Решение по дело №7565/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 186
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330207565
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330207565 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-010388/03.11.2021 г., издадено от *** при
ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Г. П. К., ЕГН:
**********, е санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.К., представляван от *** – адв. Ж.П., обжалва
цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се
противоречие в НП досежно установената концентарция на алкохол,
доколкото веднъж било посочено, че е установена 1,37 на хиляда, а на друго
място – количество 1,02 на хиляда. На следващо място се твърди и
противоречие между словна и цифрова квалификация. Поради тези
съображения се претендира за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
излага писмено становище, с което оспорва така депозираната жалба и моли
1
НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 12.08.2021 г. около 17.55 часа в град Пловдив, жалбоподателят Г.К.
управлявал л.а. „***“ с рег. № *** /***/. Достигайки до бул. „Свобода“ до №
69 между него и друг водач на лек автомобил настъпило съприкосновение. На
място пристигнали *** на Сектор „Пътна полиция“, които извършили
проверка за употреба на алкохол от водачите. В хода на същата било
установено, че Г. П. К. управлява описания по-горе лек автомобил след
употреба на алкохол. Същият е бил изпробван с техническо средство Дрегер
№ 7510 № ARNA 0178, който отчел 1.37 промила наличие на алкохол в
кръвта. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН. След това на
водача бил издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в
УМБАЛ „***” в град ***, където след проведено изследване, отразено в
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол
в кръвта № *** г., било установено наличие на алкохол в кръвта 1,02
промила. По случая е било образувано БП № 245/2018 г., което било
прекратено с Постановление от 20.10.2021 г. на РП-Пловдив, като преписката
била изпратена на ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. В
последствие било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което
Г. П. К. бил санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя и неговия процесуален представител. Твърди се, обаче, че НП
е издадено при допуснати нарушения на процедурата, поради което се
претендира за отмяната му.
Като свидетел по делото е бил разпитан *** – свид. К. М. К. (*** ***
*** „***“), който в своите показания е потвърдил отразените обстоятелства в
АУАН, Настоящият съдебен намира, че тези показания изхождат от
непредубеден източник и се явяват логични, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
(АУАН, Талон за медицинско изследване, Постановление на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателно производство), поради което изцяло се
2
възприемат от съда.
Тази фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди от министъра на МВР както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи.
На следващо място, в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол. В конкретния случай се установява по категоричен начин (от
кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон за медицинско
изследване, Постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателно
производство), че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят
К. е участвал в ПТП, като в хода на извършената проверка се установило, че
същият управлява МПС под въздействие на алкохол. Категорично установено
е, че концентрацията на алкохол в кръвта в случая е била значително над 0,5
на хиляда. В тази връзка са събраните по делото доказателства, според които
жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство Дрегер № 7510 №
ARNA 0178, който отчел 1.37 промила наличие на алкохол в кръвта. За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН. След това на водача бил
издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в УМБАЛ „***” в
град ***, където след проведено изследване, отразено в Протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №
*** г., било установено наличие на алкохол в кръвта 1,02 промила. По случая
е било образувано БП № 245/2018 г., което било прекратено с Постановление
от 20.10.2021 г. на РП-Пловдив, като преписката била изпратена на ОД на
МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за ангажиране на административно-
3
наказателната отговорност на нарушителя. Тези обстоятелства по същество не
се оспорват. Оспорва се дадената правна квалификция и количеството на
установените нива на алкохол, като се твърди в тази връзка налиие на
противоречие, което е препятствало правото на защита. Съдът не споделя тези
възражения.
В тази връзка следва да се има предвид, че в НП ясно е описана
причината за посочване на две различни стойности на отчетения алкохол –
тази, отчетената от дрегера и тази от химическото изследване, като правилно
в случая е взета предвид по-ниската стойност, което е довело и до
прекратяване на воденото наказателно производство и ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водача за по-ниската такава.
Съдът не споделя и възраженията за наличие на противоречие между словна и
цифрова квалификация, доколкото от прочита на АУАН и НП се установява
точно обратното. Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява управлението на
МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Точно за
управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда – а именно
1,02 промила, е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя, което обосновава извод за пълна идентичност между
цифрова и словна квалификция, респ. за конкретно и ясно описание на
допуснатото нарушение. Ето защо и доколкото същото се доказва по
несъмнен начин, жалбата се оценя като неоснователна.
Настоящият съдебен състав не намира основания и за редуциране на
размера на така наложената глоба. Нормата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП предвижда,
че лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, се наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство и глоба от 500 до 1000 лева. Съдът счита, че
административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието. В случая не се отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска обществена опасност на деянието
и дееца, но от друга страна са налице отегчаващи такива, които именно
обосновават налагането на наказание в законоустановения максимум. Довод
за това съдът черпи както от обстоятелството, че в случая отчетеният
резултат е значително над 0,5 промила, почти *** максимума - а именно 1,02
промила, както и от данните, съдържащи се в приложената и приета като
4
писмено доказателство по делото Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.
Отделно от това съдът отчете и характера на процесното нарушение - касае за
умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по
отношение на което е налице изключително висока обществена
чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по
пътищата. Очевидно е, че предходните санкционирания на жалбоподателя не
са изиграли своя поправителен ефект, поради което настоящият съдебен
състав намира, че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да се
изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП, включително и в
частта, касаеща размера на наложената санкция.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото
конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение. По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-010388/03.11.2021 г., издадено от ***
при ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Г. П. К., ЕГН:
**********, е санкциониран с глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и
лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
5
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив:_______________________
6