№ 138
гр. Бургас, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501153 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от И. Д. П., ЕГН *********9, чрез адв.
Тихомир Бойновски – АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
,,Марица“ №93, против Решение №260068 от 09.05.2022г., постановено по
гр.д.№8557/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
С горепосоченото решение, съдът е отхвърлил иска на И. Д. П., ЕГН
********* против ,,ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ,,Стефан Караджа“ №2,
представлявано от всеки един от изпълнителните директори Миролюб Панчев
и Вася Кокинова- Моллова, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и сумата от 1683.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2015 г. в гр. Бургас по вина
на лице, сключило застраховка ,,Гражданска отговорност“ към него момент с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000
лева, считано от датата на увреждането и законна лихва върху главницата от
1683.20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното им плащане, както и присъждане на разноските, направени по
водене на делото. Със същото решение съдът е осъдил И. Д. П., ЕГН
*********9, да плати на ,,ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********** сумата от
939.75 лева, представляващи разноски по водене на делото.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. На първо място се твърди, че
съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което
и достигнал до извод за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че в
конкретния случай били налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Направен е подробен анализ на предпоставките за
възникване на отговорност по чл.45 от ЗЗД.
Жалбоподателят намира, че неправилно районният съд е приел, че не е
налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил като не
обосновал горния извод. Развива съображения в тази насока. Изтъква факти и
обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото
съдебна експертиза. Навежда доводи във връзка с механизма на настъпване на
ПТП. Излага аргументи относно преценката, касаеща свидетелските
показания в хипотезата на чл.172 от ГПК. Заявява, че съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., се предвиждало спиране на
срокове и дела, включително давностни срокове, установени с нормативни
актове, с изключение на сроковете от НК и ЗАНН. Посочва, че предвид
разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, във вр. с §13 от ЗИДЗЗ погасителната
давност спряла да тече за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.(общо 70
дни). Твърди, че давността е изтекла на 15.11.2020 г. Подчертава, че исковата
молба била подадена преди изтичане на давностния срок. Позовава се на
нормата на чл.62, ал.2 от ГПК. Иска се решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено и да се постанови съдебен акт на настоящата инстанция,
с който предявените искови претенции бъдат уважени.
При проверката извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
констатира, че въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок
по чл.259 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
2
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна - ,,ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК **********, представлявано
от изпълнителните директори, чрез юрисконсулт Миглена Якимова, с който
се оспорват наведените в жалбата доводи.
Твърди се, че районният съд е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, като се изразява несъгласие с твърденията на въззивника, че
съществувало несъответствие между фактическите констатации и
обективната истина. Посочва се, че механизмът на пътно-транспортното
произшествие бил изследван подробно в производството по делото.
Подчертава се, че правилно в мотивите си първоинстанционният съд посочил,
че за да ангажира отговорността на застрахователя по застраховка
,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите следвало да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Излага
подробни съображения. Навежда доводи във връзка с изложените в жалбата
твърдения, касаещи събраните по делото гласни доказателства. Настоява се,
че исковата молба била подадена след изтичане на давностния срок. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
обосновано. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.226
от КЗ (отм.).
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че на 05.09.2015 г., около 13,30 часа в гр. Бургас
на ул. „Янко Комитов“, в посока КАТ е настъпило ПТП, при което Т. М. Д.,
ЕГН **********, (разпитан като свидетел), управлявайки собствения на
„КИП – ОЗ“ ЕООД, ЕИК *********, лек автомобил – марка „Фиат“, модел
„Скудо“, с ДК № А 6053 КР, при извършване на маневра „завиване в обратна
посока“ е допуснал съприкосновение с мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„ГСХ-1600“, с рег.№ВН 3264 В, управляван от въззиваемия И. Д. П.. По
делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица, който е изготвен от
дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Бургас, в който е упоменато, че при
извършване на маневрата водачът на лекия автомобил не е пропуснал
попътно движещия се мотоциклетист, който е бил неправоспособен и е
3
допуснал ПТП с последния. На 13.11.2015 г. е издадено наказателно
постановление на началник сектор към ОД на МВР – Бургас, Пътна полиция,
с което за констатираното ПТП е наложено административно наказание
„глоба“ на въззивника И. П. за това, че управлява МПС без да притежава
свидетелство за управление, с което е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. По делото няма данни да е
наложено административно наказание на водача на лекия автомобил.
Пред първата съдебна инстанция е изслушана съдебно-техническа
експертиза за установяване на механизма на ПТП, като вещото лице е
съобразило дадените показания на водача на лекия автомобил Т. М. Д..
Разпитал е свидетели, допуснал и изслушал е 2 съдебно-медицински
експертизи. Събрал е писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Т. М. Д. се установява, че същият се е
преустроил в ляво за да направи ляв завой и е спрял, защото срещу него е
идвал друг автомобил. По твърдение на свидетеля преди да направи завоя в
огледалото за обратно виждане същият не видял друг автомобил или мотор
да се приближава към него. Спрял между двете платна и в този момент
настъпило процесното ПТП. Съгласно експертното заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице Гяуров е
посочило, че лекият автомобил „Фиат Скудо“ се е движил първоначално в
дясната пътна линия, в посока север – към КАТ и след това е преминал към
лявата лента за да се насочи към мястото където да извърши обратен завой.
Произшествието е настъпило в момента на преминаването на автомобила от
дясната в лявата пътна лента. Когато навлиза в лявата лента е настъпила
странична колизия на предната лява страна на автомобила с дясната страна на
мотоциклета и качения на него мотоциклетист, в следствие на което биват
съборени на пътя, като мотоциклетистът и моторът падат на лявата си страна,
от което възникват нанесените увреждания. В съдебно заседание експертът е
заявил, че не е длъжен да възприема всичко възпроизведено от свидетеля Т.
М. Д., а е описал механизма на извършеното ПТП, така, както го е възприел, а
именно, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра, с която е
навлязъл от дясна в лява лента и тогава е настъпил ударът. Мотоциклетът се е
движил с по-висока скорост от тази на автомобила – около 20 – 30 км/час и
според вещото лице не е могъл да избегне удара с колата. Тъй като липсват
евентуално оставени спирачни следи, за вещото лице е било невъзможно да
4
определи с изчисления скоростта с която се е движил лекия автомобил, но с
оглед предстоящо завиване в обратна посока, в експертизата е определена
скорост от 12-14 км/час в момента на удара, като минималния радиус на
завиване е около 5 м. Мотоциклетът „Сузуки ГХС-1600“ се е движил в лявата
пътна лента в посока север към КАТ. Липсват данни за скоростта на
мотоциклета, но вещото лице е приело, че се е движил със скорост до 50
км/час, съгласно изискванията на ППЗДП.
В материалите по делото липсват доказателства за това дали
мотоциклетистът П. е бил с или без предпазна каска на главата към момента
на възникване на ПТП. В констативния протокол е упомената като видима
щета – каска, която е намерена на местопроизшествието. Според показанията
на свидетеля Т. М. Д. мотористът е бил с каска.
По делото, както беше споменато по-горе, са извършени две съдебно-
медицински експертизи. Двете експертизи са сравними и идентични по
отношение на констатираните увреждания и с оглед сроковете за
възстановяване на въззиваемия. Съгласно експертизата на вещото лице
Александър Мартинов – ординатор в ООТ – УМБАЛ „Бургас“ АД, телесните
увреди, които са пряка последица от настъпването на цитираното в исковата
молба РТР представляват мозъчно сътресение, което се класифицира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; фрактура на лъчева
кост и луксация на лява лакътна става, пареза на брахиалния плексус в ляво.
Според вещото лице фрактурата на лъчева кост и луксация на лява лакътна
става причиняват трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за
срок от около 3 – 6 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес,
като в някои случаи след луксация на лакътна става процесът може да е и по-
дълъг и да отнеме повече време, както и да не доведе до пълно
възстановяване. В случая, според вещото лице, такива нарушения не са
констатирани. В следствие на претърпените травми се създават неудобства от
битов и трудов характер, особено от травмите на двата горни крайника, тъй
като с тях е свързано самообслужване, шофиране и други дейности.
Възстановителният период в конкретния случай е бил приблизително около
година, като през това време са провеждани множество консултации,
оперативно лечение, медикаментозно и физиотерапевтично въздействие. Към
настоящия момент функционалният дефицит по отношение на лява китка и
ляв лакът е незначителен.
5
Вещото лице д-р Светослав Кирилов Тодоров, неврохирург, е посочил
в заключението си, че получените от въззиваемия травми са в областта на
главата, дясното рамо, левия лакът и китката. Загубил е съзнание. Лекуван е
стационарнов НХО на УМБАЛ Бургас и оперативно в ООТ на МБАЛ
Бургасмед. Според вещото лице мозъчното сътресение е преодоляно от
пострадалия за няколко дни; фрактурата на лъчевата кост и луксацията на
лява лакътна става причинява трайно затруднение на движението на ляв
горен крайник за срок от около 3-5 месеца при обичайно протичане, както е
било в случая; парезата на брахиалния плексус в дясно е причинила трайно
затруднение на движението на десен горен крайник, придружено с болки и
изтръпване, като оздравителният процес е обхванал времето от около една
година от считано от деликта.
И двете вещи лица са изразили становище, че направените разходи за
лечение и съпътстващи такива са адекватни и оправдани.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите М. З. Д.а, лице с
което въззиваемият живее на семейни начала и неговият б. П. Д. П..
Според свидетелката Д.а след инцидента въззиваемият е приет в
болница за 2-3 дни, след което е изписан, а след 20 дни му е направена
операция на китката с поставяне на планка. Според свидетелката
възстановяването е отнело дълъг период от време. И. П. не можел да вдига и
двете си ръце, не можел да шофира и да работи за период от една година.
Върнал се на работа чак една година след ПТП. Всичко това е довело до
финансови и психически проблемиу ограничило го е социално.
В същия смисъл са показанията на свид.П.- б. на страната. След
посещение на съдебния лекар е установено, че ръката на въззиваемия е
счупена, зараснала е накриво и му е назначена операция. След изписването
му от болница бил с придружител. Около 2-3 месеца не можел да се храни и
обслужва сам. Посещавал е рехабилитация.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията е констатацията
на първата инстанция, че исковете са погасени по давност.Настоящата
инстанция като съобрази чл.3,ал1, т.2 от Закана за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г.,
във връзка с § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
6
здравето, намира че давностните срокове са спрени за периода от 13.03. до
20.05.2020 г., което означава удължаване със седемдесет дни. При това
положение и пред вид нормата на чл.62, ал.2 от ГПК/исковата молба е
подаден по пощата/, предявеният иск от 13.11.2020 г. е в срок.
Безспорно е установено, че водачът на лекия автомобил към момента
на ПТП е бил със сключена застраховка „ Гражданска отговорност“.
„Имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ има обезщетителен
характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу
риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане
към друго лице, а предназначението й е да репарира в рамките на
застрахователната сума реално възникналите за третото увредено лице вреди,
за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. Следователно непозволеното увреждане е
елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното
ще е на лице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова
застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря
когато отсътва деликт, извършен от застрахования и извън обема на
гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД.“/мотиви към ТР № 1 от 23.12.2015г. на ВКС по д. №1/2014 г., ОСТК,
докладчик Ваня Алексиева/.
Безспорно е и обстоятелството, че предпоставките на чл. 45, ал.1 от
ЗЗД са на лице. От виновното и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил са произтекли вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания на ищеца, както и вина, която се предполага и причинно-
следствена връзка помежду им. Тези обстоятелства настоящата инстанция
намира за обективни и поради това обжалваното решение следва да бъде
отменено частично, съобразно претендираното и присъдено обезщетение. По
отношение на претенцията за имуществени вреди и пред вид представените
фактури и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицински
експертизи съдът намира, че застрахователят дължи сумата от 1683.20 лв.,
представляваща обезщетение за направените разходи за лечение,
медикаменти , физиотерапия и рехабилитационни процедури.
Що се отнася до претенцията за претърпени неимуществени вреди,
съдът намира, че при определяне на размера им следва да се вземат предвид
7
всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, както и значението им за
размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за
понесените неимуществени вреди следва де се вземе пред вид
обстоятелството,че вредоносният резултат е настъпил на 05.09.2015 г., поради
което обезщетението се определя към тази дата, а не към момента на
постановяване на съдебния акт. Размерът се съобразява с нормата на чл. 52 от
ЗЗД, която държи на изследване на всички обстоятелства при определяне на
обезщетение, а не представлява формално определяне на обезщетение. В
случая застрахователното дружество счита, че е на лице съпричиняване от
страна на П. и моли за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
При релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва при пълно и главно доказване да са установени конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно да е
допринесло за настъпване на резултата. Застрахователното дружество сочи
две основания за наличието на съпричиняване- непритежаване на
свидетелство за правоуправление и несъобразена скорост. Настоящата
съдебна инстанция намира възражението за неоснователно. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
способствали постигнатия вредоносен резултат. Обстоятелството, че страната
не притежава свидетелство за правоуправление на мотоциклет, което е
нарушение на ЗДвП, в случая не е решаващо с оглед на фактическата
обстановка по делото. То би било такова, ако страната е извършила действие
или бездействие свързано с липса на умения за управление на МПС. Що се
отнася до твърдението за управление на мотора с несъобразена скорост, съдът
намира че в случая с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, не може да се направи категоричен извод в тази посока, още
повече, че по делото въззиваемата страна не ангажира допълнителни
доказателства в тази насока. В този смисъл реш.№ 206/12.03.2010 г. по т.д.
№35/2009 г.ІІ т.о.,решение№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 632/2010 г. ІІ т.о.,
решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. ІІ т.о.
При определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД,
настоящата съдебна инстанция, взимайки пред вид всички обстоятелства по
8
делото, включително момента на деликта, конкретните детайлно изброени от
съдебно-техническите експертизи увреждания, както и сроковете, в които е
настъпило пълното излекуване на страната, счита, че на И. П. следва да се
присъди обезщетение от 8000 лв. неимуществени вреди. Това налага частична
отмяна на решението на БРС досежно сумата от 8000 лв. неимуществени
вреди, сумата от 1683.20 лв. имуществени вреди, както и в частта за
разноските.
По отношение на претенциите за разноски, като съобрази разпоредбата
на чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, съдът намира, че на
представителя на въззивеемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 360 лв. за настоящата инстанция и съобразно всички
направени по делото разноски от 939,75 лв., с оглед изхода на делото на
дружеството се дължат 719,32 лв.,които въззивникът следва да заплати. На
процесуалния представител на въззивника са дължат 1268 лв., които на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъдат заплатени от въззиваемото
дружество.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260068 от 09.05.2022 г., постановено по
гр.дело № 8557/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е
отхвърлен иска на И. Д. П., ЕГН ********* против ,,ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. ,,Стефан Караджа“ №2, представлявано от всеки един от изпълнителните
директори Миролюб Панчев и Вася Кокинова- Моллова, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата до 8000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1683.20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 05.09.2015 г. в гр. Бургас по вина на лице, сключило
9
застраховка ,,Гражданска отговорност“, както и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. ,,Стефан Караджа“ №2,
представлявано от всеки един от изпълнителните директори Миролюб Панчев
и Вася Кокинова- Моллова да заплати на И. Д. П., ЕГН ********* чрез адв.
Тихомир Бойновски – АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
,,Марица“ №93 сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1683.20 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
05.09.2015 г. в гр. Бургас по вина на лице, сключило застраховка ,,Гражданска
отговорност“ към него момент с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата от 8 000 лева, считано от датата на увреждането и
законна лихва върху главницата от 1683.20 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********* чрез адв. Тихомир Бойновски – АК
- Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ,,Марица“ №93 да заплати
,,ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. ,,Стефан Караджа“ №2, представлявано от всеки
един от изпълнителните директори Миролюб Панчев и Вася Кокинова-
Моллова сумата от 719,32 лева – разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА,,ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. ,,Стефан Караджа“ №2,
представлявано от всеки един от изпълнителните директори Миролюб Панчев
и Вася Кокинова- Моллова да заплати на адв. Тихомир Бойновски – АК -
Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ,,Марица“ №93 сумата от 1268
лв.- възнаграждение по чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11