Решение по дело №448/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 156
Дата: 10 май 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20162100900448
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

154                                                              10.05.2017г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   Първо гражданско отделение

Десети април  две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар:  А.Ц.

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

т.д.№ 448 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 представлявано от И. Г. Д.-М.- изпълнителен директор и Е. Д. К.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Илина Димитрова Колева, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №7, ет.2, срещу Н.И.И., ЕГН **********, с адрес гр. Н., ул. „С. С. К. и М.“ № **, с посочено правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, с посочена цена на иска 38252,93лв., с искане съда да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата от 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008г.; 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки /- редовна лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / - санкционираща лихва върху главницата, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2012г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност се предявява иск в случай, че установителния иск бъде счетен за неоснователен да бъде осъден ответника Н.И.И., ЕГН ********** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като правоприемник - цесионер на Банка ДСК ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.: 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, и 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки / - редовна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / -санкционираща лихва, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012 г.

Твърди се, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2018 г. „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на Н.И.И., ЕГН ********** кредит в размер на 40 000.00 лева /четиридесет хиляди лева /, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 40 000.00 лева, която сума е усвоена от титуляра на 24.01.2008 г. Посочва се, че договорът за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г. е подписан от титуляра Н.И.И. на стр. 2 на мястото предвидено за полагане на трите имена, адрес и подпис на титуляра – кредитополучател с което същият се съгласява безусловно със съдържанието на договора за кредит за текущо потребление. Твърди се, че съгласно т. 2 от договора за кредит срокът за издължаване на кредита е 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на усвояването му, т.е. до 24.01.2018 г.  Същият посочва още, че на основание т. 6 от договора за кредит, за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 5,19 %, стандартната надбавка е в размер на 1,31 % процентни пункта, или лихвения процент по кредита е общо 6,50%. На основание чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта. Поради неизпълнение на горните условия се твърди, че на 29.06.2011 г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем съгласно чл. 19.2 от Общите условия към договора и „БАНКА ДСК" ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.

Твърди се още, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.08.2012 г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* (понастоящем "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е придобило процесното вземане срещу кредитополучателя Н.И.И., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 16.08.2012 г.

Ищецът посочва, че на базата на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД е изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за извършената цесия до Н.И.И. на адреса, посочен от длъжника в договора за кредит, заверено копие на което се предоставя към настоящата искова молба. Доставянето на уведомлението за прехвърлянето на дълга до ответника Н.И.И. е удостоверено именно от приложените в копия обратна разписка, видно от съвпадащия идентификационен код на пратката (отбелязан върху самото уведомление) и придружаващата го обратна разписка, получена лично от адресата - *PSFABG002U7ZZ*, поради което ищецът счита, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Посочва се и задължителна практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.

Ищецът заявява желанието си при евентуалност да се  приеме от съда, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2012 г. и Изпълнителен лист от 21.01.2012 г. "ОТП Факторинг България" ЕАД е образувало срещу длъжника Н.И.И. изп. дело № 195/2016 г. по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, per. № 706 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Бургас. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело е постъпило писмено възражение от Н.И.И. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2012 г.

Ищецът посочва, че  предвид горното на основание чл.415, ал.1 от ГПК за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия установител иск в законоустановения едномесечен срок. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски. Представя доказателства.

Ответникът Н.И.И., редовно уведомен с препис от исковата молба, подава писмен отговор в определения от закона срок, в който оспорва изцяло предявените основен и евентуални искове като неоснователни и недопустими, като твърди, че не е спазен от страна на ищеца преклузивния едномесечен срок за неговото предявяване. Твърди, че дружеството- ищец не притежава надлежна процесуална легитимация, за да бъде страна по иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Същият заявява още, че оспорва твърдението на ищеца за надлежното му уведомяване за настъпилата цесия, аргументирани е упълномощаване от страна на „Банка ДСК" ЕАД, с пълномощно, по което липсва достоверна дата и нотариална заверка на подписите на представляващите банката. Посочва, че и към настоящия момент с Банка „ДСК“ има отношения по договора за кредит и никой от нейните представители не го е уведомил за сключването на този договор, съответно за прехвърлянето на вземането й. Посочва още, че не е било изпълнено изискването на чл. 99, ал.4 ЗЗД за уведомяването му за извършената цесия от стария кредитор „Банка ДСК” ЕАД, поради което и прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо него. Оспорва още, че с известие за доставяне № ИД PSFABG002U7ZZ му е връчено представеното по делото писмо от 03.09.2012г на „ОТП Факторинг България” ЕООД. Твърди, че идентификационния код върху писмото от 03.09.2012 г. е поставен допълнително от ищеца за нуждите на процеса.  Ищецът заявява, че независимо от това, видно от представеното по делото писмо от 03.09.2012г на „ОТП Факторинг България" ЕООД, същото е подадено от новия кредитор, а не от стария такъв, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Посочва, че изискването на посочената законова разпоредба е императивно и предоставянето на това право от стария на новия кредитор, представлява заобикаляне на закона. Ответникът заявява още, че в обсъжданото писмо е посочено „изрично пълномощно от 03.09.2012г.“, което никога не му е било представяно, за да се убеди в обема на предоставените на новия кредитор права, както и дали в тях се включва правото за уведомяване на длъжника. Същият посочва, че по делото е представено пълномощно без дата на издаване и без нотариална заверка на подписите на упълномощителите, като посочва, че оспорвам същото като неистинско и съставено за нуждите на настоящия процес.

            Твърди, че не е бил надлежно уведомен от кредитора „Банка ДСК" ЕАД, за настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията му, така както изисква чл.60, ал.2 от ЗКИ, преди издаването на Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ЕПК. Поради горното и след като при издаване на Заповед №61/20.01.2012г. по ч.гр.д.№58/2012г. по описа на PC Несебър, същият счита, че не са били представени доказателства за предсрочната изискуемост на претендираното вземане и заповедта е незаконосъобразна. Възразява срещу евентуалното искане да бъде прието, че е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането с връчване на ПДИ и приложената към нея Заповед за изпълнение, като твърди, че законът изисква изрично уведомяване на длъжника от страна на кредитора, с нарочно едностранно изявление за предизвикване на предсрочната изискуемост.  Посочва, че волята на кредитора за предизвикване на предсрочна изискуемост на вземането, не може да бъде извличана по тълкувателен път от други документи, още повече от изявления на трети лица (в случая Районен съд Несебър). Възразява и срещу направеното  искане от ищеца при условията на евентуалност да се приеме, че с исковата молба е бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането на Банка ДСК, тъй като закона изисква това уведомяване да е извършено от кредитора, преди подаването на заявлението за издаване на Заповедта за незабавно изпълнение, като моли евентуалния осъдителен иск да не бъде приеман за разглеждане по настоящото дело. Възразява срещу разглеждането на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства.

С допълнителната искова молба  ищецът   поддържа наведените доводи и твърдения по фактите от исковата молба, уточнява, че заповедното производство по ч.гр.д №58/2012 г. по описа на РС- гр. Несебър е със заявител Банка „ДСК“ ЕАД, като вземането е в последствие прехвърлено с договор за цесия на ищеца и повтаря петитума от исковата молба включително предявения при условия на евентуалност осъдителен иск.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените обективно съединени установителни искове са допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условие на евентуално съединяване следните претенции :

Иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 представлявано от И. Г. Д.-М.- изпълнителен директор и Е. Д. К.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Илина Димитрова Колева, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №7, ет.2, срещу Н.И.И., ЕГН **********, с адрес гр. Н., ул. „С. С. К. и М.“ № **,      с посочена цена на иска 38252,93 лв., с искане съда да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата от 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008г.; 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки /- редовна лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / - санкционираща лихва върху главницата, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2012г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и при условие на евентуалност , ако съдът приеме, че предявеният установителен иск е неоснователен поради обстоятелството , че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането преди датата на подаване на заявулението по чл.417 от ГПК , Иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД,   да бъде осъден ответника Н.И.И., ЕГН ********** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като правоприемник - цесионер на Банка ДСК ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г.: 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, и 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки / - редовна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки /- санкционираща лихва, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г.

Не се спори между страните, че между ответника и Банка „ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за  текущо потребление от 24.01.2008 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 40 000 лв. и е уговорен срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояването му, т.е. до 24.01.2018 г.

Не се спори, че след като се е снабдила с изпълнителен лист в проведеното заповедно производство Банка „ДСК“ ЕАД е цедирала проценото вземане на ищеца в производството. Съгласно задължителната практика на ВКС , ТР №4/2014  по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС, искът по чл.422 от ГПК може да бъде предявен и от частният правоприемник на заявителя, поради което съдът е приел, че ищецът е надлежна страна по спора.

От представените писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последните плащания по кредита са извършени от ответника на 26.05.2011год. Съгласно чл.19, ал.2 от Общите условия към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 29.06.2011год. От заключението на вещото лице се установява , че към датата на заявлението е налице непогасена главница в размер на 34023,35лв. и договорна лихва в размер на 3009,56лв., която следва да бъде намалена със сумата от 573,50лв., съобразно направената от вещото лице корекция в о.с.з. на 10.04.2017год.

Спорно между страните са  твърденията на ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично на основание чл.19, т.2 от Общите условия към договора на 29.06.2011 г., както и че ответникът е бил своевременно уведомен за настъпилата, според кредитора, автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Ответникът спори и че е бил своевременно уведомен за извършената цесия от кредитора Банка „ДСК“ ЕАД на ищеца в настоящото производство. Оспорени са като неистински представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: Писмо от 03.09.2012 г. (лист 39 от приложеното към настоящото дело гр. д №5100/2016 г. по описа на РС- гр. Бургас), пълномощно без дата на издаване и нотариална заверка на подписите на упълномощителите .

По отношение на направените оспорвания на датите на съставяне на оспорените доказателства , съдът , с оглед липсата на вписана дата на съставяне на доказателствата и липсата на доказателства за точната датата на съставянето им , приема , че същите са били съставени най-късно към датата на представянето им пред съда в настоящото  производство – 09.09.2016год. , която дата се установява от приложеното ч.гр.д.№5100/2016год. По описа на РС-Бургас. Следователно както пълномощното, с което цедентът Банка ДСК упълномощава  цесионера – ищец в настоящото производство да уведоми ответника за цесията , така и уведомлението за извършената цесия са съществували към датата на подаване на исковата молба  по чл.422 от ГПК.

По отношение на датата на уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът намира, че ищецът не твърди, че уведомяването  е извършено преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, което е предпоставка за отхвърляне на претенцията по чл.422 от ГПК, поради следното :

Предмет на производството по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на правото , което е предявено по реда на заповедното производство. Видно от посоченото в т.9, 12 и 14 от заявлението по чл.417 от ГПК се иска плащане на дължимото, описано по идентичен начин  в заявлението и исковата молба..

Видно от текста на чл.422 от ГПК , производството цели установяване на съществуването на вземането , предмет на заповедното производство, към момента на подаване на заявлението –аргумент от текста на чл.422, ал.1 – към кой момент се счита предявен иска. При разглеждането на иска, съдът е обвързан с индивидуализацията на вземането, така, както е направена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В настоящия случай вземането е описано по начин идентичен с изписването в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е съществувало  във вида, в който е заявено към датата на подаване на заявлението, което се установява от представените писмени доказателства .

В производството по чл.417 от ГПК заявителят е твърдял настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор на основание чл.19,2 от общите условия към договора. Видно от текста на същите предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. Предвид наличието на задължителното тълкуване на чл.417 и чл.418 от ГПК , направено с ТР №4/2014  по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС – „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.“ Следователно към датата на подаване на заявлението не е било налице изискуемо задължение на ответника към цедента , респективно такова не е било придобито от цесионера при сключване на договора за цесия. След като заповеди за изпълнение се издават само за за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК, но не е представено доказателства за уведомяването на длъжника към датата на подаване на заявлението , то следва да се приеме , че вземането , за което е издадена заповедта не е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. 

Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде оставен без уважение.

По отношение на предявения при условие на евентуалност осъдителен иск , съдът, след преценка на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При приемане на иска за съвместно разглеждане съдът е взел предвид, че е налице разлика във фактическите основания на предявения иск , а именно , твърди се, че уведомяването за настъпилата по волята на кредитора предсрочна изискуемост се извършва с предявяване на иска , съответно е съобщено на длъжника с връчването на исковата молба. С оглед на обстоятелство , че при произнасяне на решението съдът е длъжен да съобрази всички настъпили след предявяване на иска факти, то следва да се прецени наличието на изискуемо вземане до датата на постановяване на решението. По тази причина , съдът намира, че следва да приеме, че след връчването на преписа от исковата молба и приложените към нея доказателства на ответника е настъпил ефекта на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит. Съдът не приема за основателно възражението на ответника, че е не е уведомен своевременно за сключения договор за цесия , доколкото с връчване на исковата молба е узнал и за извършената цесия , дори това да не е станало с представеното от ищеца уведомление. Не се оспорва сключения договор за цесия между кредитора по договора за банков кредит –Банка ДСК АД и ищеца в производството, поради което датата на връчването на уведомлението е от значение единствено в случай , че междувременно длъжникът – ответник плати на цедента , какъвто факт не се твърди , нито се установява от събраните доказателства. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява , че към датата на подаване на исковата молба сумата на неплатените погасителни вноски по договора за потребителски заем на ищеца е в размер на 46387,03лв., т.е. превишава значително сумата от неплатени вноски за главница и договорна лихва, претендирани с исковата молба. Неоснователно е единствено искането за заплащане на санкционираща лихва в размер на 1152,90лв. за периода от 16.09.2012 год.-16.01.2012год. , защото в периода все още не е настъпил ефекта на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, по причини изложени по-горе.

Съдът намира предявеният иск за заплащане на сумите произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., както следва : 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, и 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки / - редовна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г., за частично основателен със следните аргументи :

Видно от представените доказателства между ответника и Банка „ДСК“АД е сключен Договора за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., по силата на който ответникът е получил сумата от 40 000лв. , която е следвало за върне на банката при спазване на уговорения погасителен план, на месечни вноски. Ответникът е преустановил плащането на вноските към м.септември 2011год. Позовавайки се на правото си , съгласно чл.19.2 от Общите условия към договора , кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем , като се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК. След снабдяването си с изпълнителен титул банката е цедирала вземането на ищеца в настоящото производство. Ответникът е уведомен както за договора за цесия , така и настъпилата предсрочна изискуемост при получаването на препис от исковата молба и доказателствата към нея. Не се твърди и не се доказва от страна на ответника да е извършвал плащания по договора за кредит след датата на последната вноска на 15.09.2011год. , в размер на  573лв. , посочена от вещото лице в приетата ССч.Е. Не се твърди плащане както към цедента, така и към цесионера. Съдът приема , че са настъпили предвидените в чл.19.2. от Общите условия на договора за кредит предпоставки , даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем , както и че претендираните вноски са такива с настъпил падеж , поради което същите биха били изискуеми дори да не бяха налице предпоставките за предсрочна изискуемост. На същото основание са дължими и изискуеми и изтеклите договорни лихви с настъпил падеж, които са предмет на претенцията. Не са дължими санкциониращите лихви , доколкото основанието за начисляването им е обвързано с настъпването на предсрочната изискуемост , а същата е породила ефект след уведомяването на длъжника, т.е. в по-късен момент от периода , за който се претендират санкциониращите лихви.

Мотивиран от горното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД  за заплащане на главница в размер на главница в размер на 34023,35лв. и договорна лихва в размер на 3009,56лв.съобразно заключението на вещото лице, която следва да бъде намалена със сумата от 573,50лв.

По отношение на дължимата държавна такса в производството , съдът намира , че с оглед на обстоятелството , че в настоящия случай са евентуално съединени искове, по първият от които държавната такса е в размер ан 2% от претенцията , а по осъдителния иск за същите суми , дължимата държавна такса е 4%, то ищецът следва да довнесе 2% върху претендираната сума – 765,06лв., каквато държавна такса би му била събрана , в случай , че направи изменение от установителен към осъдителен иск в хода на производството.

По отношение на разноските , в тежест на ответника е заплащането на направените от ищеца разноски 1465,06лв., редуцирани съобразно отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК на 732,53лв.

 

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 представлявано от И. Г. Д.-М.- изпълнителен директор и Е. Д. К.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Илина Димитрова Колева, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №7, ет.2, срещу Н.И.И., ЕГН **********, с адрес гр. Н., ул. „С. С. Ки. и М.“ № **,    с посочена цена на иска 38252,93 лв., с искане съда да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата от 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008г.; 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки /- редовна лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / - санкционираща лихва върху главницата, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2012г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №61/20.01.2012год. , постановена по ч.гр.д.№58/2012 на РС-Несебър и издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, с адрес гр. Н., ул. „С. С. Ки. и М.“ № **,     да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 представлявано от И. Г. Д.-М.- изпълнителен директор и Е. Д. К.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Илина Димитроваа Колева, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №7, ет.2,  сумата от  36 459,41 лв.,  произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата от 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008г.; 2436,06 лева  - неплатен остатък редовна лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.09.2016г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 732,53лв., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважения размер, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 представлявано от И. Г. Д.-М.- изпълнителен директор и Е. Д. К.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Илина Димитрова Колева, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №7, ет.2,   да заплати на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд –Бургас , държавна такса в размер на 765,06лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

СЪДИЯ: