Решение по дело №1797/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 389
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20201100601797
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 22.06.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание, на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

ПАВЕЛ ПАНОВ

при участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора Д. Захариев разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧД № 1797 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С протоколно определение от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 3714/2016 г. по описа на СРС, НО, 108 състав в размер на три години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.

В срока по чл. 341, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК, упълномощеният защитник на осъдения Б.П. е оспорил определението на СРС само в частта относно режима за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, излагайки съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНС, а не тази по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като осъденият не е личност с висока степен на обществена опасност. Отправено е искане за изменение на определения режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от строг в общ.

В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав, защитникът на осъдения моли определението на СРС да бъде отменено в частта, с която е определен първоначален „строг режим“ по аргументите изложени и в жалбата. Излагат се допълнителни съображения за безупречно процесуално поведение на осъденото лице, обстоятелството, че полага грижи за непълнолетно дете, както и фактът, че хронологически последното наказателно производство срещу него е приключило със споразумение. Отправя евентуално искане за приспадане от определеното му наказание лишаване от свобода на времето, през което осъденият Б.П. е изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест“.

Представителят на СГП, в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че СРС се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС и моли да бъде потвърден атакувания съдебен акт.

В последната си дума осъденият заявява, че се присъединява към становището на защитника си и моли за проява на разбиране.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспореното съдебно определение прие, подадената срещу него жалба за неоснователна.

От приложената към делото справка за съдимост на Б.П. се установява, че лицето е осъждано както следва:

1. С влязла в сила присъда на 31.01.2018 г., постановена по НОХД № 3714/2016г., по описа на СРС, с която на П. е определено наказание три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за  срок от три години, за престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 12.07.2013 г. и

2. С определение от 11.02.2020 г. по НОХД № 15308/2019 г., с което Софийският районен съд е одобрил споразумение, с което на П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС е определено  да бъде изтърпяно при първоначален общ режим за извършено от него в периода 03-04.03.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С протоколно определение от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав (обжалваното такова), съдът на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 3714/2016 г. по описа на СРС, НО, 108 състав в размер на три години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.

При така установените и изложени по делото факти е очевидно, че спрямо Б.Б.П. е била налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК. Това се обуславя от обстоятелството, че присъдата на СРС по НОХД № 3714/16 г. е влязла в законна сила на 31.01.2018 г. С нея на подсъдимия Б.П. е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тригодишният изпитателен срок изтича на 31.01.2021 г. и в рамките на този срок (на 03-04.03.2019 г.) осъд. Б.П. е извършил престъплението, за което съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 15308/2019 г. на СРС. Същевременно П. е осъден за извършено от него умишлено престъпление от общ характер- против собствеността, ето защо са налице всички визирани в разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НK предпоставки за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на осъдения Б.П. по предходното му осъждане.

Що се касае до първоначалния режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание, провокирал настоящата въззивна проверка, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Първоинстанционния съд е определил приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съобразявайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС. Този извод на съда настоящата инстанция счита за правилен, основавайки се на обстоятелството, че деянието, предмет на последното осъждане на П. е извършено в изпитателния срок на предишно негово осъждане по НОХД № 3714/2016 г. на СРС, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Поради това с определението по НОХД № 15308/2019г. на СРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на Б.П. наказание от три години лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 3714/2016 г. на СРС. Поради това са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „в“ от ЗИНС, тъй като деянието по НОХД № 15308/2019 г. на СРС Б.П. е извършил в изпитателния срок на условното му осъждане по НОХД № 3714/16 г. на СРС по и сборът на двете наказания надвишава две години. В случая напълно ирелевантно е, че по хронологически второто осъждане съдът е одобрил споразумение за това определеното на Б.П. наказание от десет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 3 НК.

Ето защо, настоящата инстанция отчита съдебното минало на осъдения Б.П., който вече е бил осъждан за умишлено престъпление, извършено в тъмната част на денонощието от две или повече лица, като малко повече от година след влизане в сила на предходното му осъждане е извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност по НОХД № 15308/2018 г. на СРС. Не може да бъде игнориран и размерът на наказанието лишаване от свобода по активираното осъждане, както и видът, характерът и тежестта на престъплението, за което е наложено то. Съобразявайки тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че се касае за лице с установени престъпни навици, характеризиращи го като личност с висока обществена опасност. Именно поради тази причина правилно не е била приложена разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Доводите на защитата, че осъдения е с ниска степен на обществена опасност не кореспондират с установените по делото обстоятелства. Това, че лицето не се е укривало при проведеното срещу него наказателно производство и е имало добро процесуално поведение може да бъде съобразено от съда при индивидуализация на наказанието, но не и при преценката за определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Въззивният съд намира, че едно правно дължимо поведение, каквото е неукриването от органите на съдебната власт, не следва да доведе до облагодетелстване на извършилия престъпно деяние. Обстоятелството, че осъд. Б.П. е баща на непълнолетно дете не може да бъде обсъждано в настоящето производство, още повече, че той е бил такъв и към периода на извършване на престъпленията и по двете му обсъждани осъждания. Друго обстоятелство изтъкнато от защитата на осъдения, е че същият е показал добро поведение при престоя му в пенитенциарното заведение, което обаче е предмет на друго производство, а не на настоящото. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 57, ал. 3 ЗИНСЗ е едно изключение от общото правило по, ал. 1 на чл. 57 от ЗИНСЗ като законодателя е дал възможност на съда, в случай, че прецени, че осъдения не е лице с висока степен на обществена опасност да приложи тази разпоредба. Констатацията на настоящата инстанция напълно съвпадат с правните изводи на първостепенния съд. Поради това счита искането на защита за прилагане на нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНС за неоснователно.

В случая не са нарушени правилата относно определянето на режима, при който следва да бъде изтърпяно приведеното в изпълнение наказание, като са съобразени вида на престъпленията, за които Б.П. е осъден, размерът на определените наказания и индивидуалната обществена опасност на осъдения. Режимът, при който следва да бъде изтърпяно наказанието не се влияе от свободната преценката на съда, а произтича от закона /ЗИНЗС/, който е предвидил четири вида режим: лек, общ, строг и специален. Всеки от тях се прилага без алтернатива при наличието на конкретно указаните в закона условия, а именно: в зависимост от вида на престъпленията, според размера на наложеното наказание и според това дали осъденият е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС. Ето защо приложимият в случая режим следва да се определи по правилата на чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл е съдебното произнасяне в оспореното определение.

Съдът не следва да обсъжда доводите на защитата за наличие на предпоставките за приспадане от определеното наказание на времето, през което осъд. Б.П. е изтърпявал мярка за неотклонение домашен арест, доколкото в случай, че са налице предпоставките, това може да бъде сторено от прокурора по реда на чл. 417 НПК.

С оглед гореизложеното и като не намери основания за отмяна или изменение на атакуваното определение и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 вр. чл. 306, ал. 1 т. 1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.02.2020 г., постановено по НОХД № 15308/2019 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                2.