О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№516
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба подадена от „Теленор България”EАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:*** против
Разпореждане №983 от 05.08.2019г. постановено по ч.гр.д. №486 по
описа за
Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК – т.1
и по-конкретно на изр.2, предл.2 от т.1, а именно: „В
договора следва да бъде вписан начина на плащане – ако е по банков път
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка”.
В частната жалба се сочи, че от съдържанието на
приложения в заповедното производство
договор за правна защита и съдействие е
видно, че същия притежава всички реквизити съгласно чл.7, ал.1 от ЗСчет. на първичен счетоводен документ. Тези реквизити са останали
незабелязани от заповедния съд, както и изричното отбелязване, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой при подписването на договора.
Жалбоподателят твърди е претендиран адвокатски хонорар в
минимален размер съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и § 2а от същата,
уреждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията на адвокати регистрирани по
ЗДДС.
Счита обстоятелството, че не е представена данъчна
фактура като ирелевантно за случая. Твърди, че представянето на документ, удостоверяващ
спазването на данъчното законодателство не е необходимо условие за доказване на
факта на реалното плащане, при положение, че в договора изрично е описан
начинът на плащане – в брой, в който смисъл договорът има характер на разписка.
Въпреки изложеното от страна на жалбоподателят е
представена и Фактура №6281/10.07.2019г.
издадена от адв.Н. Атанасов Ш. на „Теленор България”ЕАД за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Моли да бъде разпоредено на Районен съд – Луковит да допълни
заповедта за изпълнение в частта за разноските, като се укаже да бъде присъден
в полза на заявителя и претендирания със заявлението размер от 360.00 лева,
представляващ адвокатски хонорар.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението в частта за разноските представляващи адвокатско
възнаграждение, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът
приема следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по
ч.гр.д.№486 по описа за 2019г. на Районен съд - Луковит е образувано по повод
постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Теленор България”ЕАД, ЕИК *********, с искане да се издаде
заповед за изпълнение срещу длъжника П.Х.Ц., ЕГН ********** за парично вземане
в размер на 725.06 лева, която сума е дължима след неизпълнени допълнителни
споразумения. Претендирани са и направените съдебни
разноски, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС.
Районен съд - Луковит е постановил
Разпореждане №983 от 05.08.2019г. по ч.гр.д.№486 по описа за 2019г., с което
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за сумата 725.06 лева, представляваща неизплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и лизингови вноски, заедно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 25.00 лева – разноски по делото, представляваща държавна такса в размер
на 25.00 лева, като отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират
разноски в размер на 360.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, поради
недоказано реално плащане.
За да отхвърли искането за
присъждане на неустойка заповедния съд е приел, че въз основа на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие не е доказано реално плащане, след
служебно извършена справка в сайта на НАП, при която е установено, че приложения
договор е между лица регистрирани по ЗДДС и в случая не е налице документална
обоснованост, че сделката е сключена между субекти, като са съобразени
особените изискванията на ЗДДС.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Луковит изводи.
Към заявлението по
ред на чл.410 от ГПК е приложен Договор за правна защита и съдействие №6495 от
10.07.2019г., сключен между частния жалбоподател „Теленор
България”ЕАД и адв.Н. Атанасов Ш. – САК, въз основа
на който се претендира адвокатското възнаграждение. Договорът е с предмет
предоставяне и оказване на правна защита, съдействие при водене и процесуално
представителство на „Теленор България”ЕАД в заповедното
производство по чл. 410 ГПК срещу П.Х.Ц.. В раздел ІІ, т.3 е посочен начин и
срок на плащане: В брой при подписване
на договора; Платена сума 360.00 лева с включено ДДС, от които в брой 360.00
лева.
Съгласно
т.1, изр.четири и пет от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
в който случай той има характера на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но е и платила адвокатското възнаграждение.
С оглед данните по делото, извършената служебна
справка в сайта на НАП, следва да бъде съобразено приетото в т.1, изр.второ от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г.
на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, в смисъл, че когато
по силата на нормативен акт се изисква задължително заплащане, то следва да е
осъществено по определен начин. При условие, че адвокатът е регистриран по Закона за данъка върху
добавена стойност, същият съгласно чл.113, ал.1 е задължен да издаде фактура.
Доставките между данъчно задължени по ЗДДС лица документално следва да се
обосноват с изброените в чл.112 от ЗДДС документи: фактура, известието към
фактура и протокола. Без издаване на някой от тези документи, не може да се
приеме, че надлежно е удостоверено данъчното събитие – в случая, че адвоката е предоставил
услугата на „Теленор България”ЕАД.
Към частната жалба е приложена Фактура №********** от 10.07.2019г.,
с посочено основание Договор за правна защита и съдействие №6495 от 10.07.2019г.
за общата сума от 360.00 лева, от които 300.00 лева адвокатско възнаграждение и
60.00 лева ДДС. В съдебната практика трайно е прието, че фактурата сама по себе
си не доказва плащането на възнаграждението, но служи за доказване на извършена
доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане.
По смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч първичния счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана стопанска операция, като съгласно чл.6 от ЗСч
изисква документална обоснованост на първичния счетоводен документ, а чл.7 от
ЗСч изисква счетоводен документ, когато това е предвидено със закон. При
условие, че такъв документ липсва, не би могло да се приеме, че договорът има
характер на разписка за заплатена сума.
Освен това следва да
бъде посочено, че по смисъла на чл.80 от ГПК доказателства
за направените разноски, в случая от заявителя, се представят с подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, но не и след издаване за заповедта за парично задължение.
Окръжен съд - Ловеч намира, че
изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Първоинстанционният
съд – е постановил правилен съдебен акт, при което следва да потвърди Разпореждане №983 от 05.08.2019г.
постановено по ч.гр.д. №486 по описа за
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№983 от 05.08.2019г. постановено по ч.гр.д. №486 по описа за
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: