Р Е Ш Е Н И Е
№
от 28.02.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 143 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от П.А.Д.
срещу Прокуратура
на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни, психически
емоции, притеснения, стрес, душевни болки и страдания, в резултат на
незаконосъобразното повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл. 213а,
ал.2, т.4 във вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, във връзка с което е било
образувано НОХД № 892/2013 г. на СРС, НО, 116 с-в, по
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът
основава иска си с твърденията, че е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №4429/2009г. по описа на 07
РУ-СДВР на 05.11.2009г., за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, по отношение на което се е предвиждало наказание
от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 3 до 5 хиляди лева.
Наказателното производство е продължило 9 г., 7 м. и 8 дни, като оправдателната
присъда е влязла в сила на 13.06.2019г. Сочи, че на 04.11.2009г. е бил задържан
за 24 часа по вече образуваното досъдебно производство, както и, че поради
това, че е инвалид и не може да се обслужва сам е изпитвал изключителни
притеснения за това, как би се чувствал в затвора, ако бъде осъден. Изпитал притеснение
и по повод на това, че спрямо него са приложени специални разузнавателни
средства и разговорите му са били подслушвани.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на
Република България, представи писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск в частта, относно твърденията за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените вреди,
както и за наличие на действително претърпени вреди от ищеца. Излага
възражения, че посочените два елемента са недоказани от ищеца. Оспорва размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е
завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на
обществено- икономическите условия в страната.
В
съдебното заседание, ищецът не се яви лично, той беше представляван от
процесуалния му представител адв. М., който моли съда да уважи предявения иск
по изложените в исковата молба съображения, като претендира за разноските по
делото.
В съдебното заседание
ответникът се представлява от прокурор Стоев, който оспорва предявения иск,
като сочи, че той е останал недоказан, както по основание, така и по размер.
След като взе предвид изложеното в
исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на
страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените към Досъдебно
производство № 4429/2009г. по описа на 07 РУ СДВР и НОХД №892/2013г. по описа
на СРС материали е видно, че на 05.11.2009г. ищецът е привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. с ал.1, пр.1, алт.1 НК, като
с постановление от 14.11.2012г. деянието е преквалифицирано като такова по
чл.213а, ал.2, т.4, ал.1, вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 НК, като по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
На 21.01.2013г. в СРС е внесен обвинителен акт
срещу П.А.Д. за престъпление по чл.213а, ал.2,
т.4, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1
НК. Съдебното
производство е продължило до 28.05.2019г., когато е постановена оправдателната
присъда на СРС. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 13.06.2019г.
В тази фаза делото е
отлагано неколкократно като единствено относно периода от 21.11.2016г. до
14.06.2017г. делото е отлагано поради неявяването на подсъдимия и ищец в
настоящото производство.
В производството по делото бяха ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита в качеството на свидетел на майката на ищеца Г.Д., чиито показания съдът цени съгласно чл.172 ГПК,
само доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото и предвид
тяхната заинтересуваност. От показанията на този свидетел се установи, че тя и
ищецът са живели заедно докато е протичало наказателното производство спрямо
него, че той е болен от церебрална парализа и тя се е грижила за него, както
и че делото му се отразило негативно и
той е изпаднал в депресивно състояние, като след оправдателната присъда се
успокоил.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-психологическа експертиза се установява, че ищецът е преживял
силни негативни емоции в резултат на воденото срещу него наказателно
производство, най-интензивни са били те при задържането му за 24 часа и
повдигането на обвинение. Впоследствие той е развил продължителна адаптационна
реакция в отговор на травматичното събитие и процесуалните действия, в които е
участвал. Понесъл е силен емоционален стрес, безспокойство, тревожност,
безсъние, потиснатост, страх от евентуална ефективна присъда, засилен от
специфичното му здравословно състояние, с убеденост, че е възможно да не оцелее
физически, ако бъде поставен в условията на затвора. Изпитал е чувство на срам
и унижение пред близките и познатите си, ограничил е контактите си, като е
избягвал да излиза навън. След произнасянето на оправдателната присъда след
повече от девет години се почувствал облекчен, но споменът за преживяното
останал, опитвал се да не мисли за случилото се, за да не се натоварва
емоционално. У него все още се забелязват последици от травматичното събитие,
изразяващи се в засилена психологическа потребност от спокойствие и защита от
неблагоприятни външни въздействия, заемане на пасивна житейска позиция,
ограничаване на контактите, усещане за слабост и апатия, раздразнителност,
стремеж към постигане на устойчиво емоционално състояние и възвръщане на
чувството за самоуважение. Това психологическо състояние на ищеца е в резултат
на обстоятелствата, при които е бил поставен и следва да се приеме като
следствие от воденото срещу него наказателно производство.
От така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от
незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За
ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните
органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са
незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените неимуществени
вреди.
С влизането в сила на оправдателната присъда или постановление за
прекратяване на наказателното производство се осъществява фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I
от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и Прокуратурата
дължи обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които
ищецът е претърпял в хода на наказателното производство.
Ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял поради
незаконното обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на
твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни, психически емоции,
притеснения, стрес, душевни болки и страдания.
Съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в размер на
30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
повдигнатото му обвинение за частично
основателен.
От събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.213а,
ал.2, т.4 вр. с ал.1, пр.1, алт.1 НК, по-късно
преквалифицирано като такова по чл.213а, ал.2, т.4, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, като
това престъпление е тежко съгласно
чл.93, т.7 НК.
Установи се, че във връзка с
обвинението спрямо ищеца е била взета не
особено тежка мярка за неотклонение, с
което правата му не са били засегнати в максимална степен. Предвид изложеното
съдът счита, че спрямо ищеца е осъществена
по-скоро средна по интензитет процесуална принуда, включително и предвид
използването спрямо него на специални разузнавателни средства.
За доказването на
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на обвинението в
настоящото производство беше разпитан свидетелят Д., чиито показания съдът
кредитира въпреки евентуалната им заинтересованост, и беше прието заключение
на вещо лице по допусната съдебно-психологическа експертиза, от които се
установи, че в следствие на повдигнатото му обвинение ищецът най-вече в
началото е почувствал силен емоционален
стрес, безспокойство, тревожност, безсъние, потиснатост, страх от евентуална
ефективна присъда, чувство на срам и унижение пред близките и познатите си,
ограничил е контактите си, като е избягвал да излиза навън. Тези неблагоприятни
изживявания са продължили с по-ниска интензивност до датата на постановяване на
оправдателната присъда, след което той е почувствал облекчение, а след това той
изпитва единствено потребност от спокойствие, като е ограничил контактите си.
Тук следва да се отбележи, че самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него
неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и
само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу
България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на
човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба
№18382/05).
Поради това, в процеса се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, състоящи се в претърпени негативни, психически емоции,
притеснения, стрес, душевни болки и страдания. Съдът счита, че в
производството се установи, че ищецът е изпитвал
тези негативни емоции с различен интензитет, но за периода от над 9 години.
Продължителността на наказателното
производство в досъдебната и съдебната фаза развила се пред първоинстанционния
съд, съдът намира, че излиза извън рамките на разумните срокове. Няма данни по
делото, че поведението на ищеца или защитникът му са допринесли за
продължителността на наказателното производство, освен за периода от 21.11.2016г.
до 14.06.2017г. Прокуратурата не е протестирала присъдата.
С оглед на всички тези
обстоятелства и при прилагането на принципа на справедливост за определяне на
размера на обезщетението, съобразявайки
периода на развилото се наказателно производство и отражението му върху
личността и начина на живот на ищеца и при отчитане на вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането му, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева. Относно
претенцията от над 15000 лв. до 30 000 лв., съдът намира предявеният иск
за недоказан, поради което в тази му част той следва да бъде отхвърлен.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на решението или оправдателната
присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в
забава и дължат обезщетение в размер на законната лихва върху размера на
присъденото обезщетение (В този
смисъл и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). По тази причина обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва считано от 13.06.2019г. до окончателното
му изплащане.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият съд намира, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса от 10 лв.
В полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 ЗА във вр.с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, което изчислено
съразмерно с уважената част от исковете възлиза на 715 лв.
На
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски градски съд сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П.А.Д., ЕГН ********** сумата
от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ
за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК,
по което е бил оправдан с Присъда от 28.05.2019г., постановена по НОХД №892/2013г.
по описа на СРС, НО, 116 състав, влязла в сила на 13.06.2019г., които
неимуществени вреди се състоят в претърпени негативни, психически емоции,
притеснения, стрес, душевни болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Д., ЕГН ********** срещу Прокуратура на
Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, В
ЧАСТТА относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер от над 15 000
лв. до 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени негативни, психически емоции, притеснения, стрес, душевни болки и
страдания, в резултат на незаконосъобразното повдигане на
обвинение за извършване на престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, във връзка с което е образувано НОХД № 892/2013 г. на
СРС, НО, 116 с-в, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху сумата от над 15 000 лв. до 30 000 лв.,
считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П.А.Д., ЕГН ********** сумата от 10 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна
такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв.К. М.М. с личен №******сумата от 715 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 350 лв., представляваща разноски по
делото за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: