№ 5284
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100506019 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя К. И. Г., чрез упълномощения адв.
Е. С. от САК, срещу решение № 14441 от 23.07.2024г., постановено по гр. дело №
67963/2022г. по описа на СРС, 84 състав. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде отменено решението
на първата инстанция и се уважи молбата за защита от домашно насилие на К. И. Г.
срещу В. Д. Г.. Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, а
чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна В. Д. Г., чрез
упълномощения адв. И. А. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Не сочи нови доказателства.
Постъпил е и отговор от малолетните Е. В. Г. и Т. В. Г., чрез назначения от съда
особен представител адв. Х. К., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Не сочат нови доказателства.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбите с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от К.
И. Г., лично и като майка и законен представител на малолетните деца Е. В. Г. и Т. В. Г.
с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу В. Д. Г. с
твърдението, че ответникът - неин съпруг към момента на подаване на молбата, е
извършил спрямо молителката, в присъствието на децата им акт на домашно насилие
на 13.12.2022г., изразяващ се в отправени обиди, заплахи: „ще те ликвидирам“, „ще те
пребия“, „няма да видиш повече тези деца, ясно ли ти е бе боклук“, „ти си никоя, ти си
само биологична единица…“ и физическа саморазправа, изразяващо се в дърпане за
лявата ръка и блъскане.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С определение от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 67963/2022 г. и по гр.д.
№ 2303/2023 г. по описа на СРС, на основание § 1 ЗЗДН, вр. чл. 213 от ГПК двете дела
са обединени и производството по гр.д. № 2303/2023 г. е присъединено към гр.д. №
67963/2022 г. по описа на СРС поради връзката помежду им, изразяваща се в общи
факти. С определение от 22.03.2023 г., постановено по гр.д. № 67963/2022 г. по описа
на СРС, на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП на малолетните Е. В. Г., ЕГН ********** и
Т. В. Г., ЕГН ********** е предоставена правна помощ поради противоречие на
интересите им с тези на техните родители и законни представители – К. И. З. и В. Д. Г..
С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 67963/2022г. по описа на
СРС, 84 състав, съдът е оставил без уважение молбата на К. И. З., за издаване на
заповед за защита срещу В. Д. Г., по повод твърдения акт на домашно насилие, като е
2
отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на К. И. З., Е. В. Г.
и Т. В. Г. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Със същото решение съдът е издал заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН
срещу К. И. З., като я е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Е. В. Г. и Т. В. Г.. Предупредил я
е и за правните последици по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН. Наложил е на основание чл. 5, ал.
3 ЗЗДН на К. И. З., глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния
бюджет и я е осъдил да заплати държавна такса за производството в размер на 25,00
лева.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Страните не спорят, че въззивникът К. И. Г. (З. след прекратяването на брака) и
въззиваемия В. Д. Г. са бивши съпрузи, а техните общи деца са Е. В. Г. и Т. В. Г., които
факти са и служебно известни на съда с оглед постановеното от настоящия съдебен
състав съдебно решение № 3853/19.06.2025г. по гражданско дело № 20241100514712
по описа на СГС за 2024 година.
Следва извод, че молителят има право да търси защита по ЗЗДН, тъй като
ответникът е лице, което попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, а по отношение на
двете малолетни деца – чл. 3, т. 4 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на
14.12.2022г., а твърденията са за акт на домашно насилие от 13.12.2022г. Следва, че
първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
3
Въз основа на ангажираната в хода на първоинстанционното съдебно дирене
доказателствена съвкупност, включваща писмени доказателства, съдебна психологична
експертиза и съдебна техническа експертиза, както и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите на страните – Ц.П., М. Г., Ц.И., М. Х. и С.З., първата инстанция е
приела, че молбата за защита от молителя В. Д. Г. в качество на процесуален
субституент на двете малолетни деца, за изцяло доказана, а молбата на молителката да
бъде отхвърлена.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство установи несъответствие между фактическите констатации и събраните
по делото доказателства само по отношение на двете деца Е. В. Г. и Т. В. Г..
Същевременно се установи, че между въззивницата и въззиваемия липсва
диалогичност и способност да решат възникналите противоречия по социално
приемлив начин, както и да предпазват децата си от въвличане в родителския
конфликт. Съдебните дела, свързани с други актове на домашно насилие и по развода
им, вкл. по отношение родителската отговорност и личните отношения с децата, като
тези им отношения не са предмет на настоящия спор, но са допринесли за ескалацията
на конфликтите, вкл. и за описания от тях на процесната дата - 13.12.2022г. Следва да
се посочи, че по реда на ЗЗДН се дава защита срещу акт на домашно насилие,
дефиниран съобразно приложимия закон, а не се решават междуличностни конфликти,
родителски противоречия и семейни неуредици.
Не се установи да са събрани доказателства от които да се формира безспорен
извод за осъществен акт на домашно насилие на 13.12.2022г., от В. Д. Г. срещу
въззивника, описани в молбата за защита от К. И. Г.. Не се събраха доказателства от
които да се формира извод, че на 13.12.2022г. около 18.05 часа на адрес: гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. **** ответникът В. Д. Г. е осъществил домашно насилие под
формата на физическо и психическо насилие, като е отправял цитираните в молбата за
защита заплахи, обиди и физическа агресия срещу К. И. Г. в присъствието на двете им
деца.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд по отношение на молителката са неправилни, тъй като
неправилно са кредитирани свидетелските показания. Първостепенният съд е изложил
подробни мотиви по отношение на правния анализ на събраните по делото
доказателства, като ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност.
Въззивният състав не кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, макар с
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да е
придадено доказателствено значение, тъй като съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН (в
редакцията обн. в ДВ, бр. 101 от 2019 г.) когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Съдът не кредитира представената от К. И. З. декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН (лист 7 и 8 от делото на СРС), тъй като в хода на съдебното дирене са събрани
други писмени и гласни доказателства.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която макар и да съдържа данни за
извършителя на твърдяното насилие, както и за мястото, времето и начина на
извършване на последното, не представлява годно доказателствено средство за
установяване на твърдения насилнически акт, тъй изхожда само от К. И. З., но не и от
малолетните Е. В. Г. и Т. В. Г.. Изявлението за съществуването на определен кръг от
факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично
волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие.
4
Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление
на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при
деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна
отговорност за деклариране на неверни факти пред съд е предпоставката, която дава на
декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От
тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага
извод, че след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не
установява релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената
съвкупност.
Въззивният състав приема, че от приетите в първата инстанция доказателства
не може да се установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването
на 13.12.2022г. около 18.05 часа на акт на домашно насилие от К. И. Г. по отношение
на двете малолетни деца. Действително по делото са приети заключения по СПЕ и
СТЕ, но от същите се установява тежкия родителски конфликт по повод на спора за
осъществяване на родителската отговорност, в който родителите са въвлекли и двете
деца, но не се установява на процесната дата по отношение на децата да е осъществен
акт на домашно насилие от К. И. Г.. Този извод на съда се подкрепя както от
заключението на СПЕ от която е установено, че децата имат силна емоционална
връзка с всеки един от родителите си и не се страхуват от тях, така и от обсъдените
в първоинстанционния съдебен акт свидетелски показания.
По изложените съображения молбата за защита по ЗЗДН по отношение на
децата Е. В. Г. и Т. В. Г. следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд приема, че описаните действия в молбата за защита на двете
деца, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се
установени пълно и главно, а за съда недоказаният факт е неосъществил се факт -
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на релевантните факти не е
осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния съд за уважаване молбата
за защита на децата е постановено в нарушение на закона и в тази част следва да се
отмени.
В останалата част въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение и го потвърждава.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен
и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
В. Д. Г. не дължи държавна такса, тъй като е заявил молба за защита за двете си
малолетни деца и въпреки изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за
защита на децата Е. В. Г. и Т. В. Г. пред СРС, както и държавната такса за въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение, трябва да останат в тежест на бюджета
на съда, предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатски хонорар, за което е
представен договор за правна защита и съдействие от 08.08.2025г., в който е отразено,
че възнаграждението от 350 лв. е заплатено в брой (лист 51 от делото). Другата страна
не е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и предвид на частичната основателност
на въззивната жалба съдът осъжда К. И. Г. да заплати на В. Д. Г. разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с неоснователната част от жалбата в размер от
175 лв. за въззивното производство.
В. Д. Г. дължи на К. И. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, половината от
направените разноски пред въззивния съд за особения представител на малолетните им
5
деца. По изложените съображения съдът го осъжда да заплати на въззивника сумата от
150 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 14441 от 23.07.2024г., постановено по гр.
дело № 67963/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав в частта, с
която на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН е издадена заповед за защита срещу К.
И. З., ЕГН **********, която е задължена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Е. В. Г.,
ЕГН ********** и Т. В. Г., ЕГН **********; в частта, с която
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. И. З., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата,
като неизпълнението на заповедта за незабавна защита представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс; в частта, с която
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на К. И. З., ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет и в
частта, с която ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. И. З., ЕГН
**********, да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд
държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение 14441 от 23.07.2024г., постановено
по гр. дело № 67963/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, да заплати на В. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 6019/2025г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на К. И. Г., ЕГН
**********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски за особен
представител в производството по въззивно гр. дело № 6019/2025г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
6
Препис от решението да се изпрати на РУ на МВР по местоживеене на
страните, за сведение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7