Р Е
Ш Е Н
И Е №1007
гр.Пловдив,13.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,І гр.с.,в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 539 по описа за 2016г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба ,подадена от Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес-***, със
съдебен адрес-***, партер-адвокат И.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл.108 от ЗС против Ю.К.П., ЕГН **********,*** ,починала в хода на
делото и заместена от наследниците й по закон- Т.Я.А. ,ЕГН **********,*** , И.
Ю. Д., ЕГН ********** , с адрес-***, и И.Я.А., ЕГН ********** *** / в лично
качество и като наследник на Ю.П./.
В
исковата молба са изложени обстоятелства, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №18 ,том 2, рег.№
2743,дело № 209 от 08.12.2010г. ответницата Ю.П. е продала на Н. К. К. /по
време на брака й с А. К./ собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
в ****, с площ от 91,99 кв.м, ведно с избено помещение №** ,с площ от
9,94кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.520.263.1.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***.
Посочения недвижим имот ищецът закупил от Н. К. и А. К., като сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №
46/2011г. Преди сключването на договора ищецът извършил оглед на имота и
разбрал ,че той се ползва от ответниците, но получил уверението на продавача –К.,
че няма да има проблем при предаване на владението. След изповядване на
сделката ответницата П. отказала доброволно да предаде владението на имота и
инициирала съдебни производства пред ПОС против Н. К. и А.К., както и против ищеца,
като последващ купувач. С влязло в сила на 19.12.2013г. решение №80/11.01.2013г.
,постановено по гр.д.1091/2012г./,към което било присъединено гр.д. №1311/2012г./
,съдът отхвърлил предявените от Ю.П. против ответниците
установителни искове за собсвеност.
Предвид
изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е собственик
на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 46/2011г., на недвижим имот- апартамент в ****, с площ от
91,99 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.263.1.36,
както и да бъдат осъдени последните да му предадат владението на описания
недвижим имот. Заявено е от ищеца искане за присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от първоначалната
ответница Ю.К.П. ,чрез пълномощника й -адвокат М., с който се оспорва
предявения иск. Твърди се, че ответниците владеят процесния
имот на правно основание- ответницата в качеството на собственик на имота, а
синът й като пълнолетен член на нейното семейство и съгласно сключен между
двамата неформален, безвъзмезден договор за послужване. Оспорва се в отговора
правото на собственост на ищеца върху въпросния апартамент и се сочи, че същият
не е придобил собствеността върху имота, поради липса на вещно-транслативен
ефект на договора за покупко-продажба от 27.12.2011г., тъй като праводателите –Н. К. и А. К. не са били собственици на
продавания имот. При сключването на сделката с ищеца последните са се
легитимирали като собственици на имота с нотариален акт от 08.12.2010г.,в който
е обективиран договор за покупко-продажба между Ю.П.,
като продавач на имота ,представлявана от В.Б., и Н. К. -купувач. По отношение
на този договор са наведени твърдения ,че е нищожен на основание чл.26,ал.1,т.1 ЗЗД- поради противоречие със закона ,а именно- чл.152 от ЗЗД, забраняващ съглашение между страните, с
което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона.
Заявява се, че Ю.П. е собственик на процесния имот по
силата договор за покупко-продажба, сключен на 09.09.1999г.,че между нея и В.Б.
е сключен договор за заем от 08.05.2009г. за сума от 7800лв., като за
обезпечаване вземането на последния била учредена договорна ипотека върху процесния имот. След неколкократно новиране
на договора за заем, за обезпечаване плащането на общото задължение на
ответницата бил сключен и договора за покупко-продажба с Н. К. /сестра на В.Б./
,като помежду им е съществувало съглашение ,с което е уговорено предварително
начин за удовлетворяване на кредитора по договора за заем от 08.05.2009г. ,
различен от установения в закона. Твърди се, че упълномощителната
сделка, инкорпорирана в нотариално заверено пълномощно рег.№2165/27.09.2010г.
,с която Ю.П. упълномощава В.Б. да продаде имота й ,е също нищожна поради
противоречие със закона- на основание чл.26,ал.1,т.1 ЗЗД вр.
с чл.152 ЗЗД. Както упълномощаването на Б. , така и самото прехвърляне на имота
на Н. К. са действия ,предназначени да обезпечат дълга на Ю.П. към Б. и са средство за удовлетворяване на
кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Освен това се твърди, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на
съгласие- в нея липсва уточняване на съществените елементи на сделката, за която
е упълномощен пълномощникът- не е определена цената на имота. С оглед
нищожността на упълномощителната сделка, договорът за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.12. 2010г., като сключен от
представител без представителна власт, е също нищожен , поради липса на
съгласие. При условията на евентуалност е наведено възражение за нищожност на
договора от 08.12.2010г. поради накърняване на добрите нрави, като се сочи, че
пълномощникът В.Б. и лицето, с което той е договарял-Н. К., са се споразумели
във вреда на представлявания ,като продажбата на имота е извършена на цена
,значително по-ниска от действителната пазарна цена към момента на сделката.
Направено е и възражение за унищожаемост на упълномощителната
сделка и договора за покупко-продажба -на основание чл.27 във вр. с чл.29,ал.1 от ЗЗД, като сключени при измама .В тази
връзка се твърди,че ответницата е била подведена от упълномощеното лице В.Б.,
чрез умишленото й въвеждане в заблуждение ,че подписва документи за отсрочване
падежа на нейното обезпечено с ипотека задължение .
От
ответника И.Я.А. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
заявената претенция. Твърди се, че ищецът е придобил спорния имот от лица,
които не станали негови собственици и затова не биха могли да му прехвърлят
собствеността върху имота. Поддържа се, че договорът за покупко-продажба ,по
силата на който праводателите на ищеца са придобили
имота ,както и упълномощителната сделка, с която
ответницата Ю.П. е упълномощила В.Б. да се разпореди с имота й, са нищожни поради противоречие със закона- на
основание чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД. Наведени са възражения за недействителност
на договора, поради липса на
представителна власт и последващ отказ за потвърждаване, както и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като пълномощникът В.Б. и лицето, с което той
е договарял- неговата сестра Н. К. ,са се споразумели във вреда на
представлявания, като продажбата е извършена на цена, значително по-ниска от
действителната пазарна цена на имота. Алтернативно се поддържа и възражение за
унищожаемост на сделката, с която праводателите на
ищеца са купили имота от В.Б., действащ като пълномощник на ответницата П.
.Твърди се, че последната е била подведена от Б. да подпише документите, въз
основа на които е сключена сделката-пълномощно и декларации.
Ответницата Т. К. не е изразила становище по спора.
От ответника И. Ю. Д.,чрез назначения му
представител адвокат Ж.М., е изразено становище за неоснователност на
предявения против него иск. Заявява се ,че в хода на настоящото производство в регистъра
на ПРС е вписан отказ на ответника И.Д. от наследството на неговата майка- Ю.П..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
Установява се от представения
нотариален акт №18, том 2, рег.№2743, д.№209/ 2010г. ,че на 08.12.2010г. е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ю.К.П.
,представлявана от пълномощника й В.К.Б., е продала на Н. К. К. следния свой
собствен недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.520.263.1.36 ,с адрес на имота-****, представляващ жилище, апартамент ,с
площ по документ от 91,59 кв.м, с прилежащи части- изба №** с площ от 9,94 кв.м
и 1,088 % идеални части от общите части на сградата, за сумата от 42000лв.,
като в нотариалния акт е отразено ,че продажната цена за имота е заплатена на
продавача напълно преди подписването на договора.
Видно е от посочения нотариален
акт, че при сключване на договора В.Б. се е легитимирал като пълномощник на Ю.П.
с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.2165/27.09.2010г. и заверка на
съдържание рег.№2166/27.09.2010г. на
нотариус К.. С това пълномощно Ю.П. е упълномощила В.Б. да я представлява пред
нотариус, с район на действие-*** районен съд ,като вместо нея и от нейно име да
продаде собствения й недвижим имот, на когото прецени и при условия каквито
договори в т.ч. сам на себе си, както и вместо нея и от нейно име да подпише
молба до нотариуса ,нотариален акт и да получи продажната цена за имота.
На 27.12.2011г. е сключен договор
за продажба, обективиран в нотариален акт №46, том 5,
рег.№6025, д.№788/2011г., с който Н. К.
К. и съпругът й А. Д. К. са продали на настоящия ищец Ю.А.И. гореописания
недвижим имот за сумата от 40000лв. ,която е заплатена по банков път в деня на
подписване на нотариалния акт. Съгласно т. ІV от договора, страните са се
споразумели, че продавачите ще предадат владението на имота, предмет на
сделката, не по-късно от 29.02.2012г. с напълно платени режийни разноски за
ползването му.
С нотариална покана с рег.№ 1500/24.04.2012г.
ищецът Ю.И. е поканил Ю.П. и сина й-И.А. да освободят процесния
апартамент и да му предадат ключовете от него на 02.05.2012г.
В отговор на поканата Ю.П. е
уведомила ищеца, с нотариална покана от 27.04.2012г., че лицата, от които е
закупил имота, не са негови собственици. Заявила е, че сделката ,с която те са
придобили апартамента, е нищожна ,като за установяване на това обстоятелство е
завела пред ПОС гр.д.№1091/2012г.
Приложено е към настоящото дело гр.д.№1091/2012г.
на ПОС, образувано по искова молба на Ю.П. против Н. К. и А. К. ,с която е
предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК- за признаване за установено
,че ищцата е собственик на процесния апартамент на
основание договор за покупко-продажба ,сключен с нотариален акт №71/1999г. Към
това дело е присъединено за общо разглеждане гр.д.№1311/2012г. ,с предмет-
предявен от П. против Ю.И. установителен иск за
собственост по отношение на недвижимия имот. С влязло в сила на 19.12.2013г. решение
№80/11.01.2013г. по гр.д.1091/2012г. съдът е отхвърлил претенциите на П. .
Приет е като доказателство по
делото нотариален акт №70/ 1999г., от който се установява, че с договор
,сключен на 09.09.1999г. ,Ю.К.П. е закупила спорния недвижим имот от С. И. К. за
сума в размер на 31631,50лв.
Във връзка със заявеното от
ответниците възражение за нищожност ,поради противоречие със закона, на договора
за покупко-продажба от 08.12.2010г., с който праводателите
на ищеца са придобили процесния апартамент, по делото
са ангажирани гласни и писмени доказателства. Установява се от последните, че с
нотариален акт №142, том 2, рег.№366, д.№320/2009г. първоначалната ответница –Ю.П.
е учредила на 08.05.2009г. в полза на С. Б. ипотека върху въпросния имот за
обезпечаване вземането й в размер на 7800лв. по договор заем ,със срок за
връщане на заемната сума-08.08.2009г. На 14.12.2009г. между С. Б. и Ю.П. е
подписан анекс към договора за заем от 08.05.2009г., с който е променен
размерът на заемната сума-от 7800лв. на 15800лв., а срокът за връщане на заема
е продължен до 08.06.2010г.
Представени са по делото- разписка
,с която Ю.П. декларира ,че дължи на В.Б. сума в размер на 19000лв. и че се
задължава да я върне в срок до 30.11.2010г., както и издаден от П. на
01.12.2010г. запис на заповед ,с който ответницата се е задължила безусловно
неотменимо и без протест да заплати на В. Б. сума в размер на 40000лв. на
падеж-01.09.2011г. ,като и двата частни документа са подписани с отпечатък от
палец .
От приложената по делото пр. пр.
№3986/2014г. на РП-Пловдив е видно, че същата е образувана по жалба на Ю.П.
против В.Б., с посочени в нея данни за евентуално
извършени престъпления по чл.209 ,ал.1 от НК и по чл.252 НК . С постановление
от 25.02.2015г. на РП-Пловдив е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по чл.209 НК ,а с постановление на ОП-Пловдив от 17.12. 2015г. е
постановен отказ да се образува и ДП за престъпление по чл.252 от НК.
По делото са изслушани
показанията на свидетеля на ответницата П.- В.К.Б. ,от които се установява ,че
същият е предоставил в заем на Ю.П. парична
сума в размер на 7000лв. ,за да погаси тя задълженията си към други лица, а
след това отишли при нотариус З. и сключили договор за ипотека. По-късно свидетелят
дал пари на П. и за закупуване на стока от ***. В продължение на две години тя
не му върнала заемните суми ,чийто общ размер възлизал на около 40000лв., и за
да погаси задълженията си, решила да продаде апартамента ,като упълномощила
свидетеля да я представлява при продажбената сделка. Последният пуснал обяви за
продажбата на имота и водил клиенти на оглед в него, но никой не пожелал да го
закупи. Интерес към имота проявила сестрата на свидетеля- Н. К., която го купила
за сумата от 40000лв. Когато Ю.П. разбрала за това обстоятелство, започнала да
плаче, казала ,че ще върне парите и ще си вземе имота. Скоро след сключване на
договора Н. продала апартамента, тъй като имала нужда от средства за лечение .
От заключението на допуснатата
съдебно- техническа експертиза, с вещо лице инж. Й.А., се установи, че
справедливата пазарна стойност на процесния
апартамент ,към датата на сключване на оспорената сделка, възлиза в размер на
48500лв.
Установи се още ,че в хода на
настоящото производство ответникът И.Д. е направил отказ от наследството,
оставено от наследодателката му –Ю.П., и този отказ е
надлежно вписан на 22.11.2017г. в особената за това книга , водена от ПРС.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства, се налагат следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
За да бъде уважена ревандикационната претенция, следва да се докаже кумулативното
наличие на определените от закона предпоставки: ищецът да е собственик на
спорната вещ и ответната страна да упражнява фактическата власт върху нея без правно
основание.
За установяване правото си на
собственост върху процесния имот ищецът е представил
нотариален акт №46/2011г.,в който е обективиран
договорът за покупко-продажба на имота, сключен между него, Н. К. К. и съпругът
й- А. К.. Продавачите по договора са се легитимирали като притежатели на
правото на собственост по силата на сключена на 08.12.2010г. между тях и
първоначалната ответница –Ю.П. покупко-продажба /нотариален акт №18/2010г./.
В случая ответниците оспорват
притежанието на правото от праводателите на ищеца
,като са въвели възражения за нищожност и унищожаемост на договора от
08.12.2010г. ,с който последните са закупили имота.
По отношение
на възражението за нищожност на този договор на основание чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД :
Съгласно
чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД ,договорите, които противоречат на закона са нищожни.
Твърди се
от ответниците, по повод посочения порок ,че договорът от 08.12.2010г. е
сключен в нарушение на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, според която ,всяко съглашение между
страните ,с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора
,различен от този ,предвиден в закона ,е недействително.
По делото
се установи се ,че Ю.П.
,представлявана от пълномощника й В.Б., е продала процесния
имот на сестрата на Б.- Н. К. ,по време на брака й с А. К.. Налице са данни и
за съществуването на заемни правоотношения между П. и съпругата на пълномощника
–С. Б., но не се доказа по категоричен начин от ответниците сключването на
договор за заем между П. и В.Б. с параметрите, посочени в исковата молба, чието
изпълнение да е било обезпечено с коментираната сделка. От представените
писмени доказателства –документ ,озаглавен запис на заповед, и декларация, с
която първоначалната ответница признава ,че дължи на В.Б. сума от 19000лв. ,не
може да се направи извод последният да е предал на ответницата сума от 40000лв.
,а тя да се е съгласила да му върне същата по договор за заем. Освен че такова
записване липсва в документите, следва да се посочи ,че последните не се
ползват с материална доказателствена сила ,тъй като при издаването им не е
спазено правилото на чл.189 ГПК. Що се отнася до изложеното в отговора, че наличието на договор за заем
между упълномощителя и пълномощника ,както и новирането
на задължението трябва да се изведат от признанието на свидетеля за тези факти
в производството по гр.д. №1091/ 2012г. ,следва да се отбележи, че признанието
на В.Б. ,който не е страна, няма характер на доказателствено средство в
настоящия процес. Но дори да се приеме за доказано ,въз основа на представените
документи и събраните гласни доказателства в хода на делото, обективирани в показанията на свидетеля Б., наличието на
валидно възникнало заемно правоотношение между последния и Ю.П. ,както и
неговото съдържание, то не се установиха от ответниците твърденията им относно
наличието на съглашение по см. на чл.152 ЗЗД между страните по договора за заем ,с което да е уговорен предварително
/преди възникване на вземането/ начин на удовлетворяване на кредитора, различен
от предвидения в закона- т.е. че с покупко-продажбата от 08.12.2010г. се цели
обезпечаване на задължение по договора за заем и че ако последното не бъде
изпълнено от длъжника, кредиторът ще стане собственик на процесния
недвижим имот. От показанията на свидетеля Б. не могат да се направят изводи,
че прехвърлянето на имота с нотариален акт №18/2010г. е извършено за обезпечаване
на заем, отпуснат на ответницата П. ,а още по-малко -за съществуването към този
момент на твърдяното съглашение. От приложената пр. пр. №3986/2014г. на Районна
прокуратура -Пловдив също не се установяват някакви релевантни за спора факти.
Постановеното по преписката постановление за отказ за образуване на наказателно
производство съдържа само констатации за липсата на данни за извършено от свидетеля
Б. престъпление по чл.209 от НК, а наличните по нея материали нямат отношение
към конкретно изследваните по делото обстоятелства, на които се основава възражението
за нищожност на оспорения договор. Следователно ,не се доказва коментираната
сделка да е сключена в противоречие с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД ,поради
което същата не е нищожна на посоченото правно основание.
Съдът намира за неоснователно и възражението
по чл.42 ,ал.2 от ЗЗД- за недействителност на оспорения договор, като сключен
от пълномощник ,който не разполага с представителна власт.
По делото се установи ,че с
пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършена от нотариус Д.
К., Ю.П. е предоставила на пълномощника си В.Б. представителна власт за
извършване на всякакви разпоредителни сделки с притежавания от нея имот- апартамент
№**, находящ се в ****,като не са поставени никакви
ограничения за цената ,на която да се договоря, и по отношение на лицата ,с които да се
договаря.
Спори се относно необходимото
съдържание на пълномощното ,за да е налице валидно упълномощаване за
разпореждане с имуществото на упълномощителя.
Според приетото в т.1 на
ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, за
упълномощаване с последиците
на чл.36,ал.2 от ЗЗД
за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата
воля за овластяване
на пълномощника да извършва разпореждане
от негово име. Не
е необходимо в пълномощното
да са посочени
вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане
нито техни елементи–определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на
което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията
на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят
от изявената за това воля
на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна
норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид
пълномощно,то следва да отговаря
на тях.
С оглед данните по делото и във
връзка с така възприетото разрешение със задължителна за съдилищата тълкувателна
практика, се налага извод,
че в случая е налице воля на упълномощителя за разпореждане с имуществото му и пълномощникът не е излязъл извън пределите на предоставената му договорна
свобода ,като е сключил договор за продажба на имота със сестра си Н. К.. Вярно
е ,че упълномощителят не е определил в пълномощното
съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка в т.ч. и цената на
апартамента, но по арг. от чл.39 ,ал.1 ЗЗД следва да
се приеме ,че тяхното уговаряне е предоставено на пълномощника. Освен
това, съществените елементи на сделката, за чието сключване е учредена
представителна власт, не съставляват задължителен
реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки .Следователно, процесното пълномощно ,с което се учредява представителна
власт за разпореждане с имота на Ю.П., е валидно и е произвело своето действие
,а сключеният между страните договор не е недействителен на релевираното
от ответниците основание по чл.42,ал.2 от ЗЗД .
По отношение на възражението
по чл.40 ЗЗД:
Въведеното от ответниците основание за
недействителност на договора от 08.12.2010г. също не се подкрепи от събраните по делото
доказателства.
Според разпоредбата на чл.40 ЗЗД, споразумение във
вреда на представлявания е налице, ако има съгласие между
представителя и третото лице, с което се сключва
сделката чрез представителство, за увреждане на представлявания. Само при наличието на тези условия съглашението
е недействително по отношение на представлявания.
Видно от
съдържанието на оспорения договор, между страните по него е постигнатата уговорка досежно продажната цена на процесния имот в размер на 42000лв. ,като е
отбелязано, че същата е изплатена от купувача преди изповядване на сделката. Установи се от
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно ,компетентно изготвено и неоспо-рено
от страните,че пазарната стойност на имота ,към датата на
сключване на договора,
е 48500лв. и тя не надвишава значително продажната цена . Но дори да се приеме ,че е налице неадекватност на насрещните престации по договора ,то това обстоятелство само по себе
си не може да обоснове извод за недействителност на сделката. При доказателствена тежест ,лежаща върху ответниците,
същите не са ангажирали каквито и да е доказателства за установяване субективния елемент на фактическия състав на цитираната
норма- наличие на намерение за
увреждане у представителя и
лицето, с което той договаря. Действително ,не е спорно ,че
купувачът по сделката –Небие Камбурова е сестра на пълномощника на продавача
,но това не е достатъчно за създаване на сигурност за общо намерение за
увреждане на ответницата П.. По делото липсват доказателства при сключване на
договора пълномощникът и третото лице да са били недобросъвестни и да са знаели
за факта на увреждане на ответницата , поради което следва да се приеме ,че не
са доказани кумулативните предпоставки на недействителността по чл.40 ЗЗД и
възражението на ответниците се явява неосно-вателно.
По отношение възражението за унищожаемост по
чл.29, ал.1 от ЗЗД на упълномощителната сделка и на
договора за покупко-продажба от 08.12.2010г. като сключени при измама:
За да е налице основание за унищожаване на договор
по реда на чл.29 ЗЗД , трябва да са установени кумулативно следните
предпоставки -да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в
заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и
сделката да е сключена поради заблуждението.
В случая не
са ангажирани от ответниците доказателства в подкрепа на твърдението им ,че Ю.П.
е била умишлено въведена в заблуждение ,за да подпише упълномощителната
сделка .Освен това следва да се посочи и че е извършено нотариално удостоверяване
на съдържанието на пълномощното, а за да се извърши такова ,се изисква
документът да се прочете от нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със
съдържанието му. Доколкото не са наведени твърдения нотариусът да е допуснал
нарушения на законовите изисквания при изповядването на коментираната сделка
,то се налага извод, че Ю.П. се е съгласила със съдържанието й. Затова следва
да се приеме ,че упълномощителната сделка не страда
от сочения порок, съотв. и сключеният на 08.12.2010г.
договор не се явява унищожаем поради измама.
С оглед
приетото ,че договорът за покупко-продажба, сключен между Ю.П. ,чрез
пълномощника й В.Б., и Н. К., не е
нищожен или унищожаем, то той е породил вещноправен ефект и правото на
собственост върху посоченото имущество е преминало в патримониума
на купувача, а ищецът ,като последващ приобретател, е
станал собственик на спорния имот ,въз основа на сключения на 27.12.2011г. с
нотариален акт №46/2011г. договор.
Изложеното
води на извод ,че ищецът е доказал първата предпоставка за уважаване на
заявената ревандикационна претенция-че притежава
правото на собственост върху процесния имот на
основание правната сделка.
По делото
не е било спорно ,че процесният имот се владее от първоначалната
ответница П. и нейния син И.А. ,като не се установи наличието на годно правно
основание ,оправдаващо това владение. Доказа се ,че прехвърлителната
сделка от 08.12.2010г. е валидна ,при което Ю.П. е загубила правото си на
собственост върху имота ,разпореждайки се с него в полза на Н. К., и следователно
е владяла имота без да има основание. С оглед на това ,несъстоятелно е и
твърдението за възникнали облигационни отношения със сина й, по повод
ползването на имота от И.А., основаващи се неформален договор за безвъзмезден
заем за послужване. При така установеното, за доказана следва да се приеме и
втората от изискуемите предпоставки за успешно провеждане на иска по чл.108 от
ЗС.
Предвид
изложеното и съобразявайки извършеното на основание чл.227 ГПК приемство в процеса, предявеният от ищеца иск се явява
основателен и следва да се уважи по отношение на ответниците
И.Я.А. и Т.Я.А. ,които са материалноправно
легитимирани да отговарят по този иск.
Спрямо
ответника И.Д. заявената претенция следва да се отхвърли , тъй като се установи
,че същият е направил отказ от наследството на своя праводател-
първоначалната ответница Ю.П. ,починала на ***. Видно е от приетите по делото
документи ,съдържащи се в ч. гр. д. №18591/2017г. на ПРС ,Х гр.с, че на 22.11.2017г. в регистъра при
съда е надлежно вписан отказа на ответника Д. от наследството на Ю.П.. Ищецът не е оспорил извършения отказ от наследство,
поради което следва да се приеме ,че същият е действителен и е породил
съответните правни последици, и тъй като този факт е настъпил в хода на делото,
трябва да се вземе предвид ,съобразно чл.235,ал.3 от ГПК. А доколкото с отказа
от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в последното задължения, то се налага извод, че ответникът Д.
не е носител на материалноправна легитимация и затова
по отношение на него предявеният иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците И.Я.А. и Т.Я.А.
следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски ,които възлизат на
2617 лв./617лв.-за внесена държавна такса и 2000лв. -за заплатено адвокатско
възнаграждение/. Съдът констатира, че в списъка за разноски по чл.80 ГПК на
ищеца е включена и сума в размер на 2373,32лв. ,представляваща заплатеното от Ю.И.
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника И.Д. ,който е
назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК. Тъй като по отношение на този ответник предявеният
иск се отхвърля ,то не са налице основания за възлагането в тежест на ответниците- И.А. и Т.А. на разноските за адвокатско
възнаграждение за особения представител и последните следва да останат за
сметка на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Я.А.
,ЕГН **********,***, с адрес за призоваване-**** ,и И.Я.А., ЕГН ********** ***,
и настоящ адрес-***, наследници и правоприемници на починалата в хода на
производството –на *** Ю.К.П. ЕГН **********, че
Ю.А.И., ЕГН **********,***, е собственик на основание договор за
покупко-продажба, сключен на 27.12.2011г. с нотариален акт №46, том V ,рег.№6025, дело №788/2011г. ,на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.263.1.36
по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** ,одобрени със заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с административен адрес: ****,находящ се в жилищна сграда №*** ,разположена в поземлен
имот с идентификатор №56784.520.263, с предназначение на самостоятелния обект- жилище
, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ от 91,59 кв.м ,при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- обект с идентификатор
№56784.520.263.1,35, под обекта- обект с идентификатор №56784.520.263.1.18 и
над обекта- обект с идентификатор №56784.520.263.1.54, ведно с прилежащи части:
изба №** ,с площ от 9,94кв.м , и 1,088 % идеални части от общите части на сградата.
ОСЪЖДА Т.Я.А. ,ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване- ****, и И.Я.А., ЕГН ********** ***, и настоящ адрес-***, да
предадат на Ю.А.И., ЕГН **********,***, владението на описания по-горе недвижим
имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.А.И., ЕГН **********,***, иск за признаване правото на
собственост , на основание договор за покупко-продажба, сключен на 27.12.2011г.
с нотариален акт №46, том V ,рег.№6025,
дело №788/2011г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.520.263.1.36 ,с административен адрес: ****, и за
предаване владението на недвижимия имот, по отношение на ответника И. Ю. Д.,
ЕГН **********,***, като неоснователен, поради
направения от И. Ю. Д. отказ от наследството на първоначалния ответник- Ю.К.П.,
ЕГН **********, починала на ***.
ОСЪЖДА
Т.Я.А. ,ЕГН **********,***, с адрес за призоваване- **** ,и И.Я.А., ЕГН **********
***, и настоящ адрес-***, да заплатят на Ю.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 2617
/две хиляди шестстотин и седемнадесет/лв. ,направени за производството разноски
.
Оставя
без уважение искането на Ю.А.И., ЕГН **********, за присъждане на разноски в
размер на 2373,32лв. ,представляващи заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника И. Ю. Д. ,който е назначен
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия: