Р Е Ш Е Н И Е №260051
гр. Пазарджик, 18.12 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев т. д. №179 /2020 г. по
описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл. 25, ал.
4, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ . Образувано е по препратена от Агенция по вписванията жалба
вх.№ 20201118153120 срещу отказ с
рег.№20201106215955-2/12.11.2020г. постановен по заявление с вх.№20201106215955
. В жалбата на
А.Н.К. управител на „М и Н-2014“ЕООД ,чрез адв.И.Б., че постановеният отказ от
ДЛР е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита,че в процесния случай
ДЛР е направило неправилно тълкуване на приложените по заявлението документи—молба
до дружеството от Р.И.К. с което заявява
желанието си да стане съдружник в „М и Н-2014“ ЕООД, като завишава капитала на
същото в р-р на 2 лева, разпределени в 2дяла от 1лев. която сума ще бъде
внесена побанкова сметка ***.Освен това твърди,че на 04.11.2020г. в кантората на нот.Н.Ивчева е заверен подписа
и съдържанието на Протокол от проведено събрание на „м и Н-2014“ ЕООД на същата
дата с което едноличния собственик на капитала
А.Н.К.-1. Дава съгласие за увеличение на капитала на „М и Н-2014“ от 2
на – 4лв. ,2.Дава съггласие за приемане на съдружник в дружеството-на Р.И.К.,
3. Освобождава от длъжност управителя А.Н.К. и я освобождава от отговорност за
досего извършваната дейност ,4.Назначава за управител на дружеството Р.И.К. и
5.Приема нов устав на дружеството и го подписва. Жалбата е представена в
официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към
заявлението и постановения отказ, съгласно нормата на чл.
25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Същата е подадена в преклузивния
7-дневен срок по чл.
25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, видно от датата на постъпването й в
съда – 23.11.2020 г., съобразено с
датата на отказа – 19.03.2020 г. Внесена е дължимата държавна такса от 10 лева,
съгласно чл. 29 от Тарифата по ГПК вр. чл. 16а, ал. 4, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от АВ. На
посочените основания жалбата е процесуално допустима. Предмет
на жалбата е отказ рег. №20201106215955-2/12.11.2020г. постановен по заявление
с вх.№20201106215955 .За да постанови отказ, длъжностното лице по регистрацията
е приело, че в приложения протокол от
общото събрание не е посочен начина за увеличаване на капитала в съответствие с
изискванията на чл.148,ал.1 от ТЗ. Съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното: Подадено
е заявление рег. №№20201106215955 за вписване на промяна на вписаните
обстоятелства –увеличаване на капитала на „М и Н-214“ЕООД , приемане на нов
съдружник , промяна в представителството и свързаните с това промени в
дружествения договор. Видно от справка в ТР към АВ, едноличен собственик на
капитала и представител на дружеството е А.Н.К.. Преди заявената промяна
капиталът е в размер на 2 лева. При преценка законосъобразността на
отказа на заявлението от ДЛР съдът изхожда от вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №
1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до
ТР, правомощия. В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл.
24 – 25
от ЗТР съдът не е обвързан от посочените от
ДЛР към АВ основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка
на предпоставките по чл.
21 от ЗТР. Съгласно чл.
21, т. 4 и 5
от ЗТР регистърният орган проверява дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона, които се установяват от
представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В
настоящия случай към заявлението са били представени следните документи: молба
до едноличния събственик и управител на „М и Н-214“ЕООД от Р.И.К., протокол от
04.11.2019г. от проведено общо събрание
на „М и Н -214“ЕООД , декларация-съгласие за приемане и управление и образен на
подпис с нот.заверка от Р.И.К., дружествен договор на „М и Н-2014“ООД , декларация
от Р.И.К.по чл.12,ал.4 от ЗТР , декларация от Р.И.К.по чл.142 от ТЗ ,
декларация от Р.И.К.по чл.13,ал.5 от ЗТР ,договор за управление на „М и Н
2014“ООД и вносна бележка за сумата от 2лв.внесена от Р.И.К.. по сметка на
дружеството, с основание –уставен капитал на „М и Н 2014 ООД, вносна бележка за
сумата от 30лв. внесена от Р.И.К. по сметка на АВ , с основание –промена на
обстоятелствата. В
конкретния случай регистърният орган следи служебно за приложенията към
заявлението, които се определят според изискванията на чл.
21, ал. 4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър. По същество:Не е спорно, че сумата от
2 лева, с която се претендира увеличение
на капитала представлява допълнителна парична вноска – налице са вносни
бележки, които удостоверяват постъпване на сумата по банкова сметка ***, както
и решение от 01.12.2016 г. на едноличния собственик на капитала за направата на
такива. Спорен е въпросът какво
представляват допълнителните парични вноски и може ли чрез тях, като част от
имуществото на дружеството, при решение на едноличния собственик на капитала на
ЕООД да се допусне увеличаване на капитала. Настоящият
решаващ състав несподеля изложеното от жалбоподателя с оглед установената съдебна практика, обективирана в
решение № 467 от 16.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2003 г., I т.
о., че ТЗ с нормата на чл. 148 е уредил само
начините на увеличаване на капитала на дружествата с ограничена отговорност,
без да урежда източниците за това; че за акционерното дружество изрично е предвидена
възможността за увеличаване на капитала със средства на дружеството (чл.
197, ал. 1 ТЗ), каквато разпоредба при дружествата с
ограничена отговорност липсва, което обаче не значи, че нашето законодателство
забранява увеличаване на капитала при дружества с ограничена отговорност за
сметка на неразпределената печалба. Действително ТЗ предвижда три начина за увеличаване на капитала – увеличаване
на дяловете, записване на нови дялове и приемане на нови съдружници.
Съобразно източниците на средства, увеличаването на капитала бива ефективно и
номинално. При номиналното увеличаване капиталът нараства за сметка на
собствени средства на дружеството, а ефективното увеличаване се извършва с нови
вноски.
Константна
е съдебната практика, че допълнителните парични вноски служат за постъпване на
нови парични средства в дружеството, при това свързано със строго определени
цели – за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства.
Допълнителните парични вноски не могат да се събират за цели извън тези,
посочени в чл. 134 от ТЗ. Специалната
цел, с която са направени допълнителните парични вноски обаче, не се отразява
на правната им същност. Те представляват особена форма на кредитиране на
дружеството. С внасянето на допълнителна парична вноска дружеството става
длъжник на съдружника вносител, а съдружникът - кредитор на дружеството за
вземането му в размера на същата вноска. Или, може да се обобщи, че
допълнителните парични вноски представляват вземане на вносителя спрямо
дружеството, в случая – на едноличния собственик на капитала, и подлежат на
връщане – чл. 134, ал. 3
от ТЗ.
Доколкото
с решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски
фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на
съдружника кредитор на дял от основния капитал, налице е една сделка, която
съдържа в себе си две търговски операции: изплащане на дълга и придобиване на
дял в капитала на дружеството, което по същество представлява прихващане на 1/
вземането на вносителя (за допълнителната парична вноска) със 2/ задължението му
(за вноската в капитала).
И
макар, че в протокола-решение от 04.11.2019 г. на едноличния собственик на
капитала да е отразено, че освобождава от длъжност А.Р.К. и я освобождава от
отговорност за досега извършваната дейност, което не означава, че се "отказва"
от реалното връщане на направените от нея парични вноски (по същество
опрощаване), всъщност се касае именно до прихващане.
Настоящият
решаващ състав не споделя виждането, че съдружникът, притежател на вземането,
може да го прихваща със свое задължение срещу дружеството, нито че може да го
опрощава поради това, че забраната по чл. 120, ал. 2
от ТЗ
за опрощаване и за прихващане на дела в капитала на дружеството със задължение
на дружеството към съдружника е отменена (отм., ДВ, бр. 84/2000 г.). Напротив.
Забрана за прихващане за вземане от допълнителна парична вноска съществува с
обнародването и в ДВ, бр. 84/2000 г. едновременно с отмяната на цитираната
разпоредба е създадена нова, а именно – тази по чл. 73а от ТЗ, според която
задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на
акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото
намаляване, нито да се прихваща. С оглед на това, а и доколкото не се касае до
намаляване, а до увеличаване на капитала, не може да се приеме, че е възможно
подобно трансформиране на допълнителни парични средства в нови дялове, извършено
чрез прихващане.
Този
извод се подкрепя и от приетото в решение № 70 от 25.08.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 3560/2013 г., I т. о.., че доколкото законоустановеният източник на
задължението за допълнителни парични вноски е решение на ОС на съдружниците, което
няма характер на договор (двустранна сделка), допълнителните парични вноски не
могат да бъдат предмет на договор (дружествен или друг договор), сключен между
дружеството с ограничена отговорност и съдружник. Следователно дори да се
приеме, че се касае до опрощаване, носителят на вземане за допълнителна парична
вноска не може да сключва договор по чл. 108 от ЗЗД за
опрощаване.
В
такъв смисъл като краен резултат (макар и по по-различни мотиви) е и решение №
257 от 10.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. т. д. № 547/2017 г., с
което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е потвърден отказ на ДЛР
към АВ – ТР по заявление за вписване на промени по партидата на дружеството,
изразяващи се в увеличаване на капитала чрез преобразуване на допълнителни
парични вноски на едноличен собственик на капитала.
С
оглед изложеното, постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде
потвърден, тъй като не са налице основанията за извършване на заявеното
вписване. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
отказ на длъжностното лице по регистрация при АВ рег. № 20201106215955-2 от
12.11.2020 г. за вписване на увеличение на капитала на „М и Н-2014“ЕООД, приемане
на нов съдружник, промяна в представителството и свързаните с това промени в
дружествения договор.
Решението
подлежи на обжалване от жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: