Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260107
гр. Несебър, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 922 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажна собственост в комплекс „С. С. *“, представляваща
сграда с идентификатор № ****, срещу С.П., са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи сумата от 3045,21 лв., представляваща сбор от дължими вноски, от които
975 лв. за бюджетната 2016г.- 2017г., определени с решение на общо събрание на
етажната собственост от 27.07.2016г., 975 лв. за бюджетната 2017г.- 2018г.,
определени с решение на общо събрание на етажната собственост от 13.07.2017г. и
1095,21 лв. за бюджетната 2018г.- 2019г., определени с решение на общо събрание
на етажната собственост от 23.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - 03.01.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 612,44
лв., представляваща лихва за забава върху главниците за периода 31.12.2016г. -
31.12.2019г. С протоколно определение от съдебно заседание от 16.04.2021г. производството по делото е прекратено
поради оттегляне на иска от страна на ищеца относно установяване
дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12/03.01.2020г. по ЧГД № 4/2020г. по описа на Районен
съд Несебър, в следните части: над сумата от 3041,33 лева (1091,33 лв. за бюджетната
2018-2019г.), до пълния предвиден размер от 3045,21 лева (1095,21 лв. за 2018г. – 2019г.), както и в частта, в която се претендира
лихва за забава върху главницата
- над сумата от 612,05 лева до пълния размер
от 612,44 лева. По този начин производството
е останало висящо до посочените размери
на претенциите за главница и лихва. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.78 по КККР на гр. Несебър.
Излага, че на дати 27.07.2016г., 13.07.2017г. и 23.07.2018г. се провели общи
събрания на етажната собственост в сградата, на които били взети решения за
дължимите вноски от собствениците и ползвателите. Развива съображения за начина
на формиране на сумите. Твърди, че сумите следвало да се заплатят в срокове до
31.12.2016г., 30.08.2017г. и 31.12.2018г. Навежда, че от ответника не постъпило
плащане на сумите. С тези доводи моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски от исковото и заповедното производство.
В
срок по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника С.П. е подаден
отговор на исковата молба. В него се сочи, че не е доказано П. да е собственик
на самостоятелен обект в сградата. Твърди се, че не е доказано, че ищецът е
легитимиран да води делото. Излага се, че на посочените дати не са проведени
събрания, като се развиват съображения, свързани с представените към исковата
молба протоколи. Отправя се възражение за погасяване по давност на претенциите
за 2016г. и 2017г. Развиват се съображения за липса на взети решения за
възлагане на такси на собствениците в сградата. Развиват се подробни
съображения срещу начина на определяне на таксите в протокол от 23.07.2018г. С
тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал.
1 от ЗУЕС е да докаже, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект, който се намира
в режим на етажна собственост – в Етажна собственост в комплекс „С. С. *“, представляваща
сграда с идентификатор № ****.
Следва да докаже, че с влезли
в сила решения на общото събрание
в етажната собственост от 27.07.2016г., 13.07.2017г. и 23.07.2018г. са определени такси,
дължими от етажните собственици. В негова тежест е да докаже размера
на претенцията си, както и, че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
На първо място съдът не споделя доводите за
недопустимост на исковата молба, като подадена от лице без активна процесуална
легитимация. Видно е, че е подадена от процесуален представител на Вадим Липин, посочен като управител на етажната собственост. От
решение по т. 2 от дневния ред на проведеното на 02.07.2020г. общо събрание на
етажната собственост (документирано с протокол на л. 106 – л. 120 от делото) се
установява, че за управител на ЕС е бил избран именно Липин.
Ето защо той е надлежен законен представител на собствениците от етажната
собственост по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС и като такъв е оправомощен да предяви настоящите искове (арг. и от чл. 38 от ЗУЕС).
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том IV, рег. № 3272, дело № 611/2013г.,
съставен на 11.04.2013г. от нотариус С.А.с район на действия – района на
Несебърски районен съд, рег. № 208 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 104
– л. 105 от делото) се установява, че С.П. е собственик на
апартамент № 11, с идентификатор ****.78, находящ се
в к. к. „Слънчев бряг – запад“, ваканционно селище „С.С.*“,
вх. *, ет. *, ап. *. Установява се, че П. е придобил 1,952 % идеални части от
общите части в сградата.
На
дати 27.07.2016г., 13.07.2017г. и 23.07.2018г. се провели общи
събрания на етажната собственост в сградата. За проведените събрания били
съставени протоколи (на л. 6 – л. 13 от делото за събранието на 27.07.2016г.,
на л. 14 – л. 16 за събранието от 13.07.2017г. и на л. 17 – л. 35 за събранието
от 23.07.2018г.). Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за
проведени на посочените дати събрания (вкл. допълнително представените от ищеца
покани за свикването им, протоколи за залепване на поканите, съобщения за
изготвен протокол и протоколи за залепване на съобщенията на л. 121 – л. 152 от
делото).
По т. 7 от дневния ред от събранието от 27.07.2016г. се взели следните
решения: такса за поддръжка на общите части да бъде в размер на 390 евро за
всеки апартамент поотделно, вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъдат 60
евро за всеки апартамент поотделно, размерът на вноските за юридически услуги и
съдебни разноски – по 50 евро за всеки апартамент поотделно. Бил определен срок
за плащане – до 31.12.2016г. Такси в същите размери били гласувани за периода
01.06.2017г. – 31.05.2018г. и с решението по т. 7 от протокола от общото
събрание от 13.07.2017г. По т. 8 от дневния ред на събранието от 23.07.2018г. бил приет предложеният проектобюджет на етажната собственост за сезон
2018/2019г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него (раздел
„Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“
общо 10 000 лв., за материали за ремонт общо 2000 лв., за фонд
„Непредвидени разходи“ общо 5000 лв. и за фонд „Резервен“ общо 5000 лв. Общото
събрание приело разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер от
79 680 лв. и разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 13 500 лв. По
т. 9 от дневния ред от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50,
ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези по чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който
живеят. По т. 10 от дневния ред за началото на финансовата година се приела
дата 01.06.2018г., а за край – дата 31.05.2019г. Бил определен и срок за
плащане на таксите – 31.12.2018г.
Видно от приложена по делото таблица за площообразуване
(на л. 79 – л. 103) идеалните части от общите части на ползвания от ответника
апартамент били преизчислени на 0,986 %. Съдът кредитира посочената таблица,
тъй като същата отразява взето решение по т. 1 от протокола от събранието от
23.07.2018г. Освен това подобно преизчисляване е изцяло в интерес на ответника,
тъй като според нотариалния акт той притежава 1,952 % идеални части от общите
части в сградата, а според площообразуването - 0,986 %. Следователно така
определените негови идеални части от общите части предполагат и начисляването
на по-ниски вноски по отделните пера.
Съдът не споделя възраженията на особения представител на ответника, че
липсват решения от 23.07.2018г. за определяне на дължимите от етажните
собственици разходи. Вярно е, че разходите не са определени поименно и
поотделно за всеки собственик, но същите са напълно определяеми, доколкото в
инкорпорирания в протокола проект за бюджет се съдържат цялостните суми по
отделните пера, а в т. 9 от дневния ред е определено как се разпределят тези
суми на отделните собственици. Очевидно е, че единствено разходите по чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС (определени в бюджета в общ размер от 13 500 лв.) следва да
се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите
(каквото е изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), а разходите по останалите
пера – съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални части
(според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета
дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на
ЗУЕС. Следователно възраженията на особения представител на ответника, че
разходите не са определени по надлежен начин, са неоснователни.
Сумите, които се претендират за плащане от ответника за 2018г. – 2019г., са
следните: 98,60 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (представляващи 0,986 % от
10 000 лв.), 19,72 лв. за материали (представляващи 0,986 % от 2000 лв.),
49,31 лв. за фонд „Непредвидени разходи“ (представляващи 0,986 % от 5000 лв.),
49,31 лв. за фонд „Резервен“ (представляващи 0,986 % от 5000 лв.) и 785,64 лв.
за разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (представляващи 0,986 % от
79 680 лв.). Т.е. всички суми по посочените пера за 2018г. – 2019г.
съответстват както на приетия бюджет, така и на притежаваните от ответника
идеални части от общите части в сградата. По същия начин сумата от 92,47 лв.
съответства на разпределената по равно сума по чл. 51 от ЗУЕС в размер на
13 500 лв. между сочените от ищеца 146 собственици, ползватели и обитатели
в сградата. По делото не се твърди собствениците, ползвателите и обитателите да
са друг брой, а като се вземе предвид, че според таблицата за площообразуване самостоятелните обекти са 109, то е напълно
логично собствениците, ползвателите и обитателите да са повече. С оглед
изложеното съдът намира, че таксите по отделните пера за 2018г. – 2019г. са
определяеми и претенциите на ищеца отговарят на квотата, дължима от ответника,
в рамките на цялостно приетия бюджет.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се
дължат от ответника. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила. За първите две общи събрания
няма твърдения и данни да са обжалвани, а срещу решенията от 23.07.2018г. е
подадена жалба, но видно от представени доказателства – съдебни актове (на л.
130 – л. 135 от делото) с влязлото в сила Определение № 729 от 14.06.2019г. по
гр.д. № 887/2018г. по описа на Районен съд Несебър производството, образувано
по жалба срещу тези решения, е прекратено. Ето защо решенията на общото
събрание са влезли в сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост
е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Поради тази причина няма възможност в настоящото производство да бъдат
разгледани възраженията на особения представител на ответника относно нарушения на чл. 16 от ЗУЕС, допуснати
при провеждане на общите събрания. Тези възражения
е следвало да се наведат в инициираното производство
по обжалване на решенията на общото събрание. По делото се установи, че решенията
на общото събрание са влезли в сила. Ето защо
въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да бъдат
разглеждани повторно в настоящия процес. Следва да се има
предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите
от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения
за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който
организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1,
т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните
задължения за процесния апартамент (вкл. и чрез подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) управителният съвет е предприел действия по
изпълнение решенията на ОС.
Вземането на
ищеца е и изискуемо, тъй като относно решенията от 27.07.2016г. бил определен краен срок за плащане – 31.12.2016г., относно решенията от 13.07.2017г. – бил определен
краен срок за плащане – 30.08.2017г., а за решенията 23.07.2018г. – краен срок за плащане – 31.12.2018г. Следователно задълженията са било
определено като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). С оглед тези падежи не е изтекла и сочената от особения
представител на ответника погасителна давност. Най-ранният от падежите е
настъпил на 31.12.2016г., а заявлението, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 4/2020г. по описа на Районен съд Несебър, е изпратено по пощата на
31.12.2019г. (видно от пощенско клеймо на плика на л. 73 от цитираното дело).
Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат когато подаване
на исковата молба е станало по пощата, а според чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Т.е. искът следва да се смята
за предявен от 31.12.2019г. (преди изтичане на 3 години от настъпване
изискуемост на вземанията) и по арг. от 116, б. „б“
от ЗЗД давността е прекъсната от този момент (преди изтичането й). Налага се
извод, че възраженията на особения представител на ответника за изтекла давност
за вземанията за 2016г. и 2017г. са неоснователни.
С оглед горното
съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на предявения
иск. Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при доказването на тези елементи в доказателствена тежест
на ответника е било да докаже
погасяване на вземането. Такова доказване не е направено.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл.
38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен в уточнените в хода на настоящия процес
размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца
по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е да докаже наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава за периода 31.12.2016г. -
31.12.2019г. Както се посочи задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден
(по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 31.12.2016г., 30.08.2017г. и 31.12.2018г. Ето защо от всеки съответен ден ответникът е
изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни
покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава за периода 31.12.2016г. -
31.12.2019г. претенцията за лихва е
доказана по основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 612,05 лева съответства на дължимата от ответника лихва.
По разноските:
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото
производство ищецът е направил следните разноски: 98,66 лв. – платена държавна
такса, 350 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 300 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат. Ето защо посочените суми следва да се
присъдят в полза на ищеца.
От
своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 73,15
лв. – за платена държавна такса и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Следователно ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тези суми - за
направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че С.В.П., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по
БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, *******, дължи на Етажна собственост в комплекс „С. С. *“,
представляваща сграда с идентификатор № ****, сумите както следва:
- на основание
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата
от 3041,33 лева,
представляваща сбор от дължими вноски,
от които 975 лв. за бюджетната
2016г.- 2017г., определени с решение
на общо събрание
на етажната собственост от 27.07.2016г., 975 лв. за бюджетната
2017г.- 2018г., определени с решение
на общо събрание
на етажната собственост от 13.07.2017г. и 1091,33 лв.
за бюджетната 2018г.-
2019г., определени с решение
на общо събрание
на етажната собственост от 23.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 03.01.2020г., до окончателното изплащане на вземането;
- на основание
чл. 86 ЗЗД – сумата от 612,05 лв. - представляваща лихва за забава за периода 31.12.2016г.
- 31.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.В.П., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., код по БУЛСТАТ ****, с постоянен адрес ***, *******, да заплати на Етажна собственост в комплекс „С. С. *“,
представляваща сграда с идентификатор № ****, сумата от 748,66 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 98,66 лв. – платена
държавна такса, 350 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и
300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, както и направените по
ч.гр.д. № 4/2020г. по описа на Районен съд Несебър разноски в размер на 433,15 лв., от които 73,15 лв. – за платена държавна такса и 360 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: