№ 12934
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110142899
по описа за 2022 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищеца ................, със седалище и адрес на управление ..................,
представляван от ................. – управител, твърди в исковата си
молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми. В съдебно
заседание исковете се поддържат, моли да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответника ................, със седалище и адрес на управление
................. представляван от ............... – управители, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В исковата молба ищеца е направил искане за произнасяне на съда с
неприсъствено решение против ответника, който не е подал отговор, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от
1
ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е
преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице
основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат в
размер на 996 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, със седалище и адрес на управление .................
представляван от ............... – управители, да заплати на ................, със
седалище и адрес на управление .................., представляван от ................. –
управител, сумата в размер на 24 885, 60 лева /двадесет и четири хиляди
осемсоттин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница с ДДС
в размер на 20 850 лева и договорна неустойка в размер на 4 035, 60 лева,
както и сумата в размер на 996 /деветстотин деветдесет и шест/ лева,
представляваща направените по делото за заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2