Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 02.03.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 376 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.30,
ал.1, т.3 от Наредба №4/08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020г. /обн. ДВ, бр.67/18.08.2017г.,
изм. и доп./.
Адв.Д.Т. като пълномощник на А.Г.Г.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис 104 обжалва Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020г. с изх.№01-013-6500/702 от 21.08.2020г. на директора на
ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград. Релевира основанията за оспорване по
чл.146, т.1-4 от АПК. Твърди некомпетентност на органа, т.к. съгласно чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор на РА,
като оспорения акт е издаден от друг орган. Нарушението на формата е във връзка
с липса на фактически основания за издаване на акта и противоречие между мотиви
и диспозив. Нарушението на процедурата е с оглед липсата на връчване на Уведомителните
писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярката, които
са самостоятелни ИАА, а не съпътстващи преписката документи. Нарушението на
материалния закон е по отношение липсата на нарушение на чл.28, ал.1, т.2-4 от
Наредба №4/2017г. Моли за отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата.
В с.з. пълномощникът на ответния
директор на ОД на ДФ „Земеделие“ - Благоевград оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
На 01.11.2017г. жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане/плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.
Кандидатствал е за подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ“
за дейности за осигуряване на свободна подова площ /т.1.1 от заявлението/ и за
осигуряване на свободно отглеждане на открито /т.1.2 от заявлението/. По т.1.1
от заявлението е кандидатствал с 3бр. ЕПЖ на възраст под 6 месеца /0,4 ЖЕ/ или
1.2 ЖЕ и 35бр. ЕПЖ на възраст над 24 месеца /1 ЖЕ/ или 35 ЖЕ. Представил е план-програма
за изпълнение на ангажиментите, таблици и работен лист по отделни животни за ЖО
2641-0046. Съгласно Удостоверение за регистрация №4508/27.10.2017г. на
директора на ОДБХ – Кюстендил, ЖО 26410046 се намира в с.Смочево, бивш
стопански двор, община Рила, област Кюстендил, предназначен е за отглеждане на
говеда за месо, има капацитет от 70бр. животни и жалбоподателят е МОЛ на
обекта. С уведомително писмо изх.№01-013-6500/1051 от 28.11.2018г.
жалбоподателят е одобрен за участие по дейност 14.1 – Осигуряване на свободна
подова площ за ЕПЖ от подмярка 14.1 – ЕПЖ, съгласно Таблица №1, идентична с
декларираните ЕПЖ. Същият е задължен да подава заявление за подпомагане/плащане
всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент и да спазва изискванията за
дейностите по чл.4 от Наредба №4/2017г. С уведомително писмо
изх.№01-013-6500/154 от 12.02.2019г. жалбоподателят е уведомен за определения
размер на финансово подпомагане по подмярка 14.1 в размер на 2988.08лв. /вж.
л.172-226/.
Със заявление за подпомагане/плащане от 16.01.2019г.
жалбоподателят е заявил за подпомагане за 2018г. общо 76бр. ЕПЖ в посочения ЖО
по дейност „осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО“,
съгласно Таблица 1, включващи 38бр. крави над 24 месеца, 5бр. бикове над 24
месеца и 33бр. говеда от 6 до 24 месеца. Декларираните данни съответстват на
справката за налични животни в ОЕЗ към 14.01.2019г. от ИИС на БАБХ. С писмо
изх.№01-013-1200/454 от 19.11.2019г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Благоевград е изискал от директора на ОДБХ – Кюстендил информация дали
заявените от жалбоподателя ЕПЖ от 16.01.2019г. и данните за отглежданите такива
към 15.05.2018г. отговарят на капацитета на ЖО. С писмо
изх.№КН-186/13.01.2020г. /вх.№01-013-1200/454-1 от 14.01.2020г./ директорът на
ОДБХ – Кюстендил е изразил становище, че капацитетът на ЖО по издаденото
удостоверение №4508/27.10.2017г. не отговаря на броя на отглежданите животни
към датата 15.05.2018г. С уведомително писмо изх.№01-013-6500/49 от
18.03.2020г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - Благоевград е уведомил
жалбоподателя, че подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане,
т.к. в резултат на извършената административна проверка е установено за ЖО
2641-0046 несъответствие на капацитета с броя и вида на отглежданите в обекта животни.
Органът е приел, че ЖО не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 и чл.28,
ал.1, т.4 от Наредба №4/2017г. Писмото е връчено с известие за доставяне на
23.03.2020г. лично на заявителя /вж. л.10-72/.
Със заявление за подпомагане/плащане от 20.08.2019г.
жалбоподателят е заявил за подпомагане за 2019г. общо 95бр. ЕПЖ в посочения ЖО
по дейност „осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО“,
съгласно Таблица 1, включващи 16бр. телета малачета, 42бр. крави над 24 месеца,
29бр. говеда от 6 до 24 месеца и 8бр. бикове над 24 месеца. Със запитване
изх.№01-013-1200/100 от 22.05.2020г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Благоевград е изискал от директора на ОДБХ – Кюстендил справка дали към
19.08.2019г. /датата на кандидатстване/ и дата 31.12.2019г. ЖО отговаря на
капацитета на отглежданите животни. С писмо изх.№КН-4319/08.07.2020г.
/вх.№01-013-1200/100-1 от 10.07.2020г. директорът на ОДБХ – Кюстендил е
отговорил, че по издаденото удостоверение по реда на чл.137 от ЗВД с капацитет
70бр. говеда за месо, може да се твърди, че към посочените дати ЖО не отговаря
на капацитета на оглежданите животни. С уведомително писмо изх.№01-013-6500/233
от 14.07.2020г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - Благоевград е уведомил
жалбоподателя, че подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане,
т.к. в резултат на извършената административна проверка е установено за ЖО
2641-0046 несъответствие на капацитета с броя и вида на отглежданите в обекта
животни. Органът е приел, че ЖО не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 и
чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4/2017г. Писмото е връчено с известие за доставяне
на 15.07.2020г. лично на заявителя /вж. л.74-111/.
С писмо изх.№01-013-6500/270 от 30.07.2020г. директорът на
ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград е уведомил жалбоподателя на основание чл.26,
ал.1 от АПК за образуваното производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишния ангажимент с мотиви, идентични с мотивите в
процесния акт. Дадена е възможност на лицето за становище и представяне на
доказателства. Писмото е получено от Г. на 31.07.2020г.
Оспореният Акт за прекратяване на ангажимента по мярка 14 с
изх.№01-013-6500/702 от 21.08.2020г. е издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Благоевград. С него на основание чл.21 от Регламент /ЕС/ №65 на
Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент /ЕО/ №1698/2005г. и чл.30, ал.1, т.3 от Наредба №4/2017г., ДФ
„Земеделие“ – РА е прекратила поетия от Г. през прием 2017 петгодишен
ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по заявление с УИН
10/011117/63933 и ИД 10/14/1/00568. Становището на органа е формирано в
резултат на извършени административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП
и констатациите от проверката, че за прием 2018г. и прием 2019г., който се
явява трета година от ангажимента е установено неспазване на чл.28, ал.1, т.2,
3 и 4 от Наредбата, за което Г. е уведомен с Уведомителните писма за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярката от 18.03.2020г. и
14.07.2020г.
Актът е връчен на адресата на 24.08.2020г., а жалбата по
делото е подадена в администрацията на органа на 04.09.2020г.
Със заповед №03-РД/3372-2/26.07.2019г. на основание чл.20,
т.2 и 3 и чл.20а, ал.1-6 от ЗПЗП, чл.11, ал.1 и 2 във вр. с чл.44 и чл.45 от УП
на ДФЗ, изпълнителният директор на фонда е делегирал на директорите на ОД на
фонда в съответствие с териториалната им компетентност определени правомощия,
между които по т.5 да предприемат действия за прекратяване на ангажимента за
подпомагане на земеделски стопани по време на поетия ангажимент при условията
на чл.30 от Наредба №4/2017г. /вж. л.34/.
С протоколно определение от 14.12.2020г. съдът е открил
производство по оспорване на двете известия за доставяне на Уведомителните
писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярката от
18.03.2020г. и 14.07.2020г. досежно тяхната истинност, в частта за подпис на
получател. За проверка на оспорването съдът е назначил и приел
съдебно-графическа експертиза във вид на Протокол №2/12.01.2021г. на вещо лице В.Д.С..
Според заключението на вещото лице, подписите, положени за „подпис на
получателя /упълномощено лице/“ в известията за доставяне на Уведомителните
писма не са изписани от жалбоподателя, а от някой друг.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и
достоверно, т.к е вътрешно логично, непротиворечиво и съответства на писмените
доказателства по делото. Страните не го оспорват. При това положение,
оспорването на известията за доставяне на Уведомителните писма е доказано. Известията
за доставяне са неистински документи в частта на отбелязванията върху тях, че
пратките с Уведомителните писма са връчени на жалбоподателя на посочените дати.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения Акт за прекратяване на
многогодишния ангажимент по мярка 14 от ПРСР за периода 2014 – 2020г. е
незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:
Относно компетентността на органа:
Актът изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата
законова компетентност по място, време и степен. Нормата на чл.30, ал.1 от
Наредба №4/2017г. въвежда в компетентност прекратяването на ангажимента на ДФ
„Земеделие“ – РА. Наредбата е издадена по делегация от чл.9а, т.2 от ЗПЗП /вж.
§2 от ЗР на Наредбата/. Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на РА, като нормата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП
дава право на органа да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл.43 от Устройствения
правилник /УП/ на ДФ „Земеделие“ /обн. ДВ, бр.55/20.07.2012г., изм. и доп./
областните дирекции на фонда са в 28-те области на страната и по т.3 изпълняват
функции във връзка с дейността на фонда като РА, като по б.“г“ /нова – ДВ,
бр.20/2020г., в сила от 01.04.2020г./ приемат заявления за подпомагане и
заявления за плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014
– 2020. Съгласно чл.44, т.2, б.“а“ /точката е нова – ДВ, бр.20/2020г., в сила
от 10.04.2020г./ от УП на фонда обаче само ОД със седалища в област София,
Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград,
Хасково и Кърджали осъществяват и функции във връзка с администрирането на
заявленията по мярка 14 като обработват, одобряват, оторизират и извършват
последващ контрол на подадените заявления по чл.43, ал.3, б.“г“.
С оглед на горното, е осъществена материалноправната
делегация по чл.20а, ал.4 от ЗПЗП в съответствие с териториалната компетентност
на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –Благоевград по заповедта на изпълнителния
директор на фонда от 26.07.2019г. във връзка с новото правило по чл.44, т.2,
б.“а“ от УП на фонда. Възражението на жалбоподателя за обратното е
неоснователно.
По формата на акта:
При издаване на акта са спазени изискванията за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа имената и длъжността на издателя,
неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно формирано
волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и
разпоредителна част. Правно допустимо е
част от мотивите на органа да се съдържат в други издадени от същия орган
предхождащи издаването на акта документи, каквито са цитираните в акта
Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярката от 18.03.2020г. и 14.07.2020г. Уведомителните писма са издадени във
връзка с предхождащата процедура по чл.28, ал.1, т.2-4 от Наредба №4/2017г. по
отказ за изплащане на помощта по заявленията за 2018г. и 2019г., която установява
материално правните основания за прекратяване на ангажимента по чл.30, ал.1,
т.3 от Наредбата.
По процедурата:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.26,
ал.1 от АПК. Преди издаване на акта органът е дал възможност на земеделския
стопанин да представи писмени възражения и доказателства по установените
нарушения. Писмото на органа с изх.№01-013-6500/270 от 30.07.2020г. е поставило
начало на административното производство за издаване на оспорения акт и в него
се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката.
В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК актът е издаден от
органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на
относимите доказателства и осигуряване възможност на засегнатото лице за
участие и защита.
Налице е обаче формално изпълнение на процедурата по издаване
на акта, т.к. от заключението на вещо лице В.Д.С. се установи, че известията за
доставяне на Уведомителните писма за установеното неспазване на правилата по
чл.28, ал.1, т.2-4 от Наредба 04/2017г. имат недостоверно съдържание в частта
връчване на пратките на адресата. Заключението установява, че отбелязаното
лично връчване на адресата реално не е осъществено, т.к. подписът в известията
не е на жалбоподателя, който е адресат на пратките. Следователно, органът не е
връчил редовно на Г. посочените Уведомителни писма в битието им на индивидуални
административни актове по чл.28, ал.1 от Наредба №4/2017г. Липсата на
доказателства за влизане в сила на Уведомителните писма препятстват
възможността за провеждане от органа на процедурата по прекратяване на
ангажимента по чл.30, ал.1, т.3 от Наредбата. Видно от процесния акт, органът
изрично се е позовал на Уведомителните писма за да мотивира волеизявлението си
за прекратяване на ангажимента. Следователно, произнасяйки се преди влизане в сила
на Уведомителните писма, органът е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Нарушението на процедурата е
съществено и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на
оспорения акт.
По отношение материалния закон съдът установява следното:
Недопустимо е в рамките на съдебното производство по
обжалване на настоящия акт за прекратяване на ангажимента съдът да извършва
косвен съдебен контрол за законосъобразност на Уведомителните писма в битието
им на самостоятелни индивидуални административни актове. Още повече, че същите
не са влезли в законна сила поради нередовното им връчване на адресата. Съдът
не може и на самостоятелно основание за преценява наличието на основанието за
прекратяване по чл.30, ал.1, т.3 от Наредбата, пречка за което е издаването на
Уведомителните писма и позоваването на органа върху тях, от което позоваване
черпи основанията по съществото на спора. Преди стабилизиране на Уведомителните
писма като окончателни административни актове, произнасянето се явява
преждевременно.
Оспорения акт за прекратяване на многогодишния ангажимент е
незаконосъобразен и като такъв ще се отмени. Не е дължимо изпращане на
преписката на органа, т.к. Уведомителните писма не са придобили стабилитет,
поради което не са настъпили процесуалните основания за издаване на нов акт.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ
„Земеделие“ дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в
размер на 930лв., включващи 10лв. ДТ, 600лв. адвокатско възнаграждение и 320лв.
възнаграждение за вещо лице.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент
по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
с изх.№01-013-6500/702 от 21.08.2020г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Благоевград.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на А.Г.Г.
/с посочени лични данни/ деловодни
разноски в размер на 930лв. /деветстотин и тридесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: