МОТИВИ към ПРИСЪДА № 171
от 31.10.2017г. по НОХД № 1185/2017г. по
описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу М.Б.Ш. *** за
престъпление по чл.234, ал.1 от НК, извършено на 08.11.2016г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали пледира с оглед събраните по делото доказателства подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Предлага
съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, с
отлагане на изпълнението за срок от 3 години, както и „глоба“ в еднократния
размер на пазарната цена на вещите. На основание чл.234, ал.3 от НК съдът
следвало да отнеме тютюневите изделия в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложените в обвинителния акт факти и тяхната правна квалификация, спира се
само на въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, тъй
като подсъдимия към момента на извършване на деянието бил с чисто съдебно минало,
оказал съдействие на разследващите органи и направил пълно самопризнание. Освен
това, Ш. не осъществявал търговска дейност с процесната стока, а последната
била за лична употреба. Затова защитника моли съдът да определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като изтърпяването на същото бъде
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК. Моли също на подсъдимия да не бъде
налагано предвиденото кумулативно наказание „глоба“, предвид тежкото му
материално положение.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение за държане на акцизни стоки без изискуемия
от закона бандерол. Твърди, че бил тютюнопроизводител и тютюна бил за него.
Моли за по-леко наказание и по-малка глоба, защото нямало как да я плати.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.Б.Ш. е роден на ***г***, български
гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан към датата на
инкриминираното деяние, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични
данни по местоживеене.
Подсъдимият Ш. ползвал въз основа
на пълномощно гаражи с номера № 152 и № 153, собственост на дъщеря му Е. Ш. и
намиращи се в гр.Кърджали, ***. На 08.11.2016г. полицейски служители - св.С. О.
и св.С. М., извършили проверка на ***, гр.Кърджали, когато установили подсъдимият
в гаража си да тегли на кантар найлонова торбичка с нарязан тютюн. На същата
дата било извършено действие по разследване - претърсване и изземване, при което
в гараж № 152 и гараж № 153 били установени общо 72.273 кг. финно нарязан
тютюн. Освен това, в същите гаражи били установени 66 и половина бали суров
тютюн, 4 бр. чували суров тютюн и 1 бр. кашон суров тютюн. Св.К. Ш. посочила в
показанията си, че е производител на тютюн, представила договори за
производство и изкупуване на тютюн съгласно Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия и допълнила, че суровия тютюн бил произведен от нея и
семейството й. Нарязаният тютюн бил собственост на М.Ш., който сам го нарязал
на дребно. Като суровина бил използван суров тютюн, произведен от св.Ш. и
семейството й. Подсъдимият М.Ш. обяснил, че е нарязал тютюна за пушене за себе
си, за свои близки и познати.
От изготвената по делото съдебна
стоково-оценителна експертиза се
установило, че нарязания тютюн представлява тютюнево изделие - „тютюн за пушене
(за
лула и цигари)“ съгласно ЗАДС. Общото количество на нарязания тютюн било
72.273 кг., пазарната му стойност възлизала на 14 454.60 лв., а дължимият
акциз съответно на 10 985.50 лв. Намереният у подсъдимия нарязан тютюн
отговарял на изискванията на чл.12 от ЗАДС.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите С. О., С. М., К. Ш., К. А. и Р. Р., кредитирани изцяло като логични,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; от
обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство, на които съдът също дава вяра; заключението на вещото лице Д.Д. по извършената съдебна стоково-оценителната експертиза; Протоколи за претърсване и
изземване от 08.11.2016г., ведно с фотоалбум; Протоколи за претърсване и
изземване от 09.11.2016г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 10.11.2016г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 08.09.2017г., ведно с фотоалбум; Протокол за
доброволно предаване от 28.12.2016г.; Протокол за доброволно предаване от
25.01.2017г.; Договор за производство и изкупуване на тютюн № 000359 от
06.01.2016г.; Договор за наем на недвижими имоти от 11.01.2016г. и квитанция
към договора; Предавателно-приемателен протокол № 060086 от 23.12.2016г.;
Договор за производство и изкупуване на суров тютюн № 002984 от 30.03.2016г.;
Предавателно-приемателен протокол № 11058 от 23.01.2017г.; Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с Изх.№ 33/2017г. на Агенция по
вписванията; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с Изх.№
336/2017г. на Агенция по вписванията; Пълномощно с нотариална заверка на
подписите рег.№ 16075 от 21.12.2015г.; Протокол за доброволно предаване от 08.11.2016г.; Протокол за
личен обиск на лице от 08.11.2016г.; Протокол от 08.11.2016г. за полицейска
проверка на помещение без съгласието на собственика или в негово отсъствие; Постановление
на РП-Кърджали от 08.09.2017г. за разпореждане с веществени доказателства; Характеристична справка на подсъдимия; Справка
за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както и другите събрани в хода на досъдебното
и съдебното производтво писмени и веществени доказателства. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
От установената по делото фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
На подсъдимия М.Ш. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Последното е престъпление против
отделните стопански отрасли. Обект на посегателство са обществените отношения,
гарантиращи правото на държавата да събере определен еднократен косвен данък -
акциз, който се налага на законово определени стоки. Съответното заплащане на
този данък се удостоверява със залепването върху съответната стока на бандерол.
По този начин е защитен интереса на държавата - в хазната да постъпи
определената парична сума за производството и търговията с определените акцизни
стоки. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.234,
ал.1 от НК се изразява в продажба и/или държане на акцизната стока. От
субективна страна деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл.
При изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът прие, че М.Ш.
от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.234,
ал.1 от НК във втората форма на изпълнителното деяние - държане на акцизни
стоки без бандерол. От обективна страна - на 08.11.2016г. в гр.Кърджали е държал акцизни стоки -
72.273 кг. тютюн за пушене по смисъла на чл.2 и чл.12 от Закона за акцизите и
данъчните складове, на стойност 14 454.60 лв., без бандерол, когато такъв
се изисква по закон - чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия, като случая е немаловажен. Безспорно установено е,
че инкриминираните тютюневи изделия не са имали поставен бандерол. Същите са
акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 и чл.12 от Закона за акцизите и данъчните
складове и поставянето на бандерол върху тях при условията на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите
и свързаните с тях изделия е било задължително. Проценото деяние
не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Маловажността на случая се определя с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Обществената
опасност на деянието при маловажен случай е значително по-ниска в сравнение с
тази при обикновените случаи на престъпление от този вид. По настоящото дело
стойността на предмета на престъплението е общо в размер на 14 454.60 лв.,
а дължимия акциз за тютюневите изделия възлиза на 10 985.50
лв. Посочената пазарна стойност в никакъв случай не може да бъде
преценена като изключително ниска и не отличава деянието от обикновените случаи
на престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Случаят не е маловажен и поР. това, че с
деянието се нарушават предписания на акцизното законодателство, което урежда
обществени отношения с по-висока степен на защита. То неминуемо води и до щети
за бюджета, изразяващи се в неплащане на дължимия акциз. Затова настоящата
инстанция приема, че извършеното от М.Ш. в конкретния случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление
по чл.234, ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че упражнява фактическа власт над предмета на
престъплението - общо 72.273
кг. тютюн за пушене, както и, че същия няма изискуемия по закон
бандерол. Съзнавал е още, че това негово поведение е противоправно, тъй като тютюневите
изделия е следвало да имат поставен бандерол, за да е налице платен акциз за
тях. Затова съдът приема, че подсъдимия е съзнавал обществено опасният характер
на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
него и е искал настъпването им, без да има значение целта на неговото поведение
- да продава тютюневите изделия на трети лица или да ги ползва лично той.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.Ш., съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.234, ал.1 от НК - „лишаване
от свобода” от една до шест години, „глоба” до 10-кратния размер на пазарната
цена на продаваните стоки и „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в
производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от
свобода” като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия
текст, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и
условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен
посочените разпоредби, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието - типична за този вид престъпление; степента на обществена опасност на
дееца - ниска, предвид необремененото му съдебно минало към инкриминираната
дата; смекчаващите отговорността обстоятелства - положителните характеристични
данни на подсъдимия, съдействието, което е оказал още при разследването за
разкриване на обективната истина по делото и липсата на предходни осъждания към
датата на деянието; отегчаващите отговорността обстоятелства - високата
стойност на предмета на престъплението. Тъй като Ш. се съгласи съдебното
производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
Глава 27 от НПК, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. В случая съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства,
които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените
обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание към минималния предвиден размер, а
именно 12
месеца „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3. Така на дееца бе
наложено наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия не е осъждан, а срока на наложеното му
наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че
за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на дееца не е
наложително той да го изтърпи реално, поР. което наказанието бе отложено с
изпитателен срок от 3 години. На М.Ш. бе наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 2 000 лв., съобразно имотното му
състояние и обуславящите отговорността обстоятелства. Не са налице предпоставки на подсъдимия да бъде
наложено и наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй като
такива права той не притежава.
На основание чл.234, ал.3 вр. чл.53, ал.1
б.”б” от НК съдът постанови да
бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението: обект № 1 -
13.55 кг. ситно нарязан тютюн, обект № 2 - 15.60 кг. ситно нарязан тютюн, обект
№ 3 - 1 кг. ситно нарязан тютюн, обект № 4 - 10 кг. ситно нарязан тютюн, обект
№ 5 - 12.65 кг. ситно нарязан тютюн, обект № 6 - 6.50 кг. ситно нарязан тютюн,
обект № 7 - 10.25 кг. ситно нарязан тютюн, обект № 8 - 2.65 кг. ситно нарязан
тютюн, обект № 9 - 0.73 кг. ситно нарязан тютюн, съдържащи се в три броя
кашони, както и представителни проби от
ситно нарязан тютюн.
Настоящата инстанция постанови какво да стане
и с останалите веществените доказателства след влизане на присъдата в
сила, а именно: ел. везна „Silver
Crest“ и прозрачна пластмасова купа, да бъдат отнети в полза на
държавата; бяло листче с надпис „басми и катерини“, парчета от лист хартия с
имена и цифри, черен флакон с надпис „Air Freshner“, зелена найлонова торбичка и 6 броя секретни
ключове, да се върнат на М.Б.Ш. с ЕГН **********
***; 1 бр. Договор за
производство и изкупуване на тютюн № 000359 от 06.01.2016г., 1 бр. Договор за
наем на недвижими имоти от 11.01.2016г. и квитанция към договора, 1 бр.
Предавателно-приемателен протокол № 060086 от 23.12.2016г., 1 бр. Договор за
производство и изкупуване на суров тютюн № 002984 от 30.03.2016г. и 1 бр.
Предавателно-приемателен протокол № 11058 от 23.01.2017г., да се върнат на К.Б.Ш. с ЕГН ********** от гр.Кърджали.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият М.Б.Ш. да
заплати сумата от 96.60 лв.,
представляваща направени на досъдебното производство разноски, по сметка на
органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: