РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500542 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба № 262225/12.01.2021г. от държавен инспектор Г. Г. -
процесуален представител на КПКОНПИ, срещу Решение № 261746 от
18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, 10 с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр. София, да
заплати в полза на М. М. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Г.
Б.“ , сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) , представляваща
езщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образувано и
проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито
имущество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6000 лв.,
(шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на образувано и проведено производство по
ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита,
че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, по
отношение на наличието на незаконосъобразни актове, действия или
1
бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, при или
по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по
съответния ред, съгласно изискването на чл. 2а от ЗОДОВ. Твърди, че в
обжалваното решение отсъстват доводи относно наличие на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия, а от доказателствата по
делото се установява, че действията на Комисията във всеки един момент са
законосъобразни. Сочи, че същите са валидни и допустими, като са проверени
за втори път от друг по-висок по степен състав на съда, който е допуснал
обезпечителните мерки. Излага, че е неправилен и лишен от логика извода на
съда, че действията на комисията, представляващи Решение за образуване на
производство по реда на ЗОПДНПИ, в резултат на което са били запорирани
всички сметки на ищцата за период от няколко месеца, в който период не е
бил предявен обезпечения иск, са довели до нарушение на психо-
емоционолното състояние на Д.. В тази връзка сочи, че по делото се е
установило, че производството срещу ищцата е било прекратено с Решение на
Комисията № 001 от 14.01.2016 г. Следователно не се е стигнало до
образуване на дело по отнемане, което не е без значение за влиянието върху
цялостната психична устойчивост на личността.
По отношение на присъдените неимуществени вреди, въззивникът сочи,
че неправилно в първоинстанционното решение е прието за безспорно
установено, че в резултат на действията на Комисията, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, както и наличие на причинна връзка между
образуваното производството, водено от страна на Комисията, и твърдените
неимуществени вреди. Намира, че е невъзможно безспорно да бъдат
установени настъпили неимуществени вреди, когато изводът за тяхното
наличие е противоречив и е базиран на констатацията на състава на съда, че
няма как да се отдели изцяло влиянието върху душевната и
психоемоционалната сфера на ищцата, получена от паралелните
производства по ЗОПДНПИ и НПК. Сочи, че са неправилни изводите на съда,
че ищцата е останала без доходи през времето, в което производството срещу
нея е било висящо, че банките са отказвали да отпуснат кредити, че е
изпаднала в депресия, станала лабилна и потисната, доколкото същите
почиват единствено не свидетелски показания, които се явяват недостатъчни,
предвид близките приятелски отношения на страната и свидетелите и тяхната
заинтересованост от изхода на делото.
В допълнение сочи, че в мотивите на обжалваното решение не става
ясно по какъв критерий първоинстанционният съд е приел, че за
справедливото обезщетяване на твърдените претърпени от ищцата вреди е
необходима точно сумата от 20 000 лева, в какъвто размер е и предявения
иск. Сочи, че в мотивите на съда липсва подробна аргументация как точно
съдът е определил размера на обезщетението и какви точно факти и
обстоятелства е приел, че са от значение и кои не, както и най-вече дали
всички обстоятелства са взети предвид при определянето размера на
обезщетението по справедливост.
2
Относно присъдените имуществени вреди сочи, че решението на РС
Варна е неправилно, тъй като ищцата е имала процесуалната възможност да
претендира разноски още в обезпечителното производство, а това че я е
пропуснала, не следва да се компенсира с настоящия иск и решение по
ЗОДОВ. Отделно от това сочи, че обезпечителното производство не се
характеризира с голяма правна и фактическа сложност.
В допълнение към всичко изложено сочи, че ищцата не е успяла да
докаже причинно-следствена връзка, като елемент от фактическия състав на
отговорността, търсена в конкретния случай. Тя не е успяла да докаже в
условията на пълно и главно доказване настъпването на претърпени във
връзка с проведеното от ответника производство по ЗОПДНПИ (отм.)
неимуществени вреди, а още по-малко причинно-следствена връзка между
вредите, водещи до отговорност.
По изложените съображения въззивникът моли за отмяна в цялост на
постановеното първоинстанционно решение, а в евентуалност за намаляване
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. М. Д., чрез процесуалния си
представител адвокат М.Р., оспорва жалбата. Сочи, че не е основателно
възражението на въззивната страна, че не са се установили
незаконосъобразни действия или бездействия на комисията и нейните
служители, като това на първо място се установило от непредставената в
цялост преписка по производството, както и от събраните писмени и гласни
доказателства. Твърди, че се е доказало, че в законоустановения срок
Комисията не е предявила искът, чието обезпечение е поискала, като не е
предявила такъв иск въобще. Сочи, че непредявяването на иск и последвалото
прекратяване на производството по специалния закон, дали повод за
допускане на обезпечението, водят до извода за незаконосъобразност на
предприетите от Комисията действия по образуване и водене на проверка.
Навежда, че след като производството по специалния закон е било
прекратено, а иск не е бил предявен срещу нея, то и наложените
обезпечителни мерки са били незаконосъобразни, т.е. незаконосъобразно
цялото ѝ имущество е станало обект на запори и възбрани.
Твърди, че прекратяване на наказателното производство на 24.07.2015г.
е абсолютна процесуална пречка за съществуването и упражняването на
право на иск срещу нея, поради което след прекратяването на производството
по НПК, производството по ЗОПДНПИ (отм.) също е подлежало на
прекратяване. Въпреки това, Комисията не само не прекратила
производството, но и продължила същото до март месец на 2016г.
Въззиваемата сочи, че незаконосъобразното бездействие на комисия и
нейните служители се изразява и в това, че същите не взимали предвид
всички представени от нея доказателства в хода на производството, които
3
сочили на липса на несъответствие между нейните и тези на семейството
доходи. В тази връзка сочи, че всички релевирани от нея възражения и
представени доказателства не били обсъдени изобщо, а исканията
мълчаливо отхвърлени. Сочи като нарушение и действията на Комисията,
които нарушават императивното изискване на чл. 37, ал. 4 от ЗОПДНПИ,
изразяващи се в искане за налагане на възбрана върху единственото
жилище, което искане било уважено.
По отношение на твърденията в жалбата, че не са доказани настъпилите
неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между действията
и вредите, сочи, че по делото се е доказало, че е претърпяла значителни по
тежест и интензитет душевни болки и морални страдания. Пострадал е
личният и професионалният живот, сериозно се влошило здравословното
състояние, а добрата репутация и доброто име били накърнени. Вредите
били причинени от действията на Комисията, изразяващи се в изискване на
информация от различни органи и институции за нейното имущество, като по
този начин станало широко достояние обстоятелството, че срещу нея се води
проверка. От всичко това пострадало и психическото здраве, като от
допуснатата по делото КСППЕ се установило, че страда от посттравматично
стресово разстройство, за което е необходимо провеждане на медикаментозно
лечение и терапевтични сесии, като разстройството е в резултат на водените
срещу нея производство по НПК и ЗОПДНПИ.
Относно оплакванията свързани с имуществените вреди сочи, че
присъдената сума от 6 000 лв. е била платена както за представителство в
производството по ЗОПДПИ, така и в производствата по допускане и
обжалване на обезпеченията, като размерът е съобразен с размерът на
имуществото, което Комисията твърдяла, че е придобито незаконно. Сочи, че
разноските за представителството са могли да бъдат претендирани в
производството по защита срещу иска на Комисията, но доколкото такъв така
и не е бил предявен, то същите се претендират като вреди в настоящото
производство.
Предвид всичко изложено, въззиваемата моли атакуваното съдебно
решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира и сторените разноски
пред настоящата инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, чрез
държавен инспектор М. Д., поддържа въззивната жалба, като сочи, че
обжалваното решение е неправилно. В условията на евентуалност и в случай,
че съдът прецени, че същото е правилно по същество, пледира за намаляване
на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемите, чрез адвокат Р. поддържа отговора на жалбата, като
излага подробни съображения за неоснователност на твърденията на
въззивната страна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и
за присъждане на сторените разноски.
4
Контролиращата страна в лицето на Окръжна прокуратура, чрез
прокурор Д. Н. – К., моли въззивната жалба да бъде уважена, като излага
съображения в тази насока.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от М. М. Д., срещу
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр.
София, да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да
бъде осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от 20 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата
от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, всички в резултат на незаконно образувано и проведено производство
по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, ведно със
законната лихва върху всяка главница от 11.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумите.
Сочи, че на 13.03.2013г. в ТД КОНПИ – Варна постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура – Варна на осн. чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ срещу
ищцата, по което Комисията образувала проверка. Проверяваният период бил
от 14.03.2003г. до 14.03.2014г. Установено било, че ищцата била привлечена в
качеството на обвиняем по ДП с номер 233/2012г. по описа на ОД МВР –
Варна, за това, че за периода от 2011г. до 12.02.2013г. в условията на
продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – главен
инспектор по приходите в НАП – Варна, сама и в съучастие като
съизвършител с Б.О., не изпълнила и нарушила служебните си задължения по
ДОПК. В хода на проверката била извършена цялостна проверка на
финансовото и имотно състояние на ищцата. Била разкрита банкова и
данъчно-осигурителна информация. Воденото производство придобило
широк обществен отзвук. Комисията приела, че е налице несъответствие
между притежаваното имущество и доходите на ищцата. Взето било решение
да се образува производство по ЗОПДНПИ.
Било внесено искане до ОС – Варна за допускане на обезпечение на
бъдещ иск от Комисията срещу ищцата и нейния съпруг, чрез налагане на
възбрана и запор. Искането за допускане на обезпечение било оставено без
уважение. Подадена била частна жалба, която била уважена от Апелативен
съд – Варна и обезпечението било допуснато. Комисията приела, че
направените вноски от родителите на ищцата по сметка на дъщерята на
ищцата М. Д. били с неустановен произход. Комисията не изготвила доклад
по реда на чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ и не упражнила нито едно от
правомощията си по чл. 61, ал. 2 от същия. С постановление от 08.07.2015г.
Окръжна прокуратура – Варна прекратила образуваното ДП с номер
325/2014г. по описа на ОД МВР – Варна на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В
5
срока за предявяване на иск Комисията не предявила такъв, поради което
допуснатото обезпечение било отменено. С молба от 10.09.2016г. ищцата
поискала да получи препис от постановлението на КОНПИ за прекратяване
на производството по ЗОПДНПИ. Получила писмен отказ.
Прекратяването на наказателното производство представлявало
абсолютна пречка за упражняване правото на иск от Комисията, но въпреки
това едва на 11.03.2016г. производството пред КОНПИ било прекратено. По
време на производствата ищцата ползвала адвокатска защита и заплатила
сумата от 6000лв. Претърпяла и неимуществени вреди. Възбранено било
единственото жилище. Воденото срещу нея производство станало публично
достояние. Била лишена от възможност да ползва и да се разпорежда с
имуществото си. Банковите институции отказвали да отпуснат кредит на
ищцата. Излага се, че производството по ЗОПДНИПИ опетнило честта,
достойнството и доброто име на ищцата. Същата се чувствала изключително
оскърбена и потисната, личният й живот бил сринат, както и
професионалният авторитет, граден с години. Попаднала в социална
изолация. Била постоянно под стрес и напрежение. Не можела да спи, нямала
апетит. На 16.06.2015г. установила, че има злокачествена находка в дясната
млечна жлеза. Последвала хирургическа намеса и отстраняване на карцином
на дясна млечна жлеза. Свърза заболяването с преживения стрес от
образуваното производство.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна сочи, че намира
исковете за недопустими. С влязло в сила Решение на ВОС държавата в
лицето на Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на
ищцата сумата от общо 96 929,61 лв., сбор от присъдени имуществени и
неимуществени вреди, получени от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП с номер 233/2012г. и ДП с номер 324/2014г. по описа на ОД
МВР – Варна. Следователно има влязъл в сила съдебен акт, с който
Държавата е обезщетила ищцата.
Намира иска и за изцяло неоснователен. Няма актове от страна на
органите на Комисията, които да са в разрез със законодателната рамка и по
специално със ЗОПДНПИ. Не са налице актове, които да са били отменени по
съответния ред. Твърди, че Комисията действа при обвързана компетентност,
т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган. В случая
проверката започнала след уведомление от ОП – Варна. Излага, че
резултатите от проверката имат вътрешно служебен характер, не се огласяват
и не стават достояние за трети лица. По време на запора на банковите сметки
по тях е нямало средства. До 15.04.2015г. ищцата не е знаела за воденото
срещу нея производство от Комисията, поради което няма как посоченото от
ищцата заболяване да се е развило в резултат на проверката на КОНПИ.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
6
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От Решение № 89 от 11.03.2015г. /лист 17/, се установява, че Комисията
е взела решение да образува производство по ЗОПДНПИ срещу М. М. Д.,
както и да се внесе искане в Окръжен съд – Варна за допускане на
обезпечение на бъдещ иск от Комисията срещу ищцата и нейния съпруг
Зл.Н.Д., чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижимо
имущество и запори на МПС, картови разплащателни сметки и иззети с
протокол за претърсване и изземване пари в брой.
От молба за допускане на обезпечение до ОС Варна /лист 32/, се
установява, че на 16.03.2015г. Комисията е поискала да бъде допуснато
обезпечение на бъдещ иск срещу ищцата и нейния съпруг. С Определение №
912/16.03.2015г. /лист 44/ ОС Варна е оставил без уважение молбата на
Комисията. Срещу Определението на ОС Варна е била подадена частна жалба
до Апелативен съд Варна. Последният, с Определение № 251/15.04.2015г.
/лист 59/, е отменил обжалваното определение и е допуснал обезпечение на
бъдещ иск срещу М.М. Д. и Зл.Н.Д., чрез налагане на възбрана и запори,
съобразно молбата на Комисията. Съдът е определил тримесечен срок за
предявяване на обезпечения бъдещ иск.
С Определение 3141 от 08.09.2015г. Окръжен съд – Варна, е отменил
допуснатото по искане на Комисията обезпечение на бъдещ иск срещу
ищцата и нейния съпруг, тъй като обезпеченият иск не е бил предявен в
дадения от съда срок. Апелативен съд – Варна е потвърдил това Определение
с Определение № 727/29.10.2015г. /листи от 81 до 84/
Видно от представения препис на постановление за привличане на
обвиняем на 12.03.2013г. по образувано ДП с номер 233/2012г. по описа на
ОД МВР – Варна в качеството на обвиняем е била привлечена М. М. Д. за
престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От Постановление за частично прекратяване на наказателното
производство от 08.07.2015г. /лист 123/, се установява, че воденото
производство по отношение на М. М. Д. е било прекратено от наблюдаващия
прокурор при Окръжна прокуратура Варна.
От Заповед № 90/13.03.2013г. на изпълнителния директор на НАП /лист
131/, ищцата е била временно отстранена от служба, поради образуваното
срещу нея ДП с номер 233/2012г. по описа на ОД МВР – Варна. Тази заповед е
била отменена със Заповед № ЗП9161/07.10.2015г., като ищцата е била
възстановена на работа /лист 132/.
До ищцата е било изпратено писмо от директора на НАП, в което е
обърнато внимание, че макар досъдебното производство срещу нея да е
7
прекратено, тя следва да подобри организацията на работата си и да
прецизира служебното си поведение, за да не допуска пропуски, които в
бъдеще да стават повод за уронване престижа на приходната администрация.
Ищцата е предупредена и, че ако не изпълни горното, ще бъде потърсена най-
строга дисциплинарна и друг вид юридическа отговорност от нея. /лист 143/.
От представени три броя договори за правна защита и съдействие,
сключени между М.Д. и адв. М.Р. се установява, че ищцата е ангажирала
услугите на адвокат Р. за консултиране и представителство в производство по
отнемане на имущество в полза на държавата, за което е заплатила 2000 лв. в
брой. Ангажирала е адвокат Р. и за подаване на касационна жалба по гр.д.
№171/2015г. по описа на ВАпС, за което е заплатила 2000 лв. в брой, както и
за изготвяне и депозиране на молби в производствата пред ВОС, ВАпС и
ВКС, за което отново е заплатила 2000 лв. в брой. Общия сбор на заплатените
адвокатски възнаграждения от ищцата е в размер на 6 000 лв.
От документ за преглед в Център по образна диагностика „МДЛ – Русев
ЕООД“ Варна, извършен на 16.06.2015г. се установява, че на М.Д. е открита
„най-вероятно злокачествена находка“, поради което е необходима
задължителни биопсия или хирургична ексцезия /лист 165/.
От Епикриза, издадена от СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков“ гр.
Варна /лист 170/ е видно, че на М.Д. е установен Умеренодиференциран
карцином на млечна жлеза, който е бил отстранен оперативно на 23.06.2015г.
в УМБАЛ Света Ана.
От Експертно Решение № 0154 от 19.01.2016г. се установява, че ТЕЛК е
приела, че ищцата е била временно неработоспособна за срок до 13.12.2015г.
От Експертно Решение № 0815 от 10.03.2020г. се установява, че ищцата
М.Д. е с призната трайно намалена работоспособност в размер на 50%,
вследствие на извършената операция. По предходно Решение на ТЕЛК от
10.04.2019г. нетрудоспособността е била в размер на 60 %.
По делото е било допуснато събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищцата.
В показанията си свидетелят И. сочи, че познава ищцата от 25 години, с
която са семейни приятели. Знае, че срещу нея е водено наказателно
производство. В резултат на действията на Комисията срещу нея, тя
изпаднала в депресия, била лабилна и потисната, поради което той настоял тя
да се срещне с психолог. През целия период той и семейството му са
предоставяли парични заеми на ищцата, защото тя нямала никакви доходи, а
цялото имущество било блокирано. Свидетелят сочи, че два или три месеца
след запора на къщата, при преглед е бил открит рак на гърдата на ищцата.
Той и семейството му продължили да помагат финансово за лекарствата и
8
прегледите при психолога, с познанствата си и връзки, за да получи най-
доброто лечение. И. сочи, че е присъствал на случка, при която приятелка на
ищцата се обадила и казала: „сега разбрах каква престъпница и каква
мошеничка си“. Свидетелят сочи, че по време на производството по закона за
отнемане на имущество в полза на държавата, ищцата не е разполага с
никакви доходи и средства. Всичките сметки били запорирани,
включително и парите в брой. Свидетелят сочи, че дъщерята на ищцата имала
големи проблеми в училище, поради което Д. искала да я изпрати да учи в
Англия в евтин университет, който не се заплаща.
Свидетелят сочи, че в периода 2015-2016г. ищцата била отслабнала и
изпитвала страх. Заявява, че съпругът е имал едно малко ресторантче до
канала, но когато са започнали проверките, всичко от него било иззето,
включително компютрите с рецептите за храна. Част от персонала напуснала,
а работата намаляла, защото хората знаели какво се случва.
В показанията си свидетелят И.К. сочи, че с ищцата са семейни
приятели и знае, че срещу нея се е водило наказателно производство и
производство от Комисията. Свидетелят знае, че били наложени възбрана на
жилището и запори на автомобила и на банковите сметки и карти. Д. много се
променила от случилото се, живеела с мисълта, че е пренебрегната от всички,
защото се появили публикации в медиите за производствата срещу нея.
Всичко това тя изживявала тежко. Хората от близкото й обкръжение
започнали да се държат с недоверие към нея, което довело до изпадането в
изолация. Ищцата споделяла, че не може да спи вечер, започнала да отслабва
и видимо много се променила. Свидетелят помагал с дребни суми, като
дори веднъж дал по-голяма сума, за която дори сключили договор. Ищцата
се надявала, че щом бъде прекратено наказателното производство срещу нея,
имуществото ще бъде освободено. Цялата сага започнала през 2015г. и
приключила година по-късно. Мариана се разболяла, имала карцином, поради
което имала нужда от средства за лекарства и за добавки. Ищцата станала
лабилна, променяла често настроенията си, постоянно изпадала в депресии,
като в един момент спряла да има желание да контактува с хора.
В производството пред РС Варна е била допусната и назначена КСППЕ.
В заключението си по същата вещите лица, след психологичното и
психиатрично освидетелстване, са установили, че за ищцата са налице
основания за поставяне на диагноза „посттравматично стресово
разстройство“. Първоначално състоянието било Остра стресова реакция, но
продължаващите срещу нея следствени действия за принуда са довели тежък
стрес, тъй като са изчерпали ресурса за справяне със стреса.
Професионалното дискредитиране, обществения отзвук и соматичния
проблем се явяват пречка за преодоляване на психотравмата. Към момента на
изготвяне на експертизата, ищцата все още е с изразена емоционална
симптоматика, като на моменти е с изравнена емоционална емпатичност,
9
стреми се да завоалира агресивността си, която е с автоагресивна насоченост.
Вещите лица сочат, че и към настоящия момент ищцата не е преработила
психотравмата и не се е освободила от нея. Тази психотравма води до
актуални депресивни изживявания, нарушен нощен сън, редукция на
телесното тегло, дистимни изживявания, намалена волева активност. Всички
тези симптоми се засилват при разговор с ищцата на тема проверката. Вещите
лица са посочили, че категорично може да се приеме, че към настоящия
момент психичните проблеми на ищцата дълбоко нарушават качеството на
живот – в личен, семеен и професионален план. Всички симптоми установени
у ищцата са резултат от производствата, водени срещу нея.
На допълнителни въпроси в открито съдебно заседание, вещото лице
Крумова е посочила, че воденото от КПКОНПИ производство е довело до
задълбочаване на психотравмата и е причината за диагностицираното към
момента психично разстройство.
По делото е приложено изпълнително дело с № 7081/2015г. по описа на
СИС – Варна. От преписката се установява, че производството е било
образувано по искане на Комисията, въз основа на издадена обезпечителна
заповед от 15.04.2015г. от Апелативен съд – Варна. С разпореждане от
20.04.2015г. съдебният изпълнителен е наложил възбрана върху имота на
ищцата, както и запор върху МПС, картова разплащателна сметка, банкови
сметки към „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, както и запор върху иззетите суми с
протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 1 НПК. На
29.01.2016г. е била подадена молба от М.Д. и Златин Димитров с искане да
бъдат вдигнати всички наложени обезпечителни мерки. С постановление от
02.02.2016г. на съдебния изпълнител производството е било прекратено.
Приложена е към делото цялата преписка, водена от КОНПИ срещу
М.Д..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
10
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Възраженията изложени във въззивната жалба са свързани с неправилен
анализ на събраната доказателствена съвкупност, който е довел и до
неправилен съдебен акт.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ,
съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им. Отговорността на държавата е
пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен
орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице, също така и
обективна т. е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
За да се ангажира отговорността на държавата, трябва да бъдат
доказани кумулативното наличие на следните предпоставки - претърпени от
ищеца вреди, незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи
и служители при ответника в производството по ЗОПДНПИ (отм), а
понастоящем действащия ЗПКОНПИ, както и причинна връзка между
предприетите действия от служители на ответника - Комисията по сега
действащия закон и вредните последици.
В случая твърденията на ищцата са за претърпени неимуществени вреди
вследствие наложените обезпечителни мерки в проведената
административна фаза на производството за установяване имущество
придобито от престъпна дейност. Между страните не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че на 13.03.2013г. в ТД КОНПИ –
Варна постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Варна на осн. чл.
25, ал. 1 ЗОПДНПИ срещу ищцата, по което Комисията образувала проверка.
Не е спорно, че Комисията е депозирала молба до ОС Варна с искане да бъде
допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу въззивницата, за имущество с
обща стойност 462 716,09 лв., като това искане е било уважено от Апелативен
съд Варна, който е отменил първоначалното определение на ОС Варна, с
което обезпечението не е било допуснато. По делото се установи и, че съдът е
дал 3 месечен срок на Комисията за предявяването на иска, считано от датата
на влизане в сила на определението. Определението на Апелативен съд, с
което е допуснато обезпечението, е влязло в сила на 30.10.2015г., което се
установява от постановено Определение на ВКС, с което не е допусната до
касационно разглеждане жалба на М.Д..
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че
действията му са били в условия на обвързваща компетентност с оглед
подаденото уведомление от прокуратурата. Безспорно началото на проверката
се предпоставя от уведомлението на прокуратурата за образуваното
производство срещу ищцата, но обвързаността на Комисията се изчерпва
единствено с акта на започване на проверка. Всички останали последващи
действия на Комисията са самостоятелни и в нейните правомощия е да
извърши адекватен и съобразен с фактите и доказателствата анализ на
11
имущественото състояние на лицето и свързаните с него правни субекти.
Комисията е длъжна не само да извърши проверка на имуществото на лицето
и свързаните с него субекти, правното основание за придобиването им,
стойността и трансформациите им, доходите на проверяваните лица и
съответно разходите им, но и да провери и всички други обстоятелства от
значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
придобиването му, и да събере относими доказателства, които да установят
връзка с посоченото обвинение и да прецени дали да поиска налагане
обезпечителни мерки.
Съгласно ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на
крайния резултат от проведеното наказателно производство и в случая
извършената срещу въззиваемата проверка като действие по служба на
длъжностни лица по ЗОПДНПИ (отм) и внасянето на искането за налагане на
обезпечителни мерки ще е винаги незаконосъобразно, след като
наказателното производство срещу Д. е прекратено с влязло в сила на
24.07.2015г. постановление на ОП Варна. Това налага извода, че от страна
на въззивника не е била осъществена законосъобразна преценка на
установените в хода на административната проверка факти и обстоятелства
относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност
по ЗОПДНПИ (отм.), нито такава е извършена при сезирането на съда с
искането за налагане на посочените по-горе обезпечителни мерки. Такава
преценка обаче се е дължала от органите на комисията, съгласно
императивната разпоредба на чл. 37 от ЗОПДНПИ. При това положение
незаконосъобразни са били действията на Комисията по внасяне на
мотивирано искане в съда, въпреки липсата на изискуемите от закона
предпоставки, както и налагането на обезпечителни мерки в образуваното
изпълнително производство, включително и след като наказателното
производство е било прекратено.
Влязлото в сила Постановление за прекратяване на наказателното
производство срещу М.Д., обвързва всички правни субекти с извода на
наблюдаващия прокурор, че лицето, срещу което е образувано досъдебното
производство не е извършило престъпление, респективно и няма придобито
имущество, в резултат на осъществена престъпна дейност.
Въпреки че постановлението за прекратяване на досъдебното
производство срещу Д. влязло в сила на 24.07.2015г., Комисията не
прекратила производството срещу не. Напротив, оспорила и Определение на
ОС Варна от 08.09.2015г., с което обезпечителните мерки били вдигнати. По
жалбата на комисията било постановено Определение на Апелативен съд
Варна, с което жалбата била оставена без уважение, при което Комисията
депозирала и касационна жалба. Нещо повече, от твърденията на КПКОНПИ
по делото се установява, че производството по ЗПКОНПИ срещу
въззиваемата е прекратено едва на 11.03.2016г.
От доказателствата по делото се установява и, че макар наказателното
производство срещу въззиваемата да е било прекратено още на 08.07.2015г.,
както и че в срока за предявяване на иск срещу нея Комисията не е предявила
такъв, въпреки това не е било поискано от съдебния изпълнител да вдигне
наложените обезпечителни мерки върху имуществото на Д., както и да бъде
прекратено изпълнителното дело. Такова искане до съдебния изпълнител е
било отправено от самата въззиваема, като същото е било уважено. Предвид
горното, настоящият състав на съда намира, че поради неоправданото
бездействие от страна на комисията, имуществото на въззиваемата е останало
12
възбранено и запорирано, което се явява неоснователно и съставлява
самостоятелно незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице първата предпоставка на
фактическия състав за ангажиране деликтната отговорност, а именно
незаконосъобразни действия и бездействия на комисията.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди. В заключението на вещите лица
по КСППЕ е прието, че всички симптоми установени у въззиваемата са
резултат от производствата, водени срещу нея, като след психологичното и
психиатрично освидетелстване, експертите са установили, че за нея са налице
основания за поставяне на диагноза „посттравматично стресово
разстройство“. Първоначално състоянието било Остра стресова реакция, но
продължаващите срещу нея следствени действия за принуда са довели до
влошаване, тъй като са изчерпали ресурса за справяне със стреса.
От показанията на свидетелите по делото се установява, че Д. е
изпаднала в продължителни депресии, започнала е да отслабва, да губи
желание за комуникация с хората, да се чувства потисната и всичко това е
довело до изолирането . Липсата на свободни парични средства довели до
тревогата у нея, че няма да може да се грижи за дъщеря си, която е били
студентка в този момент. Установява се, че авторитета на въззиваемата е бил
съществено уронен, като колегите са започнали да странят от нея, а част
приятелите са прекъснали отношения с нея, като са приели, че тя е
престъпник и мошеник. Наложените запори на всички банкови сметки и
карти, както и на пари в брой, са довели въззиваемата до необходимостта да
търси получаване на кредити и заеми, но наложените запори са били пречка
това да стане от банка. Поради това Д. е можела да разчита само на най-
близките си приятели, които да предоставят в заем средства за лечението ,
както и за ежедневни нужди лични и семейни нужди.
Отново от заключението на вещите лица, както и от свидетелските
показания се установява и причинно-следствената връзка между воденото
срещу въззиваемата производство по ЗОПДНПИ и настъпилите за нея
неблагоприятни физически и психически неразположения. Вещите лица са
посочили, че с категоричност може да се приеме, че психичното състояние на
въззиваемата е пряко свързано с водените срещу нея производства по НПК и
ЗОПДНПИ, като са изложили същото становище и в проведеното по делото
пред РС Варна съдебно заседание. От свидетелските показания пък се
установи, че макар да е било прекратено наказателното производство срещу
Д., нейните надежди, че имуществото ще бъде освободено от наложените
обезпечения, са останали напразни, тъй като комисията не е прекратила
воденото от нея производство, като е обжалвала и съдебните актове, с които
са били отменени обезпеченията. Това е довело до допълнително засилване на
стреса и депресията, тъй като Д. не е знаела какво ще се случи с имуществото
, как би могла да планира и организира живота си занапред, както и дали ще
може да се грижи за дъщеря си, която е била студентка.
Що се касае до размера вредите, следва да се има предвид
разрешението, дадено с Р № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г., ІІІ ГО,
ГК на ВКС, в което е даден отговор по въпроса, касаещ начина на определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
действия и бездействия на органа по ЗОПДНПИ (отм.). При определяне на
размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, с оглед правилото на чл. 52
13
ЗЗД следва да се съобразят продължителността и интензитета на проведеното
производство, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на
проверяваното лице и на третите лица в обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето им (физическо и психическо),
засягане на взаимоотношенията в семейството и всички специфични
обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по
ЗОПДНПИ (отм.).
По иска за неимуществени вреди съдът отчете, че налагането на
обезпечителни мерки се е отразило върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на въззиваемата,
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и името на професионалист. При определени професии, свързани
с високи държавни постове, очакванията и изискванията на обществото за
почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. За ищцата като
главен инспектор в НАП наложените обезпечения са имали по-силно
негативно отражение върху неимуществената й сфера. Не без значение е и
факта, че наложените й възбрани и запори са станали достояние на широк
кръг от лица и институции, в това число приятели, колеги, държавни и
банкови институции. Поради изложеното, съдът споделя определения от РС
Варна като справедлив размер на обезщетение от 20 000 лева.
По отношение на имуществените вреди, настоящият състав намира, че
от доказателствата по делото и по-конкретно представените три броя преписи
на Договори за правна защита и съдействие, се установява по недвусмислен
начин, че въззиваемата Д. е заплатила в брой на адвокат Р. сума в общ размер
на 6000 лв.
Както беше изложено по-горе, съдът счита, че по делото се установява
незаконосъобразност в действията и бездействията на Комисията, която е
довела до необходимостта от ангажиране на професионална юридическа
защита на М. Д.. Предвид това е налице и причинно-следствена връзка между
вредите, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, и действията
на Комисията.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
въззивника, че претенцията за присъждане на адвокатските възнаграждения е
следвало да бъде релевирана в производствата по обезпечаване на бъдещия
иск. Съгласно т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните
в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Доколкото Комисията не е предявила иск за отнемане на имуществото на
въззиваемата, то и за нея не е било възможно да претендира сторените
разноски в производството по същество.
Неоснователно е и възражението срещу претендирания размер на
хонорара, тъй като същият е под минимално определения с Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. В чл. 7, ал. 7 от Наредбата е
прието, че за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск,
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на половината
от стойностите на претендираните суми. В случая обезпечението е било за
сума в размер на 462 716 лв., което предполага възнаграждение във всяко от
обезпечителните производствата по над 5000 лв.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда намира, че
14
предявеният срещу КПКОНПИ иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ е
основателен и доказан по размер.
Поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да се
потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна има
право на компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба. Същата претендира разноски
в размер на 1 200 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 26.01.2021г. Доколкото в съдебно заседание
процесуалният представител на въззивната страна изрично е изразил
становище, че не възразява по размера на разноските, същите следва да бъдат
присъдени така, както са претендирани.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА с обжалваната част Решение № 261746 от
18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, 10 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр. София,
да заплати в полза на М.М. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.
„Г. Б.“ , сумата в общ размер от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15