ПРОТОКОЛ
№ 502
гр. К., 23.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
и прокурора П. П. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно дело
от общ характер № 20245320200356 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - П., ТО - К., редовно призовани, явява се
прокурор П. Р..
ПОДСЪДИМАТА П. П. Г., редовно призована, явява се лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ Т. Д. А. чрез законни представители Т. Г. А. и С. Д. А.
- редовно призовани, явяват се законните представители. Т. Г. А. и С. Д. А..
ПОСТРАДАЛИЯТ С. П. Г. чрез законни представители Т. Г. А. и С. Д. А.
- редовно призовани, явяват се законните представители. Т. Г. А. и С. Д. А..
ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ Т. Д. А. законните представители - Т. Г. А. и С. Д. А. -
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ С. П. Г. чрез законните представители - Т. Г. А. и С. Д.
А. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА П. П. Г. - *****************************,
ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правото на подсъдимата да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата й по
1
чл.55 от НПК.
ПОДСЪДИМАТА: Разяснени са ми правата. Няма да ползвам адвокат.
Сне се самоличността на законните представители на пострадалите:
Т. Г. А. - ******************************, ЕГН **********, без
родство с подсъдимата.
С. Д. А.- *******************************, ЕГН **********, без
родство с подсъдимата.
СЪДЪТ разясни на законните представители на пострадалите правата им
да участват в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание, както и правата им по чл.76 и чл.84 от НПК.
ПОСТРАДАЛИТЕ Т. Д. А. и С. П. Г. – чрез законен представител Т. Г. А.:
Искаме да си получим парите за издръжката на децата. Тя започна да плаща
издръжка, но стара издръжка. Няма да се конституираме като ГИ и ЧО.
Законен представител С. Д. А.: Искаме да ни изплати парите, които се
полагат на децата. Ние ги гледаме. Няма да се конституираме като ГИ и ЧО.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТРАДАЛИТЕ Т. Д. А. и С. П. Г. – чрез законни представители Т. Г.
А. и С. Д. А.: - Получихме съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМАТА: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на
съда. Уведомена съм за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7
дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
ПОСТРАДАЛИТЕ Т. Д. А. и С. П. Г. – чрез законни представители Т. Г.
А. и С. Д. А.: Нямаме искания за отводи.
ПОДСЪДИМАТА: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация;
2
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ- Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на подсъдимата или пострадалите. Не са налице
основанията за разглеждане на делото по някоя от диференцираните
процедури, тъй като подсъдимата не е заявила съгласие за това. Няма
основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за
процесуална принуда, следва да бъде потвърдена, нямам искания за събиране
на нови доказателства.
ПОДСЪДИМАТА П. П. Г. отговори по следния начин на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК, а именно:
1.подсъдно ли е делото на съда- да;
2.има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство- няма основание;
3.допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници – не знам;
4.налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила – не са налице;
5.разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация-
няма нужда;
6.взетите мерки за процесуална принуда - каквото решите;
7.искания за събиране на нови доказателства - Нямам такива искания.
Започнала съм да плащам издръжка, имам бележки, другият път ще ги
представя;
8.насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него – да се гледа делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл.248, ал.1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
В хода на проверката, по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, обаче съдията-
докладчик установи, че на досъдебното производство са допуснати
съществени, отстраними процесуални нарушения, които са довели до
3
ограничаване правото на защита на подс. Г..
При изготвянето на обвинителния акт е нарушен чл.246, ал.2 от НПК.
Безусловното спазване на изискванията, предвидени в цитираната
разпоредбата, освен, че произтича от императивния характер на същата и от
изчерпателно изброените в нея обстоятелства, които следва да съдържа
обвинителният акт, има важно значение и поради факта, че внесеният в съда
обвинителен акт определя фактическите рамки, в които протича съдебното
производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на
посочения в обвинителния акт обвиняем, за вменените с него деяния и във
връзка с отразените в него фактически обстоятелства, така както
прокуратурата ги е приела за установени.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което е
задължително за съдилищата „главното предназначение на обвинителния акт е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на
изложени факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране,
съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на страните в съдебното производство.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че по делото е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на
процесуалните права на подс.Г. и в частност правото да научи в какво точно е
обвинена, а от там и адекватно да организира своята защита, като оборва
факти, гради алиби и т. н.
В настоящия случай са налице множество противоречия между
обстоятелствената част на обвинителният акт и диспозитива му както следва:
Още във второто изречение на обвинителният акт е посочено, че:
„Децата Т. Д. А. и С. К. И. /чието име било променено впоследствие по
съответния ред на С. П. Г./ били родени от съвместното съжителство на
обвиняемата П. П. Г. и св.Д. С. А.“, като това обстоятелство е в явно
противоречие с името на детето - С. К. И., в последствие С. П. Г., като е видно,
че то никога не е било С. Д. А., тъй като баща не му е Д. С. А..
В третото изречение също е налице противоречи, като прокурора е
посочил, че: „След раздялата между двамата със Заповед №ЗД/Д-ВР-К-
042/21.07.2022г. и Заповед №ЗД/Д-ВР-К- 042/21.07.2022г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.К. за временно настаняване децата били
настанени за отглеждане при родителите на бащата - св. Т. Г. А. и св.С. Д.
А. - и двамата от село К.“ Както вече беше посочено по-горе, С. К.И. /С. П.
Г./, не е дете на Д. С. А., следователно Т. Г. А. и С. Д. А. не са му баба и дядо.
В четвъртото изречение отново е налице съществено противоречие, като
прокурора е посочил, че: „С решение №362 от 24.11.2022г. по гражданско
дело №20225320101038 по описа за 2022г. на Районен съд гр.К., влязло в сила
на 23.01.2023г., обвиняемата Г. - майка - и св.Д. С. А. - баща - били осъдени да
заплащат на децата си месечна издръжка както следва : по 180 лева за всяко
от децата - т.е. всеки дължал общо на двете си деца си по 360 лева
месечно.С цитираното решение на Районен съд гр.К. двете деца били
настанени за отглеждане и възпитание в семейството на техните баба и
4
дядо - св. Т. Г. А. и св.С. Д. А., като били уредени личните отношения с
родителите, а присъдената издръжка било определено да се заплаща на
бабата и дядото, при които децата били настанени и които отглеждали
децата.“. Всъщност Д. С. А. никога не осъждан да заплаща издръжка на С. К.
И./С. П. Г./, защото не му е баща и както вече беше посочено по-горе, по тази
причина Т. Г. А. и С. Д. А. не са баба и дядо на С. К.И. /С. П. Г./. Да издържа
това дете първоначално е било осъдено лицето К. И., а след 15.12.2023г.
/когато решението на ПОС е влязло в сила/ – не е посочено кой.
В следващото изречение прокурора е посочил, че: „На 30.10.2023г. с
решение № 1310/30.10.2023г. на ПОС било признато за установено , че
детето /С. К. И./ родено след раздялата на обвиняемата с бившия й съпруг
/К. И./ и по отношение на което била в сила презумпцията по чл. 61 ал.1 СК,
не произхожда от лицето К. И. , т.е. че презумпцията била успешно оборена.
Със същото решение била допусната промяна в имената детето - от С. К.
И. с ЕГН ********** на С. П. Г. с ЕГН **********.“. Именно от това
изречение се разбира, че е налице съществено противоречие в
обстоятелствената част на обвинителният акт и неяснота относно това кой е
бащата на детето С. К. И. /С. П. Г./, на кого, защо на него, и къде предадената
на съд дължи издръжка.
Всъщност въобще не е обяснено от прокурора, след като с решение
№362 от 24.11.2022г. по гражданско дело №20225320101038 по описа за 2022г.
на Районен съд гр.К., влязло в сила на 23.01.2023г., подс. Г., като майка на
двете деца, св.Д. С. А., като баща на Т. Д. А. и К. И., като баща на С. К. И. /С.
П. Г./ били осъдени да заплащат издръжка за децата си, какво се е случило
след като с решение № 1310/30.10.2023г. на ПОС, в сила от 15.12.2023г., било
признато за установено, че детето С. К. И. не произхожда от лицето К. И. и
дали продължава да се дължи издръжка – от кого, на кого, защо, къде, колко?
Същевременно подсъдимата е предадена на съд за това, че: от
23.01.2023г. до 23.05.2024г. в с.К, обл.П., след като е осъдена с влязло в сила
на 23.01.2023г. Решение № 362 от 24.11.2022г. по гражданско дело №
20225320101038 по описа за 2022г. на Районен съд гр.К., да издържа свои
низходящи - децата си: Т. Д. А., ЕГН ********** и С. П. Г. /С. К. И./, ЕГН
**********, родени от съвместното й съжителство с Д. С. А., ЕГН **********
от с.К., обл.П., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно: 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 180
/сто и осемдесет/ лева месечно за всяко дете, или общо 5760 лева за посочения
период - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като от обстоятелствената част
на обвинителният акт се установява, че С. П. Г. /С. К. И./, не е син на Д. С.
А..
Налице е и друго съществено противоречие в обвинителния акт, което е
следното: При излагането на фактите в обстоятелствената му част, не е
посочено мястото, на което е извършено престъплението, за което е внесен в
съда този акт. Същото се явява елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което задължително следва да
намери място в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочено е, че
децата били настанени за отглеждане при родителите на бащата - св. Т. Г. А. и
св.С. Д. А. - и двамата от село К., а в диспозитива на обвинението е отразено,
че издръжката се дължи в с.К.. Така описаното обаче освен, че не може да
запълни празнотата, която е налице във фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, създава и противоречие относно мястото на извършване на
престъплението.
При повторното внасяне на обвинителният акт прокурора следва да
5
съобрази и обстоятелството, че когато е оборена презумпцията за бащинство,
решението на съда има обратно действие - то влияе на правоотношенията
между страните от момента на раждането на детето, осигурявайки така правна
защита на истинския произход на детето – за С. П. Г. /С. К. И./.
Вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено
ограничават правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в
разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо
право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само
след като това изискване бъде изпълнено със съответния коректен
обвинителен акт, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да упражнява правото си на защита.
По изложените по-горе съображения съдът констатира, че при
изготвянето на обвинителния акт са допуснати отстраними, съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, поради което съдебното производство следва да бъде
прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
делото следва да бъде върнато на РП П., ТО - К. за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения по реда на чл.242 от НПК.
Поради изложеното по - горе настоящият състав не следва да се
произнася по останалите точки на чл.248, ал. 1 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1,
т.3 и ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 356/2024 г. по описа
на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура П., ТО - К. за отстраняване
на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава XXII от НПК пред Окръжен съд - П..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да ми се изпрати копие от протокола на
електронната поща.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола на РП П., ТО- К. на електронна
поща след изготвянето му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 09:50 часа.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Секретар: _______________________
6