РЕШЕНИЕ
№ 13313
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110162164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Г. М. Ш., ЕГН **********, и Т. И. Д., ЕГН
**********, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземане спрямо ответниците, при условията на солидарна отговорност,
за сумата от 2183,67 лв., представляваща дължима главница за периода от 25.11.2021 г. до
25.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането,
и за сумата от 821,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2020 г.
до 25.01.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 34088/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че на *** г. бил сключен
Договор за банков кредит № ***/*** г. между кредитополучателите Ш. и Д. от една страна, и
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД от друга, по силата на който била отпусната в
заем сумата от 9100 лв. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта. ГПР
по процесния договор бил в размер на 20,64 %, а годишната лихва била в размер на БЛП на
банката в лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към момента на подписване на
договора била на стойност от 8,7907 % годишно. Крайният срок за погасяване на кредита
бил 25.01.2023 г., а плащането разпределено на 120 анюитетни месечни вноски, включващи
главница и лихва, всяка в размер от 164,52 лв. Твърди, че ответниците са преустановили
погасяването на кредита, като останало непогасено задължение в размер на 11 496,59 лв.,
включващо главница и договорна лихва. Поддържа се, че на 19.12.2019 г. бил сключен
договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ и „С.Г.Груп“ ЕАД, по силата на който
последният придобил вземанията срещу ответниците по настоящото дело, възникнали от
1
процесния договор за кредит, а с последващ договор за прехвърляне на вземания от
11.12.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД ги прехвърлил към настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Твърди се, че в тази връзка до ответниците било изпратено писмено съобщение с
уведомление за извършените цесии, като пратките били върнати в цялост, като непотърсени.
Излага твърдение, че към исковата молба има приложени уведомления по чл. 99, ал.3 от
ГПК, с оглед което моли същите да бъдат връчени на ответниците и да се зачете тяхната
сила при постановяване на решението по същество. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли
за изискване и прилагане по настоящото производство ч. гр. д. № 34088/2022 г. по описа на
СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. Ш., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Ч. П., с който оспорва да е страна по сочения в исковата молба
договор за кредит. Поддържа, че договорът бил недействителен, като не е породил своето
правно действие. Оспорва твърдяната сума да е била предоставена на ответника. Оспорва да
е получил надлежно уведомление за извършените две цесии. Сочи, че уведомлението,
приложено към исковата молба, не поражда действие, доколкото изхожда от цесионера, а не
от стария кредитор. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Прави възражение за нищожност на договорите
за цесия, поради липса на предмет. Оспорва договорите за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) като недействителни, доколкото същите били неавтентичен, като
подписани от лица, които не са посочени като представляващи дружествата. Моли за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. И. Д., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. И. Ц., с който оспорва като неоснователни
исковите претенции, поради погасяването им чрез извършено плащане. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
В настоящото производство са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК, с искане
съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците Г. М. Ш.,
ЕГН ********** и Т. И. Д., ЕГН **********, дължат на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД, с
ЕИК *********, сумите в размер на 2183,67 лева – представляваща непогасена главница по
Договор за банков кредит № ***/*** г., и сумата от 821, 28 лева - договорна лихва, дължима
по същия Договор за банков кредит, за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 34088/2022 г. по описа
на СРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
24.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция за главница е с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка
с чл. 79, ал. 1 и чл.99 от ЗЗД, а претенцията за лихва е с пр. осн. чл. 430, ал. 2 от ТЗ във вр. с
чл.9 и сл. ЗПК.
Ответникът Ш. е заявил възражения за нищожност на договорите за цесия, поради
липсата на предмет. Оспорил е същите и като недействителни, доколкото били подписани от
лица, които не са посочени като представляващи дружествата. Заявено е било и
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата с
правна квалификация чл. 110 от ЗЗД /за главницата/ и по чл. 111, б. "в" от същия закон по
отношение на претенцията за лихва, а от страна на ответника Д. е заявено и
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми.
2
По допустимостта на предявените искове:
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимирани ответници. Налице е правен интерес от воденето на установителните искове, с
оглед подадените възражения от длъжниците срещу издадената в полза на ищеца ЗИ, а
претенцията е заявена в преклузивния едномесечен срок, пред местно и родово
компетентния съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора:
Установява се от писмените доказателства по делото /приложените Договор за банков
кредит № ***/*** г., сключен между кредитополучателите Г. Ш. и Т. Д. от една страна, и
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД от друга, и Погасителния план към него/, че
между посочените лица е възникнало облигационно заемно правоотношение, по силата на
което „ПИБ“ АД е отпуснало на кредитиполучателите Ш. и Д., сумата от 9100 лв., при ГЛП
от 18 %, ГПР от 20,64 % и при уговорен размер на договорната лихва от 10642,98 лв. или
общо дължим размер по договора от 19949,98 лв., която сума кредитополучателите следвало
да върнат в срок от 120 месеца, на равни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
164,52 лв., с първа падежна дата – 25.02.2013 г. и последна дата – 25.01.2023 г. След
настъпване на изискуемостта на вземанията, с два последователни договора за продажба и
прехвърляне на вземания, първия от 19.12.2019 г., кредиторът „ПИБ“ АД е прехвърлил
вземанията си срещу ответниците /описани подробно по размер в Приложения № 1 към
съответните договори за цесия/ към цесионера „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие „С.Г.Груп“
ООД ги е прехвърлил към настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с договор от 11.12.2020 г.
За цесиите и предсрочната изискуемост, ответниците били уведомени от адв. Ж. Д., като
пълномощник на „ПИБ“ АД и „С.Г.Груп“ ООД, съгласно приложените по делото
пълномощни /на стр.38-40/.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г. към Рамков
договор за цесия от с.д. между „ПИБ“ АД и „С.Г.Груп“ ООД, вземанията по процесния
договор за банков кредит № ***/*** г. с посочен клиент Г. М. Ш., в общ размер на 11
496,59лв., са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. На 20.12.2019 г. видно от потвърждение за
цесия, подписано от упълномощени длъжностни лица от името на цедента „ПИБ“ АД е
потвърдено извършеното прехвърляне на вземания в полза на „С.Г.Груп“ ООД, като със
същото цедента е потвърдил също, че е получил изцяло покупната цена за прехвърлените
вземания. Видно от Договора за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. и Приложение № 1
към него, „С.Г.Груп“ ООД също са прехвърлили вземанията си към ответниците, съгласно
Договор за кредит №№ ***/*** г. /описан под № 208/, като и тази цесия е потвърдена
надлежно от упълномощения за това представител на прехвърлителя /цедента/ управителя
Ц..
По делото е прието заключение /без възражения от страните/ на допуснатата по искане
на ищеца Съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата отпусната на
кредитополучателите в размер на 9 100, 00 лв. е усвоена еднократно, чрез заверяване на
разплащателна сметка с IBAN: *** /с титуляр ответника Т. Д./ за погасяване на
съществуващи задължения по кредитна карта с договор № *** г., като в основанието за
превода е било вписано „усвояване на кредит № № ***/*** г. на Г. М. Ш.“ и на същата дата
след превода, е платена такса управление на кредит и е извършено погасяване на
задълженията по кредитната карта. Вещото лице е установило още, че в изпълнение на
договора за кредит, кредитополучателите са извършили плащания в общ размер на 6 862, 28
лв., преди да преустановят погасяванията от м.05.2015 г., с която сума са били погасени част
от главницата – до размер от 936, 33 лв.; договорна лихва – до размер от 5 435, 23 лв.; лихви
върху просрочена главница – до размер от 466, 47 лв. и такса за поддръжка на
разплащателна сметка – 24,25 лв. Според заключението на експертизата, претендираните в
настоящото производство договорни лихви в размер на 821, 28 лв. съставляват договорната
3
лихва, дължима от кредитополучателите за периода от 25.11.2020 г. до 25.01.2023 г. (те. за 27
бр. месечни вноски). Същевременно, за посочения в ИМ период от 25.11.2021 г. до
25.01.2023 г. задълженията за главница от вноски с настъпил падеж възлизат в размер на
2 191, 66 лв., от която сума с ИМ се претендират само 2183,67 лв.
Установява се също от ССчЕ, че неплатените вноски по главницата от страна на
кредитиполучателите са всички, с падеж от 25.10.2015 г. до 25.01.2023 г., както и частично
вноската с падеж от 25.04.2015 г., а неплатени вноски за договорната лихва са частично
вноската с падеж 25.09.2016 г., и всички вноски с падеж между 25.10.2016 г. и 25.01.2023 г. В
производството обаче не се претендират изцяло неплатените задължения, а само част от
същите. Видно още от заключението е, че титуляр на сметката, по която е усвоен кредита е
ответника Т. Д., а погасявания по кредита са извършвали и двамата кредитополучатели, като
последното плащане е от 30.08.2017 г. в размер на 2050,00 лв., извършено от ответника Д., с
която сума са били погасени договорни и наказателни лихви. След тази дата, нито един от
кредитополучателите и настоящи ответници не е извършвал погасявания по кредита. В този
смисъл, възражението на ответника Т. Д., заявено в ОИМ, че вземанията на ищеца са
недължими, поради погасяването им чрез плащане, е неоснователно и недоказано, при
нарочно възложена доказателствена тежест за ответниците.
Заключението на ССчЕ, съдът кредитира изцяло, като го намира обективно,
компетентно дадено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото. Същото е
прието като неоспорено от страните и за съда няма основания за се съмнява в неговата
правилност.
В хода на съдебното дирене не се установи преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение длъжниците, настоящи ответници да са били уведомени
за настъпване на предсрочната изискуемост. Видно е от приложените по делото известия за
доставяне, че на обявените по договора за кредит адреси на кредитиполучателите,
цесионера, чрез упълномощеното адвокатско дружество е изпратил уведомления за
предсрочната изискуемост и за извършените цесии, които съобщения са били доставени до
адресатите, но не са получени, тъй като същите не са ги потърсили, след оставените им
съобщения. В хода на настоящото производство обаче, тези уведомления са връчени
надлежно на процесуалните представители на ответниците адв. П., за ответника Ш. и адв. И.
– за ответника Д.. Отделно от горното, към датата на приключване на устните състезания в
настоящото исково производство, всички задължения по процесния договор за кредит са
окончателно падежирали /крайния падеж е настъпил на 25.01.2023 г. /а исковото
производство е образувано през м. 11.2023 г./.
Практиката на ВКС по подобен род дела наложи разбирането, че предсрочната
изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 от ЗКИ, не настъпва автоматично с факта на
неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо нарочно волеизявление на
кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя.
Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, при иск
по чл. 422 ГПК, трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно т. 18 на ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Последователна е съдебната практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав,
че в хода на разглеждане на иска по реда на чл. 422 от ГПК и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази настъпването на падежа на
договора, с което и вземането по договора става изискуемо в цялост, и в този случай, не
следва да бъде съобразявана предсрочната изискуемост.
С оглед на горното ирелевантно се явява оспорването на ответника Ш., че липсата на
уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита, респ. за
извършените цесии, води до неоснователност на претенциите, тъй като както по-горе бе
отбелязано, в хода на процеса е настъпил падежа на договора – уговорената в договора
4
крайна падежна дата – 23.01.2023 година.
Ирелевантно е и направеното възражение за липсата на доказателства за уведомяване
на длъжника за извършената цесия, предвид оспорването от страна на ответника. Следва да
се има предвид, че за прехвърлянето на вземането длъжникът може да се счита уведомен и с
получаване на исковата молба и приложенията към нея /в това число уведомленията за
цесиите/. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142 - 7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., и много други, за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е, длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство, с връчване на приложените към исковата молба доказателства, част от които
са изходящите от цедентите или техния пълномощник съобщения по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,
не може да бъде игнорирано. Това са факти, от значение за спорното право и поради това
следва да бъдат съобразени при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК /в т.см. са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ
ТО, ТК; Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК; Решение
№ 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК, и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК/.
Следователно с връчване на уведомленията за извършените две последователни цесии,
в хода на исковото производство, същите са произвели своето действие и спрямо
длъжниците /ответници по настоящото дело/.
Анализът на събраните в процеса доказателства в тяхната съвкупност, налага извод, че
ответниците са неизправна страна по сключения с посочения кредитодател „ПИБ“ АД,
договор за банков кредит № ***/*** г. и дължат плащане на неизплатения дълг по кредита,
възлизащ към датата на приключване на устните състезания на 2 191.66 лв. за
претендираната главница от вноски с настъпил падеж за периода от 25.11.2021 г. до
25.01.2023 г. и 821,28 лв. задължения за договорна лихва по погасителни вноски с падеж в
периода от 25.11.2020г. до 25.01.2023 г.
Погасяването на задължението чрез плащане, е в доказателствената тежест на
ответниците, които не ангажираха доказателства да са погасили процесния дълг към
кредитодателя или евентуално към цесионера - ищец по делото.
Независимо, че по делото не се установи надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит, преди датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, по делото следва да се съобрази даденото в Тълкувателно решение № 4 от
5
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ВКС- ОСГТК- т. 18, разрешение, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една
от страните при едновременното наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасеният
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от
длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като последица
единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено
изискването за уведомяване на кредитополучателя. В случая такова уведомление преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е отправяно от банката - кредитодател до
кредиполучателите, но не е достигнало до тях, поради което и предсрочна изискуемост на
дълга по кредита не е налице. Въпреки това, към датата на приключване на устните
състезания в производството пред СРС / 04.04.2025 г. /, вече е настъпила редовната
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, чиято крайна падежна дата е била
25.01.2023 г., поради което и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019
г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС- ОСГТК разрешение по делото, следва да бъде призната
изцяло дължимостта на претендираните от ищеца суми: за главницата от 2 183,67 лв. /който
размер се претендира в ИМ/ и за претендираната договорна лихва- до размер от 821,28 лв.
С оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца,
с което упражнява правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявление за
уведомяване за извършената цесия – възраженията на ответника за обратното са
неоснователни. Когато ищецът не представя доказателства да е уведомил длъжника за
упражняването на своето право за връщане на цялата непогасена сума по кредита, за първи
път длъжникът се счита за уведомен в деня, в който е получил исковата молба.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неоснователно е и възражението на ответника Ш., въведено с ОИМ, за погасяване по
давност на процесните вземания.
Приложим относно процесните вземания е общият 5- годишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, а за
разсрочено плащане на кредитен дълг, което е извън обхвата на цитираната законова норма,
регламентираща специалния давностен срок. Това е така, тъй като възникването на
вземанията и настъпването на падежа им не са обусловени единствено от изтичането на
предварително уговорен между страните период от време, а от осъществяването и на други
релевантни факти, свързани с предоставянето от кредитора на определени по размер от
кредитополучателите суми, при условията на сключения помежду им договор. В този
смисъл са даденото в ТР № 3/2012 г. на ВКСОСГТК тълкуване и дадените в установената по
реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС разрешения /Решение № 28/5.04.2012 г. по гр. д. №
523/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 103/16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 на ВКС, І ТО;
Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО/.
За начало на давностния срок, съгласно чл. 114 ЗЗД, следва да се счита денят, в който
вземането е станало изискуемо. Според процесния договор задължението за връщане на
предоставената в заем сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, е следвало да бъде
6
изпълнявано от кредитополучателите чрез заплащането на месечни погасителни вноски на
25-то число от месеца, начиная от 25.02.2013 г. до 25.01.2023 г. Съгласно направените в
експертното заключение констатации с извършените от кредитополучателите плащания са
погасени изцяло вноските от № 1 до № 26 по кредитния договор и част от 27-ма вноска.
Претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК вноски са с падеж в периода от
25.11.2021 г. до 25.01.2023 г. и представляват вноски от № 94 до № 120 и същите възлизат на
малко над претендираната от ищеца сума от 2183, 67 лв. (2191,66 лв. по заключението на
експертизата). Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато е
прекъсната погасителната давност за вземанията, е подадено на 24.06.2022 г. Следователно,
към тази дата не е изтекъл изискуемият давностен срок от 5 години, поради което и няма
погасени по давност вземания измежду претендираните по настоящото дело от ищеца-
цесионер вземания. Същото важи и за претендираните от ищеца договорни лихви, по вноски
с падеж в периода от 25.11.2020 г. до 25.01.2023 г., за които кратката тригодишна давност,
предвидена в чл. 111, б. "в" ЗЗД също не е изтекла, към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника Ш. относно липсата на предмет на
договора за прехвърляне на вземане към първия цесионер „С.Г.Груп“ ООД. Към датата на
сключване на договора – 19.12.2019 година претендираните вноски са били част от
вземането на банката и като такова са представлявали годен предмет на договора за цесия.
По изложените по-горе съображения отговорността на ответниците за плащането на
възникнали по договора от *** г. задължения, предмет на извършената в полза на ищеца
цесия, следва да бъде ангажирана за претендираните по делото суми от 2183,67 лв. -
главница, и от 821,28 лв. - договорна лихва.
С оглед на горното заявените искови претенции следва да се уважат като доказани по
основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат сторените от
него разноски пред исковия и заповедния съд, в претендирания и доказан по делото размер
от общо 717,35 лева.
На ответниците разноски не се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с
ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр. София, *** и Г. М. Ш., ЕГН
**********, и Т. И. Д., ЕГН **********, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумите, за които е била издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 19758/11.07.2022 година, по ч. гр. дело № 34088/2022
година по описа на СРС, а именно:
-2183,67 лв., представляваща дължима главница за периода от 25.11.2021 г. до
25.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането,
и
7
-821,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2020 г. до
25.01.2023 г., дължими по Договор за банков кредит № ***/*** г., сключен между
кредитополучателите Ш. и Д. от една страна, и кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД
от друга, които вземания са били цедирани в полза на ищеца с Договор за цесия от
11.12.2020 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Г. М. Ш., ЕГН **********, и Т. И. Д., ЕГН
********** да заплатят на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК: ********* седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, сторените пред заповедния съд по ч. гр. дело № 34088/2022
година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по гр. дело № 62164/2023
година по описа на Софийски районен съд, съдебни разноски, в общ размер от 717,35 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от влязлото в сила решение по настоящото дело, да се приложи по ч.
гр. д. № 34088 по описа за 2022 г. на СРС, след което делото се върне на заповедния съд, за
издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за признатите му по установителния
иск, суми.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8