Определение по дело №581/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от Т. В. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, [адрес], уточнена на 14.04.2025 г. и в съдебно заседание на 27.05.2025 г., срещу отказ за предоставяне на обществена информация по Заявление вх. № ДОИ25000052ВН/17.02.2025 г. на оспорващия.

Оспорващият сочи, че независимо от наличието на постановено Решение № ДОИ25000052ВН_003ВН/04.03.2025 г. на Секретаря на Община Варна по заявлението му, решението не отговаря на поисканото в заявлението, поради което формално е предоставен достъп, като информацията, която му е предоставена с решението, е неясна и неразбираема. Изтъква се, че с приложеното към жалбата му писмо с рег.№ СИГ22003459ВН–001ВН от 01.07.2022 г., Директорът на Дирекция „Инженерна Инфраструктура и благоустройство“ изрично е посочил, че пространството, което е северно от бл. 27, бл. 28 и бл. 29 в кв. „Св. Иван Рилски“, представлява алея за пешеходен достъп до отделните входове на жилищните сгради, но от предоставения му по предходно негово заявление за достъп до обществена информация отговор, същият е установил за посоченото процесно пространство наличието на две червени линии, които представляват улична регулация, според легендата, като по средата между двете улични регулационни линии е налице пунктир с осова линия. Според оспорващия това обуславя извода, че става въпрос за улица, а не за алея с пешеходен достъп. Уточнява, че искането му е било изрично по реда на ЗДОИ, и иска да знае пълната обществена информация - въпросното пространство пешеходна алея ли е или улица за транспортен достъп. Искането е да се отмени оспореният отказ като незаконосъобразен и да се задължи кметът да се произнесе по така депозираното пред него заявление, като предостави достъп до исканата обществена информация, а именно – ясно да посочи на чертеж № 5, издаден от арх. Б., какво е процесното пространство. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производството.

Ответникът – Секретарят на Община Варна, представляван от юриск. Л. Г., с молба и писмено становище поддържа недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи се, че в рамките на срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, административният орган се е произнесъл с решение, като е предоставил наличната в Община Варна информация по заявлението на жалбоподателя, т.е. за оспорващия липсва на правен интерес да се оспорва благоприятен за него акт. Счита се, че оплакванията в жалбата имат касателство към изпълнението на издаденото решение по предоставяне на достъп до обществена информация и имат отношение към производството по изпълнение на административни актове, като се посочва, че законодателят е предоставил възможност да се иска допълнение на вече предоставена обществена информация или да се търси защита чрез обжалване на действия на органа по изпълнение. Допълнително се посочва, че за 2024 г. в Община Варна са постъпили приблизително 16 броя заявления от оспорващия, свързани с въпросното разрешение за строеж и се заявява, че е предоставена цялата налична информация за разрешението за строеж. Също се пояснява, че в предоставената поредна справка, която е приложена към жалбата, е посочено, че пространството северно от бл. 27, бл. 28 и бл. 29 в кв. „Св. Иван Рилски“ представлява алея за пешеходен достъп до отделните входове. Същата справка е била предоставена по повод на сигнал, постъпил от оспорващия и касаещ пространството, влизащо в обхвата на Разрешение за строеж № 204/ГИ/21.09.2022 г. Пояснява, че при последното постановено решение, а именно оспореното понастоящем, се предоставя техническия проект Част „Геодезия“ с пояснения и легенда, точно каквото е било формулираното искане в заявлението. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендира присъждането на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания евентуално адвокатски хонорар от оспорващия.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.02.2025 г. Т. В. Н. подава чрез ССЕВ Заявление за достъп до информация, с вх. № ДОИ25000052ВН/17.02.2025 г., с което е поискал от Кмета на Община Варна достъп до обществената информация, носител на която е файл с име 5.pdf, находящ се в папка проект-геодезия-1 част, получен на ДВД от Община Варна по предходно негово Заявление за достъп на информация, регистрирано с рег.№ ДОИ24000303ВН001ВН/13.12.2024. В заявлението е посочено също, че проектът е съгласуван и одобрен от арх. Б. с дата 22.09.2022 г., а преди него от специалисти на Община Варна, като в легенда е записано: улична регулация - срещу нея е начертана червената линия, осева линия - срещу нея е начертана прекъсната червена линия. Заявителят посочва, че желае да му бъде предоставена писмено, чрез ССЕВ, обществената информация, а именно: Какво трасе е начертано на чертежа за пространството северно пред бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна, на предоставения му файл 5.pdf пространството северно пред бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна, начертано на чертежа е две червени линии и прекъсната червена линия по средата? Посочено е също, че за да няма недоразумения относно исканата информация, заявителят със зелен правоъгълник е оградил част от чертежа пред вх. Д, бл. 28, където се виждат две червени линии и една по средата червена прекъсната линия.

С писмо с рег.№ ДОИ25000052ВН_001ВН/18.02.2025 г. от Директор Дирекция „Контрол и санкции“ при Община Варна до Директор Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ е изискано да бъде предоставена поисканата със заявлението от Т. Н. информация в срок до 24.02.2025 г.

В отговор, с писмо с рег.№ ДОИ25000052ВН_002ВН/21.02.2025 г., от Директор Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ е изпратена поисканата със заявлението от Т. Н. информация.

С Решение № ДОИ25000052ВН_003ВН от 04.03.2025 г. Секретарят на Община Варна предоставя достъп до обществена информация по Заявление с рег.№ ДОИ25000052ВН/17.02.2025 г. от оспорващия, като в решението е посочено, че исканата информация е изготвена под формата на писмена справка и същата следва да се сканира и предостави на заявителя чрез ССЕВ от служител на отдел „Деловодно обслужване и архив“, ведно с екземпляр от решението.

С писмо рег.№ ДОИ25000052ВН_004ВН/04.03.2025 г. от Секретаря на Община Варна до Т. В. Н. е предоставена информацията по ЗДОИ, а именно, уведомява се заявителят, че на предоставения PDFфайл от технически проект „Геодезия“ има легенда с пояснения за линиите и използваните цветове.

Оспорващият представя по настоящото дело изходящо от Директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ писмо рег. № СИГ22003459ВН_001ВН/01.07.2022 г., съдържащо информация по подаден от Н. сигнал рег.№ СИГ22003459ВН/22.06.2022 г. в Община Варна, в което е посочено, че пространството, северно от блок 27, блок 28, блок 29 в кв. „Св. Иван Рилски“, представлява алея за пешеходен достъп до отделните входове на жилищни сгради, а зареждането на търговски обекти, находящи се в подблоковото пространство на горецитираните блокове е предвидено да се извършва от южната страна. Посочено е също, че предвид изложеното, монтираните в началото на алеята метални колчета са законосъобразно поставени, с цел предотвратяване достъпа на автомобили към пешеходната алея. Оспорващият представя по настоящото дело и копие на файл с име „5.pdf“ на оптичен носител CD, от който се установява наличие на чертеж: Геодезическо заснемане, 2021 г., фаза: Технически проект, част Геодезия, със съответните линии и легенда на означенията на чертежа.

Съдът констатира, че жалбата е недопустима - оспорването е просрочено, а и оспорващият няма правен интерес от оспорването, основания за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство - чл. 159, т. 5 и т. 4 АПК.

Първоначално жалбата е насочена срещу мълчалив отказ, а впоследствие уточнена, че е срещу отказ, независимо от постановеното Решение № ДОИ25000052ВН_003ВН от 04.03.2025 г. от Секретаря на Община Варна, което решение оспорващият твърди, че е привидно позитивно и по своята същност е отказ за предоставяне на достъп до поискана обществена информация.

От една страна е налице изрично произнасяне по заявлението на оспорващия, т.е. не е налице мълчалив отказ. От друга страна, Решение № ДОИ25000052ВН_003ВН от 04.03.2025 г. на Секретаря на Община Варна не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Напротив, с решението е предоставен достъп до обществената информация по заявлението на оспорващия, под формата на писмена справка, предоставена чрез ССЕВ. Административният орган е посочил, че в предоставения PDF файл – технически проект „Геодезия“ има легенда с пояснения за линиите и използваните цветове. Тоест насочен е заявителят към съответните части от документацията, където се съдържа информацията. Административният орган е изпълнил задължението си, предоставяйки наличната обществена информация, във вида, в който тя съществува при него. ЗДОИ не изисква от задължените субекти тълкуване, анализ, експертно извеждане на заключения от съхраняваната при тях информация, вкл. не се изисква разчитане на инвестиционни проекти или подробни устройствени планове. Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26 ЗДОИ правото на достъп е по отношение на информация, създадена или съхранявана от административния орган, но законът не задължава органа да я преработва, коментира, обяснява, когато тя е обективно съществуваща в документи с технически характер, както в случая. Оспорващият разполага с въпросния чертеж към проект част Геодезия, включващ легенда, като самият той сочи какви са линиите на чертежа, т.е. може да си състави мнение относно работата на ответника, във връзка с твърдяното от оспорващия третиране на въпросното пространство от страна на общината като пешеходна алея, различно от разчитания от оспорващия проект в съответствие с легендата. Изискването органът да извърши тълкуване на този проект надхвърля предмета и целта на ЗДОИ, не намира опора в закона и не представлява обществена информация.

Постановеното решение по заявлението на оспорващия за предоставяне на достъп до обществена информация представлява изричен и позитивен за оспорващия акт – посочено е, че в предоставената вече обществена информация – проекта част Геодезия, в легендата са пояснени какво представляват видените от оспорващия две червени линии и прекъсната червена линия по средата, които линии показват какво е трасето за пространството, посочено в заявлението.

Обстоятелството, че оспорващият е очаквал изричен отговор дали въпросното пространство е пешеходна алея или е улица за транспортен достъп, не обуславя извод за наличие на мълчалив отказ или привидно позитивен акт на задължения по ЗДОИ субект. Това е така, защото искането, формулирано в заявлението на оспорващия е само: Какво е трасето, начертано на въпросния чертеж за посоченото в заявлението пространство? Освен това института на достъп до обществена информация не обхваща отговор на въпроси, във връзка с защита правата и интересите на гражданите, за което е предвиден различен ред.

Предвид изложеното не е налице правен интерес от оспорването на отказ, още по-малко мълчалив, за предоставяне достъп до обществена информация на оспорващия.

Жалбата, подадената на 19.03.2025 г. е просрочена, доколкото 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, по препращане от чл. 40, ал. ЗДОИ, предвид съобщаването на процесното решение на 04.03.2025 г. чрез ССЕВ (както и поискано от заявителя), е изтекъл на 18.03.2025 г., вторник, присъствен ден. Тоест дори да се приеме, че постановеното от ответника решение по своята същност е отказ за предоставяне на достъп, т.к. е предоставен привиден достъп, неясна и неразбираема е предоставената информация, респ. формално е предоставен достъп, то просрочието на жалбата е достатъчно основание за оставянето й без разглеждане.

Следва да се отмени даденият ход на устните състезания и да се прекрати настоящото съдебно производство, предвид недопустимостта на жалбата.

Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва оспорващият да бъде осъден да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 лева.

На основание, във чл. 159, т. 5 и т. 4 АПК и чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение за даване ход на устните състезания, поставено в открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2025 г. по адм. дело № 581/2025 г. на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Т. В. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, [адрес], срещу отказ за предоставяне на обществена информация по Заявление вх. № ДОИ25000052ВН/17.02.2025 г. на оспорващия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 581/2025 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Т. В. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, [адрес], да заплати на Община Варна, сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба, подадена чрез Административен съд – Варна, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.