Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ-ти
въззивен състав, в открито съдебно заседание, на дванадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора Д. Захариев разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНЧД № 1797 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение
от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019г. по описа на СРС, НО, 10-ти
състав, на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение отложеното
наказание по НОХД № 3714/2016 г. по описа на СРС, НО, 108 състав в размер на
три години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС
е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.
В срока по чл. 341, ал.
1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК, упълномощеният защитник на осъдения Б.П. е оспорил
определението на СРС само в частта относно режима за изтърпяване на приведеното
в изпълнение наказание, излагайки съображения за незаконосъобразност на
съдебния акт. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНС, а не тази по чл. 57,
ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като осъденият не е личност с висока степен на обществена
опасност. Отправено е искане за изменение на определения режим за изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание от строг в общ.
В съдебното заседание
пред настоящия съдебен състав, защитникът на осъдения моли определението на СРС
да бъде отменено в частта, с която е определен първоначален „строг режим“ по
аргументите изложени и в жалбата. Излагат се допълнителни съображения за
безупречно процесуално поведение на осъденото лице, обстоятелството, че полага
грижи за непълнолетно дете, както и фактът, че хронологически последното
наказателно производство срещу него е приключило със споразумение. Отправя
евентуално искане за приспадане от определеното му наказание лишаване от
свобода на времето, през което осъденият Б.П. е изтърпявал мярка за
неотклонение „домашен арест“.
Представителят на СГП, в
съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че СРС се е
съобразил с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС и
моли да бъде потвърден атакувания съдебен акт.
В последната си дума
осъденият заявява, че се присъединява към становището на защитника си и моли за
проява на разбиране.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото
доказателства и извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспореното съдебно определение прие, подадената срещу него
жалба за неоснователна.
От приложената към
делото справка за съдимост на Б.П. се установява, че лицето е осъждано както
следва:
1. С влязла в сила
присъда на 31.01.2018 г., постановена по НОХД № 3714/2016г., по описа на СРС, с
която на П. е определено наказание три години „лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от три години, за престъпление по чл. 170,
ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18,
ал. 1 НК, извършено на 12.07.2013 г. и
2. С определение от 11.02.2020
г. по НОХД № 15308/2019 г., с което Софийският районен съд е одобрил
споразумение, с което на П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от десет месеца, което на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
за извършено от него в периода 03-04.03.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
С протоколно определение
от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019г. по описа на СРС, НО, 10-ти
състав (обжалваното такова), съдът на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в
изпълнение отложеното наказание по НОХД № 3714/2016 г. по описа на СРС, НО, 108
състав в размер на три години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.
При така установените и
изложени по делото факти е очевидно, че спрямо Б.Б.П. е била налице хипотезата
на чл. 68, ал. 1 от НК. Това се обуславя от обстоятелството, че присъдата на
СРС по НОХД № 3714/16 г. е влязла в законна сила на 31.01.2018 г. С нея на подсъдимия
Б.П. е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и
изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Тригодишният изпитателен срок изтича на
31.01.2021 г. и в рамките на този срок (на 03-04.03.2019 г.) осъд. Б.П. е
извършил престъплението, за което съдът му е наложил наказание „лишаване от
свобода” по НОХД № 15308/2019 г. на СРС. Същевременно П. е осъден за извършено
от него умишлено престъпление от общ характер- против собствеността, ето защо
са налице всички визирани в разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НK предпоставки за
привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на осъдения Б.П. по
предходното му осъждане.
Що се касае до
първоначалния режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание,
провокирал настоящата въззивна проверка, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Първоинстанционния съд е
определил приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, съобразявайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС.
Този извод на съда настоящата инстанция счита за правилен, основавайки се на
обстоятелството, че деянието, предмет на последното осъждане на П. е извършено
в изпитателния срок на предишно негово осъждане по НОХД № 3714/2016 г. на СРС, чието
изпълнение е било отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години. Поради това с определението по НОХД № 15308/2019г. на СРС, на основание
чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на Б.П. наказание от
три години лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 3714/2016 г. на
СРС. Поради това са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 2 б. „в“ от ЗИНС, тъй като деянието по НОХД № 15308/2019 г. на СРС Б.П. е
извършил в изпитателния срок на условното му осъждане по НОХД № 3714/16 г. на
СРС по и сборът на двете наказания надвишава две години. В случая напълно ирелевантно
е, че по хронологически второто осъждане съдът е одобрил споразумение за това
определеното на Б.П. наказание от десет месеца лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3 НК.
Ето защо, настоящата инстанция
отчита съдебното минало на осъдения Б.П., който вече е бил осъждан за умишлено
престъпление, извършено в тъмната част на денонощието от две или повече лица,
като малко повече от година след влизане в сила на предходното му осъждане е
извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност по
НОХД № 15308/2018 г. на СРС. Не може да бъде игнориран и размерът на наказанието
лишаване от свобода по активираното осъждане, както и видът, характерът и
тежестта на престъплението, за което е наложено то. Съобразявайки тези
обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че се касае за лице с
установени престъпни навици, характеризиращи го като личност с висока
обществена опасност. Именно поради тази причина правилно не е била приложена
разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Доводите на защитата, че осъдения е с
ниска степен на обществена опасност не кореспондират с установените по делото
обстоятелства. Това, че лицето не се е укривало при проведеното срещу него
наказателно производство и е имало добро процесуално поведение може да бъде
съобразено от съда при индивидуализация на наказанието, но не и при преценката
за определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Въззивният
съд намира, че едно правно дължимо поведение, каквото е неукриването от
органите на съдебната власт, не следва да доведе до облагодетелстване на
извършилия престъпно деяние. Обстоятелството, че осъд. Б.П. е баща на
непълнолетно дете не може да бъде обсъждано в настоящето производство, още
повече, че той е бил такъв и към периода на извършване на престъпленията и по
двете му обсъждани осъждания. Друго обстоятелство изтъкнато от защитата на
осъдения, е че същият е показал добро поведение при престоя му в
пенитенциарното заведение, което обаче е предмет на друго производство, а не на
настоящото. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 57, ал. 3 ЗИНСЗ е едно
изключение от общото правило по, ал. 1 на чл. 57 от ЗИНСЗ като законодателя е
дал възможност на съда, в случай, че прецени, че осъдения не е лице с висока
степен на обществена опасност да приложи тази разпоредба. Констатацията на
настоящата инстанция напълно съвпадат с правните изводи на първостепенния съд.
Поради това счита искането на защита за прилагане на нормата на чл. 57, ал. 3
от ЗИНС за неоснователно.
В случая не са нарушени
правилата относно определянето на режима, при който следва да бъде изтърпяно приведеното
в изпълнение наказание, като са съобразени вида на престъпленията, за които Б.П.
е осъден, размерът на определените наказания и индивидуалната обществена
опасност на осъдения. Режимът, при който следва да бъде изтърпяно наказанието
не се влияе от свободната преценката на съда, а произтича от закона /ЗИНЗС/,
който е предвидил четири вида режим: лек, общ, строг и специален. Всеки от тях
се прилага без алтернатива при наличието на конкретно указаните в закона
условия, а именно: в зависимост от вида на престъпленията, според размера на
наложеното наказание и според това дали осъденият е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
Ето защо приложимият в случая режим следва да се определи по правилата на чл.
57, ал. 1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл е съдебното произнасяне в оспореното
определение.
Съдът не следва да
обсъжда доводите на защитата за наличие на предпоставките за приспадане от определеното
наказание на времето, през което осъд. Б.П. е изтърпявал мярка за неотклонение
домашен арест, доколкото в случай, че са налице предпоставките, това може да
бъде сторено от прокурора по реда на чл. 417 НПК.
С оглед гореизложеното и
като не намери основания за отмяна или изменение на атакуваното определение и
на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 вр. чл. 306, ал. 1 т.
1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019
г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.