№ 8045
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110106111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. К. Д. срещу Л. В. К., с която е предявен иск за
опразване на апартамент № ****, находящ се в адрес, със застроена площ от 49.72 кв. м.,
предоставен по прекратен неформален договор за заем за послужване от м. 08.2016 г.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е предал имота на ответницата по безсрочен неформален договор за
заем за послужване от м. 08.2016 г., защото тя е негова племенница и е имала нужда от
материална помощ. Излага, че с Нотариална покана от 15.10.2021 г., получена от нея на
12.11.2021 г., е отправил изявление за прекратяване на договора, но въпреки това тя не е
освободила имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Л. В.
К., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на заемно
отношение с ищеца относно имота при твърдения, че между него и майка й била постигната
договореност ответницата да направи основен ремонт на апартамента и да го закупи
впоследствие, поради което тя направила разходи за строително-монтажни работи и
обзавеждане на имота на обща стойност 30 420.57 лв., но ищецът отказал да й продаде
апартамента. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът извежда исковата си претенция за връщане на процесния недвижим имот при
твърдения, че с неформален договор за заем за послужване е предоставил на ответницата –
негова племенница, правото безвъзмездно и безсрочно да го ползва, докато той го поиска
обратно, като поддържа, че така страните са встъпили в заемно правоотношение относно
имота. Следователно предявен е иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД.
Заемът за послужване е договор, с който едно лице /заемодател/ предоставя
безвъзмездно на друго лице /заемател/ определена вещ за временно ползване, която
1
заемателят се задължава да върне на уговорения срок, след уговореното ползване или при
поискване /чл. 243 ЗЗД/. Той е реален договор – счита се сключен, едва когато въз основа на
постигнатото съгласие вещта бъде фактически предадена. Касае се за безвъзмезден и
неформален договор. Договорът е едностранен и поражда задължения само за заемателя, а
именно: да пази предадената вещ с грижата на добър стопанин, да я ползва съобразно
договореното и нейното предназначение и да я върне /при изтичане на уговорения срок,
след ползването или при поискване/.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и отправеното към съда искане за
защита чрез предявяване на облигационния иск по чл. 249, ал. 2 ЗЗД, както и предвид
възраженията на ответницата, основният спорен въпрос, който следва да бъде предмет на
обсъждане и преценка от съда, е дали страните са уредили отношенията си във връзка с
ползването на процесния имот чрез сключване на устен договор за заем за послужване или
облигационна връзка не е била създадена на посоченото в исковата молба основание.
За да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора
за заем за послужване – заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена
вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се съгласи да я получи със
задължението да я върне, а предвид факта, че се касае за реален договор, същият поражда
последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ бъде фактически
предадена на заемателя. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато
съгласие, което да обхваща всички гореизброени съществени условия на договора за заем за
послужване, както и че така уговореното предоставяне на имота за временно безвъзмездно
ползване е било фактически осъществено. При отсъствието на който и да е от посочените
елементи липсва валидно сключен договор за заем за послужване.
В случая за установяване на уговорките между страните са събрани по делото гласни
доказателства.
Свид. Д. – брат на ищеца и вуйчо на ответницата, разказва, че от 2016 г. племенницата
му ползва имота, без да плаща наем за ползването, но не знае какви са уговорките между тях
за ползването, защото междувременно брат му бил в Италия и не е присъствал на техния
разговор. Посочва, че от ответницата и майка й знае, че ищецът й е разрешил да живее там, а
тя да си направи ремонт, за което свид. Д. й помогнал, като ремонтът му бил възложен от
племенницата му.
Свид. Д.а – майка на ответницата и сестра на ищеца, съобщава, че е съдействала на
ищеца при придобиване на публична продан на процесния имот, защото по това време той
бил в Италия. Разказва, че имотът бил в лошо състояние и брат й искал да го продаде,
защото му носел само проблеми и не му се занимавало, при положение че имал още два
жилищни имота, поради което се уговорили тя и дъщеря й да направят ремонт и той да го
продаде на дъщеря й. Посочва, че надявайки се, че ще закупят апартамента, и имайки
доверие на брат си, през 2016 г. тя и ответницата с помощта на малкия й брат направили със
свои средства ремонт на жилището, за да може дъщеря й да се пренесе там. Разказва, че
дъщеря й започнала да живее в жилището през 2016 г. със съгласието на ищеца, дадено още
преди началото на ремонта, но впоследствие той я поканил да напусне апартамента, въпреки
което тя продължава и към момента на разпита да живее там.
Преценявайки показанията на двамата разпитани свидетели внимателно и при
съпоставянето им едни с други, отчитайки и близките родствени отношение на всеки от тях
с двете страни по делото, съдът намира, че и двамата разказват пред съда добросъвестно
известните им обстоятелства относно отношенията на страните по делото по повод
процесния имот.
Съдът намира, че показанията на свид. Д. не са достатъчно информативни, защото,
2
както самият той заявява, не е присъствал на разговора между ищеца и ответницата относно
ползването на имота, а единствено знае от нея и майка й, че брат му е разрешил на
племенницата им да живее там, а тя трябвало да направи ремонт на жилището. Не се
установява обаче от показанията му постигнато между страните съгласие, че ползването на
имота се предоставя временно, което е съществена характеристика на договора за заем за
послужване според легалната му дефиниция, дадена в чл. 243 ЗЗД – за определен срок или
до приключване на необходимостта, като дори при договорите за заем за послужване без
определен срок или цел на ползването отново съществува намерението на страните и
съгласието им за това, че ползването не е предоставено за постоянно, а временно.
Нещо повече дори – от показанията на свид. Д.а се изясняват действителните уговорки
между страните по повод ползването на жилището от дъщеря й – че двете ще го ремонтират
за своя сметка предвид бъдещото му закупуване. Следователно категорично се установява,
че не е постигнато съгласие, че ползването ще бъде временно. Съдът няма причина да не
кредитира показанията й – те не се опровергават от други доказателства по делото, а и е
житейски правдоподобно тя да е детайлно запозната с уговорките между страните, след като
ищецът очевидно й е имал голямо доверие през периода, за който тя разказва, щом е
разчитал на съдействието й по повод закупуването на процесното жилище и е я е
упълномощил да се разпорежда с банковите му сметки, което се установява от писмените
доказателства на л. 80 и л. 82 – 88. Следва да се посочи, че в частта относно уговорките
между страните показанията й не са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, както
възразява ищецът, защото ответницата не се домогва да установи чрез тях сключването на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В нито един момент от
развитието на исковото производство тя не е въвеждала такова твърдение, защото никога не
е твърдяла постигане с ищеца на конкретни уговорки относно съществените условия на
окончателния договор, а единствено е твърдяла постигане на принципна уговорка с него за
сключване някога в бъдеще на договор за покупко-продажба на апартамента, с оглед на
която уговорка той й е разрешил да го ползва и ремонтира. Тези нейни твърдения се
доказват от показанията на свид. Д.а и еднозначно сочат на липсата на уговорка между
страните за връщане на имота, която е задължителна, за да е налице договор за заем за
послужване.
Щом постигането на уговорка между страните за временно ползване на имота от
ответницата и за връщането му на ищеца е недоказано, а дори е проведено успешно
насрещно доказване, че имотът е предоставен от ищеца на ответницата с намерение за
бъдещо сключване между тях на договор за покупко-продажбата му, недоказано е наличието
на сключен договор за заем послужване. Това прави предявения иск за неизпълнение на
задължението за връщане на вещта по прекратен договор за заем за послужване
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат
сторените от нея разноски за производството. В случая тя е доказала извършването на
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Възражението на
ищеца за неговата прекомерност е основателно, тъй като то значително надхвърля
нормативно установения минимум от 600 лв., а делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Следователно на ответницата се дължи от ищеца единствено сумата
от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, срещу Л. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: адрес, иск за връщане на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД на
апартамент № ****, находящ се в адрес, предоставен по прекратен договор за заем за
послужване от м. 08.2016 г.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на Л. В. К., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от днес на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4