№ 233
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720103444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Ж. К.
В., Е.. Н. Н., О. Н. Н., П. Н. Н. и П. Н. Н., с която са депозирани обективно и субективно
съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че всеки един от ответниците дължи на ищцовото дружество при условията на
разделност сумата от по 1005,82 лева, представляваща по 1/5 от сумата 5029,10 лева –
главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., ул. *****, с
абонатен № *****, за периода от 14.04.2015 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 29.05.2020 г. – депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК, до окончателното й изплащане, както и сумата от по 192,62 лева, представляваща 1/5
от сумата 963,11 лева – лихва за забава, начислена за периода от 04.07.2015 г. до 28.10.2019
г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците – Н. И. Н., в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществувало
облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на
канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден. Посочва, че наследодателят на
ответниците, респ. ответниците като негови правоприемници, били задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
1
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от
всеки един от петимата ответници чрез упълномощен адвокат К.Т.. Във всеки от
депозираните отговори е изразено становище за недопустимост на претенциите, поради
липса на качеството „потребител на ВиК услуги“ и доказване на обстоятелството
ответниците да са приели наследството на Н. Н.. По отношение ответника П.Н. се уточнява,
че същият се е отказал от наследството на починалия Н. Н., във връзка с което
обстоятелство се представят и писмени доказателства. Оспорва се през исковия период до
имота да е била доставяна вода на посочената в исковата молба стойност, както и
отчитането на нейната стойност. Оспорени са приложените с исковата молба Общи условия.
Оспорва се начинът на формиране на претендираната с исковата молба лихва за забава.
Въведено е възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, включително с
оглед въведените от ответника възражения, с указания, че ищецът следва да установи 1/
възникването и съществуването между него наследодателя на ответниците на облигационно
отношение през процесния период с предмет доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги – като установи, че последният е бил собственик или ползвател на
2
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно
оповестени Общи условия, както и, 2/ че е изпълнил задължението си и през исковия
период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея. 3/ наследственото
правоприемство между Н. Н. и ответниците, и с оглед изричното оспорване от ответната
страна – че ответниците са приели наследството на Н. Н. по някой от предвидените в ЗН
начини. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца е указано, че не сочи никакви
доказателства за обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствената тежест.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
За част от исковия период – от 2015 г. до 02.07.2017 г. /твърдяната дата на смъртта на
наследодателя на страните Н. И. Н./ ищецът претендира вземанията от ответниците като
наследници по закон на Н. И. Н.. За периода, следващ датата на смъртта на общия
наследодател, претенцията е с оглед твърдените права на собственост на ответниците върху
имота.
По делото липсват доказателства за съществувало в полза на праводателя право на
собственост, респ. вещно право на ползване върху имота. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. В конкретния случай не се доказа
съществувало по отношение на наследодателя им задължение. Същевременно, налице е
удостоверение от 20.11.2017 г. от ПРС, видно от което ответникът П.Н. се е отказал от
наследството на Н. Н. по надлежния ред, което изключва материалната му легитимация
Същевременно не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК
услуги за процесния период. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение от
03.02.2022 г., издадено от Дирекция „МДТ“ към Община Перник, от което се установява, че
в информационните масиви на общината няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от
петимата ответници за адрес гр. П., ул. *****.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника
право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за
неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответниците, респ. техния праводател, са притежавали право на собственост или вещно
3
право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата
материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите претенции –
съществуването на облигационно правоотношение между страните. Доколкото не се
установява между страните да е съществувала облигационна връзка, безпредметно е
обсъждането на останалите материални предпоставки относно реалното осъществяване на
ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на
въведеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
с произтичащите от това правни последици.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна, като на всеки
от ответниците бъде репариран платеният от него адвокатски хонорар. Основателно е
своевременно въведеното от ищеца възражение за прекомерност, доколкото размерът на
платеното от всеки един от ответниците възнаграждение за адвокат в размер на 630 лв. не
съответства нито на материалния интерес по делото, нито на действителната фактическа и
правна сложност на същото. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение в исковото
производство следва да бъде редуциран до 300 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на всеки от ответниците
се дължат сумата от по 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу Ж. К. В., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. ****, Е.. Н.
Н., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. ****, О. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.
****, П. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ****, П. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.
С., ул.*****, обективно и субективно кумулативно предявени установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по
отношение на Ж. К. В., Е.. Н. Н., О. Н. Н., П. Н. Н. и П. Н. Н. при условията на разделност
за сумата от по 1005,82 лева, представляваща по 1/5 от сумата 5029,10 лева – главница за
доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., ул. *****, с абонатен
№ *****, за периода от 14.04.2015 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 29.05.2020 г. – депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното й изплащане, както и сумата от по 192,62 лева, представляваща 1/5 от сумата
963,11 лева – лихва за забава, начислена за периода от 04.07.2015 г. до 28.10.2019 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2325/2020 г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
4
заплати на Ж. К. В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на Е.. Н. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на О. Н. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на П. Н. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на П. Н. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5