О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И Е
№ 17.02.2009 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд VІІІ-ми граждански състав
На
17 ФЕВРУАРИ 2009 година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
Р.Ч.
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията Р.Ч.
т.д. № 10 по описа за 2009 г.,
за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.Н.Н. ***
чрез пълномощника му адв.Св.Т.
и съдебен адрес на адвоката, с която против
солидарно отговорните П.И.И.
*** лично и като едноличен собственик и управляващ „ДИАНА ФИШ-13”ЕООД са
предявени в обективно кумулативно
съединение иск по чл.240 и сл.от ЗЗД за връщане на 40 000лв., дадени му в
заем и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 1000лв. - обезщетение за забава
върху главницата - мораторна лихва за периода от
21.08.2008г.до 4.02.2009г.Исковата молба е образувана в гр.д.№10/2009г. т.к. е редовна с оглед
изискванията на ГПК и към нея са приложени писмени доказателства, установяващи
твърденията, на които се основава
паричната претенция за заплащане на двете суми.
С исковата молба е направено и особено искане на основание чл.389 от ГПК за обезпечаване на
иска чрез налагане на възбрана върху
седем недвижими имота, собственост на физическото лице и върху 15 други
недвижими имота, собственост на
дружеството чрез налагане на възбрана върху тях, тъй като без него ще
бъде невъзможно осъществуването на правата му със съдебното решение, а освен това ответникът
има много парични задължения към банки и физически лица и това може да доведе
до разпродаване на личното му имущество за обезпечаване на други вземания.Така,
както са описани имотите същите се намират в гр.Ямбол, гр.София, с.Овчи
кладенец, с.Асеново, с.Дражево,
и с.Симеоново, респ.в землищата на цитираните села. Към исковата молба освен
удостоверение за актуално състояние и цитираният в исковата молба Запис на
заповед, не са приложени документи, установяващи както собствеността на
ответниците по делото върху посочените за обезпечение на предявения иск
недвижими имоти, така и документи, установяващи цената на имотите.
ЯОС, след като се запозна с
приложените към молбата доказателства намира че следва да се произнесе по така
направеното особено искане за обезпечение на предявения иск във връзка със задължението,
вменено му с чл.395 ал.2 от ГПК веднага. Съдът намира
искането за обезпечение на предявения иск за допустимо, но неоснователно.
Съгласно чл.389, ал.1 ГПК във всяко
положение на делото до приключването му във въззивната
инстанция ищецът може да иска от съда пред който делото е висящо, да допусне
обезпечение на иска. Съгласно чл. 391/ ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства. Или с други думи казано, за да е основателна молбата за
обезпечение, следва предявеният иск да е
допустим, вероятно основателен и да е налице
обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
В конкретния случай ЯОС намира, че осъдителният иск на Н., който той е предявил против двамата ответници за заплащане 40 000лв.,
дадени им въз основа на договор за заем е допустим и вероятно основателен, като
единствено размера на мораторната лихва ще се установява допълнително с експертиза. Заявената от ищеца обезпечителна
нужда е налице, т.к. предявеният иск, с
оглед ангажираните доказателства в този начален стадий на делото,
е вероятно основателен, а и по принцип наличието на обезпечителна нужда се презюмира,
при което е достатъчно ищецът да се позовава на такава, както е в настоящия
случай.
Самата
поискана обезпечителна мярка е допустима от закона и
подходяща, но само при наличието на едно единствено условие, което в конкретния
случай не е налице, а именно-посочените от ищеца за възбрана недвижими имоти
реално да са собственост на ответнииците по иска. Данни
за собствеността им по делото категорично липсват. При това положение съдът не
е в състояние да изведе обоснован извод, че
налагането на възбрана върху тях, ще обезпечи действително
осъществяването на правата по евентуално положително решение на самия ищец, в
случай че последните се окажат собственост на трето неучастващо
в производството лице. Следва да се посочи, че допускането на обезпечителната мярка следва да рефлектира единствено и
само в правната сфера на ответника, но не и да засяга права на други субекти
извън процеса. Тежестта на доказване на въведеното твърдение от страна на
ищеца, досежно собствеността на 22-та описани с
исковата молба недвижими имота лежи изцяло върху него, предвид общото правило
на ГПК , че всеки следва да доказва твърденията си. Ето защо, поради пълното
отсъствие на доказателства за собствеността на посочените в молбата недвижими
имоти, съдът отхвърля молбата като неоснователна.
Водим
от горните съображения и на осн. чл.395 ГПК,
ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Н.Н.Н. ***
чрез пълномощника му адв.Св.Т.
за допускане на обезпечения на предявения против солидарно отговорните П.И.И.
*** лично и като едноличен собственик и управляващ „ДИАНА ФИШ-13”ЕООД иск чрез
налагане на възбрана върху седем недвижими имота, собственост на физическото лице и върху 15
други недвижими имота, собственост на
дружеството чрез налагане на възбрана върху тях като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред БАС с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: