О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
13.12.2019г. гр.Ямбол,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , VII-ми
граждански състав
на 13 декември 2019
година
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от
съдия М. КИРОВА
гр. дело №
146 по описа на съда за 2018
година,
за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството
е по чл.151 от ГПК.
Инициирано е въз основа на постъпила молба с
вх.№6067/11.11.2019г. от ищеца Н.Г.Д. чрез пълномощника му - адв.С. К. с
посочен съдебен адрес ***, с която е направено искане за поправка на протокола
от открито съдебно заседание, провело се на 30.10.2019г. в изрично посочени две
части - на стр.2-ра, показания на в.л.- д-р Р.М., параграф втори, в който е
записано следното: „ Кръвна захар 20 минимола е много висока кръвна захар и
тя не може да бъде моментно състояние и да се получи изведнъж. При състояние на
постоянен стрес и с оглед вида на стреса, който може да бъде предизвикан от
фактори от различно естество - психическо, химическо, емоционално, лично аз съм
виждал и 30-35 минимола кръвна захар", вместо
посочения в молбата смисъл на потвърждаване от страна на вещото лице на поставен
му изрично въпрос относно възможността стресогенно събитие внезапно да
предизвика повишаване на кръвната захар на индивида до стойност от 20 милимола,
както и направено изявление, че е виждал и случаи, в които кръвната захар
достига до 30-35 милимола, и на стр.6, параграф 2-ри, в
пледоарията на адв.К., в която е записано искане "...да заплати претендираните
обезщетения за причинени имуществени вреди" вместо поддържаното
искане, направено с петитума на иск.молба за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди. С молбата е заявено и искане за допускане при
условията на чл.151 от ГПК на допълване на посочения съдебен протокол в
следната част - на стр.3, първи параграф, при изслушване на в.л. - д-р М., в
която не е отразен отговорът на поставен въпрос относно разпространеното
схващане за кортизола като хормон на стреса, на който се сочи, че вещото лице
потвърди, че именно този хормон отговаря за адаптацията на организма към външни
и вътрешни стресогенни фактори, което обуславя и изчерпването на кортизоловите
резерви в човешкия организъм, респ. води до дисфункция на надбъбречната жлеза.
В съдебно заседание така направеното искане за
поправка и допълване на съд.протокол от предходно съд.заседание от 30.10.2019г.
се поддържа от процесуалните представители на ищеца Д., адвокат
К. и адв.С. по същия начин и на същото основание. В
подкрепа на становището си молителят иска да бъде изслушан звукозапис от
съдебното заседание, да бъде разпитан съдебния секретар, изготвил протокола от 30.10.2019
г.
Ответникът, чрез процесуалният
си представител – ст.инспектор Е.Д., изразява становище, че молбата е
основателна единствено досежно целената поправка в
съдебния протокол, касаеща пледоарията на адв.К. и
следва да се допусне такава съобразно петитума на
иск.молба, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не за
отразените в протокола имуществени такива. По отношение на останалите части от
съдебния протокол, за които се желае допускане на поправка и допълване се
възвеждат доводи за неоснователност и недоказаност, позовавайки се на
визираното в чл. 150, ал. 1 от ГПК, че по отношение на изявленията, исканията и
изказванията, съдът няма задължение дословно да възпроизведе съдържанието им в
протокола.
Участващият по делото прокурор при ОП-Ямбол изразява
становище за неоснователност на молбата на ищеца Д. за исканата поправка и
допълване на протокола от провелото се на 30.10.2019г. с.заседание, с
изключение на целената поправка, касаеща пледоарията на адв.К.
като се възвеждат доводи, че записаното, че се претендира обезщетение за
имуществени вреди, вместо неимуществени такива, каквито са заявените искови
претенции касае допусната фактическа грешка при изписване естеството на
вредите.
Настоящият съдебен състав,
като провери изложените в молбата оплаквания с оглед предпоставките, визирани в
разпоредбите на чл. 150 и чл. 151 от ГПК, намира, че молбата за поправка на
протокола е допустима, но е частично основателна.
В съответствие с нормата на чл. 151 от ГПК, съдът
изслуша съдебния секретар Л.Р., изготвила съдебния протокол и остави без
уважение искането за изслушване на звукозапис по причина, че такъв не е
изготвен.
За да се произнесе по същество на молбата, съдът
съобрази разпоредбата на чл.150 ал.1 от ГПК, според която за разглеждането на
делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на
заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните
представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните,
показанията на вещото лице и констатациите и определенията на съда.
При сравнение на протокола,
изготвен в съдебно заседание на 30.10.2019 година по настоящото дело, с
фактическите предпоставки на чл.150 ал.1 от ГПК, се установява, че протоколът
отговаря на изискванията на процесуалния закон.
В настоящото производство,
след разпита на съдебния секретар Л.Р., не се установиха пропуски и не се
установи, че твърдяните от молителя факти и
обстоятелства не са отразени в съдебния протокол, с изключение на исканата
поправка на стр.6, параграф 2-ри, в пледоарията на адв.К.,
в която е записано искане "...да заплати претендираните
обезщетения за причинени имуществени вреди" вместо съответстващото на петитума на иск.молба за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, което се преценя за допусната техническа грешка.
Това е достатъчно, за да се приеме , че молбата е частично основателна.
Съдът счита, че доколкото липсва запис от съдебното
заседание, всички други допуснати от закона източници на информация за
съдържанието на изявленията на вещото лице, носят в себе си известна неточност,
защото съдържат субективен елемент, тъй като случилото се в с.з. се пречупва
през субективния поглед на страната, ако е правила бележки или на съд.секретар,
в случай на изслушването му. Единствено звукозапис би дал възможност да се
установи без съмнение какво се е случило в съдебното заседание и какви по
съдържание са изявленията на участниците в процеса. В този съдебен състав, а и
въобще в ОС- гр.Ямбол на този етап не се извършва звукозапис на съдебните
заседания. От посоченото съдебно заседание е минал достатъчно дълъг период,
през който на съдебния секретар, дал обяснения, са се случили доста събития в
други съдебни заседания, изслушани са много други свидетели, вещи лица и
искания на други страни, така че е напълно възможно спомените на съдебния
секретар да са се загубили във времето.
Съдът намира за недоказано както искането
за поправка в посочената първа част на молбата
на молителя Д. - стр.2-ра, показания на в.л.- д-р Р.М., параграф втори, така и за допускане
при условията на чл.151 от ГПК на допълване на посочения съдебен протокол в
следната част - на стр.3, първи параграф, при изслушване на в.л. - д-р М., в
която не е отразен отговорът на поставен въпрос относно разпространеното
схващане за кортизола като хормон на стреса, на който се сочи, че вещото лице е
потвърдило, че именно този хормон отговаря за адаптацията на организма към
външни и вътрешни стресогенни фактори, което обуславя и изчерпването на
кортизоловите резерви в човешкия организъм, респ. води до дисфункция на
надбъбречната жлеза. За това по отношение на тези две искания, съдът счита, че молбата й в тази част следва
да бъде отхвърлена, тъй като със способите, предвидени в чл.151 от ГПК не се
събраха достатъчно надлежни доказателства, че отговорите на вещото лице М. имат
именно онова съдържание, което се твърди в молбата.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на протокола от проведено на
30.10.2019г. съдебно заседание в следния смисъл: На стр.6,
параграф 2-ри, в пледоарията на адв.К., вместо "...да заплати претендираните
обезщетения за причинени имуществени вреди" ДА СЕ ЧЕТЕ "...да заплати претендираните
обезщетения за причинени неимуществени вреди".
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата по чл.
151 от ГПК на ищеца Н.Г.Д., депозирана чрез
пълномощника му - адв.С. К., В
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ - с която е направено искане за поправка на протокола от
открито съдебно заседание, провело се на 30.10.2019г. - на стр.2-ра, показания на в.л.- д-р Р.М., параграф втори, в който е
записано следното: „ Кръвна захар 20 минимола е
много висока кръвна захар и тя не може да бъде моментно състояние и да се
получи изведнъж. При състояние на постоянен стрес и с оглед вида на стреса,
който може да бъде предизвикан от фактори от различно естество - психическо,
химическо, емоционално, лично аз съм виждал и 30-35 минимола
кръвна захар", вместо посочения в молбата смисъл на
потвърждаване от страна на вещото лице на поставен му изрично въпрос относно
възможността стресогенно събитие внезапно да
предизвика повишаване на кръвната захар на индивида до стойност от 20 милимола, както и направено изявление, че е виждал и
случаи, в които кръвната захар достига до 30-35 милимола
и с която е направено искане за допълване на посочения съдебен
протокол в следната част - на стр.3, първи параграф, при изслушване на в.л. -
д-р М., в която не е отразен отговорът на поставен въпрос относно
разпространеното схващане за кортизола като хормон на
стреса, на който се сочи, че вещото лице потвърди, че именно този хормон
отговаря за адаптацията на организма към външни и вътрешни стресогенни
фактори, което обуславя и изчерпването на кортизоловите
резерви в човешкия организъм, респ. води до дисфункция
на надбъбречната жлеза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: