№ 1610
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110216604 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. С. Х. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-023876/24.11.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 750,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП във вр. с чл.
53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С жалбата Х. Х. моли за отмяна на наложеното му с НП
административно наказание в частта относно лишаването от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Признава се за виновен в извършване на твърдяното нарушение. Съжалява за
стореното и изтъква като единствена причина за обжалването тежкото
здравословно състояние, в което се намира дядо му, който е на над 80 години,
с претърпени два инфаркта и за чието транспортиране до болницата отговоря
именно жалбоподателят.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
1
На 30.05.2022 г., в 19:34 часа, в гр. София, с. Долни Богров по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към с. Яна,
жалбоподателят Х. С. Х. управлявал личния си автомобил „*****“, с рег. №
*******, със скорост от 107 км./ч. при въведено ограничение за населено
място - 50 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 57
км/ч.
Горното е установено със система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство /АТС/ CORDON M-2 МD1193 по преписка К-3/0181-
13056 от 2022 г.
С оглед характера на нарушението, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 027621/02.11.2022 г, а впоследствие издадено НП №
22-4332-023876/24.11.2022 г.
На 13.06.2017 г. ДИМ, Р. Хърватия е одобрил типа на уреда за
измерване Cordon M2. На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, воден при Български институт по
метрология, под № В-46 била вписана мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата Cordon M2 със срок на
валидност 10 г. Към 15.03.2022 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon
M2 с номер МD 1193 била преминала първоначална периодична проверка за
техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 06-
СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
Въз основа на констатираното с помощта на автоматизираното
техническо средство нарушение, от младши автоконтрольор Г. М. при отдел
„Пътна полиция“ СДВР, бил съставен АУАН № 027621/02.11.2022 г. Въз
основа на този АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332-
023876/24.11.2022 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750, 00 лв.
на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: снимков материал и извлечение от
АТС, Заповед № 513з-8285/12.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи,
Заповед № 8121К-13318/23.12.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
Заповед № 4358/02.11.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2, б. „л“ ЗДвП, решение за одобрение на тип уред
за измерване, справка БИМ, протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022
г. на Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС и
снимков материал към него, ежедневна форма на отчет, справка картон на
водача, декларация за предоставяне на информация съгласно чл. 188 ЗДвП,
епикриза от Университетска МБАЛ „Национална кардиологична болница“.
Приложените по делото писмени и веществени доказателства са
2
обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези
доказателства се установява датата, часът, мястото на нарушението и
механизмът на неговото извършване.
От снимковия материал и извлечението от паметта на автоматизираното
техническо средство, разположено стационарно на с. Долни Богров, бул.
„Ботевградско шосе", на разклона за ЦСПП – МВР е, че в соченото в АУАН и
НП време МПС с рег. № ******* се движи със скорост 107 км/ч, при
ограничение за населено място от 50 км/ч, поради което съдът приема, че
посочените в извлечението от автоматизираното техническо средство /АТС/
данни за дата, час, място, скорост и автомобил се отнасят именно до
процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя.
От приетото по делото решение за одобрение на типа уред за измерване
се установява, че техническото средство е от одобрен тип.
Гореизброените писмени доказателства изграждат фактическата
обстановка по случая като между тях относно фактите, предмет на доказване
в производството, не се откриват съществени противоречия. Същите не се
оспорват и от жалбоподателя Х. Х..
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за
обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административнонаказателното производство, а НП е издадено от
компетентен орган. Както АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на
изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път
нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който не
засяга правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни
признаци от състава на вмененото му нарушение. По идентичен начин
нарушението е описано в АУАН и НП като в последното е изписана буквално
и прецизно законовата формулировка.
По несъмнен начин се установява скоростта на движение на процесното
МПС, която е отчетена от техническото средство и е отразена в извлечението
от неговата памет. В атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за
движение със скорост от 107 км/ч., а видно от извлечението от паметта на
техническото средство, регистрираната скорост на движение е била 111 км/ч.,
т.е. приспаднат е толеранс от 3 км/ч като допустима техническа грешка.
На следващо място законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП
актът е съставен и НП е издадено на Х. С. Х., тъй като видно от депозираната
от него декларация, последният е декларирал собственост върху
3
горепосоченото технически изправно превозно средство към момента на
извършване на нарушението.
Административното нарушение е извършено виновно при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със
скорост от 107 км/ч /превишаваща с над 50 км/ч разрешената/ при установено
ограничение от 50 км/ч за населено място. Х. С. Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и последиците от него, а именно,
че движейки се с такава скорост, застрашава обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта, но въпреки това същият е целял
настъпването им.
По отношение размера на наложеното на жалбоподателя
административно наказание съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
съдът намира, че той е абсолютно определен – за превишаване с над 50 км/ч
на разрешената максимална скорост в населено място към момента на
извършване на нарушението предвиденото наказание е „глоба“ 700,00 лева и
три месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи
5 km/ч превишаване над 50 km/ч, глобата се увеличава с 50 лв. Видно от НП,
определената от административнонаказващия орган /АНО/ санкция е
законосъобразно определена, поради което не са налице основания за
нейното намаляване.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1,
ЗДвП и обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Във връзка с аргументите на жалбоподателя относно лишаването от
право, следва да се посочи, че макар да ги разбира, законът не позволява на
съда да ги сподели – при установено нарушение наказанията са предвидени
кумулативно и отмяна само на лишаването от право е извън правомощията на
съдебни състав.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
023876/24.11.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с който на Х. С. Х. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5