№ 10072
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110127602 по описа за 2021 година
Предявен е от АНДР. М. АЛ. срещу „Н. Б.“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 180 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна на 05.06.2020 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката до
окончателното плащане (съгласно допуснато от съда изменение в о.с.з. на 14.06.2022 г. на
осн. чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК).
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по трудов договор № 128/16.03.2020г., по силата на което е изпълнявал
длъжността „хидроизолаторчик“. На 05.06.2020г., докато е изпълнявал служебните си
задължения на строителен обект в гр. София, жилищна група с магазини, офиси и паркинг в
УПИ III, кв. 54, м. Л., район К. С. - Л. Тюлип 2, етап 1 е претърпял злополука, призната за
трудова с разпореждане № 301**/10.03.2021г. на ТП на НОИ - София град. Твърди, че при
преминаване покрай работната площадка на обичайното си работно място, е бил ударен от
падащо от голяма височина арматурно желязо, в резултат на което получил множество
травматични увреждания, фрактури, дискови протрузии, интензивни и негативни
изживявания, световъртеж и замаяност, главоболие и гадене, затруднено дишане и др. На
ищеца бил издаден болничен лист за временна неработоспособност с продължителен общ
период и му предстояло освидетелстване от ТЕЛК за определяне на процент на трайно
намалена работоспособност. Събитието се отразило негативно и върху психиката на ищеца,
като след инцидента се появили тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и
настъпването на процесния инцидент, съгласно посочените в исковата молба време и място.
Твърди, че е заплатил на ищеца сумата 40 000 лв. във връзка с процесната злополука, като
1
ищецът декларирал писмено, че заплатената сума покрива дължимото обезщетение. Оспорва
инцидентът да представлява трудова злополука, тъй като не е налице причинна връзка
между инцидента и трудовата дейност на ищеца. Излага съображения, че работникът не се е
намирал на обекта, където е следвало да полага труд по време на злополуката, а вина за
настъпването на последната има водачът на кулокрана, допуснал падането на железата,
чийто работодател е третото лице-помагач на ответника - „П. Б.“ ЕООД. Твърди наличие на
груба небрежност от страна на ищеца, доколкото не е спазил указанието на табелите и
изискването в инструктажите да не преминава в обсега на действие на кран за пренасяне на
товари на строителния обект и в съседни обекти. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерно завишен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, отделено е за безспорно по реда на чл. 153 ГПК, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответното дружество към 05.06.2020 г., като на този ден е претърпял
инцидент по време на работа, който е признат за трудова злополука по законоустановения
ред за това (л. 17; 55).
Видно от трудов договор № 128/16.03.2020 г. (л. 133-134), ищецът е заемал при
ответното дружество длъжността „хидроизолаторчик“, код по НКПД 71242003.
Съобразно представената от ищеца и изготвена от ответното дружество като
работодател длъжностна характеристика за длъжността „хидроизолаторчик“ (л. 10)
основните задължения на А.А. са били да участва в процеси по изграждане на
хидроизолация на строителни обекти.
Въз основа на протокол № 16/26.02.2021 г. и разпореждане № 301**/10.03.2021 г. от
преписката на ТП на НОИ – София град за процесния инцидент (л. 15-18) се установява
следният механизъм на процесния инцидент, признат по законоустановения ред за трудова
злополука: Около 9.15 часа на 05.06.2020 г. на работното си място – строителен обект
„жилищна група с магазини, офиси и паркинг на две подземни нива Тюлип 2“, намираща се
в УПИ III, кв. 54, местност „Л.“, район К. С.-Л., при преминаване през работна площадка на
кота -0,75 м. към подземни гаражи на кота – 3,40 м., където е следвало да извършва
хидроизолация, е ударен от падащо от кран арматурно желязо.
По делото е назначена тройна съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено (л. 201-205). Въз основа на това
заключение се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил съчетана травма,
изразена в следните увреждания: разкъсно-контузна рана на меки тъкани на главата в
теменнотилна област; мозъчна контузия, обхващаща травматичен субарахноиден
кръвоизлив, контузия в ляв теменен дял на мозъка, хеморагичен контузионен фокус в
мозъчен ствол на ниво среден мозък, мозъчен оток, фрактура на черепа в дясна тилна
област; фрактури на гръбначни прешлени – C7, Th5, Th6,Th9, Th10; контузия на гръден кош
с фрактура на V, VI, VII, VIII ребра двустранно; контузия на бял дроб; разкъсно-контузни
рани на дясно бедро; контузия с разкъсно-контузна рана на скротум и тестис, прободна рана
на кожата в областта на лява колянна капачка. Получените травми са довели до изразен
2
болков синдром, най-интензивен в първите часове след травмата до времето на прием в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Към момента на хоспитализацията ищецът е бил в коматозно
състояние, приведен е в противошокова зала, интубиран е и поставен на изкуствена
белодробна вентилация, поради което е трахеостомиран. По време на болничния престой на
ищеца са му направени следните оперативни интервенции – извършена по спешност
орхиектомия вляво (отстранен е ляв травматично разкъсан невитален тестис); хирургична
обработка на раните на дясно бедро – почистване/дебридман на некротизирали тъкани,
фасциотомия (разрязване на фасцията) за лечение на компартмент синдром, предизвикан от
кръвоизлив от травматично разкъсани мускули на бедрото; транспедикуларна стабилизация
на ниво Th4-Th7 (спинална фиксация чрез поставяне на титаниеви винтове върху
гръбначния стълб). Установява се въз основа на заключението, че периодът за
възстановяване от травмите на гръбнака е 6 месеца, от извършената орхиектомия е до два
месеца, а от мозъчните травми – 12-24 месеца. Към момента на прегледите от вещите лица,
извършени на 22.03.2022 г. и 31.05.2022 г., при ищеца се наблюдава цялостно
компрометирана стойка, компенсираща нестабилността му – наличие на гибус /гърбица/,
разкрачен стоеж, влошена походка, която се осъществява с помощно средство – бастун, и
придържане от личен асистент. По отношение на мозъчните травми се отчита подобрение,
но са налице и остатъчни зони на травматични увреди, а също така и некореспондираща с
възрастта паренхимна и корова мозъчни атрофии. Налице е увредена моторна реч –
когнитивна дисфазия. Мисловната дейност е затруднена, инициацията е ретардирана. Тези
нарушения имат траен характер и трудно подлежат на обратно развитие. Възможни са
усложнения в ментално-гностичен аспект и във възможността за двигателна активност.
Описани в научната литература са случаи на мозъчни тумори след получени травми на
мозъка. При проведеното психологическо изследване при ищеца се наблюдава
затруднена ориентация, забавени реакции, затруднена артикулация. Наблюдавана е картина
на поведение, характерна за детска възраст – лицето се оставя да бъде обгрижвано, като
заедно с това проявява силна раздразнителност. Въз основа на достъпните анамнестични
данни вещото лице дава заключение, че ищецът е променил начина си на живот – от
работещ мъж със социални контакти се е превърнал в безпомощен и агресивен човек,
очакващ да бъде обгрижван.
С експертно решение № 2122/30.06.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. А.“ – гр. П. (л. 66-
67; 111-112) на ищеца е определена 95 % трайна неработоспособност в резултат на
процесната трудова злополука за срок до 01.06.2022 г.
С експертно решение № 1620/10.05.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р. А.“ – гр. П. (л. 194-
195) на ищеца е определена 95 % трайна неработоспособност в резултат на процесната
трудова злополука за срок до 01.05.2025 г.
В откритото съдебно заседание на 14.12.2021 г. като свидетел на страната на ищеца е
разпитана Миглена Матеева Демирова, негова съпруга. След извършена преценка по реда на
чл. 172 ГПК съдът кредитира тези показания в частта им, съответстваща на събраните по
делото други доказателства относно болките и страданията на пострадалия, а именно –
заключението на съдебномедицинската експертиза, представените медицински документи и
експертни решения на ТЕЛК. Въз основа на тези показания се установява, че след инцидента
А.А. е в трайно влошено физическо и психическо състояние.
Ищецът е представил два документа, които от външна страна представляват изготвена
3
и подписана от ищеца декларация – едната в оригинал (л. 101), другата в препис (л. 53).
Съобразно текста на тези декларации, на 30.07.2020 г. А.А. е заявил, че е получил от
ответника „Н. Б.“ ЕООД лично и чрез съпругата си обезщетение за процесната трудова
злополука в размер на 40 000 лв. Въз основа на кредитираното от съда заключение на
назначената по делото съдебнопочеркова експертиза (л. 196-198) се установява, че
подписите за декларатор в тези два документа не са положени от ищеца АНДР. М. АЛ.. Ето
защо, тези документи се явяват неавтентични (неистински) и следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ вр. чл. 55 КСО работодателят отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт на работника или служителя. На
обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на
трудово правоотношение с ответника ищецът А.А. е претърпял злополука, определена за
трудова със стабилен административен акт, който не е оспорен от страните по съответния
ред.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил риска
от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на трудовите му
функции.
По реда на чл. 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде намалена, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, но само когато същият е действал при груба
небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед на
естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание в нарушение на технологичните правила и
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност (Р. № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV ГО).
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че в процесния случай основна
причина за настъпване на трудовата злополука представлява бездействието на техническия
ръководител на обекта, който не е установил ефикасен контрол върху строителните
работници с цел безопасно извършване на рисковите операции, каквато представлява
процесното преместване на арматурни железа с кулокран. Също така, отговорност носи и
опериращия с кулокрана, извършвал дейност, възложена му от ответното дружество, която
4
дейност е в интерес на възложителя. Ето защо, „Н. Б.“ носи имуществена отговорност
спрямо ищеца за претърпените от последния имуществени вреди при процесната трудова
злополука.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в резултат на
трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че действителният
размер на претърпените неимуществени вреди в резултат на процесната трудова злополука
възлиза на 75 000 лв.
В хода на производството не бяха ангажирани и събрани доказателства, които да
обосновават съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Ето защо, искът за неимуществени вреди следва да се уважи за посочената сума от 75
000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 180 000 лв.
На осн. чл. 84, ал. 3 вр. 86, ал. 1 ЗЗД върху това обезщетение се следва и
претендираната законна лихва от датата на увреждането – 05.06.2020 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, като такива се
претендират от процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. и от ответника.
Процесуалният представител на ищеца – адвокат Я.Д., претендира разноски на осн. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя полагаемо
възнаграждение в размер на 5130, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК от тази сума следва да се
присъдят 41,67 % или 2137,50 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не доказва тяхното
заплащане, предвид което не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК, съобразно изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 3623,42 лв., представляваща
съответна част от дължима държавна такса и възнаграждения за изготвените експертизи,
изплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 200, ал. 1 КТ „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
АНДР. М. АЛ., ЕГН **********, сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.06.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата злополука – 05.06.2020
г., до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв.
ОСЪЖДА на осн. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв „Н. Б.“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Я.Д. Д., с личен № от адвокатския регистър
при Висшия адвокатски съвет – **********, и с адрес на упражняване на дейността – гр.
София, пл. „Позитано“ № 3, ет. 2, офис 10, сумата от 2137,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в исковото производство за процесуално представителство на
5
АНДР. М. АЛ..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Н. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 3623,42 лв., представляваща разноски, от които
ищецът е бил освободен, съразмерни с уважената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6