Определение по дело №5/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1111
Дата: 24 февруари 2016 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20161200900005
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Определение

Номер

271

Година

29.9.2011 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

09.29

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росица Кокудева

Секретар:

Дафинка Чакърова

Зоя Шопова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Зоя Шопова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20115400500371

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № ***/05.07.2011 г. по Г.дело № ***/2011 г. З.районен съд връща искова молба с В. № 209/31.01.2011 г. и молба-уточнение с В. № 1334/24.06.2011 г., подадени от М. И.-Г.С. и М. Н.-с.С., поради неизпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 419 от 29.04.2011 г., в указания от съда срок; и прекратява производството по Г.д. 102/2011 г. на ЗлРС. Срещу определението е подадена допустима частна жалба от М. И.-Г.С. и М. Н.-с.С. с искане то да се отмени и делото да върне за продължаване съдопроизводствените действия.

На ответника не е връчван препис от исковата молба, като съответно не му се връчва и препис от настоящата жалба, съгл.чл.130 ГПК, изр.последно.

Съдът установява следното:

По искова молба, подадена на 31.01.2011 г. от настоящите частни жалбоподатели, е образувано на 24.03.2011 г. Г.дело № **/2011 г. на З. районен съд срещу М. и Х. Т., “Е.”Е.-Г.С., “НР Н. Е.-Г.С. и “Д. В.” О. – Г.З.. В тази молба са означени като основание както чл.431, ал.2 ГПК, така и чл.118 ГПК, като явно се има предвид отмененият кодекс. Записано е още в заглавната част, че молбата се подава относно Г.дело № **/2007 г. по описа на ЗРС.

В изложението се сочи, че “в предходното съдебно заседание по Г.д. 45/2007 г. на ЗРС” е представен от ответника “Е.” Е.-Г.С. акт за частна държавна собственост № **6/25.08.1998 г., според който процесният имот е записан в капитала на търговско дружество “Д. В.” О.-Г.З. и с него последното дружество се легитимира като собственик. С нот. акт № **/1999 г. то продава на “НР Н. Е.-Г.С. 2 238 кв.м. застроена площ/метално хале/ с прилежащ терен от 10 666 кв.м. От своя страна “НР Н. Е.-Г.С. продава имота на М. З. Т. с нот.акт № **/1999 г., а той и съпругата му продават на “Е.” Е.-Г.С. с нот.акт № **/2003 г. общо 2 028/10 666 кв.м. идеални части от УПИ **-***, кв.46 по плана на с.С..

Ищците намират тези нотариални актове за “недействителни” и молят за тяхната отмяна по съображение, че процесният имот повече от сто години е гробище, владяно от втория ищец, като не е прехвърляно на когото и да било. Дружеството “Д. В.” О.-Г.З. не ставало собственик на имота, затова посоченият по-горе АДС е неверен и недействителен. Изтъкнати са редица недостатъци на този документ, като крайният извод на ищците е, че дружеството е записано като собственик на имота без да има основание за това, липсва придобивен способ, ето защо всички последващи прехвърляния на имота са опорочени поради прехвърлянето от несобственици. Последният нот. акт за сделката в полза на “Е.” Е. страда и от недостатъка, че то е действало Ч. пълномощник П. В., за която има само общо, а не особено пълномощно – изрично и конкретно за тази сделка. Също така, за издаването на последния нот.акт от 2003 г. е представена декларация по чл.33, ал.1 ЗС, заверена от кмета на с.С. – Л., който не разполага с нот.функции. Липсват предложение, отказ, продажна цена, което също е порок на издадените нот.актове.

Петитумът на исковата молба е да се отменят посочените нотариални актове, както и /добавено ръкописно/ да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот.

С разпореждане № **/06.04.2011 г. З. районен съд оставя исковата молба без движение, тъй като било неясно дали ищците искат отмяна на нотариалните актове за покупко-продажба и кои поради нищожност по чл.26 ЗЗД или унищожаемост по чл.27 ЗЗД, както и дали се иска отмяна на основание чл.537 ГПК, “т.е. не е ясно на какво точно основание се иска отмяната”. Съдът приема, че липсват фактически твърдения дали ищецът е собственик на имота и на какво основание се легитимира като такъв, а и имотът не е индивидуализиран по площ, граници, не е посочен идентификатор, не е представена скица.

С молба от 15.04.2011 г. ищците посочват, освен редица други обстоятелства, че е образувано Г.д. **/2007 г. за собственост върху имот пл. № ***, кв.** по последния план на с.С., с площ от около 13 дка при граници: пл. № ***, текстилна фабрика-пл.№ ***, път за Н. и З.. Имотът е гробище, като ищците са негови собственици по упражнявано над сто и повече години давностно владение и служи за погребения, молитвена и култово-ритуална дейност.

С молба от 24.06.2011 г. ищците повтарят някои от обстоятелствата, изложени в исковата молба от 31.01.2011 г., като допълнително посочват, че имотът няма идентификатор, а планоснимачен номер и квартал, които са пл. № ***, кв.** по плана на с.С., върху който се отрежда парцел **-***, с площ от около 134 дка, с граници: пл. № ***, текстилна фабрика-пл.№ ***, път за Н. и З.. Представена е скица-извлечение от помощен кад.план от 27.06.2011г. Ищците настояват, че имотът е тяхна собственост по силата на давностно владение, като никога не са изгубвали собствеността върху него по какъвто и да е способ.

Според тях, изложените факти трябва да се квалифицират от съда, страната не е длъжна да им дава правна квалификация, а само трябва достатъчно подробно и ясно да ги изложи.

С обжалваното определение, за да върне исковата молба поради неотстраняване на пороците и, съдът приема, че нямало посочено искане по см. на чл.127, т.5 ГПК, липсвал конкретизиран петитум, като само било посочено, че се иска отмяна на нот.актове № **/1999 г., № ***/1999 г. и № **/2003 г., както и да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот. Също така, липсвали твърдения, на какво основание процесните нотариални актове са недействителни.

От съда обаче не са дадени достатъчно ясни и конкретни указания на ищците за отстраняване пороците на исковата молба. Посочено е в разпореждането от 06.04.2011 г., че не е ясно дали ищецът иска отмяна на нотариалните актове за покупко-продажба/кои нотариални актове/ поради нищожност чл.26 ЗЗД или унищожаемост по чл.27 ЗЗД, както и дали се иска отвяна на осонвание чл.537 ГПК, т.е., не е ясно на какво точно основание се иска отмяна.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Обстоятелствата, на които се основават исковете, са изложени така, че да позволят да се установи въз основа на какво ищците правят исканията си. Те считат себе си за собственици на основание давностно владение, продължило повече от сто години. Наистина, не е посочен начален и краен момент на този стогодишен период, но от страна на съда няма и указания за това. Ищците считат, че сделките по нот.актове не са произвели прехвърлителното си действие, са нействителни, по причина, че е прехвърлен чужд имот. Недостатъците на АДС сочат също на свой ред, че записаният като собственик по него “Д. В.” О. всъщност не е такъв. Допълнително, сделката по нот.акт 73/2003 г. е опорочена, според тях, от липсата на конкретно пълномощно за В. и поради това, че декларацията по чл.33, ал.1 ЗС е заверена от лице без нот.функции и с липсващи предложение, отказ и цена. Има редовен петитум да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на имота, както и да се отменят нотариалните актове, явно като последица от установителните искове, съобразно чл.431 ГПК /отм./. Очевидно основанието на тези установителни искове е давностното владение на ищците.

Действително, липсва изричен петитум да се признае за установено спрямо ответниците, още и че сделките по нот.актове са нищожни. От съда обаче не е указано на ищците, след като се твърди порочност на сделките заради продаване на чужд имот, а по последната – и поради липса на конкретно пълномощно за представителя на купувача и поради описаните дефекти на декларацията по чл.33, ал.1 ЗС, да посочат дали искат да се признае за установено спрямо ответниците, че сделките по нотариалните актове са нищожни. След като съдът не е изпълнил задължението си да даде прецизни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, то няма основание да я връща заради неотстраняването им.

В настоящия случай исковата молба страда от множество други пороци, но не и от липсата на обстоятелства, на които се основават исковете. Липсата на петитуми за обявяване нищожност на сделките е резултат от непрецизните указания на съда. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ЗлРС за продължаване съдопроизводствените действия., вкл. такива по отстраняване другите нередовности на исковата молба, както и преценка на съотношението им с тези по образуваното вече Г.д. **/2007 г. на ЗлРС.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № ***/05.07.2011 г. по Г.дело № ***/2011 г. на З. районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.