Р Е
Ш Е Н
И Е № 346
гр.
Стара Загора, 04.08.2020г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на трети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА
административно дело № 87 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от по жалба от „СУСИНИТО-1“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 145, вх.А, ет.5, ап.39
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-944-0042964/
18.12.2019г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на
НАП, „запечатване на търговски обект“ на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които по
същество се свеждат до постановяването й при несъобразяване с материалния закон
и неговата цел. Според жалбоподателя не е налице нарушение на чл.26, ал.1, т.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/, респективно основание за прилагане разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС. Обосновава, че в случая е издаден надлежен документ, в който
макар да е отбелязан адресът на първоначално местонахождение на обекта, съдържа
достатъчно информация за идентифициране на данъчно задължения субект. Предвид
наличието на актуализирано фискално устройство в обекта счита, че
административният орган не е лишен от възможността за осъществяване на
непрекъснат и пълноценен контрол. Твърди, че незабавно след проверката е
извършена промяна като е вписан актуалният адрес на обекта. Намира заповедта за
несъразмерна на констатираното нарушение
на данъчното законодателство. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си представител в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за липса на предпоставки за налагане на ПАМ поради отстраняване на
нарушението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
14.12.2019г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – бар
мюзик клуб, находящ се в гр.Стара Загора, бул.“Руски“ № 30, стопанисван от
„СУСИНИТО-1“ ООД гр.Стара Загора. В хода на проверката е извършена контролна покупка
от единия от проверяващите на минерална вода, водка „Руски стандарт“ и „Ред
бул“ на обща стойност 11.30лв. За сумата е издаден фискален бон № 0003021/
14.12.2019г в 02:24ч от работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ марка DATEСS 150 с индивидуален
номер на ФУ DT777737 и
индивидуален номер на ФП 02777737, в който липсва изискуем реквизит – не се
съдържа адреса на търговския обект гр.Стара Загора, бул.“Руски“ № 30, вместо
това е изписан адрес гр.Стара Загора, ул.“Св.Княз Борис“ № 100. Констатациите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0042964
от 14.12.2019г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-944-0042964/ 18.12.2019г на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговския обект – бар мюзик клуб, находящ се в гр.Стара Загора,
бул.“Руски“ № 30, стопанисван от „СУСИНИТО-1“ ООД гр.Стара Загора, и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни. Със заповедта също така е указано на
дружеството да отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в
срок до определената дата на запечатване.
Заповедта
е връчена на управителя на „СУСИНИТО-1“ ООД на 14.01.2020г., а жалбата срещу
нея е подадена на 28.01.2019г по пощата.
За
нарушението на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F532113/
20.12.2019г, връчен на същата дата.
По
делото са представени и приети като доказателства Свидетелство за регистрация
на ФУ от 26.03.2019г за бар мюзик клуб, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
“Св.Княз Борис“ № 100, стопанисван от „СУСИНИТО-1“ ООД гр. Стара Загора /л.25/
и Свидетелство за регистрация на ФУ от 19.12.2019г за бар мюзик клуб, находящ
се в гр.Стара Загора, бул. “Руски“ № 30, стопанисван от „СУСИНИТО-1“ ООД гр. Стара
Загора /л.8/.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.26 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа законово изискуемите реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за реквизитите на издадената
фискална бележка за извършена търговска продажба.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В
съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. По силата на тази законова делегация е
приета Наредба № Н-18/2006 г. като съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от наредбата
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително изрично посочените
реквизити, а според т. 2 това е наименование и адрес на търговския обект, а
когато не е налице стационарен обект - текст "без стационарен обект".
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено нарушение
на реда за издаване на документа за продажба, административният орган при
условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ "запечатване
на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността
на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния
случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че органите по приходите чрез
съставения по време на проверката протокол са установили нарушение на
разпоредбитe на чл. 26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС. Видно от
данните по делото, при извършената проверка на 14.12.2019г. на търговски обект бар
мюзик клуб, находящ се в гр.Стара Загора, бул. “Руски“ № 30, стопанисван от
„СУСИНИТО-1“ ООД гр. Стара Загора, е издаден фискален бон, в който е вписан друг адрес на обекта. Следователно обективно не е налице липсващ
реквизит на фискалния бон като част от нормативно определеното му съдържание.
С оглед некоректното посочване на
адреса на търговския обект дори да се приеме наличие на предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС, при което органът по
приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не,
то той е длъжен да коментира нейния срок. В случая срокът
на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран надлежно доколкото изложените от органа по приходите съображения
са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че липсващ реквизит на фискалния бон
препятства възможността да се установи местоположението на обекта и да се осъществи
пълноценен контрол върху дейността на търговеца, са в противоречие с
обективната действителност и с направените констатации в протокола за извършена
проверка № АА 0042964/ 14.12.2019 г. В хода й безпрепятствено са изследвани
всички фискални аспекти от дейността на обекта, намиращ се именно в гр.Стара Загора,
бул.“Руски“ № 30. Изложените от органа по приходите доводи за негативни
последици за бюджета и опасност от настъпване на вреди са неконкретизирани и
хипотетични. Изцяло бланкетно е посоченото, че определеният срок осигурява
необходимото време за промяна в организацията на дейността в конкретния обект, доколкото
регистрирането на актуален адрес във
фискалното устройство реално е извършено за много по-кратък срок. Липсата
на конкретни мотиви относно продължителността на мярката, препятства преценката
на съда за съответствието й с целта на закона.
На следващо място, за да е
законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал.1, т.1, буква
"г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая, ако действително е извършено нарушение от страна на
търговеца във връзка със задължението за издаване на фискални бонове с
определено съдържание, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и
определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа за
съразмерност, установен с чл.6 от АПК. Процесното
нарушение е констатирано за първи път и не е установено от него да са
произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на
приходи, нито е обоснована възможност за укриването на приходи чрез посочването
на друг адрес на търговския обект. Изводът за несъразмерност на ПАМ се
потвърждава и от обстоятелството, че от страна на търговското дружество
незабавно са предприети действия по вписване във фискалното устройство на действителния
адрес на търговския обект и още на 19.12.2019г евентуалното нарушение е
отстранено. Всичко това изключва необходимостта от осъществяване на
административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване на
констатирано нарушение, особено предвид разпореденото изпълнение в срок до три
дни след влизане в сила на заповедта, което недопустимо би превърнало мярката в
наказание.
С
оглед изхода на делото своевременно направеното искане на оспорващото дружество
за присъждане на разноски следва да бъде уважено като Националната агенция за приходите - юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи ответникът като орган, бъде
осъдена да му заплати сумата 350лв,
от които внесена държавна такса в размер на 50 лева и договорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв по договор за правна защита и
съдействие от 10.03.2019г /л.50/.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от „СУСИНИТО-1“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 145, вх.А, ет.5, ап.39, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-944-0042964/ 18.12.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52 да заплати на „СУСИНИТО-1“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 145, вх.А, ет.5, ап.39,
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: