№ 460
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500375 по описа за 2025 година
С решение № 6275 от 15.11.2024 г. по т. д. № 1656/2024 г. на СГС, І-18 с-
в, ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Т. И. Н. на основание чл. 432 КЗ,
сумата в размер на 70 000 лв., представляваща пълния размер на частичния
иск, предявен като част от иск от 80 000 лв., представляваща пълния размер на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания,
вследствие на ПТП от 10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.10.2023 г. до окончателното плащане на сумата. С
решението е присъдено обезщетение и за имуществени вреди.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен за сумата над 55 000
лв. до сумата от 70 000 лв. и в която е присъдена законна лихва от 30.10.2023 г.
е постъпила въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД. Изложени са подробни
аргументи в подкрепа на тезата, че не е спазен принципа за справедливост,
както и че съдът не е посочил в мотивите си как точно е формирал правните си
изводи и въз основа на кои конкретни критерии. Счита, че лихва не се дължи
от посочената дата, тъй като застрахователят е изисквал допълнителни
документи от ищцата за да се произнесе по претенцията й. Моли да се отмени
решението в обжалваната част, като се присъдят разноски.
1
Ответницата Т. И. С. оспорва жалбата като претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата Т. И. Н. твърди, че като пътник на предна дясна седалка с
поставен колан, пострадала при ПТП на 10.10.2023 г., като инцидентът
настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Ищцата претърпяла
счупване на долния край на лъчевата кост и счупване на външен латерален
малеол (малкият пищял в областта на глезена) вляво. Лечението на ръката е
било оперативно, като и на двете фрактури бил поставен гипс, а ищцата
търпяла болки и страдания. Ищцата претендира обезщетение на
неимуществените вреди в размер на 70 000 лв. (съгласно увеличение в
последното съдебно заседание, л. 221), предявен като частичен иск от 80 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане
на щетата пред застрахователя - 30.10.2023 г. до окончателното плащане, както
и обезщетение на имуществени вреди.
Ответникът ЗД "Евроинс" АД оспорва исковата претенция досежно
механизма, виновността на водача, вредите и причинно следствената връзка,
размера. Твърди съпричиняване поради неизползване на предпазен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около размера на
обезщетяването и началния период на присъдената законна лихва.
Видно от заключението по СМЕ ищцата е получила счупване на
лъчевата кост на дясната предмишница в областта на гривнената става и
счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в областта на
глезенната става с разместване на костните фрагменти. Възстановителният
период при ищцата първоначално е продължил 6 месеца (кореспондиращ със
средностатистическите срокове за възстановяване при такъв вид увреждания),
с по-интензивни болки през първите два месеца. Поставени били гипсови
2
имобилизации и на двата крайника, което затруднило санитарно-хигиенното и
битовото самообслужване за период от около 2 месеца. Посочено е, че е
възможно ищцата да чувства болки в зоната на фрактурите при физическо
натоварване и промяна на времето. При два прегледа понастоящем е
установен ограничен обем движение в дясна гривнена става, при повдигане на
ръката нагоре от 30 градуса, при норма 70 градуса, с продължаваща болка в
ръката. Освен това се установява ограничение в свиването на ръката до 60
градуса (при норма за гривнената става от 90 градуса), ограничение на
отклоняване на ръката към палеца от 15 градуса при норма за обем от 25
градуса, ограничение от 20 градуса при норма за обем от 40 градуса,
ограничен обем на движение от 60 градуса, при норма 90 градуса, както и
дефицит при свиване на ръката в юмрук от около 30 %. По отношение на лява
глезенна става е констатиран оток без функционален дефицит, но при
натоварване се провокира куцане. Посочено е, че ищцата е ползвала отпуск за
временна нетрудоспособност 4 месеца.
Св. Г. К. Г. (син на ищцата), разказва, че след престой от 1 ден в болница
ищцата била изписана за домашно лечение, като наели болнично легло.
Първоначално ищцата не можела да ходи и да се обслужва сама. Дясната ръка
била водеща и това допълнително я затруднило при извършване на
ежедневните си дейности. Затова за около два месеца грижите за нея поел
свидетелят, като били ангажирали и медицинска сестра. След около 40-45
дена, гипсът на ръката бил премахнат, но се оказало, че има нужда да се
постави отново за същия период. Всички движение на горния крайник били
затруднени, тя не можела да работи, а след това във времето останали
ограничения в движението в областта на гривнената става. При ходене ищцата
се изморявала и кракът й се подувал. Изпитвала много болки, както в ръката,
така и в крака, не можела да спи, постоянно имала нужда от помощ. Тя все
още не можела да свива дясната си ръка. След инцидента тя се променила -
преди била лъчезарна, обичала да ходи в планината, нещо което вече изгубила.
Обезщетение е поискано от застрахователя с молба от 30.10.2023 г. (л.
74). С писмо от 13.11.2023 г. и 31.01.2024 г. застрахователят е изискал от
ищцата актове и експертизи от наказателното производство, резултати от
кръвни проби на двамата водачи, банкова сметка.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
3
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 10.10.2023 г. е настъпил
инцидент, при който като пътник на предна седалка е пострадал ищцата.
Разногласията на страните са сведени до спор относно размера на обезвредата
и началната дата на периода на законната лихва.
Данните установяват, че пострадалата, на 54 години, в активна възраст, е
получила две фрактури - на горен десен крайник (водеща ръка) и на ляв долен,
като твърденията за оперативно лечение не се доказват. Лечебният процес е
продължил за срок от половин година, което според вещото лице е
сравнително обичаен период за травми като процесните. Установява се, че
ищцата е била с поставени обездвижващи гипсови имобилизации на два
крайника, което е затруднило както обслужването (поради засягане на водеща
ръка), така и придвижването в пространството (поради фрактура на глезен).
Безспорно в периода на възстановяване ищцата е имала нужда от съдействие,
като видно от показанията, помощ й била оказвана както от близък, така и от
специализиран сътрудник (медицинска сестра). Установява се, че
понастоящем (около година и половина след събитията) все още са налице
негативни последици като персистиращ болков синдром, оток на глезена,
накуцваща походка при преумора, както и ограничени движения и намален
обем на функциониране на дясната гривнена става (във всички движения) и на
дланта (при свиване в юмрук). При тези данни и като отчита неминуемо
преживян стрес от инцидента, промяната на начина на живот по време на
лечение и след това (отпадане на възможност за занимание с предпочитани
дейности като разходки в планината), остатъчния дефицит и нарушеното
обслужване с водещата дясна ръка, проявяващото се нарушение на начина на
ходене и пр., съдът приема, че справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД е размер
от 55 000 лв. за обезщетяване. Съдът отчита периода на лечение, липсата на
оперативни и открити манипулации по наместване на фрактурите, времето, в
което ищцата е била принудена да се отклони от обичайния си ритъм (в това
число и да се лекува у дома без да посещава работа), момента на настъпване
на инцидента, икономическите показатели към тази дата (обезщетението е
съизмеримо със минималните заплати за около 4 години и половина), както и
обичайната практика на съдилищата и застрахователните лимити.
Посоченото обезщетение се дължи със законна лихва. Що се касае до
4
оплакванията, досежно началния момент за присъждане на лихва съдът
намира следното:
Съгласно установената съдебна практика лихва се дължи от поканата,
достигнала до застрахователя, което в случая е станало на 30.10.2023 г. Според
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О.,
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за период след
поканата. Съдът отчита, че изисканите от застрахователя материали не са от
значение за определяне на обезщетението, тъй като е ирелевантно какви
действия се извършват в хода на наказателното производство и какви
доказателства се събират там. Въпреки това, ищцата е положила дължимата
грижа и е депозирала пред застрахователя значителен обем от събраните в
наказателния процес книжа и доказателства. Ето защо оплакването на
въззивника относно периода на лихва е неоснователно.
При този изход на спора на ответникът се дължат разноски в размер на
300 лв. за държавна такса пред първата инстанция и с оглед възражението за
прекомерност – 300 лв. за юрисконсултска защита пред САС. Заплатената пред
СГС такса следва да се намали от 2871,70 лв. на 2271,70 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6275 от 15.11.2024 г. по т. д. № 1656/2024 г. на
СГС, І-18 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗАД „Евроинс“ АД да заплати
на Т. И. Н. на основание чл. 432 КЗ, сумата над 55 000 лв. до 70 000 лв.,
представляваща обезщетението за неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г. до окончателното плащане на
сумата, и в частта, в която ЗАД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати
разноски над сумата от 3971,70 лв. до сумата от 4571, 70 лв. (представляваща
разликата между присъдената държавна такса от 2871,70 лв. и реално
дължимата от 2271,70 лв.) като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. И. Н., ЕГН **********, предявен срещу ЗАД
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 432 КЗ, за сумата над
55 000 лв. до сумата от 70 000 лв. (част от иск на обща стойност от 80 000
лв.), представляваща обезщетението за неимуществени вреди за претърпените
5
болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г.
Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Т. И. Н. да заплати на ЗАД "Евроинс" АД, разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв. за юрисконсулт и 300 лв. за
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6