№ 759
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503711 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на Община Варна, ЕИК *********
с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван
Портних, чрез юк. Б.Б., против решение № 261076/09.11.2020г., постановено по гр. д. №
3817/2020г. на 12-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Л. Д. М., ЕГН
**********, с адрес обл. Варна, гр. А., с. П., на осн. чл. 49 от ЗЗД сумата от 1250 лева,
предявена като частичен иск от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - увреден цилиндров блок (комплект с глави) с бутала на
автомобил „Мерцедес“ ЦЛ 600 с ДКН В 6414 СА, собственост на ищеца, вследствие
бездействие на ответника да обезопаси пътния участък на ул. „Гео Милев“, посока бул.
„Христо Смирненски“, в гр. Варна, от което на 23.07.2019 г. насрещно преминаващ
микробус е надигнал приливна вълна от насъбралата се на пътя дъждовна вода и е залял
предната част на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното плащане на
вземането, както и на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдена да заплати на Л. Д. М. с адрес обл.
Варна, гр. А., с. П. сумата от 475 лева, представляваща сторени в производството пред
първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски. Счита обжалваното решение за
неправилно, понеже не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД -вредоносното събитие, неговият механизъм и причинната връзка между
1
произшествието и вредите. Сочи, че водачът на процесното МПС не се е съобразил с
разпоредбите на ЗДвП. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и исковата
претенция отхвърлена, като бъдат присъдени сторените разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Л. Д. М., с адрес обл.
Варна, гр. А., с. П., чрез адв. К. М. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено съгласно
съдебната практика, поради което се моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно въражения
от страните:
В исковата си молба Л. Д. М. излага, че е собственик на л. а. марка „Мерцедес ЦЛ
600“, рег. № В 6414 СА. На 23.07.2019 г., движейки се с автомобила си в гр. Варна по ул.
„Гео Милев“, посока бул. „Христо Смирненски“ забелязал натрупано количество вода на
пътното платно вследствие на пороен дъжд, поради което намалил скоростта. Видял, че
други автомобили преминават безпроблемно през участъка с вода, спрял и активирал най-
високата степен на ниво на автомобила и започнал преминаване. В същото време в обратна
посока преминал микробус с висока скорост. Вдигнал приливна вълна, която заляла
предния капак на автомобила му и същият изгаснал. При позвъняване на тел. 112 и на тел.
052/50-25-50 („Пътна полиция“), му обяснили, че тъй като не се касае за ПТП не могат да му
помогнат, поради което се наложило автомобилът да бъде репатриран. На следващия ден се
установили наводнени въздушни филтри и интерколери, увредени леви и десни цилиндри с
бутала, неподлежащи на ремонтно-възстановителна работа – блок, цилиндри с бутала, ведно
с биелите. След справка, разбрал, че стойността на щетата се калкулира на 60000.00лв., за
подмяна на цилиндровия блок /комплект глави/ ведно с бутала. Претендира обезщетение за
причинените от Община Варна като собственик на пътя в населеното място на осн. чл. 2, ал.
5 от ЗОС, вр. Чл. 31 и чл. 48, ал. 2, б. „а“ от ППЗП. Моли Община Варна да бъде осъдена да
му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, предявявайки частичен иск за
сумата от 1250.00 лв., целият в размер на 60000.00лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.
С писмен отговор ответникът Община Варна, ЕИК ********* с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних, чрез юк.
Б.Б.,оспорвайки изцяло исковата претенция, изразява становище за нейната неоснователност
и моли за отхвърлянето й. Сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са
длъжни да съобразяват скоростта си с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия и видимост. Водачите са длъжни да
2
намалят скоростта и да спрат при наличие на опасност на пътя. Водачът на ППС не се е
съобразил със вменените му от закона задължения. Не е ясно дали е карал със съобразена с
метеорологичните условия скорост. Счита претендираните суми за завишени, респективно,
че стойността на възстановителните процесните щети работи са в по-нисък размер.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Не се твърди ищецът да е ремонтирал
автомобила, нито е представил доказателства за стойността на ремонта. Оспорва механизма
на настъпване на твърдените щети. Претендира разноски, като бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност,у в случай, че това, заплатено
от насрещната страна превишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004г.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
фактическа страна:
От представения по първоинстанционното дело препис от свидетелство за
регистрация IІ част е видно, че Л. Д. М. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ
600“, рег. № В 6414 СА.
От информацията в справка № ОД-03-217-1/05.09.2019г., изд. от Национален
институт по метеорология и хидрология– филиал Варна се установява, че на 23.07.2019 г. в
гр. Варна, в района на ж. к. „Трошево“ от 14:40 ч. до 00.40 ч. е валял дъжд, като в периода от
20.00ч. до 21.10.ч. е валял дъжд, с интензитет от слаб, през умерен до силен краткотраен
2
дъжд, придружен от гръмотевична буря. Измерената сума на валежа от 20,6 л/м
представлява 56 % от нормата за месец юли за гр. Варна.
С писмо рег. № 105820-332/13.10.2020г. от МВР, Дирекция „Национална система 112-
МВР”, Районен център 112-Варна, е представена справка, от която се установява, че на
23.07.2019г. в 21:06 ч. е прието обаждане на номер „112“ в РЦ-Варна от тел. **********.
Приложен е диск със запис от проведен разговор с дежурен оператор.
От назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по
която съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че при оглед на
процесния автомобил на 21.08.2020г., поради изминалото време от 1 година и 29 дни, не са
констатирани никакви белези от събитието, освен че същият не е с монтиран на него
двигател, с който е бил произведен. На вещото лице е бил предоставен за оглед двигател с №
275953400165593 в частично разглобено състояние, демонтиран от автомобила, той е без
налични работни течности /двигателно масло, охлаждаща течност и др./, като е демонтиран
картера и двете двигателни глави. Вещото лице е посочил, че нахлуване на вода в двигателя
обичайно се случва при навлизане на вода във въздуховодите, доставящи въздух за
образуване на горивната смес. След засмукване на вода във въздуховодите, течността
преминава през въздушния филтър, след това през турбината, междинния охладител и
постъпва в цилиндрите на двигателя, като при голямо количество вода може да настъпи т.н.
3
хидравличен удар, при който буталото не се движи до края на хода си свободно, поради
натрупаната течност. Това води до изкривяване на биелите или до счупване на блока им.
При по-малко количество течност в цилиндъра е възможно да се наруши смазването между
буталото и цилиндъра, повишаване на температурата в цилиндъра или изкривяване на
биелата, което да доведе до нараняване на цилиндъра на буталото. В конкретния казус
въздухът, който постъпва във въздуховодите преди въздушния филтър се засмуква от двата
края на средна долна решетка в предната броня, която е разположена ниско и в близост до
пътната настилка. Въздуховодите, въздушните филтри, турбините, междинните охладители
и цилиндрите са разположени в близост еден до друг, а не както при масовите автомобили с
по-дълги турбо пътища. В с.з. на 11.09.2020г. вещото лице е обяснил, че моторът е бил
разглобен, но отговаря на заводски монтирания мотор на автомобила. Описаните
въздуховоди са поставяни допълнително. Автомобилът не е стандартно заводско
изпълнение, а с допълнителен дизайн, който се води „Бляк едишън“, серия 2, където
въздуховодите в бронята, през които постъпва въздуха и самата броня са по-големи като
размери и модел от стандартните, за да се осигурява по-голям приток на въздух.
Минималната дълбочина при това изпълнение е 15 см. Вещото лице е констатирал
нараняване на цилиндрите от попадане на вода в тях. В горния край на всеки от цилиндрите,
представляващ пространството, в което буталото не е могло да достигне, поради наличието
на вода, има черен отпечатък, следствие от отделянето на водород от водата. Установил е
увреждания на гарнитурата на главата от отделилата се висока температура при горене.
Заключава, че този тип двигатели с алуминиев блок и Силитек покритие не подлежи на
ремонт или възстановяване, а е нужна подмяната му с нов, заедно с прилежащите гарнитури,
сегменти на буталата, маслен филтър, двигателно масло и въздушни филтри. Общата
стойност на ремонта (труд и части) на цилиндров блок, ведно с буталата на автомобила към
момента на настъпване на събитието, изчислен по средни пазарни цени, предлагани в поне
три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество, при използване на цени
за оригинални части е в размер на 52214.60 лева, а по цени от алтернативен доставчик – в
размер от 51347.22 лева. В с.з. вещото лице е посочил, че за да настъпят установените в
заключението вреди би следвало при настъпване на събитието автомобилът да е бил в
движение, а след събитието двигателят да е изгаснал и не може да се движи на самоход.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля А.П.П., без родство и дела със страните, призован по искане на ищеца.
Свидетелят излага, че месец юли 2019 г., около 18-19-20 ч., движейки се с автомобила си по
ул. „Гео Милев“, валяло пороен дъжд и имало голям трафик. Преминал микробус, който
залял една кола отпред. Тя спряла и не продължавала напред. Разминавайки се с
автомобила, установил че познава водача му от фитнес залата. Тъй като автомобилът на
ищеца не могъл да запали, поради теснината на пътя, същият предизвикал голям пътен
трафик. Свидетелят слязъл и с помощта на преминаващи пешеходци, го избутали по-
напред. Водата била до глезени. Водачът казал, че ще чака пътна помощ. Свидетелят сочи
,че по тази отсечка от пътя няма поставени знаци за стеснение и е проблемна от много
4
години.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правни основания чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение
на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Съгласно §7,
ал.1, т.4, пр.2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация и по арг. от чл. 56, ал.2 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ улиците в населените места са общинска собственост. Ответната община
има общото задължение да поддържа улиците, които са общинска собственост, в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин – чл. 11, ал.1 от ЗОС.
Разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок /съгласно §6, т.1, изр.2 от ДР на ЗДвП към
пътищата се приравняват и улиците/. В задължение на Община Варна е вменена поддръжка
на улиците в населените места. Общината изпълнява тези свои дейности чрез служителите
си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за действията, респективно за
бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката
на улиците на територията на съответното населено място.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за настъпили вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва
в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки: 1.
деяние - действие или бездействие; 2. противоправност - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; 3. вреди, изразяващи се неблагоприятно
5
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет; 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5. вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6. виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че на 23.07.2019 г., при силен дъжд, преминавайки през ул. „Гео Милев“, посока
бул. Христо Смирненски, в гр. Варна, предницата на лек автомобил „Мерцедес“ ЦЛ 600 с
рег. № В 6414 СА, собственост на ищеца е била залята с насъбралата се на пътя дъждовна
вода от създадената от насрещно преминаващия микробус приливна вълна.
Въззивният съд намира за недоказано наличието на всички елементи от фактическия
състав, пораждащ отговорността на Община Варна.
Недоказано с оглед представеното по делото свидетелство за регистрация част II,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон остава, че управляваният от М. на
23.07.2019г. автомобил е бил с двигателя, с който е бил произведен и който двигател с №
27595340016593 е бил представен за оглед и работа на вещото лице при допуснатата от съда
САТЕ.
Дори и да се приеме, че управляваният от М. автомобил е бил на 23.07.2019г. с
изследвания от вещото лице двигател, то от заключението на вещото лице и пояснено от
него в съдебно заседание, се установява, че при такъв вид автомобили, при навлизане на
вода през въздуховодите, доставящи въздух за образуване на горивната смес в цилиндъра
могат да настъпят вреди в двигателя. За разлика от масовите автомобили, при процесния
автомобил въздуховодите в бронята, през които постъпва въздух, както и самата броня са
по-големи по размер в сравнение със стандартните, а същите са разположени и ниско над
повърхността на пътя. Следва изводът, че вероятността да постъпи вода във въздуховодите
на процесния автомобил е по- голяма. Предвид факта, установен от представената по
делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология– филиал Варна, че
на 23.07.2019 г. поне от 14.40 ч. до следващия ден е имало валежи от дъжд- от слаб
краткотраен дъжд на моменти до силен такъв, придружен с гръмотевична буря, то ищецът е
могъл да избегне настъпването на вредата като се съобрази с атмосферните условия и
пътната обстановка, познавайки особеностите на лекия си автомобил и не го ползва. Като е
видял ищецът М., че на пътя му има водно препятствие, изобщо не е следвало да
предприема преминаване по горните причини. Ако е преценил, че може безпрепятствено да
премине, повдигайки автомобила до най-горно ниво, то не следва да търси отговорността на
Община Варна за последиците от собствената си неправилна преценка. Сам твърди, че
предницата на автомобила му е била залята от приливна вълна, образувана от насрещно
движещият се с несъобразена с пътната обстановка висока скорост микробус. За действията
на водача на последния отново не би следвало да носи отговорност ответната община.
6
Около времето, което сочи свидетелят Василев, че е настъпил инцидента е валял умерено
силен дъжд, а към 20ч. и силен дъжд с гръмотевична буря, според справката от Национален
институт по метеорология и хидрология– филиал Варна, така, че върху уличната повърхност
се е задържала вода с дълбочина до глезена. Ако се отчете и това, че измерената според
същата справка сума на валежа от 20.6л/кв.м. или 56% от нормата за целия месец юли за гр.
Варна, то може да се мисли за наличието на форсмажорно събитие.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия казус, не е доказана именно третата
изискуема от закона кумулативна предпоставка, за да бъде уважен предявения иск -
причинно- следствената връзка между настъпилите вреди за автомобила и задължението на
въззивника за поддържане на уличното платно, по което автомобилът е преминал на
сочената дата.
Поради липсата на този елемент от състава на отговорността, искът е следвало да се
отхвърли като недоказан, както и по отношение на акцесорната претенция за лихва,
съобразно изхода по главния иск.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС, с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция за ответника възниква правото
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да се определи на 100 лв. за всяка инстанция.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261076/09.11.2020г. по гр. д. № 3817/2020г. на 12-ти състав на
ВРС, с което ответникът Община Варна, ЕИК ********* с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних, е осъдена да заплати на
ищеца Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес обл. Варна, гр. А., с. П., на осн. чл. 49 от ЗЗД
сумата от 1250.00 лева, предявена като частичен иск от общо 60000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - увреден цилиндров блок (комплект с глави)
с бутала на автомобил „Мерцедес“ ЦЛ 600 с ДКН В 6414 СА, собственост на ищеца,
вследствие бездействие на ответника да обезопаси пътния участък на ул. „Гео Милев“,
посока бул. „Христо Смирненски“, в гр. Варна, от което на 23.07.2019 г. насрещно
преминаващ микробус е надигнал приливна вълна от насъбралата се на пътя дъждовна вода
и е залял предната част на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното
7
плащане на вземането, както и на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Варна, ЕИК ********* с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних
е осъдена да заплати на Л. Д. М. с адрес обл. Варна, гр. А., с. П. сумата от 475.00 лева,
представляваща сторени в производството пред първоинстанционния съд съдебно-
деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. М., ЕГН ********** с адрес обл. Варна, гр. А., с.
П. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, против Община Варна, ЕИК ********* с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, за заплащане на сумата от 1250.00 лева,,
предявена като частичен иск от общо 60000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - увреден цилиндров блок (комплект с глави) с бутала на
автомобил „Мерцедес“ ЦЛ 600 с ДКН В 6414 СА, собственост на ищеца, вследствие
бездействие на ответника да обезопаси пътния участък на ул. „Гео Милев“, посока бул.
Христо Смирненски, в гр. Варна, от което на 23.07.2019 г. насрещно преминаващ микробус
е надигнал приливна вълна от насъбралата се на пътя дъждовна вода и е залял предната част
на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН ********** с адрес обл. Варна, гр. А., с. П. да заплати на
Община Варна, ЕИК ********* с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета Иван Портних сумата от 200.00 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8