Определение по дело №628/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Производството по адм. дело № 628/2025 г. на АдмС – Варна е образувано по жалба от „НЕМ КОМЕРС“ ЕООД, със седалище в [населено място], с представляващ М. Ж. С., подадена чрез адв. К. Ж., срещу Заповед № РД-25-7706-52 от 14.03.2025 г. на Областния управител на област Варна, с която е наредено да се изземат от оспорващото дружество три недвижими имота – сгради, с идентификатори 10135.3516.191.5, 10135.3516.191.6 и 10135.3516.191.7, като е определен срок за доброволно изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта, и е определена дата за принудително изпълнение – 10.04.2025 г. от 11:00 ч., както и втора дата за осъществяване на принудителното изпълнение - 11.04.2025 г.

С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед до приключване на процедурата по произнасяне на областния управител по заявлението на оспорващото дружество с вх. № РИ-25-2600-2/18.02.2025 г., с което е отправено искане за изкупуване на недвижим имот, находящ се в [населено място], община Варна, [улица], ведно с изградените в имота сгради, което искане е отправено по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

Предмет на настоящото произнасяне на съда е искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорвания акт, направено с жалбата. Изложените от оспорващия основания са следните: В случай, че изпълнението не оспорената заповед не бъде спряно до приключване на процедурата по произнасяне по заявлението на дружеството по чл. 22а, ал. 1, т. 1 ЗНИ, за жалбоподателя биха възникнали значителни и трудно поправими вреди; Инвестициите, които оспорващото дружество е направило, включително и във връзка с планираната от него процедура по чл. 22а, ал. 1, т. 1 ЗНИ, могат да бъдат разрушени или значително увредени; В случай, че изпълнението на заповедта не бъде спряно, съществува опасност и риск от увреждане на държавните имоти и находящите се в тях вещи и оборудване, като същите ще останат неоградени и достъп до тях ще имат случайни лица.

Към жалбата са приложени заявлението на дружеството от 04.12.2024 г. до Министерство на иновациите и растежа за издаване на сертификат за инвестиционен проект клас Б по реда на ЗНИ, удостоверение от 12.12.2024 г., издадено от изп. директор на Българската агенция за инвестиции, уведомително писмо от 09.11.2024 г. от зам. министъра на регионалното развитите и благоустройството, заявления от 18.02.2025 г. и от 26.02.2025 г. на дружеството до Областния управител на област с административен център Варна, писмо от 25.02.2025 г. и от 27.02.2025 г. от Областния управител на област с административен център Варна до оспорващото дружество.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на процесния административен акт е допустимо - направено е в хода на висящо съдебно производство по оспорване на Заповед № РД-25-7706-52 от 14.03.2025 г. на Областния управител на област Варна, като подадената на 21.03.2025 г. жалба срещу заповедта, е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от датата на издаване на заповедта.

Искането е неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че именно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение (а не самият административен акт) ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната цел с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта. Когато предварително изпълнение на административен акт е допуснато по силата на закона, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая със Заповед № РД-25-7706-52 от 14.03.2025 г. на Областния управител на област Варна е наредено да се изземат от оспорващото дружество три недвижими имота – сгради, с идентификатори 10135.3516.191.5, 10135.3516.191.6 и 10135.3516.191.7, като е определен срок за доброволно изпълнение – 7 дни, считано от връчване на заповедта и е определена дата за принудително изпълнение – 10.04.2025 г., както и втора дата за осъществяване на принудителното изпълнение – 11.04.2025 г. Като основание за издаване на оспорваната заповед е посочено, че владението или държането на въпросните имоти от оспорващото дружество е без правно основание.

Заповедта е издадена на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 ЗДС, съгласно която разпоредба имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

По аргумент на чл. 80, ал. 3 ЗДС, обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, т.е. в случая по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, при което наличието на необходимост от защита на ценност, от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, е презюмирано необоримо. Защитата по чл. 166 АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, дължащо предварително изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, като в тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е да докаже наличието на законовите основания за това. Значителните или трудно поправими вреди не могат да се презюмират, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. Освен това, по аргумент от чл. 166, ал. 2 АПК спирането на предварителното изпълнение следва да се основава на нововъзникнали факти и обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта.

Твърдените обстоятелства и представените от дружеството доказателства не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Фактът на отправено от дружеството искане на 18.02.2025 г. до Областния управител на област Варна по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 1 ЗНИ за изкупуване на недвижимия имот, ведно с изградените в него сгради, от една страна, не представлява нововъзникнало обстоятелство, което да не е било известно преди постановяване на заповедта за изземване. От друга страна, едва след като е получен сертификат за клас инвестиция на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗНИ, по искане на инвеститор, съответният компетентен орган може да извърши продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, по местонахождението на инвестицията, без провеждане на търг, след оценка и писмено съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след което областният управител издава заповед за прехвърляне правото на собственост и сключва договор с инвеститора.

В случая от издаденото на дружеството Удостоверение № БАИ-ЗНИ-47/12.12.2024 г. от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции се установява единствено фактът на наличие на подадено от дружеството заявление за издаване на сертификат за инвестиционен проект клас Б по реда на ЗНИ с вх. № БАИ-ЗНИ-47/04.12.2024 г., но не и че е получен процесният сертификат.

В отправеното искане за спиране на предварителното изпълнение не се сочи какви конкретно значителни и трудно поправими вреди биха възникнали за оспорващото дружество в случай, че не бъде спряно изпълнение на обжалваната заповед до произнасяне по заявлението на дружеството по чл. 22а, ал. 1, т. 1 ЗНИ. Не се сочат конкретните инвестиции, които дружеството е направило и по каква причина както тези инвестиции, така и планираната по процедурата по чл. 22а, ал. 1, т. 1 ЗНИ, се твърди, че може да бъдат разрушени или значително увредени. Процесните твърдения не намират и обосновка в приложените по делото доказателства.

Доводът на дружеството, основан на твърдението, че при непостановяване от съда на спиране на изпълнението на заповедта, съществува опасност и риск от увреждане на държавните имоти и находящите се в тях вещи и оборудване, както и че същите ще останат неоградени и с неограничен достъп е необоснован и представлява единствено твърдение. Освен това твърдените вреди биха възникнали за собственика на имота, но не и за оспорващото дружество.

В случая предварителното изпълнение на процесната заповед не се установява, че би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на държавния и обществен интерес.

ВАС е последователен в практиката си, че предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение - какъвто е настоящият случай, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя, а последният не се справя с тази тежест. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. В този смисъл Определение № 10855 от 27.10.2021 г. по адм. д. № 10371/2021 г., VІІ отд. на ВАС.

В случая, на обществения интерес от изземване, предварително, преди да е влязла в сила оспорваната заповед за изземване на процесните имоти, не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 и 3 АПК, съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НЕМ КОМЕРС“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-25-7706-52 от 14.03.2025 г. на Областния управител на област Варна.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен от получаване на съобщението за постановяването му.