№ 1199
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20221100504522 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от ЗАД ОЗКІ з.“ АД,
ЕИК *******, срещу постановление от 29.11.2021г., по изп.д.
№20217900402018 по описа на ЧСИ Р.М., за приемане за събиране на
разноски в изпълнителното производство на допълнителен адвокатски
хонорар от 200лв. към вече претендирания такъв. Твърди, че този хонорар не
следва да се събира в изпълнителното производство, навеждайки доводи
относно неприложимостта на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС и
позовавайки се на съдебна практика. Твърди, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е
прекомерна и това е така, тъй като при нейното определяне не следва да се
вземе предвид адвокатското възнаграждение. Моли съда да уважи жалбата,
претендира разноски в това производство.
Препис от жалбата е връчена на взискателя по изпълнителното дело Л.В.
П., който е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва нейната
основателност, като се позовава на факта, че длъжникът, в срока за
доброволно изпълнение не е извършил плащане на дължимите суми, което е
наложило заплащане на допълнителен хонорар от страна на взискателя.
Твърди, че общият размер на вземането от 11 482,75лв. не включва
адвокатския хонорар от 400лв.
ЧСИ Р.М., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви относно
неоснователност на подадена жалба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
1
По молба на взискателя Л.В. П., чрез адв. И.В., е образувано
изпълнително дело №20217900402018 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 на
КЧСИ за принудително събиране на парични вземания на взискателя П., за
които е издаден изпълнителен лист от 20.08.2021г. въз основа на решение
№260291 от 09.06.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по описа на РС- Перник. Към
молбата е представен изпълнителният лист, пълномощно на адв. И.В., с
нотариална заверка на подписа от 11.02.2019г., осъществена от нотариус И.Б.,
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
На 11.10.2021 година ЧСИ изпраща на длъжника и настоящ
жалбоподател покана за доброволно изпълнение (ПДИ), в която е
инкорпорирано и постановление за разноски, като е указана възможността в
двуседмичен срок от получаване на поканата да се извърши плащане, както и
последиците от липсата на плащане в този срок – пристъпване към
принудително изпълнение.
ПДИ е връчена на длъжника на 12.10.2021 година и по делото не са
налични доказателства, че длъжникът е платил към датата на изтичане на
срока за доброволно изпълнение – 26.10.2021година.
На 01.11.2021 година по делото постъпва молба от взискателя, чрез
адв.В., с която страната моли съда да наложи запор върху сметките на
длъжника и се прави искане за събиране на адвокатски хонорар от още 200лв,
доказателства за плащането на който е представения договор за правна
защита и съдействие от 29.10.2021година, удостоверяващ, че сумата от 200лв.
е платена в брой.
На 04.11.2021година ЧСИ М. изпраща съобщение на длъжника-
застраховател, с което го уведомява, че разноските по делото са увеличени с
още 200лв,. което ще се отрази на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Съобщението е
получено от длъжника на 09.11.2021г.
На 04.11.2021г. изпраща запорно съобщение до „О.Б.“ АД, касателно
върху сметките на длъжника в нея.
На 16.11.2021година по делото постъпва възражение от длъжника-
застраховател срещу постановлението на ЧСИ за присъединяване към
разноските на адвокатския хонорар от още 200лв. Препис от това възражение
ЧСИ връчва на взискателя по електронен път на 17.11.2021г. и на
22.11.2021година постъпва отговор от тази страна, с който тя се
противопоставя на възражението на длъжника.
На същата дата постъпва писмо до ЧСИ от „О.Б.“ АД, че сумата от
13 165,92лв. е преведена по сметка на ЧСИ, ведно с платежно нареждане за
тази сума от 15.11.2021г.
На 23.11.2021г. ЧСИ изпраща съобщение за вдигане на запора.
На 29.11.2021година ЧСИ издава постановление, с което отказва да
намали разноските, представляващи адвокатски хонорар от 400лв.
По делото няма категорични данни кога то е връчено на жалбоподателя,
който подава настоящата жалба пред ЧСИ на 13.12.2021година, поради което
2
съдът я приема за процесуално допустима.
По основателността и.
Жалбата е частично основателна и това е така, тъй като допълнителната
молба, с която взискателят е поискал налагане на запори е искане, което
страната е следвало да направи в подадената молба за образуване на
изпълнителното дело, с оглед редовността на молбата. От друга страна след
получаване на поканата за доброволно изпълнение и в законовия срок
длъжникът е могъл и е следвало да престира, тъй като заплащане на
претендираната за принудително изпълнение сума, установена с влязъл в сила
съдебен акт не се явява непосилна за него, с оглед статута му на
застрахователно дружество. Ето защо съдът приема, че касателно
адвокатското възнаграждение жалбата се явява основателна над сумата от
300лв., над която сума постановлението за възлагане следва да бъде
отменено.
По отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, по виждане на състава, с
оглед базата на която се определя тази такса, така, както е формулирана в
Тарифата, в тази база следва да се включи и адвокатското възнаграждение,
тъй като то също подлежи на събиране в принудителното производство, а
също така и подлежи на разпределение, съобразно нормата на чл.136 ЗЗД,
която наред с разпоредбата на чл.722 ТЗ, са единствените, регулиращи
привилегиите при плащане, при осъществено принудително изпълнение по
реда на ГПК, респ. по ТЗ в производството по несъстоятелност. Съобразно
разпоредбата на чл.136 ЗЗД, разноските при разпределение на сумите от
осребряването имат поредност по т.1 от нормата.
Ето защо възражението на длъжника, че адвокатското възнаграждение
не следва да се вземе предвид при изчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ
приема за неоснователно.
Вземането на взискателя, което следва да бъде удовлетворено в това
принудително изпълнение е в общ размер от 12 875,70лв., съобразно
издадения изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
– общо сумата от 13 175,77лв. Съобразявайки т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ, която
гласи, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата
над 10 000 лв, то дължимата такса е в размер на 1 010,55лв.
Изчислените от ЧСИ други прости такси, съобразно сметка от
17.11.2021г. са в общ размер от 1 236,23лв. с ДДС, като в нея е посочена такса
от 905,19лв. по т.26 ТТРЗЧСИ, при определяне на която ЧСИ явно не е
включил адвокатското възнаграждение. Определената от ЧСИ такса е по-
ниска от определената от съда. В постановление за разноски от 11.10.2021
година, общият размер на разноските е сумата от 1 234,19лв. Съобразявайки
този размер на разноските, с изготвената от ЧСИ сметка, която надвишава
първоначалния размер на разноските с 2,04лв., съдът намира, че следва да
редуцира само размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 300лв.
По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това
производство, то съдът намира, че подобно искане не следва да бъде уважено,
3
доколкото настоящето производство е аналогично с производството по чл.248
ГПК и по аргумент, че в производството по чл.248 ГПК разноски не се
присъждат, тъй като това производство няма самостоятелен характер,
поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса (така Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Ето
защо приема, че разноски не следва да бъдат присъдени.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба С ВХ.№26937/13.12.2021Г., подадена от ЗАД ОЗКІ
з.“ АД, ЕИК *******, постановление от 29.11.2021г., по изп.д.
№20217900402018 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 на КЧСИ, за приемане за
събиране на разноски в изпълнителното производство на допълнителен
адвокатски хонорар в частта над 100лв., като оставя без уважение жалбата в
частта касателно размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4