№ 20052
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110167678 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. И. П., ЕГН:
********** и Х. К. Х., ЕГН: ********** и двамата с адрес: град София, . с
която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С. Н. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ., за признаване за установено правото на
собственост на следния недвижим имот, ., състоящ се от две стаи, входно
антре, кухня и баня-клозет, с югоизточно изложение с припадащите се
24,5/100 идеални части от сградата и мястото при съседи: апартамент №2 на .,
." и общ двор, отгоре апартамент № 3 на . и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в ляво от
стълбището при съседи: .", общ двор, мазе на . и коридор и ответницата С. Н.
К., както и да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху имота.
В исковата молба са налице твърдения, че ищците са собственици на
основание давностно владение на процесния недвижим имот. Владели са
имота от 1993 г. до месец ноември 2023 г. явно необезпокоявано и
непрекъснато, като през 1993 г., идвайки от провинцията, ищцата М. И. П.,
покойният й съпруг и синът им - другият ищец Х. Х., се настаняват и
започват да живеят в собствения на . апартамент, по силата на уговорка с него.
Сочат, че няколко години след началото на съвместното им съжителство .
заминал за Полша, като през следващите години не се е връщал в България, но
М. И. П. и покойният и съпруг имали неговото позволение да останат в
апартамента и да го владеят за себе си като собственици. Имат информация,
че . е починал през октомври 1997 г. в Полша. Твърдят, че ищцата заедно със
съпруг си продължили да живеят в апартамента повече от 30 години
необезпокоявани от никого с пълното съзнание, че жилището е тяхно. През
всичките тези години никой не е предявявал претенции към семейството.
Твърдят, че при заминаването на . апартаментът бил безкрайно занемарен и в
окаяно състояние, поради което през 1995 г. извършили основен ремонт на
1
стойност около 3 800 лв., а през 2000 г. извършили и друг основен ремонт на
апартамента на стойност 3 500 лв. Сочат, че 2007 г. са изпълнени други
значителни подобрения, от които основен ремонт на кухнята, като бил излят
бетон за основа, поставен бил теракот на пода, плочки по стените, подновени
били мебелите и кухненското обзавеждане, всекидневната, били шпакловани
и боядисани стените на другите помещения. Твърдият, че за този ремонт
заплатили около 5 000 лв. Твърдят, че семейството на ищците построили
гаражна клетка за 1 800 лв. в прилежащ терен към сградата, както и временна
постройка за 3 500 лв. Ищците твърдят, че през 2008 г. са подменени
корозиралите стари водопроводни тръби за студена вода, за което заплатили
180 лв. Твърдят, че през 2011 г. подменили дограмата на прозорците на
кухнята и банята, като заплатили 1 000 лв., а през 2014 г. апартаментът отново
бил пребоядисван, били поставени нови тапети в кухнята и стаята за 250 лв.
във връзка с всички ремонтни дейности сочат, че общата стойност на
изразходените средства само за поддръжка на жилището била в размер на
повече от 19 000 лв., като през цялото време - от момента, в който се
настанили в апартамента на ., се грижели за имота. Твърди се, че детството на
ищеца Х. К. Х. е преминало в този апартамент и квартал. Твърдят, че
апартамента се намира и целия семеен архив, пари в брой – 7 000 лв., много
техника, кухненско обзавеждане, ценен експонат - трофей на благороден елен,
градинско и туристическо обзавеждане /маси, шезлонги, столове/ и
екипировка, около 500 бр. нови книги.
Твърди се, че на 30.11.2023 г. на съседка се обадила на ищеца Х., за да го
извести за движение в процесния апартамент, в резултат на което той отишъл
на мястото, но не успял да влезе дори във входа. Твърди, че достъпът към
стълбите на входа бил ограничен, като ключалката на вратата на входа била
сменена с нова, както и било монтирана функционираща сигнално-
охранителна система СОТ. Сочи се, че ищецът подал сигнал в 03 РУ - СДВР за
въпросните неправомерни действия, по който се установило, че ответницата
се е самонастанила в апартамента, сменила е ключалките на входната врата и
на вратата на апартамента. Твърди се, че и към момента на подаване на
исковата молба ответницата продължава да владее имота без правно
основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника С. Н. К., с който се оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения, както и наличието на предпоставки за основателност
на предявения иск за спорния имот. Твърди, че към настоящия момент тя
използва имота, върху който установила фактическа власт през 2013 г.
Оспорва да се е самонастанила в имота. Излага твърдения по отношение
основанието на правото върху процесния имот, като сочи, че съгласно
Договор за продажба № 0222198/1957г. жилището било придобито от ., който
към момента на закупуването му бил в брак с . (която след втория си брак
носела името .). Въз основа на влязло в законна сила съдебно решение от
22.05.1966 г. по гр. д. № 4175/ 1967 г., . . (.) се развели, като имотът бил
поставен в дял на . – ., която починала на 21.03.1986 г. и е оставила следните
наследници: втория си съпруг .; сина си от първи брак .; сина си от първи брак
2
.; внучка .а. Ответницата сочи, че . – син на . ., е един от законните
наследници, с оглед на което притежава ¼ идеална част oт процесния
недвижим имот. Твърди, че живее заедно и . на семейни начала, без сключен
брак, от 48 години, поради което и към момента е фактически ползвател на
жилището. Излага твърдения, че след смъртта на наследодателката имотът бил
обитаван от втория й съпруг ., който бил и собственик на ¼ ид.ч. от имота и
държател на частите на останалите сънаследници. Сочи, че н началото на 1997
г. . заминал за Полша, където починал на 21.10.1997 г. Твърди, че в периода
между 01.05.1995 г. и заминаването на . през 1997 г. в имота се настанило
семейството на ищците, като оспорва обстоятелството, че са упражнявали
фактическа власт преди 01.05.1995 г. Твърди, че фактическата власт на ищците
върху имота била придобита чрез насилие, изнудване и поставяне на . в
състояние на зависимост от тях, като владението не било необезпокоявано,
тъй като на 14.04.1997 г. . завел дело срещу М. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на процесния недвижим имот. Ответницата заявява,
че едва през 2013 г. се снабдила с официална информация от посолството на
Република Полша за смъртта на ., като до този момент ищците заблуждавали
собствениците на имота, че поддържат връзка с него и той им е позволил да
живеят в жилището. Сочи, че през 2013 г. . изпратил нотариална покана до
ищцата за освобождаване на жилището му, но не бил открит никого на адреса.
Във връзка с това на 30.10.2013 г. от . била депозирана искова молба за
установяване правото собственост върху имота, но впоследствие била
оттеглена поради влошено здравословно състояние. Ответницата твърди, че
през периода 2013 – 2014 г. ищцата и семейството заминали да работят в
чужбина и от този момент имота се владее от нея и от .. Оспорва в имота да са
извършвани подобрения от страна на ищците. Твърди, че в последните 30
години данъчните задължения за имота са заплащани единствено от
наследниците на .. Оспорва наличието на предпоставките за придобиване на
имота от ищците на основание давностно владение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд 0222198, . е
придобил държавен недвижим имот, находящ се на .“ № 45, местност „.“, гр.
София, представляващ апартамент № 1, състоящ се от две стаи, входно антре,
кухня, баня – клозет, от блок № 4, . – партера с югоизточно изложение с
припадащите се 24,5/100 идеални части от сградата.
Съгласно удостоверение за наследници № 000269 от 20.01.2011 г. на . –
., починала на 21.03.1986 г., за което бил съставен акт за смърт № 0401 от
22.03.1986 г., същата оставила като наследници съпруга си .; синове . и .,
съпругата на починалия син – .
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. №
РИЛ20-УГ01-1763 от 21.05.2020 г. на . – ., починала на 21.03.1986 г., от което
се установява, че към момента на издаване на акта наследници на починалата
били нейните синове . и ., и внучки - .
3
Приложен е акт за граждански брак № 1150, от който се установява, че
на 15.10.1975 г. между . и . бил сключен граждански брак.
По делото е представен съкратен препис от акт за смърт от 15.05.2013 г.
на ., ведно с превод на български език, от който се установява, че същият е
починал на 21.10.1997 г., в гр. Коцк, в който са посочени данни за съпругата
на починалия – . . – ..
От удостоверение 655403/28.01.2000 г. на СГС, издадено във връзка с
гр.д. № 1518/1963 г., се установява, че на 13.04.1963 г. в СГС, I брачна колегия,
постъпила молба за развод от . срещу .. Представено е и решение № 196 от
01.06. 1968 г., постановено в производство по делба по гр.д. № 4175/1967 г., с
което е поставен в дял на . двустаен апартамент, находящ се в гр. София,
квартал Гевгелийски, .“ № 45, блок № 4.
Съгласно Решение от 25.02.1999 г., постановено по гр.д. № 2612/1997 г.
по описа на СРС, 28 състав, по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от . срещу
М. ., съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен, доколкото съдът
не е установил активната легитимация на ищеца, тъй като било представено
удостоверение за наследници на . Щирилова . – ., а собственик на имота била ..
Съдът признава за безспорно, че от 01.05.1995 г. до завеждане на исковата
молба М. . обитавала процесния имот. Съгласно приложено към настоящото
дело удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 22 от
21.08.2008 г., издадено от Столична община, ., . – ., родена на 17.08.1931 г. е
името на ., с което била записана в Решение № 196/01.06.1968 г. по гр. д. №
4175/1967 г.
Съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти, подадена от . се установява, че същият е декларирал, че е
придобил земя и сграда, находящи се в гр. София, ., ., въз основа на
наследствено правоотношение, заедно с ., ., .
Съгласно удостоверение към РИЛ20-ГР94-639-[1], издадено от отдел
„Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ при Район
„Илинден“ придобитият въз основа на продажба на държавен недвижим имот
на ., ап. № 1, находящ се в гр. София, местност „.“, бл. 4, партера с югоизточно
изложение, е с нов административен адрес: гр. София, ..
Установява се, че по искова молба с вх. № 19176 от 30.10.2013 г. било
образувано производство по гр.д. № 44988/2013г., от . срещу М. И. П., по иск с
правна квалификация чл. 108 ЗС, но във връзка с молба вх. № 1194121 от
28.12.2016 г. съдът с Определение от 14.02.2017 г. прекратил производството
поради оттегляне на исковете.
Приложено е сведение, дадено то ищеца Х. К. Х. от 07.12.2023 г., в което
същият споделя, че ищцата М. П. живее и работи в Англия от около 2015 г.
(„преди осем години“), а оттогава в процесния имот никой не живее
постоянно, но ответникът посещава епизодично.
Приложена е и нотариална покана от 07.06.2013 г. от . до М. И. П., с
което П. е поканена да освободи жилището и предаде ключовете за него на
собствениците. В поканата ответникът признава, че ищцата се е настанила в
апартамента му от 1995 г. Видно от протокола към поканата, адресът бил
4
посетен на 12.06.2013 г. в 9:30 часа, като на него М. П. не била открита, поради
което било залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите . Т., .. Свидетелката . споделя, че познава ищците от 1994 г., които
живеели в апартамент в съседен на нейния блок, които не били спирали да
живеят в него, откакто ги познавала. Споделя, че от 2015-2016 г. М. живее и
работи в Англия, но всяка година се връщала за около месец. Спомня си, че
през октомври 2023 г. ответницата се нанесла в апартамента и започнала да
изнася цялата покъщнина извън апартамента, поради което свидетелката се
свързала с ищците. Споделя, че през 2023 г. бил направен ремонт на стаята, а
знае, че преди това била подменяна и дограмата и външната врата на
апартамента. Не знае жилището да е имало друг собственик освен ищците,
които се грижели за апартамента, като дори споделя, че известно време в
апартамента живеело момче, приятел на ищеца Х. Х.. При въпрос на
процесуалния представител на ответницата, свидетелката споделя, че живее в
апартамента от 1991 г., като знае, че в имота е живеел и друг човек, когото
наричали поляка, но го била виждала само веднъж или два пъти.
Свидетелката ., приятелка на ищците, споделя, че познава М. и Х., които
живеели на .“ 45, от 20 години. Сочи, че имотът им се намира на втория етаж,
като изяснява, че къщите там са идентични, всички на два етажа. Споделя, че е
родена в квартала и живее там от началото на живота си. Споделя, че били
сменяни прозорци в апартамента, а преди 2-3 години М. била направила
ремонт на спалнята, за което мъжа на свидетелката монтирал корнизите. Знае,
че ищците не са напускали апартамента. Сочи, че М. живее в Лондон, но всяка
година си идва на почивка и поддържа имота, прави ремонти. Споделя, че Х.
живее в . от 2-3 години, а преди това е живял в „Надежда“ в апартамент на
съпругата му, с която са в брак от около 10-12 години. За ищцата знае, че е от
Велико Търново, но няма информация защо е дошла да живее в процесния
апартамент. Сочи, че често посещавала апартамента преди М. да замине за
Лондон, където живее от около 10 години.
Свидетелката . споделя, че познава ищците от 1992-1993 г., с които са
съседи на .“, които живеели на първия етаж на № 42. Сочи, че в процесния
имот ищците живеели в периода 1992-2023 г., докато не се е нанесъл друг
човек там. Споделя, че заедно с Х., който я потърсил, отишли в имота вечерта,
но входната врата не можело да бъде отключена, била поставена табела за
СОТ. Сочи, че не е виждала ответницата да посещава имота преди това, както
и че М. никога не била напускала апартамента, не била живяла другаде. Знае,
че в имота били извършвани ремонти и никой не оспорвал собствеността им.
На въпроси на процесуалния представител на ответника свидетелката
отговаря, че живее от 1981 г. в съседство на процесното жилище и е виждала
предния собственик, който бил поляк, но същият не живеел там от 1992 г.,
като когато ищцата и съпругът се нанесли, съобщили, че полякът не живее
вече там. За ищцата сочи, че живее в Англия от около 11 години, а за ищеца, че
е живял в имота до преди около 6 години, когато се било родило третото му
дете, но не знае дали някой ги е търсил за връчване на покани, от съд или по
други дела. Спомня си, че преди години е имало други дела, приключили в
5
полза на ищците. Знае, че живеят в жилището, защото полякът ги е поканил да
живеят и да се грижат за него, като сочи, че често е посещавала имота,
последно преди 6 години.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията
на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от
правна страна:
Предявени са активно субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС. С определение № 49724 от 05.12.2024 г. за
насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК, като ищците е следвало да установят при условията на пълно и
главно доказване с годни доказателства правото си на собственост по
отношение на процесния недвижим имот на твърдяното правно основание, а
именно придобивна давност, че са владяли имота през твърдения период от
време – 1993 г. – 2023 г. с намерение за своене, както и че ответницата
неоснователно осъществява фактическа власт върху имота. Ответницата е
следвало да проведе насрещно доказване, с оглед твърденията си в отговора
на исковата молба, а именно възражението , че от заминаване на ищцата в
чужбина през 2013-2014 г. имотът се владее от нея и ..
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки: 1) ищците да са собственици на имота по силата
на твърдяното в исковата молба придобивно основание; 2) вещта да се владее
или държи от ответника; и 3) владението или държанието да е без основание.
С оглед твърдението на ищците, че същите са собственици на
апартамента въз основа давностно владение следва да бъде обсъдена
характеристиката на твърдяното придобивно основание. Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона период от време. Нормативната уредба е в глава VIII
ЗС, наименувана “придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите
на чл. 79 – чл. 86 ЗС. Уредена е от законодателя като оригинерен способ за
придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ
следните елементи: 1) упражняване на фактическата власт върху вещта, която
владелецът държи като своя лично или чрез другиго и 2) изтичането на
определен в закона период от време.
Фактическото състояние владение по чл. 68 ЗС, различно от
правомощието владение като част от съдържанието на правото на
собственост, се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен –
намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането
фактическата власт се упражнява за друг, като държателят няма намерение да
6
свои вещта.
За да започне да тече установеният в закона давностен срок на
придобивната давност, абсолютна предпоставка е да се установи началният
момент на установяване на владението върху процесната вещ от страна на
ищците М. П. и Х. Х.. Владението следва да е било 1) постоянно, 2)
непрекъснато – да не е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС),
като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през
целия период, достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни
времена, от което до доказване на противното се предполага, че е владял и в
промеждутъка; 3) несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си, като намерението да държи вещта за
себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за
отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди
действия; 4) спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, т.е. да не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец.
Съвкупно от приетите по делото доказателства се установява, че имотът
е бил собственост на . – ., починала на 21.03.1986 г., като след смъртта
същият е станал съсобствен на наследниците , като съпругът . придобил ¼
ид.ч.; синът . придобил ¼ ид.ч.; сина . придобил ¼ ид.ч.; а останалата ¼
ид.ч. била придобита от третия син на починалата – Н. ., след чиято смъртта на
23.02.1999 г. била разпределена на наследниците му - .. Съгласно чл. 30 ЗС
съсобственост е налице, когато правото на собственост принадлежи общо на
две или повече лица. При обикновената (дялова) съсобственост всеки носител
на общото право на собственост има точно определена идеална (мислена) част
от него. Дори когато са различни по размер, правата на отделните
съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава,
макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите
правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и
разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно свързани и
взаимно се ограничават. Правомощието владение е най-характерният и
съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на
собственост. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни
материални действия, фактическа власт върху вещта. Упражняването му,
лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на
другите правомощия на собственика.
Съгласно преценката на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че от 01.05.1995 г. имотът се обитавал
от семейството на ищците, които били допуснати в него от съсобственика .,
притежаващ ¼ ид.ч, като изрично в исковата молба ищците признават, че са
имали позволението от съсобственика да останат в имота. Доколкото в случая
не е налице сключен договор между ищците и твърдения праводател, а се
касае единствено до устна договорка между съсобственика и семейството на
М. П., съдът намира, че в началото на нанасянето им в имота към 01.05.1995 г.
същите са имали качество на държатели, с оглед позволението на собственика
да останат в имота му. Същото обстоятелство се установява и от показанията
7
на свидетелката ., че . е поканил семейството на ищците да се грижат за него и
да живеят в апартамента му, като не им бил продал имота. Съгласно решение
№ 41 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, ако
собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе
си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
Тоест, за да е било налице владение върху частта от имота, собственост на .,
ищците е следвало да превърне с едностранни действия държането им във
владение. В случая не са представени доказателства за това. По делото се
установи също, че . е починал 21.10.1997 г. – малко след нанасянето на ищците
в имота, като от представен е акт за смъртта от 15.05.2013 г. не се установява
дали същият е оставил наследници. Въпреки това, доколкото ищците не са
обективирали намерението си за своене спрямо ., съдът намира, че по
отношение на ¼ ид.ч. от апартамента същите са били държатели.
Няма колебание в съдебната практика, че за придобивната давност е
достатъчно да се установи, че имотът е предоставен от собственика на трето
лице за ползване, за да се изключи владението на това лице върху имота, без
да е нужно да се установяват параметрите на договорните отношения ( така и
определение № 630 от 14.02.2024 г. по гр. д. № 2368/2023 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС). Доколкото в случая се установи, че на ищците било позволено да
останат от един от съсобствениците на имота, респ. владението е било
изключено, М. П. и Х. Х. е следвало да обективират явно намерението си за
това, че владеят имота спрямо останалите съсобственици. Както беше
установено, за ответницата обстоятелството относно смъртта на . е станало
известно едва от акта за смърт, с който са се снабдили на 15.05.2013 г. До този
момент за останалите съсобственици на процесното жилище не е било
несъмнено, че ищците държат владението над имота с намерение да го своят.
Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Решение от
25.02.1999 г., постановено по гр.д. № 2612/1997 г. по описа на СРС, 28 състав,
по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от . срещу М. И. ., живееща към момента
на постановяване му в процесния апартамент. Със същото се установява, че
владението не било несъмнено и явно обективирано спрямо останалите
съсобствениците, доколкото ., притежаващ ¼ ид.ч. от имота е предявил иск за
заплащане на обезщетение за ползването на собствеността му.
По отношение на твърдението, че намерението за завладяване на вещта
било манифестирано чрез извършването на ремонтни дейности и оставяне на
лични вещи на ищците в процесното жилище, са налице множеството
разминавания и противоречия в свидетелските показания. В показанията си
свидетелката Т. споделя, че процесният имот се намира в четириетажен блок, а
свидетелката ., даваща сведения за извършените ремонтни дейности, споделя,
че жилището се намира на втория етаж от двуетажна къща. И двете споделят,
8
че знаят за сторени ремонтни, без да дават подробни обяснения за период на
извършването им, поради което съдът не може да приеме за доказано кога и
дали въобще са извършвани подобрения в жилището, а свидетелите дават
показания по – скоро за разноски, свързани с ползването на имота. Също в
исковата молба са посочени точни суми за сторените разходи по твърдените
ремонти и точно определени времеви интервали на извършването им, за които
обаче не са представени никакви доказателства. Във връзка с това,
единственото доказателство за извършването на тези действия, чрез които да
бъде установено и наличието на придобивна давност са гласните
доказателства. Поради това съдът разполага с правомощието да прецени
достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях,
която преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства (така и
решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
Поради горното и при преценка на свидетелските показания не може да се
приеме за доказано, че ищците са обективирали намерението си за своене на
процесния имот чрез твърдените ремонтни дейности, доколкото извършването
им не беше доказано от събраните гласни доказателствени средства. В тази
насока съдът съобразява и че съгласно определение № 630 от 14.02.2024 г. по
гр. д. № 2368/2023 г., Г. К., І Г. О. на ВКС не може да се стигне до извод, че
само с ремонтите се демонстрира завладяване на имота, още повече когато
този имот се ползва безвъзмездно и разходите за ремонти се компенсират с
ползите, които се извличат от този имот.
В тежест на ищците е да докажат, че в периода от 1993 г. до 2023 г. за
владели процесния имот, като безспорно се установи от събраните по делото
доказателствата, както и от извънсъдебното признанието на неизгоден факт
направено от ищеца Х. в даденото от него сведение до МВР, че от 2015 г.
никой от тях не живее постоянно в имота, а същият е посещаван епизодично.
Във връзка с това съдът намира, че дори да е било налице намерение за своене
на имота, каквото не се установи, същото не е било постоянно и
непрекъснато, доколкото от около 10-12 години ищцата живее в чужбина, а
синът и ищец в производството – в друго жилище.
Във връзка с това, съдът намира, че в хода на настоящото производство
не се доказа първият елемент от фактическия състав по чл. 108 ЗС, а именно
ищците да са собственици на имота по силата на твърдяното в исковата молба
придобивно основание – придобивна давност, поради което искът следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с право на
разноски разполага само ответната страна. Същата претендира заплащане на
сумата 2 500,00 лева, представляваща платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна помощ и
съдействие от 17.06.2025 г. С оглед на това в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени платените от ответницата разноски в размер на 2 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. П., ЕГН: ********** и Х. К. Х., ЕГН:
********** и двамата с адрес: град София, . срещу С. Н. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ., искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищците притежават правото на
собственост върху ., състоящ се от две стаи, входно антре, кухня и баня-
клозет, с югоизточно изложение с припадащите се 24,5/100 идеални части от
сградата и мястото при съседи: апартамент №2 на ., ." и общ двор, отгоре
апартамент № 3 на . и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в ляво от стълбището при
съседи: .", общ двор, мазе на . и коридор, както и осъждане на ответницата за
предаване на владението върху процесния имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. П., ЕГН: ********** и
Х. К. Х., ЕГН: ********** и двамата с адрес: град София, . да заплатят на С.
Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, . сумата 2 500,00 лева – разноски в
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10