Присъда по дело №4843/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 20
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20211100204843
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниМАЯ АЛЕКСАНДРОВА
заседатели:ПОПОВА
СТЕФЧО НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Ил. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело от общ
характер № 20211100204843 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият В. А.П. – 42 години, роден на ******* г. в
град София, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно
образование, грамотен, до задържането работещ като общ работник в
строителството без трудов договор, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к.”*******”, бл. *******, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
31.05.2021 г., около 12.10 часа, в гр.София, ж.к. ”Лагера” на етажната
площадка на ет. 4 във вх. В на бл. 56, е отнел чужди движими вещи – златен
синджир с дължина 45 см, 14 карата проба на златото, с тегло 12,00 грама на
стойност 1056,00 лева и златна висулка от жълтица с арабски надписи от
двете страни, 24 карата проба на златото, с тегло 3,00 грама на стойност
456,00 лева – всички вещи на обща стойност 1512,00 /хиляда петстотин и
дванадесет/ лева от владението на Д. БЛ. М., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила – издърпал от врата на М. златния
синджир и закачената за него златна висулка от жълтица, като грабежа е
1
извършен при условията на опасен рецидив - П. е извършил престъплението
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК, а именно: с присъда постановена по нохд № 3095/2017 г. по описа
на СГС, НО, 9 състав, влязла в законна сила на 29.09.2017 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години на основание
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. с чл. 58а НК, вр. с чл. 373, ал. 2
НПК, което е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „Строг“ режим и с определение постановено по
нчд № 5041/2017 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, влязло в законна сила на
02.05.2018 г. му е определено на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/
години измежду наказанията наложени му по нохд № 4012/2014 г. по описа на
СГС, НО, 25 състав, по нохд № 4176/2014 г. по описа на СГС, НО, 11 състав,
по нохд № 4975/2014 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, по нохд № 2226/2015
г. по описа на СГС, НО, 22 състав и по нохд № 3095/2017 г. по описа на СГС,
НО, 9 състав и на основание чл. 24 НК така определеното едно общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години е
увеличено с 2 /две/ години, като е постановено увеличеното наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 , б. „б“ ЗИНЗС -
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а”
НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б.”а” НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. с
чл. 54, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, който размер намалява с една трета и ГО
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
„СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия В. А.П.
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.
На основание чл. 45 ЗЗД УВАЖАВА предявения граждански иск от Д.
БЛ. М. срещу подсъдимия В. А.П. за сумата от 1 512.00 /хиляда петстотин и
дванадесет/ лева, представляващи претърпени от деянието имуществени
вреди.
2
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. А.П. с
проверена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 136,50 /сто тридесет и шест лева и петдесет стоттинки/
лева в полза на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. А.П. с
проверена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ и 5,00 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на
СГС.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15
– ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 4843/2021 г. по описа на СГС, НО, 1
състав

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу В. А.П. за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б.”а” НК за това, че на 31.05.2021 г., около 12.10 часа, в гр.София, ж.к.
”******” на етажната площадка на ет. ******, е отнел чужди движими вещи –
златен синджир с дължина 45 см, 14 карата проба на златото, с тегло 12,00
грама на стойност 1056,00 лева и златна висулка от жълтица с арабски
надписи от двете страни, 24 карата проба на златото, с тегло 3,00 грама на
стойност 456,00 лева – всички вещи на обща стойност 1512,00 /хиляда
петстотин и дванадесет/ лева от владението на Д.Б. М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал от
врата на М. златния синджир и закачената за него златна висулка от жълтица,
като грабежа е извършен при условията на опасен рецидив - П. е извършил
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, а именно: с присъда постановена по нохд №
3095/2017 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, влязла в законна сила на
29.09.2017 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6
/шест/ години на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. с чл.
58а НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, което е постановено на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „Строг“ режим и с
определение постановено по нчд № 5041/2017 г. по описа на СГС, НО, 9
състав, влязло в законна сила на 02.05.2018 г. му е определено на основание
чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 6 /шест/ години измежду наказанията наложени му по
нохд № 4012/2014 г. по описа на СГС, НО, 25 състав, по нохд № 4176/2014 г.
по описа на СГС, НО, 11 състав, по нохд № 4975/2014 г. по описа на СГС, НО,
8 състав, по нохд № 2226/2015 г. по описа на СГС, НО, 22 състав и по нохд №
3095/2017 г. по описа на СГС, НО, 9 състав и на основание чл. 24 НК така
определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 6 /шест/ години е увеличено с 2 /две/ години, като е постановено
увеличеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години да
бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2 , б. „б“ ЗИНЗС.

В хода на съдебното производство е конституирана на основание чл. 84
НПК в качеството на граждански ищец Д.Б. М. срещу подсъдимия В. А.П..
Приет е за съвместно разглеждане в хода на съдебното производство,
1
предявения граждански иск от Д.Б. М. срещу подсъдимия В. А.П. общо за
сумата от 1512,00 лева, представляващи причинени в резултат на
престъплението имуществени вреди.
Наказателното производство, в съдебната фаза на процеса е разгледА.П.
реда на Глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 НПК
по искане на подсъдимия В. А.П..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението.
Счита, че авторството на деянието се доказва по безспорен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно от
депозираните от свидетеля М. показания, от които се установяват времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимия, както и от протокола от проведеното в хода на досъдебното
производство разпознаване на лица. Прокурорът намира, че от
доказателствената съвпкупност по делото по неоспорим начин се установява,
че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. По
отношение на наказанието представителят на СГП излага становище, че
предвид предишните осъждания на подсъдимия и с оглед постигане на
предвидените в чл. 36 НК цели на наказанието, в настоящия случай на
подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
десет години, което предвид провеждането на съдебното следствие по реда на
Глава двадесет и седма от НПК и направеното от него самопризнание следва
размера на наказанието да бъде редуциран на основание чл. 58а, ал. 1 НК, и
срокът на наказанието бъде намален на шест години и осем месеца. Досежно
гражданския иск, прокурорът е на мнение, че същият е основателен, тъй като
подсъдимият е извършител на престъплението, от което са причинени
имуществените вреди.
Процесуалният представител на подсъдимия П., служебно назначеният
защитник адвокат Д.Н., моли съда, с оглед направеното пълно самопризнание
от страна на неговия подзащитен, както и предвид обстоятелството, че
подсъдимият е осъществил принудата спрямо пострадалата М. без да я
нарани и без да заплаши живота и здравето , да му определи размер на
наказанието около минимума, предвиден в закона. Счита, че определения на
подсъдимия размер на наказанието следва да се намали с една трета по реда
на чл. 58а, ал. 1 НК.
Подсъдимият П. поддържа казаното от своя адвокат и заявява, че се
срамува от себе си и от това, което е сътворил.
В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, подсъдимият
П. заявява, че е разочарован от себе си и ще има време да си помисли и да
преосмисли поведението си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
2
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият В. А.П. – 42 години, роден на ******* г. в град София,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование,
грамотен, до задържането работещ като общ работник в строителството без
трудов договор, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.”*******, ЕГН **********.

Свидетелката Д.Б. М. живеела на адреса в гр. София, жк. „******“,
******, във вх. *******
На 31.05.2021 г., около 12,10 часа, свидетелката се прибирала в своето
жилище. На врата си свидетелката М. носела златен синджир с дължина 45
см., 14 карата проба на златото, с тегло 12,00 грама, на който синджир била
закачена златна висулка от жълтица с арабски надписи от двете страни, която
била 24 карата проба на златото, с тегло 3,00 грама.
След като свидетелката М. влязла във вход В на ******, тя се отправила
към асансьора на входа, качила се в него и потеглила към четвъртия етаж, на
който се намирало жилището . По същото време във вход В на ****** се
намирал и подсъдимия П.. Когато асансьорът спрял на четвъртия етаж и
свидетелката М. излязла от него на етажната площадка, тя видяла в този
момент подсъдимия В. А.П., който се изкачвал по стълбището на входа и се
намирал на първото стъпало водещо към петия етаж.
Подсъдимият П. спрял да се изкачва по стълбището и веднага се
насочил към свидетелката М., доближил я, хванал с лявата си ръка златния
синджир, който бил на врата на свидетелката М. и го дръпнал силно, при
което синджира се скъсал и останал в ръката на подсъдимия П., а закачената
на синджира златна висулка от жълтица с арабски надписи от двете страни,
паднала на земята.
Свидетелката М. инстинктивно хванала обвиняемия П. за лявата му
ръка и двамата се сборичкали за кратко време, при което подсъдимия П.
бутнал с ръце свидетелката М. и тя паднала на земята. Подсъдимият П. се
навел и взел от земята и падналата златна висулка, представляваща жълтица с
арабски надписи от двете страни, след което побягнал надолу по стълбището,
държейки в ръка златния синджир и златната висулка, отнасяйки ги със себе
си в неизвестна посока.
От заключението на допуснатата в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на златния
синджир с дължина 45 см, 14 карата проба на златото, с тегло 12,00 грама е на
стойност 1056,00 лева и златна висулка от жълтица с арабски надписи от
двете страни, 24 карата проба на златото, с тегло 3,00 грама е на стойност
3
456,00 лева или всички вещи са на обща стойност 1512,00 /хиляда петстотин
и дванадесет/ лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните
в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Д.Б. М. – л. 10-11 и л. 30, Ц.Г.М. – 33-34, В.М.Б. –
л. 35-36; писмени доказателствени средства и писмени доказателства –
протокол за разпознаване на лица – л. 31-32, справка за съдимост – л. 38-51,
заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза – л. 62,
самопризнанието на подсъдимия П. направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
както и всички представени, приложени и приети в хода на съдебното
производство писмени доказателства по делото.

По фактите няма спор, същите се установяват по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали в хода
на досъдебното производство, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Самопризнанието на подсъдимия П. направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
изцяло се подкрепя от законосъобразно събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които са приети от съда.
Самопризнанието на подсъдимия П. се подкрепя основно, по един
несъмнен и категоричен начин, от показанията на свидетелката Д. М., която
като пострадала от инкриминираното деяние се явява пряк очевидец на
извършването му и съответно е възприела непосредствено и лично всички
обстоятелствата около неговото осъществяване от страна на подсъдимия П..
Депозираните от нея показания, демонстрират съхранен от свидетелката ясен
спомен от случилото се, като разказът е последователен, логичен и
изпълнен с детайли. Свидетелката М. обстойно и логично възпроизвежда
протичането на събитията случили се на инкриминирания по делото ден за
нея, преди извършване на процесното върху нея нападение. Същата
последователно изнася данни за това, какво е правила преди да се прибере в
своя блок, кога и къде е забелязала за първи път подсъдимия, какво е
помислила в момента на нападението, по какъв начин и къде точно е протекло
нападението върху нея. Свидетелката М. на следващо място е запазила ясен
спомен и за външността на извършителя, която описва в показанията си,
както и дава данни за неговата индивидуализация, като посочва какъв е
неговия ръст, на каква възраст е, какъв е цвета на кожата му, какво
телосложение има и с каква коса е – всички посочени от нея белези за
подсъдимия П. са възприети от свидетелката М. в периода от момента на
първото възприемане на подсъдимия на етажната площадка, до момента, в
който същия е избягал по стълбите към изхода на входа, на блока независимо
от обстоятелството, че подсъдимия е носел синя медицинска маска. С оглед
4
изложеното съдът кредитира в цялост дадените от пострадалата М. показания
в хода на досъдебното производство и им се довери, т.к. същите са обективни,
точни, последователни и логични.
Самопризнанието на подсъдимия П. на следващо място се подкрепя и
от събраното в хода на досъдебното производство писмено доказателствено
средство, представляващо съставения протокол за разпознаване на лица. При
това процесуално следствено действие - разпознаване на лица, свидетелката
М., в присъствието на поемните лица – свидетелите М. и Б. е разпознала
подсъдимия П. като лицето, което на 31.05.2021 г., около 12,10 часа, на 4
етаж, на вх. В на ****** находящ се в ж.к. „******“ е издърпало със сила
носения от нея инкриминиран по делото предмет на престъпление – златен
синджир с висулка на него, а после го е отнесъл със себе си. Видно от
протокола и приложения към него снимков албум, при извършването на това
процесуално действие са спазени разпоредбите на чл. 170 и сл. НПК и не са
допуснати процесуални нарушения, което прави и така проведеното действие
по разследването за законосъобразно извършено. Това е така, защото на
свидетелката М., като разпознаващо лице е проведен разпит преди
провеждане на действието по разследване – разпознаване на лице, при който
разпит тя е посочила всички индивидуализиращи разпознаваното от нея лице,
по които може да го разпознае измежду поставените за разпознаване лица.
Също така действието по разследване – разпознаване е извършено в
присъствието на две поемни лица, а за разпознаване са били поставени от
органа на досъдебно производство заедно четири лица със сходни с него по
външност белези. Свидетелката М. категорично в хода на проведеното
процесуално следствено действие разпознаване на лица е посочила
подсъдимия П. като лицето, което е извършило инкриминираното спрямо нея
деяние, за което посочва и белезите, по които го разпознава – по формата на
ушите, челото и веждите, по очите, телосложението и височината, както и
заявява своята убеденост, че това е лицето, което я нападнало. Данните в
показанията на свидетелката М. относими към проведеното процесуално
следствено действие разпознаване на лица се подкрепят и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М. и Б., които в
качеството си на поемни лица са участвали в извършеното процесуално
действие – разпознаване на лица. Това е така, защото и двете свидетелки са
категорични за това, че свидетелката М. е разпознала лицето – подсъдимия П.
по посочените от нея белези в протокола за проведения разпит. От
показанията на свидетелите М. и Б. не се установяват данни, от които да се
изведе извод, че в хода на проведеното процесуално следствено действие –
разпознаване на лица са допуснати процесуални нарушения, които да водят
неговата незаконосъобразност. Установените чрез обсъжданото писмено
доказателствено средство данни се подкрепят на свой ред и от депозираните
на по-ранен етап в хода на досъдебното производство показания на
свидетелката М., които времево са по-близки до инкринираното по делото
деяния и в, които същата посочва, че е имала възможност да наблюдава
5
извършителя на престъплението от изключително близко разстояние – „лице
в лице“ за около една минута и благодарение на което е възприела и
запомнила ясно неговите външни белези, поради което и тези данни се явяват
определящ обективен фактор водещ и до извод за необходимата за нждите на
наказателния процес достоверност и убедителност на извършеното
разпознаване. При така изложеното, съдът кредитира в цялост съставения
протокол за извършеното процесуално следствено действие - разпознаване на
лица, както и се довери на показанията на свидетелите М. и Б. като
законосъобразно проведени действия по разследването в хода на досъдебното
производство, които на свой ред подкрепят направеното от подсъдимия П.
самопризнание в хода на съдебното следствие по делото.
На последно съдът кредитира изцяло и дава вяра на заключението
по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза, като пълно, обективно, всестранно и компетентно
дадено, т.к. вещото лице в кръга на своите знания, компетентност и
професионална квалификация е дало отговор на всички поставени му
въпроси. Така от заключението на вещото лице несъмнено се установява
стойността на инкриминираните вещи предмет на престъпление към датата на
деянието – 31.05.2021 г., а именно стойността на златен синджир с дължина
45 см, 14 карата проба на златото, с тегло 12,00 грама е изчислена на 1056,00
лева, а златната висулка от жълтица с арабски надписи от двете страни, 24
карата проба на златото, с тегло 3,00 грама е изчислена на 456,00 лева или
всички вещи са на обща стойност 1512,00 /хиляда петстотин и дванадесет/
лева.
В заключение следва да се посочи, че събраните по делото в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателствени източници и
писмени доказателства са последователни, логични, взаимодопълващи се,
поотделно и в своята съвкупност подкрепят направеното от подсъдимия П.
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, а анализът им установява
обективно и в пълнота фактите и обстоятелствата - относно времето, мястото,
механизма и авторството на деянието, включени в предмета на доказвА.П.
делото, който е очертан в обстоятелствената част на внесения от държавното
обвинение в съда обвинителен акт.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените факти, съдът прие от правна страна, че се доказва
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият В. А.П. е осъществил
състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
29, ал. 1, буква „а“ НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Престъплението „грабеж“, за което подсъдимият е предаден на съд, е
съставно, тъй като изпълнителното деяние включва два акта, които са
функционално свързА.П.между си, осъществени въз основа на едно решение
6
и насочени към една и съща цел. Единият акт на изпълнителното деяние се
изразява в употребата на сила или заплашване, т.е. на физическа сила или
психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, която е
предмет на престъплението. Другият акт от изпълнителното деяние на
грабежа е отнемането на вещта, а именно деецът прекъсва фактическата власт
на владелеца върху веща, предмет на престъплението и установява своя
фактическа власт върху нея. Между двата акта, съставляващи изпълнителното
деяние на престъплението „грабеж“ трябва да съществува функционална
връзка. Поради това при основния състав на грабежа по чл. 198, ал. 1 НК
отнемането на вещта трябва да съвпада по време с упражнената сила и
липсата на който и да е елемент от състава на това престъпление, води до
извод за липсата на неговото извършване.
От събраните по делото доказателства, се установява от обективна
страна, че на 31.05.2021 г., около 12.10 часа, в гр.София, ж.к. ”******” на
етажната площадка на ет. ******, подсъдимият В.П. е отнел чужди движими
вещи – златен синджир с дължина 45 см, 14 карата проба на златото, с тегло
12,00 грама на стойност 1056,00 лева и златна висулка от жълтица с арабски
надписи от двете страни, 24 карата проба на златото, с тегло 3,00 грама на
стойност 456,00 лева – всички вещи на обща стойност 1512,00 /хиляда
петстотин и дванадесет/ лева от владението на Д.Б. М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал от
врата на М. златния синджир и закачената за него златна висулка от жълтица.
Това е така, защото по делото се доказа безспорно, че подсъдимият е отнел
със сила изразяваща се в узпражнено от него физическо издърпване с ръка на
златния синджир от врата на свидетелката М., както и че между нея и
подсъдимия е имало кратко физическо стълкновение, при което подсъдимия е
бутнал с ръце свидетелката и тя е паднала на земята, при което е успял да
сломи нейната съпротива и по този начин е успял да установи своя
фактическа власт и върху падналата на земята по време на физическото
стълкновение между двамата златна висулка. Видно от естеството на
действията на подсъдимия, принудата е осъществена с явна цел да прекъсне
владението на свидетелката М. върху носените от нея златен синджир и
златна висулка от жълтица и да установи своя фактическа власт върху тях,
която цел подсъдимият е постигнал, като след тяхното отнемане се е оттеглил
от мястото на престъплението.
Налице е и квалифициращия признак на престъплението по чл. 199, ал.
1, т. 4 НК – деянието е извършено от подсъдимия П. в условията на опасен
рецидив. В случая опасният рецидив е в хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква „а“
НК, тъй като видно от справката за съдимост на подсъдимия П., същият е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК, а именно: с присъда постановена по нохд № 3095/2017 г. по описа
на СГС, НО, 9 състав, влязла в законна сила на 29.09.2017 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години на основание
7
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. с чл. 58а НК, вр. с чл. 373, ал. 2
НПК, което е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „Строг“ режим и с определение постановено по
нчд № 5041/2017 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, влязло в законна сила на
02.05.2018 г. му е определено на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/
години измежду наказанията наложени му по нохд № 4012/2014 г. по описа на
СГС, НО, 25 състав, по нохд № 4176/2014 г. по описа на СГС, НО, 11 състав,
по нохд № 4975/2014 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, по нохд № 2226/2015
г. по описа на СГС, НО, 22 състав и по нохд № 3095/2017 г. по описа на СГС,
НО, 9 състав и на основание чл. 24 НК така определеното едно общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години е
увеличено с 2 /две/ години, като е постановено увеличеното наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 , б. „б“ ЗИНЗС.
От субективна страна, престъплението „грабеж“ може да бъде
осъществено само при форма на вината пряк умисъл. Деецът следва да
съзнава, че вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, че
владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената физическа сила. Още при използването на сила
деецът цели да установи своя фактическа власт върху предмета на
престъплението и извършва деянието с намерението да го присвои, а такова
намерение е налице, когато той желае след деянието да се разпореди с
предмета в свой или чужд интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият П. при пряк
умисъл. Подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал и
целял те да настъпят. В случая подсъдимият П. е упражнил физическа сила,
многократно надвишаваща и несъразмерна с тази на свидетелката М., бутнал
я е на земята, при което се е възползвал и от невъзможността да бъде
настигнат и възпрепятстван от нея, като в резултат на тези свои действия е
установил своя фактическа власт върху отнетите вещи. Всичките действия на
подсъдимият са извършени в логична последователност и показват, че той е
съзнавал, че отнема чужда движима вещ, без съгласието на нейния
собственик, употребявайки за това сила, като действията на подсъдимият
показват и намерението му противозаконно да присвои отнетата вещ, след
което я е отнесъл в желаната от него посока, като е избягал, а впоследствие се
е разпоредил с нея в свой собствен интерес, за което данни изнася самия
подсъдим.
С оглед на гореизложеното, съдът приема по несъмнен и категоричен
начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с
пряк умисъл, подсъдимият П. е осъществил състава на чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК по начина и при условията така,
както се поддържа от държавното обвинение, чрез внесения в съда
8
обвинителен акт.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия В.П. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
При определяне на наказанието на подсъдимия П., съдът с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК следва да определи наказанието при
условията на чл. 58а НК. За подсъдимият П., процесуалната възможност за
прилагане на разпоредбата на чл. 58а НК, възниква към датата на заявеното от
него желание да се ползва от диференцираната процедура по чл. 371, т. 2
НПК за приключване на воденото срещу него наказателно производство с
постановяване на съдебния акт. В конкретният случай при определяне на
наказанието съдът съобрази, както предвиденото от законодателя наказание
за процесното престъпление, така и процесуалната възможност на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, Глава 27 „Съкратено
съдебно следствие”, от която подсъдимия П. се е възползвал, признавайки
изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия П. съгласно
чл. 54 НК. В настоящият случай съдът намери, че спрямо подсъдимия П., не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства
по смисъла на чл. 55 НК, за да бъде приложена материално правната
разпоредба на чл. 58а, ал. 4 НК, при определяне на вида и размера на
наказанието. Това е така, защото при подсъдимия П. са налице единствено
отегчаващите вината обстоятелства, поради което и наказанието му се
определи при условията на чл. 54 НК с приложение на разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 НК. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия П.. Видно от
приложената справка за съдимост подсъдимия П. е осъждан общо петнадесет
пъти за различни по вид и степен на обществена опасност престъпления,
които са свързани с престъпления срещу личността и собствеността и
телесния интегритет на гражданите, както и за престъпление против
паричната и кредитна система. Като отегчаващи обстоятелства, съдът отчете
предишните осъждания на подсъдимия П., които не влияят на правната
квалификация на пресъплението по чл. 199, ал. 1 НК с оглед квалифициращия
признак „опасен рецидив“ за същото съобразно разпоредбата на чл. 56 НК.
Предходните в случая осъждания на подсъдимия П. го определят като
личност с висока степен на обществена опасност, склонна да извършва
противоправни деяния и да не се съобразява със законите на страната. Видно
9
от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимия е осъждан
многократно за престъпления от общ характер, включително за тежки
престъпления, както и за престъпления от същия вид или за същото, за което
му е повдигнато обвинение и по настоящото дело. Също така е видно, че в
един кратък период от време след като е изърпял предходно наложено му
наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение по предходно
негово осъждане, той е извършил и настоящото престъпление. Не може да се
приеме в случая проявената от подсъдимия П. самокритичност към
извършеното от него престъпление, като смекчаващо вината обстоятелство,
защото същия след като е осъждан общо 15 пъти е продължил да извършва
престъпления, което говори за неговото некритично отношение към
задълженията си, като гражданин на Република България, да спазва
установените в страната правила и норми на поведение. От друга
стрА.П.едходните осъждания не са въздействали превантивно,
предупредително, възпиращо и възпитателно на подсъдимия, защото е
продължил да извършва престъпления, то подсъдимия П. се определя, като
лице със завишена степен на обществена опасност, който е формирал
престъпни навици на живот и по отношение на който не е постигната
специалната цел на наказанието съгласно чл. 36 НК, а именно неговото
поправяне и превъзпитание до момента.
Съдът не намери смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия П.,
което да отчете при определяне на вида и размера на наказанието.
Съдът не прие като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия П.
признанието на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласието му да не се събират доказателства за тях, т.к. това е
предпоставка за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 НПК
от която се е възползвал подсъдимия.
При това положение изхождайки от тежестта на престъплението,
съпроводено от тежкия вредоносен резултат, то съдът намери, че вида на
наказанието следва да бъде определен при условията на разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 НК, поради което счете, че справедливо е наказанието „Лишаване от
свобода”, с което ще се постигне генералната превенция. Съдът намира, че
при така изложеното и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, наказанието
„Лишаване от свобода” се явява подходящо в размера от 12 /дванадесет/
години. Този размер на следващо място следва да бъде редуциран с една трета
съгласно същата разпоредба, поради което съдът определя на подсъдимия П.
наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ години. Според
настоящият съдебен състав така определеното наказание и негов размер се
явяват справедливи и изцяло са съответни на целите на наказанието по чл. 36
НК. Така определеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8 /осем/
години са справедливи, а неговото ефективно изтърпяване според съда, в най-
пълна степен би способствал за постигане на целите на наказанието визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК и най-вече на специалната цел, свързана с
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия в насока, зачитане на
10
личността и телесния интегритет, както и на собствеността на гражданите.
От друга страна според съда, би се въздействало предупредително и
възпитателно на обществото по отношение на този вид престъпления, а
обществения интерес винаги е с приоритет над личния, с което ще се изпълни
и генералната превенция, при съобразяване с границите на наказателната
репресия установена от законодателя към момента на осъществяване на
престъпния състав от подсъдимия.
Съдът намира, че така определеното наказание не следва да бъде
отложено за изпитателния срок, а следва да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимия П., като същия бъде изолиран от обществото, в рамките на
наложеното му наказание. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНЗС и предвид обстоятелството че подсъдимия П. е осъждан общо 15 пъти
обуславящи високата степен на обществена опасност на дееца, то съдът
определи, че наложеното наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от 8
/осем/ години следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален
„Строг” режим. Това е така, т.к. подсъдимият е изтърпявал ефективно
наложено му наказание „лишаване от свобода“ и не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на последното наложено му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест години с присъда НОХД 3095/2017 г. по описа на
СГС, НО, 9 състав, влязла в сила на 29.09.2017 г.
Предвид тежестта на наложеното наказание съдът намери, че същото е
достатъчно за постигане на предвидените в чл. 36 НК цели, поради което
счете, че не е необходимо да наложи наказанието „конфискация” на
подсъдимия П. предвидено за процесното престъпление.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

На основание чл. 45 ЗЗД е предявен граждански иск от Д.Б. М. за
сумата от 1 512 лева срещу подсъдимия В. А.П., представляващи причинени
от престъплението имуществени вреди. С оглед на изложеното за наличие на
извършено престъпление от подсъдимия П. са налице предпоставките на чл.
45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за
извършения от него деликт по отношение на гражданския ищец Д.Б. М..
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД,
следва да са налице следните две предпоставки: да има вреди от непозволено
увреждане и те да са причинени виновно другиму, като вината от
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай тези предпоставки са налице. По безспорен начин се
доказва по делото причинно-следствената връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия П. и настъпилия вредоносен резултат за
пострадалата М.. Размерът на причинените имуществени вреди е установен
по несъмнен и категоричен начин чрез заключението на изготвената в хода на
11
досъдебното производство съдебно оценителна експертиза от вещото лице.
При това положение гражданския иск, като доказан и основателен, следва да
бъде уважен изцяло в размера, в който е предявен от свидетелката М. от 1 512
/хиляда петстотин и дванадесет/ лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото подсъдимият П. следва да понесе и
направените по делото разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3
НПК съдът го осъди да заплати разноски в размер на 136,50 /сто тридесет и
шест лева и петдесет стотинки/ лева, в полза на СДВР.
Съдът осъди на основание чл.190, ал. 2 НПК подсъдимият П. да заплати
и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист по сметка на СГС.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


12
Съобщи за изтекли лични данни