РЕШЕНИЕ
№…………./……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1610
по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Блу ориндж“ ЕООД, предявена чрез управителя на дружеството И.Д.Д., срещу решение № 505/09.04.2020 г. по н.а.х.д. № 5706/20 г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е потвърдено НП № В-0047156/05.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора за нарушение на чл. 114 т. 1 ЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 206 ал. 1 ЗТ. По съображения, насочващи към приложимостта на касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН – неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения – се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
В съдебно заседание на 15.10.2020 г. касационната жалба се поддържа от управителя на „Блу ориндж“ ЕООД. Ответникът - Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - оспорва изцяло нейната основателност в предявено чрез пълномощника на дирекцията юрисконсулт Недева писмено становище с. д. № 12330/08.10.2020 г. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 26.05.2020 г. /л. 25 от н.а.х.д. № 5706/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на съда е предявена чрез ВРС на датата 08.06.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността на касатора „Блу ориндж“ ЕООД по чл. 206 ал. 1 ЗТ за неизпълнение на задължението по чл. 114 т. 1 ЗТ като лице, извършващо туристическа дейност, да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
За приложимостта на санкционна разпоредба на чл. 206 ал. 1 ЗТ е необходимо безсъмнено да се установи, че функциониращият без категорийна сивмолика обект попада между изброените в чл. 3 ал. 2 т. 1 – 3 ЗТ туристически обекти, тъй като само в този случай спрямо лицата, предоставящи туристически услуги в него, ще е приложимо изискването на чл. 114 т. 1 ЗТ. В съдебния процес тежестта за доказване на това обстоятелство се носи изцяло от АНО.
От фактическа страна, в обжалваното решение съдът е възприел изцяло и безкритично изложените в АУАН и в НП обстоятелства, че наказаното дружество като лице, извършващо туристическа дейност по чл. 3 ал. 1 т. 3 ЗТ в прилежащо към хотел „Глория“ в к. к. „Свети Константин и Елена“ заведение за хранене и развлечения, е предлагало към датата на проверката от контролните органи на КЗП 14.08.2019 г. туристически услуги в него без заведението да е разполагало с валидно удостоверение за категоризация.
В мотивите на решението съдът изрично е посочил, че по делото не се спори, че провереният обект е снек-бар, което според него се потвърждавало и от приложения по преписката снимков материал. Възпроизвеждайки дадените с пар. 1 т. 36 и т. 33 от ДР на ЗТ легални дефиниции за бар и заведение за бързо обслужване, съдът още веднъж е достигнал до извод, че обектът е бар и след като е функционирал като такъв без наличието на валидно при проверката удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация, то законосъобразно с обжалваното наказателно постановление е ангажирана отговорността по чл. 206 ал. 1 ЗТ на лицето, предоставящо туристически услуги в него.
Принципно правилно съдът е приел, че щом обектът е бар, за него е приложимо изискването за категоризиране, тъй като баровете попадат в изброените туристическите обекти по чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗТ.
В нарушение на данните по делото обаче съдът е приел за безспорно, че провереният от контролните органи на КЗП обект функционира точно като бар. Тъкмо обратното – според съдържащите се още във въззивната жалба твърдения провереният обект не е заведение, към което поради това да са приложими изискванията за категоризация, а представлява разположен в непосредствена близост до басейна на хотела кът, където единствено са поставени три автомата за напитки, без монтиран отделен касов апарат и без обслужващ персонал. Относно описаните в наказателното постановление маси и столове е посочено, че те са прилежащи към ресторанта на хотела, а не към така наречения в наказателното постановление бар, като са разположени около басейна за удобство на гостите, които ги използват при хранене, т. е. нямат пряка връзка с автоматите за напитки. Въззивникът изрично е посочил, че процесният обект, заради който му е наложено наказанието по чл. 206 ал. 1 ЗТ, никога не е бил категоризиран.
При наличието на подобни твърдения, изчерпващи изцяло защитната теза на жалбоподателя, остава неясно как съдът без да събере достатъчно убедителни доказателства е достигнал до категоричен извод, че приложените по преписката удостоверения за категоризация на снек-бар „Глория“ /всички с изтекъл към момента на проверката срок на валидност/ са относими именно към описания в наказателното постановление обект, за който с НП е наложена имуществената санкция. Извод, че този обект покрива критериите за бар по смисъла на пар. 1 т. 36 ДР ЗТ не би могъл да се обоснове с категоричност и от приложения по преписката снимков материал, на част от който се виждат автомати за напитки, а на друга част – поставена на витрина табела снек бар „Глория“ с посочено работно време, без да става ясно в какво се изразява връзката между автоматите за напитки и снек-бара и без да се разбира къде и как се заплащат напитките, има ли въведен в експлоатация касов апарат и работещ обслужващ персонал.
Възприемайки при това положение наготово и безкритично изложената в наказателното постановление позиция на АНО относно вида на проверения обект и оттук относно нуждата от категоризацията му, и неполагайки същевременно абсолютно никакви процесуални усилия да изследва и установи верността на защитната теза на жалбоподателя, която е останала изцяло пренебрегната, решаващият делото съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане съдът следва да установи чрез събирането на допустими и относими доказателства по какъв точно начин функционира описаният в наказателното постановление обект /разполага ли с касов апарат и с обслужващ персонал/, на какъв принцип работят посочените от въззивника и заснети по преписката автомати за напитки, с тях ли се изчерпва обектът, заради който е наложена санкцията, към него или към друг обект са прилежащи описаните в наказателното постановление 40 места за сядане и консумация, конкретно за индивидуализирания в наказателното постановление обект ли са издадени приложените по преписката удостоверения за категоризация /с изтекъл срок на валидност/ и ако не - за кой точно обект са относими. След събиране на доказателства за посочените обстоятелства съдът следва въз основа на тях да изгради изводите си относно съществения по делото факт представлява ли описаният в наказателното постановление обект туристически такъв по смисъла на чл. 3 ал. 2 т. 2 ЗТ и какъв по-точно е той и на това основание да реши спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ и чл. 222 ал. 2 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 505/09.04.2020 г. по н.а.х.д. № 5706/20 г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е потвърдено НП № В-0047156/05.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Блу ориндж“ ЕООД за нарушение на чл. 114 т. 1 ЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., на основание чл. 206 ал. 1 ЗТ.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/