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 2500 лв. за
процесуално представителство пред СГС като втора въззивна
инстанция, изготвяне на въззивна жалба, отговор срещу
ответна въззивна жалба, писмени бележки и други по
гр. д. № 37493/2018 г. по описа на СРС. От страна на ответника не е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно уговореното адвокатско възнаграждение.
Доколкото не е направено разграничение в договора каква част от адвокатското
възнаграждение се дължи по въззивната жалба на ищцата
и каква част – по отговора на въззивната жалба на
ответника, съдът го определя поравно, или по 1250 лв. За въззивната
жалба на ищцата, която е неоснователна не й се следват разноски в размер на
1250 лв. За отговора на въззивната жалба на
ответника, от сумата от 1250 лв. в полза на ищцата следва да се присъди сумата
от 893,75 лв. (300 лв. за неоценяемия иск, 593,75 лв.
за оценяемия иск), съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на ответника.
От страна на ответника се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 4224,59 лв., което съдът приема, че е претендирано само за подаване на въззивна
жалба, тъй като искане за присъждане на разноски е направено само във въззивната жалба, като съдът споделя разясненията на решение № 192 от
25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г. на ВКС, IV г. о., че нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. е аналогична на чл. 83 ГПК,
чл. 359 КТ,
§ 35 ЗСПЗЗ относно
иска по § 4и ЗСПЗЗ
чл. 7, ал. 1, изр.
3 ЗВСОНИ и др., съгласно които разпоредби ищците не внасят държавни
такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.
Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождават от
задължението да възстановят на насрещната страна по спора направените разходи,
когато искът е изцяло или частично неоснователен. Разноски са претендирани само по въззивната
жалба на ответника – с нея се обжалва решението по един неоценяем
иск – по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и по един оценяем иск за сумата от 8000 лв. – по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. От страна на ищцата е направено своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за основателно. Съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в действащата към момента на уговаряне и изплащане на възнаграждението
редакция от 22.01.2019 г.) за неоценяемия иск минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 4), а за оценяемия иск – 730 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 3), или общо 1030
лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция
и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия,
съдът приема, че възнаграждението следва да се намали до сумата от 1500 лв. (300
лв. за неоценяемия иск и 1200 лв. за оценяемия иск, доколкото съдът не е длъжен да намалява
възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер). Съразмерно с
уважената част от въззивната жалба на ответника в
негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. В отговора
срещу въззивната жалба на ищцата, както и в частната
жалба, не е направено искане за присъждане на разноски от ответника, поради
което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 148207/21.06.2019 г.
по гр. д. № 37493/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, в
частта, с която е осъдено „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация да
заплати на В.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 5000 лв. до сумата от 8000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от проявената дискриминация
спрямо ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба на 07.06.2018 г. до окончателното плащане, както
и в частта, с която е осъдено „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.М.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 851,67 лв. до сумата от 1362,67 лв. - разноски, съразмерно
на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
дискриминация за разликата над 5000 лв. до присъдените 8000
лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от проявената дискриминация спрямо ищцата,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 07.06.2018 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 148207/21.06.2019 г. по гр. д. № 37493/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 120 състав, в останалата част.
ОТМЕНЯ определение №
181499/31.07.2019 г. по гр. д. № 37493/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 120 състав, в частта, с която е допълнено първоинстанционното
решение като е осъдено „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски районен
съд за държавна такса сумата над 200 лв. до сумата от 320 лв., на основание чл.
248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181499/31.07.2019 г. по гр. д. №
37493/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, в частта, с
която е допълнено първоинстанционното решение като е осъдено „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати по сметка на Софийски районен съд за държавна
такса сумата от 200 лв., на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 893,75
лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 450 лв. – разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.