Решение по дело №15753/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12111
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110115753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12111
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110115753 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

02.11.2022 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №15753 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:


Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.240 от
ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, постъпила в законен срок в съда, от И. П. К., чрез адв.Н.
1
М. от САК, срещу Я. В. Г., с която се иска да се признае дължимостта по отношение на
ответника на следните суми: сума от 12 000 лв., представляващо задължение, произтичащо
от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №.......г., рег.
№146, н.д. №146, на Нотариус .........., рег. №13 в НК, район на действие: РС- гр.Ихтиман, за
следния имот: УПИ ......., в кв.92 по дворищно- регулационен план на с........., община ........,
одобрен със Заповед №РД 15- 183/07.08.1990г. на Председателя на Софийски окръжен
народен съвет, находящ се в община ........, с..., ведно с построените в имота Двуетажна
жилищна сграда, с РЗП 200 кв.м., Двуетажна второстепенна постройка и 2 бр. навеси без
оградни стени, за заемна сума от 12 000 лв., предоставена от заявителя на длъжника, с падеж
на задължението на 15.11.2020г., с включена договорна уговорка за заплащане на
задължение за лихва за забава в размер на 10% месечно върху остатъка от главницата, след
изтичане на крайния срок за погасяване на задължението и сума от 2 560 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.11.2020г.- 19.01.2021г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.417, т.6 от ГПК по ч.гр.д. №2902/2021г. по описа на
СРС, 165 състав. Претендират се сторените разноски.
В срок е подаден отговор на искова молба от ответника, чрез адв.В. Т. от САК, с който
не се оспорва исковата претенция като се желае приключване на спора по доброволен ред.
Иска се спиране на производството по съгласие на страните.
В открито съдебно заседание ответникът не признава дължимостта на исковите
претенции, като иска спиране хода на делото по взаимно съгласие на страните за уреждане
на отношенията.
С доклада по делото, допълнен в открито съдебно заседание, са приети като безспорни
между страните и неподлежащи на доказване обстоятелствата по надлежно сключване на
заемно правоотношение и предаване на заемната сума.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №.......г., рег. №146, н.д. №146, на Нотариус .........., рег. №13,
район на действие: РС- гр.Ихтиман, за следния имот: УПИ ......., в кв.92 по дворищно-
регулационен план на с........., община ........, одобрен със Заповед №РД 15- 183/07.08.1990г.
на Председателя на Софийски окръжен народен съвет, находящ се в община ........, с.........,
ул. „......“ №11, ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда, с РЗП 200 кв.м.,
Двуетажна второстепенна постройка и 2 бр. навеси без оградни стени, за заемна сума от
12 000 лв., предоставена от заявителя на длъжника, с падеж на задължението на 15.11.2020г.
и при включена договорна уговорка за заплащане на задължение за лихва за забава в размер
на 10% месечно върху остатъка от главницата, след изтичане на крайния срок за погасяване
на задължението.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Договорът за заем е реален договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението за връщането им. Договорът
за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а последният се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Писмената форма не е форма за действителност на сделката, като
доказването й е свързано с ограниченията за допустимост на свидетелски показания по реда
на чл.164 от ГПК. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на сделката и
необходима предпоставка за пораждането на заемно правоотношение. Установяването на
предаването на заемната сума с поемане на насрещно задължение за връщането се възлага в
доказателствена тежест на ищеца, претендиращ връщането й. Предаването в собственост на
парите може да бъде извършено и косвено чрез депозирането им за сметка на
2
заемополучателя у трето лице или чрез предоставяне на сумата на трето лице по нареждане
на длъжника за погасяване на валидно възникнало негово задължение. В случая с доклада
по делото е прието, че е налице предаване на заемната сума на ответния заемополучател със
задължение за връщането й. Договореният краен срок за връщане на задължението е
15.11.2020г. Към датата на подаване на заявлението същият е изтекъл. Доказателства за
изпълнение от страна на заемополучателя не са налице. В открито съдебно заседание е
оставено без уважение искането за спиране хода на делото по чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, както
и за постановяване на решение при признание на иска. С оглед на горното исковата
претенция за главница следва да бъде изцяло уважена.
Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главница,
доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно,
изискуемо и неизпълнено в срок парично задължение. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
обезщетение за мораторните вреди на кредитора, като се презюмира, че вредата се равнява
на размера на лихвения процент по време на забавата. При обезщетение за забава над този
размер е налице поета договорна клауза за заплащане на неустойка за забавено изпълнение.
Видно от представения нотариален акт е, че е уговорена неустойка за забавата от 10 %
месечно, след настъпването на падежа, върху остатъка от главницата. С оглед на горното
следва да се присъди обезщетение за забава в пълно претендирания от ищеца размер, за
периода: 15.11.2020г.- 18.01.2021г., изчислено върху пълния размер на главницата от 12 000
лв., като от датата на съдебното сезиране- 19.01.2021г. се начислява законна лихва за забава
до окончателното плащане, съобразно издадената заповед за незабавно изпълнение.
При влизане в законна сила на настоящото решение отпада основанието за спиране на
незабавното изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК..
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство, съобразно представен списък на разноските, за заплатена държавна
такса от 291,20 лв. и адвокатски хонорар от 1 000 лв., като заплатената банкова такса остава
в тежест на извършилата разноските страна. В заповедното производство следва да се
присъдят разноски от общо 1 131,20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Я. В. Г., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца И. П. К., ЕГН:**********, съществува вземане за следните суми: сума
от 12 000 /дванадесет хиляди/ лв., представляващо задължение, произтичащо от Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №.......г., рег. №146, н.д.
№146, на Нотариус .........., рег. №13 в НК, район на действие: РС- гр.Ихтиман, сума от 2 560
/две хиляди петстотин и шестдесет/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.11.2020г.- 18.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 19.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2902/2021г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА Я. В. Г., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на И.
П. К., ЕГН: **********, сума в размер общо на 2 422,40 /две хиляди четиристотин двадесет
и два лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:










Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4