М
о т и в и към присъда № 36 , постановена на 05.09.2012 година по н.о.х.дело № 189 по описа за 2012 година на Районен съд Велинград:
Обвинение против А.Р.Б.
***,в това че на 22.04.2011 година в
град Велинград,като пълнолетно лице е улеснил /като предоставил жилище – една
стая от къща/ непълнолетно лице от мъжки пол – М.А.Б. ***,без
да е сключил брак,да заживее на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 14-годишна възраст –Д.Х.Г. *** ЕГН ********** – престъпление по чл.191,ал.3
от НК , във връзка с чл.191,ал.2 от НК.
Подсъдимият на се признава за виновни,като твърди че той не е бил в дома си,когато сина
му и Д.Г. са заживели на съпружески начала – бил е на годежа,но впоследствие
съпругата му е събрала младите да живеят в къщата,която е нейна – той е от град
Ракитово и живее в къщата на съпругата си.
От събраните по делото доказателства , съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
През есента на 2010 година
свид. Д.Г. и свид. М.Б. се запознали и
започнали да поддържат близки отношения,а впоследствие и интимни отношения.Първоначално близките на М.Б.
били против връзката им и намерението им да се съберат и да живеят заедно на
съпружески начала,тъй като той страда от епилепсия. Поради несъгласието на
родителите да се съберат и да живеят на съпружески начала Д.Г. се тровила
заради М.,***.За това родителите на М. и Д. на 22.04.2011 година направили
годеж. Известно време след годежа Д. избягала от дома си и заживяла на съпружески
начала в къщата на М.Б. . Това станало на 08.05.2011 година,като там била майка му –
свид. К.,която предоставила на младите една стая от жилището си. По това време
подсъдимия бил на работа в гората. Впоследствие и той се съгласил със
съжителството на младите. Свидетелите установяват,че къщата,в която живеят подсъдимия и свид. К.
не е собственост на подсъдимия,тъй като той е от град Ракитово. Свид.Т. –
соц.работник към Отдел „Закрила на
детето” Велинград установява,че на 26.09.2011 година е бил подаден сигнал за
съжителство на малолетната Д.Г. със сина на подсъдимия,той е посетил дома на М.Б.
и е установил,че той живее на семейни
начала с малолетната – в този момент подсъдимия не е бил в дома си . На
следващия ден се е срещнал с майката на М. и родителите на Д.,установили са ,че
малолетната е в риск и майката на Б. – Ж.,е декларирала,че тя и съпруга й ще
подкрепят Д..Свид. Б. – соц.работник към Отдел „Закрила на детето” Велинград
установява същите обстоятелства,като твърди че бащата – подсъдимия,не е бил на
срещата при тях,тъй като бил на работа в
гората ,не са разговаряли с него и само майката на М. е декларирала,че е
съгласна със съжителството на сина й с малолетната . Свид. Х. *** е работил по
преписка по повод молба на майката на Д. да се изведе дъщеря й от къщата на Б.,като
са предупредили Б. да не се саморазправят
и да се грижат за Д..Свид. Ц. е работил по същата преписка,посетил е
дома на Б. в кв. Анезица,установил е че родителите са съгласни със
съжителството на непълнолетния и малолетната и не е разбрал,че съжителството е
започнало в отсъствие на Б..
По време на досъдебното производство са
представени Експертно решение №144/17.06.2008 година ,с което на М.А.Б. е
призната 50% намалена работоспособност и е посочено заболяване – епилепсия
и Експертно решение №530/22.02.2011
година ,с което на М.А.Б. е призната 60% намалена работоспособност и е посочено
заболяване – епилепсия .
Подсъдимият А.Р.Б. е осъждан – 1. С Присъда № 66,постановена по
н.о.х.дело № 40/1995 година на РС Велинград ,влязла в сила на 28.09.1995 година
– за престъпление по чл. 235,ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 8
месеца и на глоба в размер на 1000 лева,като изпълнението на първото наказание
е отложено за срок от 3 години.Реабилитиран е по право на 29.09.1998 година. 2.
Със Споразумение,одобрено на 17.01.2003 година по н.о.х. дело № 116/2002 година
на РС Велинград,влязло в сила на 17.01.2003 година,за престъпление по чл.
195,ал.1т.4 от НК се е задължил да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години. 3. С Присъда № 56,постановена по н.о.х.дело № 52/2002 година
на РС Велинград ,влязла в сила на 01.09.2003 година – за престъпление по чл.
195,ал.1,т.4 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 5 месеца, като изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години и за престъпление по чл. 216,ал.3 от НК – на
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца , като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години.Определено е общо наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години и 4 месеца , като изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години. 4. Със Споразумение,одобрено на 09.02.2007 година
по н.о.х. дело № 377/2006 година на РС Велинград,влязло в сила на 09.02.2007
година,за престъпление по чл. 215,ал.1 от НК се е задължил да изтърпи наказание
глоба в размер на 500.От представената характеристична справка е видно,че е
роден в град Велинград,има постоянен
адрес в същия град, не е криминално проявен. Декларирал е,че семейството му се състои от него,съпругата му
и синове К. и М.,не получава доходи и не
притежава недвижим имот и МПС.
С оглед на
горното е видно,че А.Р.Б. ***,следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това,
че на 22.04.2011 година в град
Велинград,като пълнолетно лице е улеснил /като
предоставил жилище – една стая от къща/ непълнолетно
лице от мъжки пол – М.А.Б. ***,без да е сключил брак,да заживее на съпружески
начала с лице от женски пол ненавършило 14-годишна възраст –Д.Х.Г. *** ЕГН **********
,като бъде ОПРАВДАН по обвинението
за престъпление по чл.191,ал.3
от НК , във връзка с чл.191,ал.2 от НК. В настоящия процес не се установи по един безспорен начин, че подсъдимия М.А.Б.
от обективна и субективна страна е осъществил посочения престъпен състав. На
първо място не се установи,че непълнолетния син на подсъдимия и малолетната Д.Г.
са заживели на съпружески начала на инкриминираната дата – 22.04.2011 година
,тъй като всички свидетели са малограмотни,трудно установяват точни дати ,даже
и поредност на събития и освен това сигнала в Отдел „Закрила на детето” е подаден
едва на 26.09.2011 година. Относно момента на заживяване на непълнолетния с
малолетната една част от свидетелите сочат края на месец април 2011 година,но
не конкретизират датата,а само свид. К. установява,че първо са направили годеж
– на 22.04.2011 година и след това – на 08.05.2011 година Д. е избягала от дома
си и е отишла да живее в нейния дом. На второ място – не се установи,че на
22.04.2011 година подсъдимия е бил в дома си и че той е предоставил една стая
на непълнолетния М. и на малолетната Д.,за да заживеят на съпружески начала т.е
че е улеснил непълнолетния си син да заживее на съпружески начала с лице от женски пол,ненавършило
14-годишна възраст.Всички свидетели са категорични,че когато Д. е избягала при М. в дома си я „прибрала” майка му – свид. К..На трето
място – липсват каквито и да било доказателства по делото,че подсъдимият е
съзнавал обстоятелството,че Д. е малолетна.По време на досъдебното производство
не са събирани доказателства по посочените обстоятелства,като свидетелите са
сочели само ,че родителите на М. са съгласни със съжителството му с Д. – но
точно как е започнало то,кога и наясно ли са били родителите на М. с възрастта
на момичето – тези обстоятелства не са изяснявани,вкл. и при разпита на свид. Р.
пред съдия.Поради това съдът счита,че една осъдителна присъда би противоречала
на разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НПК,тъй
като обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Една осъдителна присъда би противоречала и на разпоредбата
на чл.
303,ал.1 от НПК,тъй като ще почива на
предположение – щом малолетната живее със сина на подсъдимия в къща,която
се обитава и от него и свид. Г.,то той е предоставил една стая на непълнолетния
си син ,за да заживее на съпружески начала с малолетната.Това предположение се
съдържа в обстоятелствената част на
обвинителния акт – там се сочи,че родителите на М. и Д. одобрявали връзката
им,не се противопоставили да живеят в дома на М. на съпружески начала т.е сочи
се бездействие от страна на родителите,но не и действия,с които подсъдимия е
улеснил съжителството на непълнолетния с
малолетната.Нещо повече – по време на разследването е установено къде живеят М.
и Д. и че родителите им са били съгласни
със съвместното им съжителство,но не са налице доказателства кога е започнало
това съжителство,кой е приел Д. в къщата,в която живее и в момента и къде е бил
на 22.04.2011 година подсъдимия А.Б..По време на съдебното следствие се
установи,че Д. е заживяла на съпружески начала с М. на друга дата и че тогава
подсъдимия не е бил в дома си т.е не е имал възможност да предостави стая от
къщата,която обитава.
Следователно, в настоящият процес не
се установиха по безспорен начин обективните и субективни признаци на състава
на престъпление по чл.191,ал.3 от нК във вр. с чл. 191,ал.2 от НК,поради което А.Р.Б. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: