№ 311
гр. Монтана, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100116 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба от пълномощника на ищците адв. В.М. за изменяване на
постановеното на 18 октомври 2021 г. решение в частта за разноските. Твърди, че
неправилно съдът е изчислил дължимия хонорар без да съобрази, че исковете са два,
предявени от всеки от ищците. Изтъква, че за всеки от исковете му се следва
възнаграждение от по 1 001 лв или общо 2 002 лв. Посочва, че в диспозитива на решението е
налице и очевидна фактическа грешка, като съдът неправлино е записал, че се дължи
хонорар от 2 330 лв, докато в мотивите е приел сума от 1 631 лв.
Ответникът по иска „Б.“ АД не взема становище по молбата.
Съдът като разгледа искането, намира за устаноевно следното:
Молбата съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските и за
отстраняване на очевидна фактическа грешка. Подадена е при спазване на сроковете по чл.
248 и чл. 250 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира искането за изменение на решението от 18 октомври 2021 г. в частта за
разноските за неоснователна.
Дължимият на адв. М. хонорар е изчислен съобразно материалния интерес по делото.
Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поставя като основа за пресмятане на възнаграждението материалния
интерес по делото, а този материален интерес съставлява сбора от цената на отделните
искове. Не е налице противоречие между приложената формула за изчисляване на хонорара
и нормата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, тъй като съдът е приел, че е бил сезиран с два
отделни иска, всеки с цена от по 30 000 лв и е намерил материален интерес по делото от
60 000 лв. Формулата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. не използва термина „цена на
иска“, следователно не държи сметка за броя на исковете, а търси общия сбор от цената на
всички оценяеми искове, предмет на делото. Искането за увеличаване на присъдения
хонорар е неоснователна и съдът го оставя без уважение.
1
В диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която
следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 от ГПК. Вместо изчислената в мотивите сума
от 1 631 лв в диспозитива е записана сумата 2330 лв, което е хонорарът преди намаляването
му съразмерно на уважената част от исковете.
На основание горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на пълномощника на ищците С. Б. М. и Б. Б. ХР. – адв.
В.М., за изменение решение от 18 октомври 2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. по описа на МОС
в частта за разноските.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 18
октомври 2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. на МОС, като в изречението: „Осъжда „Б.“ АД да
плати на адвокат В.М. възнаграждение в размер на 2 330 лв на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.“ вместо числото 2 300 да се чете „1 630“.
Определението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2