№ 859
гр. В. 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204617 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Лъки ММ” ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-
2100019/15.09.2021г. на ИД Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.В. с което на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1600 лева, за нарушение разпоредбата на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата си до съда въззизника посочва, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не извършено вмененото му
нарушение. Моли съдът да отмени НП.
В съдебното заседание въззивника, редовно призован, представлява се
от адвокат С., редовно упълномощен и приет от съда, поддържа изложеното в
жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрист
консулт Ошавкова, редовно упълномощена и приета от съда от преди,
оспорва жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 15.08.2021г., при извършена проверка в търговски обект – ресторант
„Фар-смайл“, находящ се в гр.В. к.к.Златни пясъци, стопанисван от
въззивната страна, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.В. сред които св.Д.
установили, че лицето Д.Т. осъществява трудови функции в обекта, без да
има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.
Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН, който бил
предявен и подписан от управителя на дружеството. Възражения не
постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното от въззивника наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание имуществена
санкция, в размер на 1600,00 лева, за нарушаване разпоредбата на чл.62 ал.1,
вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите
Б. и Д., които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. От свидетелските
показания на Д. става ясно, че е извършила проверка на обекта стопанисван от
въззивното дружество при която е установила лицето Т. да полага труд.
Поради това му предоставила да попълни декларация. Работника сам
попълнил декларацията и по свое усмотрение посочил данните в нея. Според
свидетелката първоначално при попълване на декларацията посочил, че
работи за друго търговско дружество в друг обект, но в последствие посочил,
че работи за въззивното дружество. Свидетелката сочи при разпита си в
съдебно заседание, че в хода на адм. проверка представител на въззивното
дружество представил документация съгласно която имало сключени
договори сътрудничество и съвместна дейност между няколко юридически
лица съгласно чл.120 от КТ, като въз основа на тях лицето извършвало
трудови функции в заведението на въззивното дружество. Свидетелката сочи,
че с този договор и изпращането на лицето да полага труд в друго заведение
бил нарушен чл. 120 от КТ, но след като не представили трудов договор
сключен между работника Т. и въззивното дружество тя приела, че се касае за
нарушение на чл.62 от КТ.
Съдът допусна до разпит в съдебно заседание работника Т., който
посочи, че в деня на проверката е полагал труд в заведение стопанисвано от
2
въззивното дружество, но това било инцидентно и се наложило поради
заболяване на по-голяма част от персонала, които следвало да бъдат
заместени за да се обслужат клиентите. Заведенията били собственост на едно
и също физическо лице и поради това командировали служители при
необходимост. Свидетелят е категоричен, че заплата е получавал само от
„Нептун“ ООД, а за работата си в заведението на въззивното дружество не е
получавал парично възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания
приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една
страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по
безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано
деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в
НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не
може да бъде установено авторството на деянието, и за кое дружество е
осъществявал работа работника Т., касае ли се за производствена
необходимост и възлагане на работа в друго предприятие на служители и
получил ли е трудово възнаграждение от въззивното дружество за положения
труд. По делото не се събраха доказателства за установяване на всички
елементи на трудовото правоотношение между работника Т. и въззивното
дружество.
3
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1,
във вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага
труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение
(ТПО) - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време,
като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния
случай, въз основа на декларираните от Т. обстоятелства събраните в хода на
адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този извод за
неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото. Посочените
елементи на ТПО следва да са подробно описани в НП, което по своята
същност е акт от категорията на правораздавателните. Именно този акт и по-
точно неговото съдържание е предмет на проверка. В този смисъл в НП
следва да са посочени конкретните работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, въз основа на които АНО е квалифицирал
правоотношението именно като трудово.
В хода на проверката работника е посочил, че има сключен трудов
договор с „Нептун-2М““ ООД и полага труд за това дружество. Никъде не е
посочил, че има какъвто и да е договор или наличието на уговорени трудови
правоотношения с въззивното дружество. Видно от показанията на
свидетелката Д. още в хода на адм.проверка са били изведени възражения и са
били представени документи, че се касае за заместване/командироване на
служители, но документацията в тази посока не е представена на съда ведно с
адм.преписка. Тази документация обаче е представена по делото от
въззивното дружество с жалбата. Но след като това възражение е било
изведено още в хода на адм.проверка и са били представени доказателства за
това е следвало да бъде извършена проверка дали се касае за производствена
необходимост и възлага на работника да извършва временно друга работа в
същото или в друго предприятие – съгласно чл. 120 от КТ. Следвало е да бъде
установено дали това е било съобразно с правилата на КТ и дали с това
действие работодателят не е нарушил КТ. В тази посока са показанията на
свид.Д. която заяви пред съда, че командироването на работника да
изпълнява трудови фиткции в друго предприятие е в нарушени на чл. 120 от
КТ.
В хода на съдебното дирене не се доказаха елементите на трудовото
4
правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по ТПО. Представената по делото Декларация от
работника Т. от който АНО извлича данните за тези елементи сочи съвсем
други факти. Липсват данни по делото от който да могат да се извлекат тези
елементи на трудово правоотношение. При това наличието или липсата на
възлагане на работа в друг обект на работници между страните в случая е
ирелевантна – предмет на доказване от страна на АНО е осъществения
обективен състав на нарушението по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 КТ с
всичките му кумулативни признаци, което не е сторено.
С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка
страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни
факти, а административният орган в производството пред въззивната
инстанция е следвало да докаже, че правоотношението между страните има
характера на трудово. По гореизложените съображения настоящият състав
счита, че такова доказване не е било проведено от АНО, което квалифицира
НП като незаконосъобразни поради неправилно приложение на материалния
закон, понеже с тях е санкционирано неизвършено от въззивното
дружеството нарушение на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова
дейност, се определя от обективно извършените действия, които са
характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, в
една от предпоставя нееднократност на насрещната престация и
необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира
работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени
съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези
елементи на трудовото правоотношение не са установени както от
административнонаказващия орган. Не е установено работника Т. да е имал
уговорено работно време, почивки и уговорено трудово възнаграждение,
както и йерархическа зависимост и конкретна трудова функция с въззивното
дружество. Въпреки проведеният разпит на Т. в хода на съдебното дирене не
5
се събраха доказателства за установяване на всички елементи на трудовото
правоотношение при извършване на дейността и за въззивното дружество.
Обстоятелството, че той е бил в обекта по време на проверката не е
достатъчно да обоснове наличието на трудово правоотношение между
работника и жалбоподателя.
От казаното по - горе, може да се направи обоснован извод, че
съществуването на трудово правоотношение в конкретния случай не е налице.
Поради което няма как да бъде споделено задължението определено от
административнонаказващия орган по отношение на въззивното дружество да
сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа,
задължение произтичащо от разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Не е възможно
и е неприемливо Д "ИТ" само от една извършена проверка да прави
обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при
определени условия - определено работно място и длъжност, спазване на
трудова дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника,
определена продължителност на работното време, договорено трудово
възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като трудово, още
повече като се имат предвид установените по делото обстоятелства.
Липсата на извършено допълнително разследване от страна на АНО
дали се касае до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 120 от КТ
препятства установяване на действително нарушената правна норма.
В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването на
административно нарушение посочено в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
6
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат
заплатени от АНО на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-2100019/15.09.2021г. на
ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на Лъки ММ”
ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1600.00 лева за нарушаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ, на
основание чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- Варна да заплати на „Лъки
ММ” ЕООД сумата от 350.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7