Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 27.05.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева и в присъствието като
разгледа докладваното от съдия Майа Попова гражданско
дело № 3921 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск, с правно основание: чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.04.2013 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит HL 61783 за сумата от 5 300.00 евро.
Страни по цитирания договор били “Юробанк България” АД /предишно наименование
“Българска Пощенска банка” АД/ в качеството и на кредитор и С.Д.К., ЕГН **********,
В.Ж.М., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** и тримата в качеството им на
кредитополучатели, като съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски
кредит за връщането на кредита и за изпълнението на всички задължения по
сключения договор лицата подписали договора в качеството си на
кредитополучатели и отговарят солидарно. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора
разрешения кредит се усвоил по сметка на кредитополучателя С.Д.К. IBAN ***,
открита в банката кредитор. По същата банкова сметка ***оговор за потребителски
кредит HL 47419, сключен между “Юробанк България” АД /предишно наименование
“Българска Пощенска банка” АД/ в качеството и на кредитор и С.Д.К., ЕГН **********,
В.Ж.М., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** и тримата в качеството им на
кредитополучатели, който бил в размер на сумата от 98650.00 евро.
Твърди се, че съгласно чл. 13 от Договора за кредит всички
задължения към банката в това число главници, лихви, такси, комисионни и други
се обезпечавали с учредяването на договорна ипотека върху три недвижими имота,
а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда,
представляващ АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ с идентификатор 55155.503.708.1.5, находящ
се в гр. Пазарджик, ул. “***” № 24;
2. МАГАЗИН за промишлени стоки № 3 с
идентификатор 55155.503.802.1.18, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” № 10;
3. ОФИС № 3 с идентификатор
55155.503.802.1.3, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” №10.
Твърди се, че първият от посочените недвижими имоти,
служещи за обезпечение на цитирания договор за кредит бил собственост на
кредитополучателя В.Ж.М. и е семейно жилище на В.Ж.М. и другия кредитополучател
Д.К.М., които били съпрузи.
Вторият и третият от посочените недвижими имоти, служещи за
обезпечаване на кредита били собственост на “ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ” ООД, ЕИК
*********, трето задължено лице и ипотекарен длъжник, в което дружество,
считано към датата на подписване на договора за банков кредит и към датата на
учредяване на договорната ипотека съдружници при равни права са
кредитополучателите С.Д.К. и В.Ж.М..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит
кредитополучателите дължали на банката годишна лихва в размер на БЛП определян
периодично от управителния съвет на банката за жилищни кредити в евро намален с
0.60 стотни пункта, като към момента на сключване на договора дължимата лихва
била в размер на 8.2 %.
Съгласно чл. 4 от Договора за кредит кредитополучателите
дължат на банката, освен посочената по-горе договорна лихва и такси и
комисионни, посочени в цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 5 от Договора за кредит крайният срок за
погасяване на всички задължения по кредита, включително дължимите лихви бил 205
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
В чл. 6 от Договора било посочено, че кредитът следвало да
се погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница с
размер на всяка вноска 46.24 евро.
Съгласно чл. 8, ал. 2, предложение първо от Договора при
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени средства не
се дължала такса за предсрочно погасената главница.
Получената сума по Договора за потребителски кредит в общ
размер на 5 300.00 евро била изразходвана по следния начин:
Всеки от кредитополучателите бил получил по 1/3 от сумата
по кредита, която е използвал за свои лични нужди. С част от сумата по кредита
е направена вноска за погасяване на текущи задължения по сключения между същите
страни договор за потребителски кредит HL 47419. Съгласно установената в чл.
127, ал. 1 от ЗЗД презумпция, както и предвид начина на усвояване и
изразходване на сумите по кредита и вътрешните отношения между
кредитополучателите, всеки един от тях бил длъжен да участва в погасяването на
всички задължения по договора за банков кредит със сума равна на 1/3 от
дължимата вноска. Задълженията към банката кредитор са били погасявани касово и
безкасово по откритата заемна сметка с IBAN ***чателите С.Д.К. и В.Ж.М..
Вноските на каса се извършвали от един от двамата кредитополучатели, след което
с внесените суми се погасявала съответната вноска към банката кредитор.
Безкасовото погасяване било осъществявано чрез директен превод по банков път
като със сумата на преводите били погасявани задълженията към банката кредитор.
Кредитното задължение било погасено по следния начин: На
25.05.2013 г. била погасена сума в размер на 52.30 евро с вноска направена от
кредитополучателя В.Ж.М.; На 20.06.2013 г. била погасена сума в размер на 20.72
евро с вноска направена от кредитополучателя С.Д.К.; На 09.08.2013 г. била
погасена сума в размер на 74.87 евро с вноска направена от кредитополучателя В.Ж.М.;
На 20.08.2013 г. била погасена сума в
размер на 47.17 евро с вноска направена от кредитополучателя В.Ж.М.; На
25.08.2013 г. била погасена сума в размер на 52.95 евро с вноска направена от
кредитополучателя С.Д.К.. На 30.09.2013 г. С.Д.К. направил вноска по сметка в
общ размер на 23 000.00 евро. С част от тази сума в размер на 5 235.82 евро
било погасено остатъчното задължение по договор за потребителски кредит HL
61783, като кредитното задължение било закрито. Останалата част от цитираната
сума послужила за погасяване на задълженията по другия договор за кредит
сключен между същите страни.
Предсрочното погасяване на остатъчния размер от кредитното
задължение било извършено на основание искане на С.Д.К. за предсрочно
погасяване на кредит, въз основа на подписано от същия платежно нареждане и със
средства осигурени от същия.
Общата сума, която била заплатена от кредитополучателите по
Договор за потребителски кредит HL 61783 в това число главница, лихва, такси и
комисионни била в размер на 5 483.53 евро. От тази сума кредитополучателят С.Д.К.
бил заплатил общо сумата в размер на 5 309.19 евро. Кредитополучателят В.Ж.М.
заплатил общо сума в размер на 174.34 евро. Кредитополучателят Д.К.М. не била
заплащала суми по кредита.
Твърди се, че съгласно поетата солидарна отговорност и
предвид вътрешните отношения между страните, съгласно които всеки от
кредитополучателите следвало да погаси по 1/3 част от получения банков кредит,
от платената сума в общ размер на 5 483.53 евро всеки от кредитополучателите би
следвало да поеме припадащата му се част в размер на 1/3 от
задължението, която част била в размер на 1 827.84 евро. Налагал се извода, че
кредитополучателят С.Д.К. бил надплатил повече от своето вътрешно задължение в
размер на сумата от 3 481.35 евро /разликата между заплатената от К. сума в
размер на 5 309. 19 евро и дължимата от него сума, съгласно вътрешните
отношения между страните в размер на 1 827.84 евро/.
В случая, твърди ищецът, че надплатената от К. сума в
размер на 3 481.35 евро са се обогатили кредитополучателката Д.К.М. със сума в
размер на 1 827.84 евро, тъй-като същата не била правила никакви вноски по
кредита и кредитополучателят В.Ж.М. със сума в размер на 1 653.50 евро, която
сума представлява разликата между дължимите от същия 1 827.84 евро и
заплатените от Михайлов 174.34 евро.
На 14.07.2015 г. кредитополучателят В.Ж.М. бил починал,
като оставя за свои наследници при равни права Д.К.М. негова съпруга и М.В.М.,
ЕГН **********,*** негова дъщеря.
Твърди се, че с оглед настъпилото наследствено
правоприемство Д.К.М. дължала на С.Д.К. освен посочената по-горе сума 1 827.84
евро, която дължал в качеството си на кредитополучател и сумата в размер на
826.75 евро, представляващи 1/2 от дължимата от покойният наследодател В.Ж.М.
сума, която била в общ размер на 1 653.50 евро. Наследницата М.В.М. дължала на С.
И. К. сумата в размер на 826.75 евро, представляващи 1/2 от дължимата от
покойният наследодател В.Ж.М. сума, която била в общ размер на 1 653.50 евро.
С оглед на извършените плащания , според наведените доводи
в исковата молба за кредитополучателят С.Д.К. бил налице правен интерес да
предяви иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за сумата в общ размер на
3 481.35 евро, която е заплатил в повече от припадащата му се 1/3 част от
заплатените задължения по кредита срещу Д.К.М. и М.В.М., като претенцията на К.
срещу Д.К.М. била в общ размер на 2 654.59 евро /826.75 евро в качеството й на
наследник на В.М.плюс 1827.84 евро в качеството и на съдлъжник/, а претенцията
срещу М.В.М. била в размер на 826.75 евро.
Оформен е петутим с искане, и след като доказване основателността на претенцията на ищеца, съдът да осъди Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 654.59 евро,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното и заплащане, както и да осъди М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 826.75 евро, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното и заплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Приложени са писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит HL61783/12.04.2013 г.; Извлечение от банкова сметка *** ***, обслужваща
Договор за потребителски кредит HL61783/12.04.2013г. Банково бордеро от 02.10.2013 г.; Извлечение
от ТР на “ВИ ТИ ЕС-ИНВЕСТ” ООД; Удостоверение за наследници изх. №
3280/15.07.2015 г.; Искане за предсрочно погасяване на кредит; НА за учредяване
на договорна ипотека.
По делото е постъпил
писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от Д.К.М. и М.В.М. -
ответници по гр.д. 3921/2018 г. по описа на РС Пазарджик.
Твърди се в отговора, че исковата претенция е недопустима,
тъй като е изтекъл давностния срок за съдебна защита на предявеното вземане.
Алтернативно иска е напълно неоснователен.
В отговора на ИМ ответницата Д.К. не оспорва факта, че била
положила подписа си под договор за кредит HL 61783 от 12.04.2013 г., но от този
факт не следвало, че тя, както и дъщеря
й (втората ответница) имат каквито и да били задължения към ищеца за
възстановяване на внесени в полза на банката суми. В този смисъл оспорват
твърдението, че ищецът бил надплатил повече от своето вътрешно задължение,
което възлизало на 1827,84 евро, а именно, че бил изплатил сумата от 5309,19
или в повече сумата от 3481,35 Евро. Това имало правно значение при
съобразяване на твърдението за надвнесени суми по процесният договор за банков
кредит.
Сочи се, че първата ответница била само солидарен длъжник в
правоотношението си с банката. Договореният банков кредит бил получен в брой от
банката само от ищеца. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници не
винаги важало правилото, че солидарните длъжници понасят по равно дълг, т.е
дължат поравно връщане на полученото. Следвало да се прави разграничение в
отношението между кредитора и солидарните длъжници и отношенията между самите
солидарни длъжници. Разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД вменявала принципа, че
доколкото не следвало друго от отношенията между солидарните длъжници, това
което било платено от кредитора, трябвало да се понесе от тях по равно.
Солидарността била установена само в интерес на кредитора, но в отношенията
между солидарните длъжници решаващ бил принципа на общото право - на
разделността. Солидарните съдлъжници помежду си били разделни длъжници и всеки
от тях понасял само част от общия дълг, така че един от тях да плати, той не
можел да иска от другите това, което бил заплатил солидарно, а само частта,
която тежи върху всеки един от тях. Не равенството, а неравенството следва
тогава в отношенията между съдлъжниците, когато получената в заем сума била
усвоена само от един от длъжниците.
Твърди се, че неоснователна била претенция обоснована на
вътрешните отношения при положение, че ищецът не бил надвнесъл повече от 1/3
част от дължимите вноски по договора за банков кредит. Тук следвало да се
съобрази принципа комуто ползите нему тежестите.
Оспорват твърдението му, че всеки от кредитополучателите
бил получил своята част от сумата по кредита и били изразходвани за лични
нужди. Кредита бил усвоен само от ищеца и той го бил използвал за негови цели.
Съобразявайки този факт втората ответница не била пасивно легитимирана да отговаря
на предявения иск, тъй като нейният баща приживе не бил получил нищо от този
кредит, респективно като негова пряка наследница след смъртта му, не дължала
връщане на някаква припадаща се част в полза на ищеца.
Правят възражения за изтекла погасителна давност на
предявеното вземане. Приложим е общия 5 годишен давностен срок, който бил
изтекъл към датата на предявяването на исковата молба.
Направено и искане, съдът да отхвърли исковете на ищеца
като неоснователни. Направено е искане
за присъждане на сторените съдебно -
деловодни разноски.
В съдебно заседание ответниците чрез
пълномощника си оспорват предявеният иск.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Не е
спорно по делото, че на 12.04.2013 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит HL 61783 за сумата от 5 300.00 евро. Страни по цитирания договор били
“Юробанк България” АД /предишно наименование “Българска Пощенска банка” АД/ в
качеството и на кредитор и С.Д.К., ЕГН **********, В.Ж.М., ЕГН ********** и Д.К.М.,
ЕГН ********** и тримата в качеството им на кредитополучатели. На 14.07.2015 г.
кредитополучателят В.Ж.М. е починал, като оставя за свои наследници при равни
права Д.К.М. негова съпруга и М.В.М., ЕГН **********,*** негова дъщеря.
За
обезпечение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит е
подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека учредяването на
договорна ипотека върху три недвижими имота, а именно:
1. Самостоятелен
обект в сграда, представляващ АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ с идентификатор
55155.503.708.1.5, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” № 24;
2. МАГАЗИН
за промишлени стоки № 3 с идентификатор 55155.503.802.1.18, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. “***” № 10;
3. ОФИС № 3
с идентификатор 55155.503.802.1.3, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” №10. Първият
от посочените недвижими имоти, служещи за обезпечение на цитирания договор за
кредит е собственост на кредитополучателя В.Ж.М. и е семейно жилище на В.Ж.М. и
другия кредитополучател Д.К.М., които били съпрузи. Вторият и третият от
посочените недвижими имоти, служещи за обезпечаване на кредита били собственост
на “ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, трето задължено лице и ипотекарен
длъжник, в което дружество, считано към датата на подписване на договора за
банков кредит и към датата на учредяване на договорната ипотека съдружници при
равни права са кредитополучателите С.Д.К. и В.Ж.М..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора
за банков кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер
на БЛП определян периодично от управителния съвет на банката за жилищни кредити
в евро намален с 0.60 стотни пункта, като към момента на сключване на договора
дължимата лихва е в размер на 8.2 %. Съгласно чл. 4 от Договора за кредит
кредитополучателите дължат на банката, освен посочената по-горе договорна лихва
и такси и комисионни, посочени в цитираната разпоредба.Съгласно чл. 5 от
Договора за кредит крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита,
включително дължимите лихви е 205 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита. В чл. 6 от Договора било посочено, че кредитът
следвало да се погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и
главница с размер на всяка вноска 46.24 евро. Съгласно чл. 8, ал. 2,
предложение първо от Договора при частично или пълно предсрочно погасяване на
кредита със собствени средства не се дължала такса за предсрочно погасената
главница.
По делото
е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установява,
че от представените
по делото извлечения от движението по банковата сметка па С.К. е видно че на
датите 20.05.13г., 09.08.13г., 20.08.13г. В.М.не е превеждал суми с банкови бордера,
а е внасял такива касово. На 20.05.2013г. от В.М.са внесени на каса 1000 евро,
с основание : ..захранване на сметка". На 20.05.2013 г. от В.М.са внесени
34.19 евро, основанието е : вноска е обмяна" На 09.08.2013г. от Валентни
Михайлов са внесени 990 евро, основанието е :"вноска с обмяна". На
09.08.2013 г. от В.М.са внесени 87 евро с основание „вноска е обмяна"На
20.08.2019г. от В.М.са внесени 1000 евро, с основание „захранване па
сметка". На 20.08.2013 г. от В.М.са внесени 32 евро, с основание : „вноска
с обмяна"
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно
се установи от доказателствата по делото, че 12.04.2013 г. бил сключен Договор
за потребителски кредит HL 61783 за сумата от 5 300.00 евро. Страни по
цитирания договор били “Юробанк България” АД /предишно наименование “Българска
Пощенска банка” АД/ в качеството и на кредитор и С.Д.К., ЕГН **********, В.Ж.М.,
ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** и тримата в качеството им на
кредитополучатели. На 14.07.2015 г. кредитополучателят В.Ж.М. е починал, като
оставя за свои наследници при равни права Д.К.М. негова съпруга и М.В.М., ЕГН **********,***
негова дъщеря.
За
обезпечение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит е
подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека учредяването на
договорна ипотека върху три недвижими имота, а именно:
1. Самостоятелен
обект в сграда, представляващ АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ с идентификатор
55155.503.708.1.5, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” № 24;
2. МАГАЗИН
за промишлени стоки № 3 с идентификатор 55155.503.802.1.18, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. “***” № 10;
3. ОФИС № 3
с идентификатор 55155.503.802.1.3, находящ се в гр. Пазарджик, ул. “***” №10.
Първият от посочените недвижими имоти, служещи за обезпечение на цитирания
договор за кредит е собственост на кредитополучателя В.Ж.М. и е семейно жилище
на В.Ж.М. и другия кредитополучател Д.К.М., които били съпрузи. Вторият и
третият от посочените недвижими имоти, служещи за обезпечаване на кредита били
собственост на “ВИ ТИ ЕС - ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, трето задължено лице и
ипотекарен длъжник, в което дружество, считано към датата на подписване на
договора за банков кредит и към датата на учредяване на договорната ипотека
съдружници при равни права са кредитополучателите С.Д.К. и В.Ж.М..
Предвидено е в договора, че за
връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали
договора като кредитополучател, отговарят солидарно.Солидарна отговорност е
предвидена и в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата, а в ал. 1 е установена оборима презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници.В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат поравно.Предполага се,
че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, като в тежест на този,
който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е
получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма
степен другия.При оборването на презумпцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията
на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват
признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Следователно получилият заема длъжник трябва да заяви
за какво е разходвана сумата.В тежест на оспорващия длъжник е да докаже, че
твърдяната нужда не е съществувала или е останала неудовлетворена.Ако
получилият заема длъжник не заяви за какво е разходвана сумата, също следва да
се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения на кредитополучателите не
дължат по равно, а ако оспорващият длъжник не докаже неизвършването на
заявените разходи или извършването на други разходи, следва да се приеме, че
сумата е разходвана, както е заявено – в равна полза на длъжниците .
Съдът с
оглед на доказателствата по делото намира, че в случая е оборена презумпцията в
чл. 127, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответниците в качеството им на
кредитополучатели и длъжници по процесния договор.Няма данни по делото, ответницата
Д.М. да е получила някаква част от изтегления кредит и да е изразходвала тази
сума за задоволяване на свои нужди. С оглед на това съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен.
Ответницата Д.К. не е оспорила
факта, че е положила подписа си под договор за кредит HL 61783 от 12.04.2013
г., но от този факт не следва, че тя, както и дъщеиря й (втората ответница) има задължения към ищеца за
възстановяване на внесени в полза на банката суми. В този смисъл е направено
оспорване на твърдението, че ищецът е надплатил повече от своето вътрешно
задължение, което възлизало на 1827,84 евро, а именно че е изплатил сумата от
5309,19 или в повече сумата от 3481,35 Евро. Това има правно значение при
съобразяване на твърдението за надвнесени суми по процесният договор за банков
кредит.
Първата ответница e само солидарен длъжник в
правоотношението си с банката. Договореният банков кредит е усвоен само от
ищеца - това става ясно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.
Следва да се прави разграничение в отношението между кредитора и солидарните
длъжници и отношенията между самите солидарни длъжници. Разпоредбата на чл. 127
от ЗЗД вменява принципа, че доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това което е платено от кредитора, трябва да се понесе от
тях по равно. Солидарността е установена само в интерес на кредитора, но в отношенията между
солидарните длъжници решава принципа на общото право - на разделността.
Солидарните съдлъжници помежду си са разделни длъжници и всеки от тях понася
само част от общия дълг, така че един от тях да плати, той не може да иска от
другите това, което е заплатил солидарно, а само частта, която тежи върху всеки
един от тях. Не равенството, а неравенството
следва тогава в отношенията мужду съдлъжниците, когато получаната в заем сума е
усвоена само от един от длъжниците.
Неоснователна е претенция обоснована на вътрешните
отношения при положение, че ищецът не е надвнесъл повече от 1/3 част от
дължимите вноски по договора за банков кредит. Тук следва да се съобрази
принципа комуто ползите нему тежестите.
Ищецът не доказа твърдението си,
че всеки от кредитополучателите е бил получил своята част от сумата по кредита
и са изразходвани за лични нужди. Кредита е усвоен само от ищеца и той го е
използвал за негови цели. Това става ясно от икономическата експертиза.
Съобразявайки този факт втората ответница не е пасивно легитимирана да отговаря
на предявения иск, тъй като нейният баща приживе не е получил нищо от този
кредит, респективно като негова пряка наследница след смъртта му, не дължи
връщане на някаква припадаща се част в полза на ищеца.
Първата ответница отговаря по предявения иск в две
качества - като солидарен длъжник по процесният договор за кредит и като
наследник на единият от тримата солидарни длъжници. И в двете качества тя не се
е обогатил за сметка на ищеца, като не е правила вноски по процесният кредит.
Това е така, тъй като категорично се установява, че не е получила никаква част
от отпуснатият кредит.
Действително, видно от
икономическата експертиза по процесният договор вноски са правени от
наследователят на ответниците в сметката на ищеца, поради което не следва
извода, че след като е връщал пари значи
е получил такива от кредита. На първо място видно от допълнителната експертиза
внесените от Валинтин Михайлов суми на 20.05.2013 г., 09.08.2013г.,
09.08.2013г, и 20.08.2013г. са за захранване на банковата сметка на ищеца, не
за погасяването на банковия кредит. Парите са внасяни касово, а не с банкови
преводи. Основанието за внасянето на тези суми е „вноска с обмяна", т.е.
не за погасяване на процесният кредит. По какъв начин ищецът е използвал тези
пари е без правно значение. Същественото е, че от експертизите става ясно, че нито
една от ответниците, нито техният наследодател В.М.са получили суми от
процесният договор за банков кредит.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът против Д.К.М. и М.В.М. с правно
основание: чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати сторените от ответниците разноски в размер на 150.00лв.
внесен депозит за ВЛ и сумата от 600.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Във
връзка с гореизложеното Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск да заплатят на С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 654.59 евро, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното и
заплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против М.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 826.75 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното и заплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***
съдебноделоводни разноски в размер на 150.00лв. внесен депозит за ВЛ и сумата
от 600.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия
окръжен съд.
СЪДИЯ: