Решение по дело №77/2015 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  528 /  20 Ноември 2015г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи октомври  2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 77/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на л.св. С.Н.Н. от Затвора – Белене( впоследствие преместен в Затворническо общежитие – Кремиковци) срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер общо на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди (изтезание, мъчения, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство), произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Белене при конвоирането му на 17.10.2014г. и на 03.11.2014г. до Районен съд - Враца, когато е бил настанен в постоянно заключена килия при засилен надзор и охрана в зона с повишена сигурност и при лоши битови условия от 6.15ч. до 13.30ч. Претендира и законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от 17.10.2014г. и върху сумата от 5000 лв., считано от 03.11.2014г. до окончателното изплащане на обезщетението.  Твърди, че настаняването му в постоянно заключено помещение е в нарушение  режима и условията на изтърпяване на наказанието, определени от съда – строг режим, при който съгл. чл. 53 т.2  от ППЗИНЗС следва да бъде настанен в помещение, което се заключва през нощта.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че от страна на администрацията на Затвора – Белене не са извършени незаконосъобразни действия или бездействия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпили неимуществени вреди за ищеца. Поради това не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл1 ал.1 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че исковите претенции са неоснователни и недоказани и предлага да бъдат отхвърлени. От справката на ОЗ „Охрана” – Плевен се установява кога е било извършено предаването на ищеца за конвоиране на процесните дати. От представените доказателства от ответника става ясно, че помещението за конвоиране, в което се е намирал ищеца, не е в зоната с повишена сигурност. Конвоирането винаги става сутрин, какъвто е реда – извеждане, проверка на багажа, медицински преглед, подготовка за конвоиране, предаване на конвоя.  Счита, че забавянето на служителите на ОЗ „Охрана” - Плевен се е наложило от обективни причини. Престой от няколко часа не е повлиял на ищеца, както е посочил в исковата молба, че са му причинени изтезание, мъчение, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото му достойнство. И от обективна и от субективна страна счита, че няма допуснати нарушения от администрацията на Затвора – Белене.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция произтича от  незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Белене на конкретни дати –на 17.10.2014г. и на 03.11.2014г.  и е насочена срещу ГДИН – София.  Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г.) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални звена на ГДИН. Затова ГДИН – София е пасивно легитимирана страна и надлежен ответник по предявените искови претенции.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Според Справка Рег. № 1742/29.04.2015г. на Затвора Белене, С.Н. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Белене в размер на 28г. 11 м. с начало 01.09.2005г. Считано от 01.06.2009г. изтърпява наказанието в условията на „строг режим”.

Видно от Докладна записка Рег. № 1979/24.04.2015г. на Затвора Белене (л.55), на 17.10.2014г. и 03.11.2014г. л.св. Н. е изведен от помещението, в което изтърпява наказанието си около 6:20ч. и е преведен в помещение в буферната зона на затвора, оборудвано със санитарен възел с постоянно течаща вода, което се твърди, че не е постоянно заключено. Извършена е проверка на багажа и личен обиск (15 мин.), медицински преглед на всички лица, предвидени за делегация (15 мин.), конвоиране до столовата за вземане на сухата храна за деня (15 мин.) Или общо всички подготвителни действия, свързани с конвоирането на ищеца са отнели около 45 мин. Съгласно Инструкция за особеностите на поста при вътрешно конвоиране от 15.05.2014г., утвърдена от началника на затвора (л.59) – т.6.7. „конвоираната група се извежда след 8:30ч. (освен ако не се налага друго)”.

От писмо Рег. № 1496/21.04.2015г. и Рег. № 2310/23.06.2015г. на ОЗ”Охрана” – Плевен и приложените към писмата конвойни заповеди № 887/16.10.2014г. и № 943/03.11.2014г. (л. 48- 50 и л. 174 – 176) се установява, че предаването на Н. от служител на Затвора Белене на служителите на ОЗ „Охрана” – Плевен за конвоиране на 17.10.2014г. (петък) е станало в 13:20 – 13:25ч. Конвоиран е до съдебна палата – Плевен, където в 14:55ч. е предаден на конвойния наряд на ОЗ „Охрана – Враца” за участие в съдебно заседание по дело на Районен съд – Враца, насрочено за 20.10.2014г.(понеделник) от 11:00ч.  На 03.11.2014г. предаването на ОЗ „Охрана” Плевен е станало в 13:35ч.  Конвоиран е до съдебна палата – Плевен, където в 15:10ч. е предаден на конвойния наряд на ОЗ „Охрана” – Враца за участие в съдебно заседание по дело на Районен съд – Враца, насрочено за следващия ден - 04.11.2014г. от 11:00ч. Л.св. М.А.М., разпитан в качеството на свидетел по делото е бил конвоиран съвместно с Н. на 03.11.2014г. Фактите не кореспондират с твърденията в изготвени от затвора справки относно часа на предаване на Н. за конвоиране, но от справките на затвора е видно, че не са запазени видеозаписи за тези дати и в затвора не се отбелязва точния час на предаване на конвоя, не представят доказателства в тази връзка, поради което съдът приема като достоверни и подкрепени с доказателства справките на ОЗ „Охрана” – Плевен относно това обстоятелство и счита, че администрацията на Затвора – Белене не разполага с информация за часа на предаването на ищеца.

От  писмо Рег. № 2027/27.05.2015г. (л.106) и докладна записка Рег. № 2593/04.06.2015г. на Затвора Белене (л.146) се установява, че двете помещения за конвоиране се намират на първи етаж в сградата на затвора, в обособена буферна зона, а на втори етаж е разположена зоната за повишена сигурност, където изтърпяват наказанията си затворници с доживотни присъди. На първи етаж освен двете помещения за конвоиране  има още стая за адвокатско свиждане, стая за медицинско наблюдение, столова, баня с тоалетна и склад. На втория етаж – в зоната за повишена сигурност се намират още наказателни килии, килии за изолация за затворници с доживотни присъди.

Н. подал молба Вх. № 5645/28.10.2014г. до Началника на Затвора – Белене относно състоянието на помещението за престой преди конвоиране с оплакване, че е мръсно и студено и относно продължителността на престоя. Извършена е проверка на 06.11.2014г. , от която е видно, че стаята е с надраскани стени, надигната мазилка на тавана, липсва отопление. Разпоредено е да се извърши ремонт и монтира радиатор за отопление. Радиатор е монтиран по-късно през м. декември 2014г., започнала е и подготовка за ремонтни дейности. В писмо Рег. № 3112/24.03.2015г. ГДИН е препоръчала, в случай, че са налице продължителни периоди на престой на осъдения Н. извън групата, в която е настанен при предаването му за конвоиране по делегация, да се предприемат мерки за оптимизиране на дейността, като времето за престой преди конвоиране по делегация да се сведе в рамките на 30 минути. С молба Вх. № 613/04.02.2015г. до началника на Затвора, Н. отново се оплакал от продължителността на престоя и условията в помещението за конвоиране. От извършената по този повод проверка и записи на видеокамерите, видно от докладна записка Вх. № 925/18.02.2015г., се установило, че претенцията за продължителен престой от няколко часа в помещението за конвоиране по делегация е неоснователна за датите 26.01.2015г. и 06.02.2015г. Става ясно, че след завеждане на делото е било изпълнено указанието на ГДИН по повод жалбата на Н. и тази практика е била преодоляна от администрацията на затвора. Същото потвърждава и свидетеля М..

Свидетелят Г. посочва, че през м. октомври 2014г. е говорил с ищеца през прозореца на помещението за конвоиране и го видял след 6:15ч. , около 11-12ч. също говорили през прозореца по време на престоя на св. Г. на карето на открито, а към 13:30 – 14ч. го видял да излиза. Н. споделил, че ще пътува конвой. Оплакал се, че в помещението е студено и няма радиатор, че няма нищо в килията – нито дюшеци, нито маса, дали му суха храна, но трябва да яде на пейката. Бил силно разстроен и казал, че умишлено го правят, но не знае с каква цел. Поискал от сержанта, който охранявал Г. да повика дежурния, но последния отговорил, че не може да напусне поста. Тогава Н. се изнервил, викал по преминаващите други надзиратели да повикат дежурния, както и по старшината на портала. Свидетелят Г. е осъден на доживотен затвор и е настанен в зоната за повишена сигурност. В същата сграда, където изтърпява наказанието си, но на първи етаж  се намират : килия с постоянно видеонаблюдение, две килии за отпътуващите по делегация, килия за обиск, в която има голяма маса за проверка на багажа. Всички килии се заключват, освен помещението за обиск. В сградата се намират затворниците с доживотни присъди. Наказателните килии са на втори етаж. Изолацията и килиите за отпътуване по делегация са на първи етаж и са отделени с метална решетка от коридора. От показанията на св. Г. става ясно, че при конвоиране е бил извеждан директно от помещението, в което изтърпява присъдата си и никога не е престоявал в стаята за конвоираните лица. Сочи, че е влизал в нея през 2010г. или 2011г., който период е неотносим към исковата претенция и затова показанията на този свидетел относно състоянието на помещението не могат да бъдат ценени. Посочва, че впоследствие през зимата е видял да качват радиатори за килията.

Свидетелят М. потвърждава, че през есента на 2014г. е бил конвоиран съвместно с ищеца. Според справката на ОЗ „Охрана – Плевен” следва да се приеме, че става въпрос за датата 04.11.2014г. Сочи, че към 6:00ч. са били изведени с ищеца от помещението, където излежават присъдата си и са били преведени в помещението за конвоиране по делегация, където престояли до 13:30ч., докато дошла съдебната охрана. Помещението е с врата, която се заключва и стаята този ден е била заключена, не са имали възможност да излизат на карето за престой на открито. В стаята имало само две дървени пейки и едно легло, желязно, без постелни принадлежности, нищо друго. Нямало е маса и столове, което създавало неудобство при хранене. Било без отопление, само с тръби без монтиран радиатор, било е студено, ищецът е изваждал дебели дрехи от сака си и се обличал. Помещението се намира на първи етаж, на същия етаж има приемна и помещение за свиждане, преддверие, което служи за изолация на лишените от свобода,  а на втори етаж на същата сграда се помещава карцера и доживотно осъдените. Има решетка, която отделя карцера и доживотно осъдените от помещението за престой преди конвоиране и врата към двора. Посочва, че ищеца се оплакал в разговор, че рано е бил изведен, казал е това на отрядния, както и на старшината.

Видно от справка Рег. № 2728/15.06.2015г. (л. 158)  на Затвора Белене, към процесните две дати – 17.10.2014г.  и 03.11.2014г. Н. няма наложено наказание по чл. 101 т.7 и т.8 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия и не е изтърпявал такова. Не  е изготвяно предложение на Комисията по изпълнение на наказанията в Затвора Белене по реда на чл. 68 ал.1 от ЗИНЗС за замяна на определения строг режим в по-тежък, нито е издадена заповед по реда на чл. 120 от ЗИНЗС – за изолиране в единична килия, видно от писмо рег. № 2375/18.05.2015г. на Затвора Белене (л.162).

От медицинска справка № 1951/22.04.2015г. се установява, че в периода октомври – ноември 2014г. ищецът е бил клинично здрав. Регистрираното на 19.11.2014г. заболяване – остра вирусна инфекция няма връзка с исковата претенция, поради отдалечеността във времето.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата администрация по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” и „доживотен затвор” е административна дейност, защото е свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника – налице е незаконно действие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях.

В случая ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора Белене при постановен „строг режим” и съгласно чл. 53 т.2 от ППЗИН се настанява в помещение, което се заключва през нощта.

Режимът на изтърпяване на наказанието не е променян в по-тежък, не е налагано дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия по реда на чл. 101 т.7 или т.8 от ЗИНЗС, нито изолиране в единична килия по чл. 120 от ЗИНЗС.

На процесните дати – 17.10.2014г. и на 03.11.2014г. ищецът е престоял в помещението за конвоиране в Затвора – Белене, продължително време -  около 7 часа от 6:20 до 13:30ч., когато е предаден на служители на ОЗ „Охрана” – Плевен за конвоиране за съдебни заседания на следващия ден. Горното е в нарушение на инструкцията за конвоиране, в която се предвижда лицата да бъдат извеждани за конвоиране след 8:30ч.(освен ако не се налага друго). Цялата подготовка по конвоирането, включваща проверка на багажа, личен обиск, медицински преглед на всички предвидени за делегация, конвоиране до столовата за вземане на сухата храна за деня, е отнела не повече от 45 минути. Нищо не е налагало тази голяма продължителност на престоя на ищеца в помещението. Стаята е била заключена през деня, с лоши битови и хигиенни условия – липса на отопление и нормални условия за почивка и хранене.  Ищецът е изпитал яд и гняв и считал, че нарочно е поставен при такива неблагоприятни условия необосновано дълго време. Това обаче не се е отразило на здравословното му състояние.

Горните действия на администрацията на Затвора – Белене на 17.10.2014г. и 03.11.2014г. по отношение на ищеца са в нарушение на чл.53 т.2 от ППЗИНЗС. Бил е поставен при условия, различни и по-неблагоприятни от определения режим на изтърпяване на наказанието, а именно за продължително време е престоял, без основателна причина в постоянно заключено помещение при лоши битови и хигиенни условия. Това е създало за него дискомфорт и предизвикало гняв и яд, проявени вербално към служители на администрацията на затвора и изложени в писмен вид до началника на затвора. Унизило е човешкото му достойнство, което се квалифицира като подлагане на  изтезание, мъчение, жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал.1 вр. ал.2 т.3 от ЗИНЗС, изрично забранено от закона.

Помещението се намира в обособена буферна зона, на отделен етаж и отделено с метална решетка от зоната за повишена сигурност, където изтърпяват наказанията си затворниците с доживотни присъди и където се намират наказателните килии и килиите за изолация на затворниците, а не в зоната за повишена сигурност, предвидена за тези категории лица, както твърди ищеца.

Ето защо като съобрази продължителността на престоя, характера и интензивността на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, които не са се отразили на здравословното му състояние, съдът счита, че съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се присъди по справедливост обезщетение за неимуществени вреди за всяка от процесните дати – по 50 лв. или общо 100 лв.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

При този изход на делото, предвид специалната разпоредба на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ не следва да се присъждат разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София да заплати на л.св. С.Н.Н., понастоящем в Затворническо общежитие – Кремиковци,  обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 100 лв. на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора – Белене при конвоирането му на 17.10.2014г. и на 03.11.2014г. , ведно със законната лихва върху сумата от 50 лв., считано от 17.10.2014г.  и върху сумата от 50 лв., считано от 03.11.2014г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

                                                        С Ъ Д И Я :