Решение по дело №1631/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.256 и сл. от АПК и е образувано по искова молба наименована жалба от Д.П.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Т., против Началник сектор Общинска полиция – ОДМВР Варна, за неоснователно бездействие – предоставяне на копие от административна преписка по издаване на фиш серия ОВ №**********/02.06.2022 г.

В исковата молба се твърди, че бездействието е в нарушение на чл.34, ал.1 от АПК и се иска административния орган да бъде задължен да предостави на Л. копие от цялата административна преписка по издаване на фиш серия ОВ №**********/02.06.2022 г.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.Т., който поддържа иска. В условията на евентуалност, с оглед обстоятелството, че са се снабдили с търсената информация, моли за прекратяване на делото и присъждане на разноски в полза на ищцата.

Ответната страна – Началник сектор Общинска полиция – ОДМВР Варна, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва иска. От една страна твърди, че ответника не е компетентен да предостави преписката, тъй като тя се държи от кмета на Община Варна. От друга страна твърди, че от административния орган не дължи предоставянето на копие от преписката, тъй като производството е по ЗАНН, а не по АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Срещу Л. бил издаден фиш № **********/02.06.2022 г., на основание чл.186 от ЗДвП, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

На 23.05.2023 г. Л. подала „Уведомление“ № РД23010755ВН до Община Варна, в което информирала органа, че два броя фишове, единият от които е процесния, не са и били връчвани. Направила е искане по реда на чл.34 от АПК да й бъдат изпратени копия от посочените фишове, както и възражение срещу процесния фиш, с твърдение, че не е извършвала описаното в него нарушение.

Във връзка с това възражение ответника по делото е отправил покана рег.№РД23010755ВНІ003ВН/21.06.2023 г., до Л. да се яви в канцеларията на Общинска полиция Варна, за да й бъде съставен АУАН, след като оспорва фиша.

След получаване на горната покана Л. е отправила ново „Уведомление“ рег. №РД23010755ВН-006ВН/07.07.2023 г., вече до началника на сектор Общинска полиция – ОДМВР Варна, с което отново настоява на основание чл.34 от АПК да и бъде изпратено копие от цялата административна преписка по издаване на фиш серия ОВ №**********/02.06.2022 г.

Именно на това свое уведомление, Л. не получила отклик от администрацията и недоволна от това е завела настоящият иск, с твърдения за неоснователно бездействие от страна на началника на Общинска полиция Варна.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Подадената искова молба е допустима, но разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 256 и чл.257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо по силата на закона или пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл.256 и чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза- задължението произтича пряко от нормативен акт.

В иска се твърди, че ответника е имал задължение произтичащо от чл.34 от АПК да изпрати на ищцата „копие на цялата административна преписка по издаване на фиша….в това число, докладни записки, уведомления и др.“ по пощата, на посочен от нея адрес за кореспонденция.

На първо място, соченият от ищцата чл.34 от АПК не съдържа в себе си подобно задължение за който и да е административен орган. В текста ясно е посочено, че „Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.“ Именно това свое задължение е спазил началника на Общинска полиция Варна, като е поканил Л. с писмо рег.№РД23010755ВН-003ВН/21.06.2023 г., да се яви в канцеларията му за да и бъде съставен АУАН. Ако се беше уважила поканата Л. щеше да има възможност на място, както повелява закона да се запознае с доказателствата преди да й бъде издаден АУАН. Никъде в цитирания текст не се съдържа задължение за административния орган да изпраща каквито и да било материали от преписката с пощенски оператор или по друг начин. Напротив посочено е, че страните имат право да преглеждат, да си правят бележки или копия за тяхна сметка, но всички тези правомощия, предполагат явяването им на място в канцеларията на административния орган.

Нещо повече. Съдът споделя възражението на ответника, че в настоящият казус, позоваването на чл.34 от АПК от страна на ищцата е неоснователно.

Производството по издаване на фиш за нарушение на ЗДвП е административнонаказателно по своя характер, а не административно. Поради тази причина правата и задълженията на страните в това АНП са разписани в ЗАНН, а не в АПК. От своя страна ЗАНН в своя чл.84 определя, че „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“

Нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена процедура при която разследващите органи, респективно административнонаказващия орган, да са задължени да изпращат, чрез пощенски оператор или по друг начин, преписи, копия или други материали от административнонаказателната преписка, респективно то доказателствата по досъдебното производство. Правото на защита в АНП се осигурява посредством изискването за съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя. Тази възможност е предоставена на Л. посредством отправената до нея покана Л. с писмо рег.№РД23010755ВН-003ВН/21.06.2023 г., да се яви в канцеларията му за да и бъде съставен АУАН, от която тя не се е възползвала по собствена воля.

В случая не могат да намерят приложение текстовете на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като не се касае за неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, нито за бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Отделно от това хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК касаят производства, извън тези по издаването на административен акт, поради което по отправено искане /„Уведомление“ рег. №РД23010755ВН-006ВН/07.07.2023 г., до началника на сектор Общинска полиция – ОДМВР Варна, не е налице неоснователно бездействие.

Обстоятелството, че въпреки това Л. е получила копие от фиша, което й е изпратено от зам.кмет на Община Варна, не променя мотивите на съда, обуславящи извод, че такова поведение не се дължи от страна на администрацията.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди Л. да заплати в полза на ОДМВР Варна, сумата от 100 лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.Л., ЕГН **********,***, против Началник сектор Общинска полиция – ОДМВР Варна, иск за неоснователно бездействие – предоставяне на копие от административна преписка по издаване на фиш серия ОВ №**********/02.06.2022 г.

ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР Варна, сумата от 100 /сто лева/лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: