№ 8483
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Л.ОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110111032 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.410 от КЗ от [фирма], ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от К.
Р. и Н. Ч.,против Столична община,с адрес гр.София,ул.“Московска“ №
33,представлявана от кмета Й. Ф.,с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 429,17 лева,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 11.12.2021 г. при управление на
автомобил БМВ с рег.№ ******** водачът С.Д. попада в несигнализирана и
необозначена дупка на пътното платно на кръстовището на бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ и ул.“Индира Ганди“. Сочи се,че ищецът е застраховател по
застраховка каско за автомобила,валидна за периода 19.05.2021 г. до
18.05.2022 г.,при което е образувал преписка по щета и е определено
обезщетение в размер на 429,17 лева. В исковата молба се твърди,че
ответната община отговаря за поддържането на пътното платно,а в
конкретния случай е допуснато бездействие,защото не е обозначено
наличието на дупка,а дупката представлява препятствие на пътя като липсата
на обозначаване на дупката поражда опасност за движението. Моли се съдът
да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Столична община със становище за неоснователност на иска – твърди се,че не
е доказано настъпването на покрит застрахователен риск,твърди се,че не е
доказано съществуването на действителен застрахователен договор,твърди
се,че не е доказано по какъв начин е възникнало произшествието,сочи се,че е
допуснато съпричиняване от страна на водача на автомобил БМВ. Ответникът
моли съда да отхвърли иска.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представена е застрахователна полица по застраховка Булстрад каско
стандарт № 47042117220001297 за периода 19.05.2021 г. до 18.05.2022 г. за
л.а.БМВ с рег. № ******** с покритие пълно каско и допълнително покритие
помощ на пътя.
Приети са фактура и фискален бон,от които се установява,че са
заплатени на „Диана“ООД 541,20 лева за гуми,монтаж,демонтаж.
С преводно нареждане от 17.12.2021 г. [фирма] изплаща на Г. Л.. Д.
сумата от 165,61 лева.
Установява се,че регресна покана,изпратена от [фирма] е получена от
Столична община на 28.01.2022 г.
Според свидетелство за управление на МПС л.а.БМВ с рег. № ********
е собственост на Г. Л.. Д..
Приети са по делото общи условия по застраховка каско стандарт на
[фирма].
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза от техническа гледна точка възможният механизъм за настъпване
на произшествието е когато при движение по бул.“П.Дертлиев“ в района на
кръстовище с ул.“Индира Ганди“ автомобилът преминава през необозначена
и несигнализирана дупка,щетите са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП,стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на
466,06 лева,а с включени ликвидационни разноски – 481,06 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Д. се установява,че си спомня за ПТП през
м.декември,нейният син управлявал автомобила,а свидетелката пътувала с
него,движейки се по бул.“Петър Дертлиев“ в близост до магазин „Кауфланд“
колата попаднала в дупка,на това място движението е с по една лента за
движение във всяка посока,синът на свидетелката спрял колата и
установили,че гумите са спукани,дупката се намирала някак встрани на
платното,защото в нея попаднали десните гуми,по това време имало снегове и
не е било възможно да се кара много бързо,свидетелката не е видяла пътен
знак за препятствие. Според показанията на свидетелката Д. в този район има
доста строежи и доста дупки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.410 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване,че са възникнали вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от застрахователно събитие,изплатено е
обезщетение за вредите,вследствие на което застрахователят встъпва в
правата на увредения собственик спрямо причинителя на вредата,спрямо
възложителя на работата,по повод на която са възникнали вредите или
спрямо собственика на вещта,от която са произтекли вредите. Страните не
спорят,а и от събраните по делото доказателства се установява,че е сключен
2
договор за застраховка каско за автомобил БМВ,в която насока съдът взе
предвид представената по делото застрахователна полица. Неоснователни са
доводите на ответника,че не е доказано наличието на застрахователно
правоотношение,защото полицата не е подписана,както и не е доказано дали е
подписана от собственика. Съдът констатира,че и полицата,и предложението
за сключване на договора за застраховка имат подпис за застрахован,а
обстоятелството дали подписът върху полицата е положен от собственика на
автомобила е въпрос,който не може да бъде поставен от ответната
страна,защото не е страна по договора. Следва да се отбележи,че на порок във
волеизявлението може да се позовава само страна по договора,която
твърди,че волеизявлението й е опорочено,докато доводи дали и от кого е
подписана застрахователната полица не могат да бъдат релевирани от
Столична община. С оглед представената застрахователна полица,обсъдена
наред с другите доказателства,както и при съобразяване факта на заплащане
на вноска по застрахователната премия,съдът приема,че договорно
правоотношение по застраховка каско е валидно възникнало. С договора за
застраховка каско застрахователят приема да осигурява покритие по време на
действие на договора,а при настъпване на застрахователно събитие – да
определи и изплати обезщетение за възникналите вреди. В настоящия случай
в изпълнение на своите договорни задължения застрахователят е образувал
преписка по щета и е определил размер на дължимо обезщетение. Със
сключването на договора за застраховка пълно каско застрахователят е приел
да отговаря за застрахователен риск пътно-транспортно произшествие,което
според общите условия на дружеството ищец е дефинирано като
събитие,възникнало в процеса на движение на автомобила и предизвикало
нараняване или смърт на хора,повреда на пътно транспорно
средство,път,пътно съоръжение,товар или други материални щети.
Реализирането на покрит застрахователен риск означава,че е настъпило
застрахователно събитие. Съдът счита,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че е настъпило ПТП,в
която насока разпитаната свидетелка Д. депозира показания,че автомобилът
БМВ е бил управляван от нейния син и поради попадане в дупка на пътното
платно са спукани десните гуми. Не може да бъде възприет доводът на
ответника,че не следва да бъде ангажирана отговорността му поради
несигнализиране органите на МВР и липсата на съставен от тях протокол за
ПТП,в която насока трябва да бъде отчетено,че произшествието се
характеризира само с настъпили материални щети и не се явява задължително
посещение на място от полицейски служител за съставяне на протокол за
ПТП. Софийският районен съд намира,че е доказано,че вредите са пряка и
непосредствена последица от възникналото произшествие,в която насока
според заключението по съдебно-автотехническата експертиза щетите могат
да бъдат получени при описания механизъм на ПТП. Доказана се явява и
друга изискуема от закона предпоставка,за да възникне правото на регресно
вземане,а именно установено е,че е изплатено застрахователно обезщетение
чрез извършване превод на парична сума по банков път,за което е
представено преводно нареждане. Действително паричната сума по
преводното нареждане е по-ниска спрямо претендираната с исковата молба,но
предвид наличието на доказателства от заключението по щета,че е
реализирано прихващане от страна на застрахователя с вземане – вноска по
3
застрахователна премия,съдът счита,че застрахователят е провел доказване,че
вземането му е в по-висок размер. Съдът счита,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че ответната община е
пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване стойността на
обезщетението,в която насока съдът взе предвид,че произшествието е
възникнало на улица в гр.София,а за поддържането на общинските пътища
отговаря общината. Наличието на предвидено законово задължение за
осигуряване изправността на пътищата,както и за недопускане създаване на
опасност за участниците в движението налагат извода,че исковата претенция
е доказана по основание. Наличието на дупка на пътното платно,за което
свидетелства свидетелката Д.,която казва,че дупката била в края на пътното
платно,означава,че целостта на пътното платно е нарушена,а същевременно
според свидетелските показания липсвал знак,който да обозначава
препятствие на пътя. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция
подлежи изцяло на уважаване за сумата от 429,17 лева,тъй като според
заключението по съдебно-автотехническата експертиза размерът на щетите по
средни пазарни цени е дори по-висок. Изводът на съда,че искът е доказан по
основание и по размер не се променя предвид формулираното от ответника
възражение за съпричиняване. За да е налице съпричиняване,следва да е
установено,че вредите са възникнали вследствие на действия или бездействия
на повече от едно лице. Съдът счита,че ответната община не е доказала
възражението за съпричиняване,тъй като не са представени доказателства,от
които може да бъде възприето,че водачът на автомобила БМВ е допринесъл
за настъпване на вредите. Отчитайки настъпването на произшествието в
зимния сезон,при наличието на снеговалежи ( според показанията на
свидетелката Д. ),както и при съобразяване настъпването на ПТП при
попадане в дупка,находяща се в платното за движение,в което се е движел
автомобил БМВ,а и предвид това,че според показанията на свидетелката
скоростта на движение на автомобила не е била особено висока,съдът
приема,че е недоказано водачът на автомобила да е допринесъл за възникване
на произшествието,а възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Развитите съображения мотивираха съда да уважи исковата претенция
изцяло.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 740 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община,с адрес гр.София,ул.“Московска“ №
33,представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на основание чл.410 от КЗ на
[фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от К. Р. и Н. Ч., сумата от 429,17 лева ( четиристотин
двадесет и девет лева и седемнадесет стотинки ),представляваща
застрахвателно обезщетение по щета № 470421212164249,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 02.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА Столична община,с адрес гр.София,ул.“Московска“ №
33,представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление [адрес],представлявано от К. Р. и Н. Ч., сумата от 740 (
седемстотин и четиридесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5