Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети
състав, на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Йоана Робова
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 3296 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер 310197202002, която е доставяна в обект, находящ
се в гр. ***, ул. „***” № ***, както и че съществуващите между тях облигационни
отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ, приети на
основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 24.09.2018г. до
23.01.2019г. е доставил и ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения
обект на обща стойност 172, 32 лв., за което са издадени фактури с № *********
от 31.10.2018г. на стойност 7, 36 лв. с ДДС, с № ********* от 30.11.2018г. на
стойност 38, 96 лв. с ДДС, с № ********* от 31.12.2018г. на стойност 34, 63 лв.
с ДДС и с № ********* на стойност 91, 37лв. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението
си за плащане на горепосочените суми, въпреки настъпилата им изискуемост,
съгласно чл. 19, ал. 8 от ОУ. Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение за описаните по – горе вземания по ч.гр.д. № 1747/2019г. на ВТРС,
срещу която ответникът е подал възражение, в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи сумата от 172, 32 лв., представляваща
стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект за периода 24.09.2018г.
– 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира
разноски за исковото и за заповедното производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Явява се
в първото по делото съдебно заседание и не оспорва, че в процесния обект, който
е негова собственост, е потребена претендираната от ищеца. ел. енергия. Оспорва
дължимостта на разноските, тъй като не е информиран за наличието на задължение.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Между
страните липсва спор по релевантните за делото факти, а и те се установяват от наличните
доказателства. Безспорно е, а и от представеното заявления с № ********** от 12.06.2019г.
се установява, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с
продажбата на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ***, ул. „***”
№ ***, като
консумираната от него ел. енергия се заплаща по партида с клиентски № 310197202002. Нямо спор по делото, че в облигационните отношения между страните действат
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007г. на
ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи15
- 32/.
От
представените по делото писмени доказателства – справка за консумация, извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, както и от фактури издадени в периода
31.01.2018г. – 19.02.2019г. се
установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника сумата
от 463, 37 лв. като стойност на потребена ел. енергия в процесния обект, както
и сумата от 20, 51 лв. – мораторна лихва. За тези си вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1747/2019г. на ВТРС срещу която
ответникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, с което е признал
дължимостта само на част от претендираните суми и е представил доказателства за
погасяването им. Не е спорно по делото, че по издадената заповед за изпълнение оспорените
и непризнати от ответника задължения за консумирана ел. енергия са на стойност
172, 32 лв. и касаят потребление в процесния обект за периода 24.09.2018г. до 23.01.2019г., за което са издадени фактури с № ********* от 31.10.2018г., с № ********* от 30.11.2018г., с №
********* от 31.12.2018г. и с № ********* от 31.01.2019г. Понастоящем предмет
на исковото производство са само вземанията по тези фактури, като в хода на
делото ответникът е признал тяхната дължимост.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Безспорно
се установи по делото, че между страните съществува валидно облигационно
отношение по
договор за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, сключен при публично известни ОУ. Последните
са част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните,
доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4
ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Установи
се, че в изпълнение на договорната връзка ищецът като краен снабдител на ел.
енергия по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника
фактурираното количество ел. енергия, което реално е потребено от него, в
качеството му на потребител на енергийни услуги по § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ. Ответникът
не е оспорил представените фактури и справки относно отразените в тях
количества ел. енергия и тяхната стойност респ. начина на изчисляването й.
Напротив в съдебно заседание същият признава, че в процесния обект, който е
негова собственост, е потребена претендираната от ищеца. ел. енергия. Това
изявление на ответника следва да бъде ценено като признание на неизгоден за
него факт, поради което съдът намира за безспорно установено, в съответствие с
правилото на чл. 175 ГПК, че ищецът е доставил, а абонатът е консумирал
фактурираното количество ел. енергия. Получаването на престацията по договора,
съгласно чл. 13 т. 1 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за ответника задължение да
заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в срока по чл.
19 ал. 2 ОУ на ДПЕЕ. Съгласно чл. 19 ал. 8 ОУ на ДПЕЕ неполучаването на фактурата
респ. съобщението за дължимите суми не освобождава потребителя от изпълнение на
това му задължение в предвидения между страните срок. Няма спор по делото, напротив
изрично се признава от ответника, че на падежните дати не е извършил плащане по
процесните 4 бр. фактури, поради което е останал задължен за сумата от 172, 32 лв., представляваща стойност на потребената в обекта му
ел. енергия за периода 24.09.2018г. до 23.01.2019г.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на горепосочената сума следва
да бъде уважен изцяло, като основателен и недоказан.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. Ищецът доказа, че
в исковото производство е сторил разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и
114, 19 лв. – платен адвокатски хонорар или общо 139, 19 лв. За заповедното
производство на ищеца му се следват разноски в размер на 101, 15 лв., от които
– 25 лв. – държавна такса и 76, 15 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът
следва да понесе тези разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото,
доколкото не е платил процесната сума не само на падежа, но и към датата на
приключване на устните състезания. Ирелевантно за отговорността за разноски е
обстоятелството дали абонатът е бил уведомяван за задълженията си по фактури,
тъй като той дължи стойността на консумираната ел. енергия на падежа и при
липсата на нарочно съобщаване /арг. чл. 19 ал. 8 ОУ на ДПЕЕ/. А и с получаване
на заповедта за изпълнение същият е узнал за размера на дълга си, но въпреки
това не е изпълнил същия.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Р.Р., ЕГН: **********,*** дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе” № 159, бл. „БенчМарк Бизнес център”, на основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, сумата
от 172, 32 лв. /сто седемдесет и два лева и 32 стотинки/ – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена ел. енергия за периода 24.09.2018г. - 23.01.2019г. в
обект на потребление, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, с
клиентски номер 310197202002, за което са издадени фактури с № ********* от 31.10.2018г., с № ********* от 30.11.2018г., с №
********* от 31.12.2018г. и с № ********* от 31.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 728/11.06.2019г. по ч.гр.д. № 1747/2019г.
на ВТРС.
ОСЪЖДА П.Р.Р., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
със седалище и адрес на управление гр. ***, район р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. „БенчМарк Бизнес център”, ЕИК: ********* СУМАТА от 139, 19 лв.
/сто тридесет и девет лева и 19 стотинки/ – съдебни разноски за исковото
производство, както и СУМАТА от 101, 15 лв. /сто и един лва и 15 стотинки/-
съдебни разноски за заповедното производство.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д. № 1747/2019г. по
описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: