Решение по дело №10/2020 на Районен съд - Трън

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Петър Симеонов
Дело: 20201740200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е-17

Гр. Трън, 16.06.2020 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При секретаря Г. А. като разгледа НАХД № 10 по описа на ТРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН, във връзка с глава шеста раздел втори от Закона за ветринарномедицинската дейност.

         С наказателно постановление /НП/ № */11.03.2020г. на директор на ОДБХ, гр.Перник, на Е.Г.Н.,***, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание както следва: на основание чл. 132 ал.1 т.6 от Закона за ветринарномедицинската дейност глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

         Против така издаденото постановление Е.Г.Н. е подал жалба пред ТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят  оспорва фактическата обстановка. Твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на материалния, процесуалния закон и в несъответствие целта на закона, сочи че същото е незаконосъобразно. Моли съда да го отмени.

         Въззиваемата страна – ОДБХ-гр.Перник, редовно призована за съдебно заседание – не се явява, вместо нея се явява упълномощен процесуален представител.

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М.М.Б. и И.Г.Н., прочетените и приети писмени доказателства – АУАН *******/12.12.2019г., наказателно постановление № */11.03.2020г, както и останалите писмени документи, приети и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, изпратени от АНО, обособени в административно наказателна преписка,  намери за установено следното:

         По същество:

     Жалбоподателя се явява лично, пледира за отмяна на обжалваното НП, предвид на това, че се касае за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила –липса на пълно описание на нарушението, както и поради незаконосъбразност - липса на вина в извършване на административното нарушение. Жалбоподателят поддържа искането.

    Въззиваемата страна, представлявана от адв.П.Б. пледира за потвърждаване на обжалваното НП като постановено при спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно.

          По процедурата:

    АУАН е съставен на 12.12.2019 г. за нарушение, сочено за извършено без дата, като НП за него е съставен на 11.03.2020г. Предвид липса на дата на извършване на нарушението, съдът се явява в невъзможност да прецени спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

    АУАН е съставен от "главен инспектор "ЗЖ", ОДБХ- град Перник, който се явява компетентен орган да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗВМД, съгласно чл. 472, ал.1 от ЗВМД. НП също е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 472, ал.2 от ЗВМД.

    АУАН е съставен в присъствието на един свидетел по неговото съставяне, който не е свидетел по установяване на нарушението. С това е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, както и не е отбелязано  обстоятелството, че АУАН се съставя по този ред.

   Нито АУАН, нито НП съдържат дата на извършване на нарушението, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, предвид императивното изискване за посочване на същата, разписано в чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това съществено процесуално нарушение води и до невъзможност да се прецени спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН, което също по своя характер е съществено процесуално нарушение, накърняващо в значителна степен правото на защита, предвид на това, че същият е уговорен в полза на жалбоподателя.

    АУАН и НП не съдържат описание на нарушението, предвид на това, че липсва описание на това, кога на кого са продадени животни, собственост на въззивника. С това е допуснато нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН относно АУАН и на чл. 57, ал.1т.5 от ЗАНН.

По фактите:

    Жалбоподателят Е.Г.Н. /на 72г./ притежава животновъден обект в село Л., регистриран под № *****-****, в който са регистрирани 29 броя едри преживни животни, както и 30 бр овце. Същият за времето от 08.11.2019 г. до 10.11.2019 г. постъпил по спешност за лечение в "Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Свети Георги“ ООД - Перник със сърдечна криза и диагноза "Умерена аортна стеноза; АХ; Дислипидемия", като при постъпване същият е приет със силно сърцебиене, придружено със задух, гръден дискомфорт, умора и изпотяване. Тъй като е имало риск в голяма степен от инфаркт на 25.11.2019г. му е назначено оперативно лечение- аортно клапанно протезиране, клинично проследяване и контрол на рисковите фактори на ИБС. След престоя в болничното заведение за три дни е престоял в санаториум в Банкя.

   Поради постъпването в болнично заведение по спешност, животните, намиращи се в животновъдния обект на жалбоподателя Н. останали без грижи, поради което и същите нямало кой да храни и поддържа. Няколко дни били обслужвани от негови близки – 70 годишната му съпруга, след което дъщеря му сериозно загрижена за здравословното състояние на баща си и предвид напредналата му възраст и тежката физическа работа, характеризираща отглеждането на животни се обадила на търговец и продала кравите.

     След излизането от болницата, жалбоподателят Н. веднага отишъл в Областна дирекция по безопасност на храните да уведоми за това обстоятелство, при което ветеринарният лекар разпоредил да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, какъвто е съставен, след извършване на проверка от свидетеля М.Б., на място в животновъдния обект, в село Л., на 12.12.2019г., който установил липсата на регистрираните за отглеждани в него животни. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП.

По доказателствата:

Така установените факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетелите М.М.Б. и И.Г.Н., които са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират с писмените доказателства по делото.

      Последните, като достоверни и надлежно приобщени, съдът кредитира, а именно: протокол от 12.12.2019 г. за извършена проверка, писма и обратна разписка по връчване на обжалваното НП.

      От правна страна:

Въз основа на така установените факти по делото, съдът намери, че трето лице – неустановено от ветринарните власти е продал, а също неустановено лице превозил 29 броя животни от животновъден обект в село Л., до неустановено място, за неустановен период от време. Без да има преди това писмено уведомление за това до ветеринарния лекар, обслужващ обекта и това е сторено без ветеринарно медицинско свидетелство.

 

Изпълнителното деяние – промяна на собствеността /трапортиране, превозване/, е извършено от трето лице – неустановено, но не и от жалбоподателя. Предвид на това, същият не може и не е субект на вмененото му административно нарушение, нито е осъществил същото от обективна страна. Това е сторено от трето лице, чиято отговорност не е ангажирана. На следващо място, липсва и субективен задължителен за административно нарушение състав на същото – липсва вина у жалбоподателя Н.. Същият, бидейки в болница и в тежко състояние на системи, нито е целял, нито е искал, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, поради което и извършеното транспортиране на животните не е извършено от него, нито виновно. Това е обстоятелство, което е било продиктувано от невъзможността поради силно влошено здравословно състояние на жалбоподателя Н. да се грижи за тях за времето, през което той е бил в болница, при което същото е извършено при крайна необходимост по чл. 8 от ЗАНН, която на самостоятелно основание изключва вината. Такава е налице, предвид на това, че транспортирането на животните е наложено от необходимостта от тяхното спасяване от глад – спасяване на лични и тези на жалбоподателя Н. имуществени блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, като предвид на това, че от нарушението не са настъпили щети, причинените такива с неговото извършване не са по-големи от предотвратените.

    Липсата на вина изключва деянието от кръга на административните нарушения.

     Като е постановил обратното и е ангажирал неговата административно – наказателна отговорност, издателят на обжалваното НП е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност на обжалваното НП, по отношение на така вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описаното в обстоятелствената част на АУАН и постановлението състав на нарушението е неясно и непълно.

Разпоредбата на  чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД задължава собствениците и ползвателите на животински обекти със селскостопански животни, в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, писмено да уведомят ветеринарния лекар. Ясно в разпоредбата са обособени три хипотези, възникването на която и да е от тях се предхожда от задължението на собственика или ползвателя да уведоми съответния ветеринарен лекар. В случая, в съставения АУАН и НП е посочено, че е установена липса на ЕПЖ / говеда/. Не е посочено точно какво от хипотезите на чл.132 ал.1 т.6 от Закона за втринаромедицинска дейност са нарушени. Т.е , че жалбоподателят, като собственик на животновъдния обект, не е уведомил обслужващия обекта ветеринарен лекар д-р Н. за промяна в собствеността на посочените в НП ЕПЖ /говеда/. С така направените фактически описания на нарушението в АУАН и НП не става ясно коя хипотеза на изпълнително деяние е вменена на жалбоподателя - дали е транспортирал, дали е налице промяна на собствеността на идентифицирани животни, или са налице и двете. По този начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не може да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен и съответно да се защити по него, като представи доказателства и аргументи установяващи противното. Ако изпълнителното деяние на нарушението касае предприемане на действия за промяна на собствеността, както АУАН, така и НП е следвало да съдържат данни, т.е. в тях да са посочени конкретните действия, извършени от жалбоподателя, за да се прецени дали същите касаят промяна на собствеността, или съставляват други действия.

В тази връзка непосочването на конкретното действие, с което е била променена собствеността, е довело до нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението. Не е  посочен дори период от време, в който според НО е извършено нарушението, а датата на извършването му не може  да бъде определена въз основа на обстоятелствата, съдържащи се в описанието на нарушението. При това положение е неясно дори дали всичките 29 броя говеда са напуснали животновъдния обект в един и същи ден (на една и съща дата) или това е станало в различни дни в посочения в НП период. При това положение е възможно дори извършването на повече от едно нарушение, което пък с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не би следвало да се санкционира с едно наказание.

Не на последно място следва да се отбележи, че в обжалваното НП не са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението по  чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Единствено установена е констатацията, че към датата 12.12.2019 г. посочените в НП животни не са били налични в проверявания животновъден обект. Липсват доказателства и данни от посочения ветеринарен лекар д-р Н., че действително липсва постъпило уведомяване до него за транспорта или промяната в собствеността на животните.

Предвид на така изложеното, съдът прие, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на  чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД са били нарушени нормите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които норми са императивни и нарушаването им винаги води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и като последица до отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                               РЕШИ:

 

     ОТМЕНЯ НП* от 11.03.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните град Перник, с което на Е.Г.Н.,***, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200 - двеста лева, за нарушение по  чл. 132, ал.1, т.6 от "Закон за ветеринарномедицинската дейност" /ЗВМ/.

            Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.

            Същото подлежи на обжалване пред Адиминистративен съд- Перник, в 14- дневен срок от неговото съобщаване, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: